Решение по дело №297/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.211 ЗМВР.

Образувано е по жалба на С. Г. В. от [населено място] срещу заповед № 438з-54 от 26.01.2024 г. на началника на Трето РУ Пловдив в ОДМВР Пловдив, с която на младши инспектор С. Г. В. – старши полицай (ВПА) в група „Патрулно-постова дейност“, сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, защото е издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по същество са изложени в депозираната на 08.05.2024 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли като неоснователна и недоказана, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в депозираната на 29.04.2024 г. писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния срок от нейното съобщаване, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 26.01.2024 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Видно от кадровата справка (л.41), жалбоподателят заема длъжността старши полицай (ВПА) в група „Патрулно-постова дейност“, сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ Пловдив, считано от 29.09.2023 г. и към настоящия момент.

С докладна записка от 06.10.2023 г. (л.34-35) началникът на Трето РУ Пловдив е бил информиран за констатирано дисциплинарно нарушение във връзка с носенето на служебното оръжие, извършено от жалбоподателя на 05.10.2023 г. Със своя заповед № 438з-611 от 26.10.2023 г. началникът на Трето РУ Пловдив (л.37-38) е наредил да се извърши проверка за изясняване на постъпилите предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР и е назначена комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултатите. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 09.11.2023 г.

На същата дата 09.11.2023 г. на жалбоподателя е връчена покана (л.44) за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарната проверка за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.15 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание порицание, като са му разяснени правата по чл.207, ал.8 ЗМВР.

На 10.11.2024 г. жалбоподателят е подал писмено сведение (л.45), че познава стриктно закона и своите задължения и ги изпълнява, но се случат непредвидени обстоятелства като скъсване на кобура, поради което му е било невъзможно да носи служебното оръжие както изисква закона.

Комисията е изискала сведения и от колегите на жалбоподателя (л.48-54), които единодушно са потвърдили, че по време на дежурството на 05.10.2023 г. при извършена проверка от страна на началника на сектор „Охранителна полиция“ главен инспектор Г. Г. жалбоподателят е държал служебното си оръжие в джоба на якето си вместо в кобура, а даденото от жалбоподателя обяснение е било иронично.

На 24.01.2024 г. комисията е изготвила обобщена справка (л.30-33) за извършената по заповед № 438з-611 от 26.10.2023 г. проверка. Въз основа на събраните писмени доказателства – обясненията на полицейските служители, кадрова справка и длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност – комисията е установила, че за времето от 7 до 19 часа на 05.10.2023 г. младши инспектор В. е изпълнявал служебните си задължения по ППД на пост № 1 съгласно месечен график (л.57-58) и около 10 часа му се наложило да посети тоалетна, където кобурът му се къса и му се налага да сложи служебното си оръжие в левия джоб на униформеното си яке. Тъй като ситуацията силно е притеснила В., той веднага е поискал да уведоми някой от преките си ръководители и в коридора на втория етаж се срещнал с началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ Г., който поискал да види как В. носи служебното си оръжие. Това още по-силно е притеснило В., той обяснил на Г., че му е лошо, извадил от джоба си и показал служебното оръжие. Тогава Г. му разпоредил да напише докладна записка и да опише причината, поради която носи служебното си оръжие в джоба на якето. Комисията е констатирала несъответствие в обясненията на В. от първоначалната докладна записка, където не е посочил изобщо за скъсването на кобура и невъзможността да носи правилно оръжието, като изтъкнал за причина болки в областта на кръста, и снетото му писмено обяснение в дисциплинарната проверка. В обясненията на присъствалите на случилото се полицейски служители комисията е констатирала като причина за носене на оръжието в джоба силните болки в кръста, а не скъсан кобур, като всички служители са посочили, че В. е бил с кобур на кръста и след направена забележка от гл. инспектор Г. е прибрал оръжието обратно в кобура. Комисията е установила също, че всички присъстващи служители са посочили пренебрежителното и иронично отношение на В. към носеното на служебното оръжие и начина, по който е отговорил на началника си. Самият Г. в сведението си е посочил, че това не е първи случай, че на 02.10.2023 г. също е установил неправилно носене на оръжието от страна на В., който го бил оставил без надзор на пост № 1 до входа на районното управление. Комисията е взела предвид влошеното здравословно състояние на В., което не е подложено на съмнение, но е преценила, че при невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения същият следва да ползва болничен до възстановяване или подобряване на състоянието, защото полицейските функции са отговорни и следва да се изпълняват в пълен капацитет и законосъобразно. С оглед на така установените факти комисията е предложила на младши инспектор В. за допуснатото дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР и конкретно на чл.5, ал.1 от Инструкция № 8121з-533 от 12.05.2015 г. за условията и реда на носене на служебно оръжие от служителите по чл.142, ал.1 и ал.3 ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.15 ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание порицание.

Обобщената справка е връчена за запознаване на жалбоподателя срещу подпис на 24.01.2024 г. В обобщената справка е посочено, че в срок до 24 часа от запознаването жалбоподателят може да депозира своите писмени обяснения или възражения, но такива не са депозирани.

След запознаване с обобщената справка на 26.01.2024 г. и като е възприел изцяло констатациите на комисията, началникът на Трето РУ Пловдив е издал оспорената заповед № 438з-54 от 26.01.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца за нарушение на чл.5, ал. 1 от Инструкция № 8121з-533 от 12.05.2015 г. за условията и реда на носене на служебно оръжие от служителите по чл.142, ал.1 и ал.3 ЗМВР, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, – съставомерно по чл.200, ал.1, т.15 ЗМВР.

В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели С. М. и Г. Г., полицейски служители в Трето РУ Пловдив и колеги на жалбоподателя, които са дали писмени обяснения в дисциплинарното производство. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, логични, последователни и кореспондиращи с дадените пред проверяващата комисия писмени обяснения. Доколкото между показанията като свидетели и обясненията, дадени в дисциплинарното производство, съществува пълно припокриване по отношение на начина, по който жалбоподателят е носил служебното си оръжие, съдът намира, че от разпита на свидетелите се установява, че в хода на дисциплинарното производство фактите от значение за доказване на дисциплинарното нарушение са установени безспорно и обективно. Съответно безспорно е доказано извършване на нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР от страна на жалбоподателя.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началникът на районно управление, който е служител на ръководна длъжност и отговаря на изискванията на чл.204, т.4 ЗМВР.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството е проведено в рамките на законоустановения срок по чл.195, ал.1 ЗМВР, тъй като със заповед № 438з-684 от 20.12.2023 г. (л.64) е удължен срокът за извършване на проверката по чл.205, ал.2 ЗМВР до 26.01.2024 г., а обобщената справка за проверката е изготвена от комисията на 24.01.2024 г. В тази обобщена справка се съдържа цялата информация относно времето, мястото и начина на извършване на дисциплинарното нарушение, доказателствата, въз основа на които е направен извод за неговото извършване, т.е., датата на откриване на нарушението е 24.01.2024 г. и от тази дата тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл.195, ал.1 ЗМВР (двумесечният срок от откриване на нарушението). Следователно неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неспазване на този срок.

Съгласно чл.196, ал.1 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, поради което неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че срокът за налагане на наказанието трябва да се брои от образуването на дисциплинарното производство, защото именно в хода на проверката са събрани всички доказателства – обясненията на полицейските служители, кадровата справка и длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност, за да се направи извод, че действително жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения и е нарушил чл.5, ал.1 от Инструкция № 8121з-533 от 12.05.2015 г. за условията и реда на носене на служебно оръжие от служителите по чл.142, ал.1 и ал.3 ЗМВР, че това поведение представлява дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.15 ЗМВР предвижда дисциплинарно наказание порицание.

Без правно значение за съставомерността на нарушението е фактът имал ли е жалбоподателят здравословен проблем, имал ли е кобур и в каква позиция е било оръжието му. Категорично и безспорно е установено, че оръжието не е било носено според изискванията на чл.5, ал.1 от Инструкция № 8121з-533 от 12.05.2015 г., като това не е бил единствен случай на неспазване на изискванията за правилно носене на служебното оръжие, от една страна, а от друга страна, е налице неглижиране на тези задължения от страна на жалбоподателя и иронично поведение към прекия му ръководител. След като нарушението на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР е доказано по безспорен начин, за дисциплинарно наказващия орган е било налице фактическо и правно основание за издаване на оспорената заповед.

Оспорената заповед е издадена за извършено на 05.10.2023 г. нарушение на служебната дисциплина, поради което без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е фактът, че жалбоподателят не е давал обяснения за поведението си на 02.10.2023 г., когато му е била направена устна забележка за оставеното без надзор служебно оръжие. Това поведение на жалбоподателя не е взето предвид от дисциплинарно наказващия орган при налагане на дисциплинарното наказание, доколкото съгласно чл.200, ал.2 ЗМВР органът не може да наложи наказание порицание за по-кратък срок от шест месеца. В този смисъл в хода на дисциплинарното производство не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорената заповед само на това основание.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода от делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 100 лева, определена съобразно чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.143, ал.3 и чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Г. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], **, срещу заповед № 438з-54 от 26.01.2024 г. на началника на Трето РУ Пловдив в ОДМВР Пловдив.

ОСЪЖДА С. Г. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], **, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.