ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. С.,
20.01.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4887
по описа за 2011 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
На 10.10.2016
г. са обявени в Търговския регистър по партидата на длъжника “П.” ЕООД, ЕИК ********, изготвените от синдика Допълнителен списък № 4 на
приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени по реда на
чл. 688, ал. 3 от ТЗ, и Допълнителен списък № 3 на неприетите от синдика
вземания на кредиторите, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е подадено възражение с вх. № 130536/17.10.2016 г. от длъжника “П.” ЕООД срещу вземанията на кредитора П.И.П., включено в обявения Допълнителен списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е подадено възражение възражение с вх. № 126967/10.10.2016 г. от кредитора “Д.Г.” ООД, ЕИК ********, срещу неприемането на предявеното от този кредитор вземане и включването му в Допълнителен списък № 3 на неприетите от синдика вземания, предявени по реда на чл.688, ал. 3 от ТЗ.
Съдът, като
взе предвид изготвенитe от синдика списъци, направените възражения, доводите на страните,
становището на синдика и представените по делото писмени доказателства, намира
за установено следното:
По възражение с вх. № 130536/17.10.2016 г., подадено от длъжника “П.” ЕООД срещу приетите от синдика вземания на кредитора П.И.П.:
Кредиторът с оспорено вземане П.И.П. е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 100530/27.07.2016 г. Вземанията на П.И.П. са включени в изготвения от синдика Допълнителен списък № 4 на приетите вземания на кредитори на “П.” ЕООД, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
Длъжникът оспорва вземанията на този кредитор. Твърди, че решението по гр.д. № 127/2013 г. на СГС не е влязло в сила и ще бъде обжалвано. Оспорва, че вземанията на П. са недължими.
Синдикът Е.Т. изразява становище, че възражението е допустимо, но неоснователно.
При така установеното, съдът намира следното:
В допълнителен списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството са включени вземания на кредитора с оспорено вземане П.И.П. в общ размер на 17 771,51 лева, от които 8 967,06 лева – главница неизплатено трудово възнаграждение, 1 860,59 лева – лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение до 07.05.2012 г., 1 459,05 лева – главница обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, 43,17 лева – главница обезщетение за временна неработоспособност за три дни, 2,48 лева – законна лихва върху обезщетението за временна неработоспособност за периода 25.03.2011 г. до 07.05.2012 г., 5 439,16 лева (левовата равностойност на 2 781 евро) – главница дължими командировъчни (дневни) за периода от 10.07.2009 г. до 11.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.02.2012 г. до окончателното им плащане. Вземанията са включени в списъка като необезпечени, с поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ – по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ за главницата и по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ за лихвите след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Тези вземания се оспорват от длъжника “П.” ЕООД в законоустановения срок и възражението се явява допустимо.
Длъжникът оспорва, че не са били налице предпоставки за служебно вписване от синдика на вземането на кредитора П.И.П.. Видно от данните по делото вземанията са предявени от кредитора с молба с вх. № 100530/27.07.2016 г. по общия ред, а не са вписани служебно от синдика по реда на чл. 687 от ТЗ.
Видно от приложените документи, вземанията на кредитора П.И.П. произтичат от трудово правоотношение и представляват брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2009 г. до 11.02.2011 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 09.08.2007 г. до 11.02.2011 г., обезщетение за временна неработоспособност за 11.02.2011 г., 13.02.2011 г. и 14.02.2011 г., командировъчни за периода от 10.07.2009 г. до 11.02.2011 г., както и лихвите върху тези вземания, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.05.2016 г. на Софийски районен съд, II ГО, 56 състав, по гр.д. № 127/2013 г.
Вземанията са възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на “П.” ЕООД с решение от 05.12.2011 г. по настоящото дело. С оглед на това вземането на П.И.П. произтича от трудово правоотношение, което е възникнало до датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника.
Претендираните от работника вземания,
произтичащи от трудово правоотношение, са присъдени с издадения изпълнителен
лист въз основа на решение II-56-343 от 23.06.2015
г. по гр.д. № 127/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
Не се установи от длъжника, че
е обжалвал съдебното решение, въз основа на което и като е констатирал, че
същото подлежи на изпълнение, Софийският районен съд е издал
представения изпълнителен лист.
Предвид че с посоченото
съдебното решение е установен размерът на претендираните суми, предявени от П.И.П.
в описаната по-горе молба, като неплатени на падежа, то настоящият
състав намира, че същите правилно са включени като приети в съставения от
синдика допълнителен списък № 4.
По изложените съображения съдът намира, че
възражението на длъжника се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По възражение с вх. № 126967/10.10.2016 г., подадено от “Д.Г.” ООД срещу неприемането на предявеното от този кредитор вземане:
Възразилият кредитор “Д.Г.” ООД е предявил вземането си срещу длъжника с молба с вх. № 103674/04.08.2016 г. Вземането на кредитора не е прието от синдика съгласно изготвения от него допълнителен списък № 3 на неприетите вземания на кредитори на “П.” ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ. В обявения списък като основание за неприемане на вземанията, синдикът е посочил, че претенцията е неоснователна, тъй като към датата на сключване на договора за охрана – 24.05.2014 г., имотите, описани в Приложение № 1 към договора, върху които е следвало да се извършват действия по опазване и охрана, не са собственост на длъжника, предвид продажбите им на трети лица преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
“Д.Г.” ООД подава възражение срещу неприемането на предявеното му вземане, като претендира
да бъде направена съответна промяна и да бъде включено в списъка на приетите
вземания на кредиторите на “П.” ЕООД
вземането му в размер от 263040 лева с
ДДС по описани в молбата фактури и проформа фактури, издадени в периода
02.06.2014 г. – 01.12.2015 г. Възразилият кредитор твърди, че “Д.Г.” ООД няма задължение да установява
собствеността на охраняваните обекти. Сочи, че при сключването на договора
длъжникът е бил представляван от назначения синдик и че имало разрешение на
съда по несъстоятелността за сключването на договора.
Длъжникът изразява становище, че възражението е основателно и следва да бъде уважено.
Синдикът Е.Т. изразява становище, че възражението е допустимо, но неоснователно.
При така установеното, съдът намира следното:
Съдът намира, че възражението е подадено в законоустановения срок от легитимирано лице и се явява допустимо.
Възразилият кредитор “Д.Г.” ООД твърди, че вземанията в общ размер от 263 040 лева с ДДС произтичат от договор за охрана на имуществото на “П.” ЕООД, сключен на 24.05.2014 г. между “Д.Г.” ООД и дружеството длъжник. Твърди, че съгласно договора срещу поетите от “Д.Г.” ООД задължения за охрана и защита, “П.” ЕООД следва да заплаща месечно сума в размер на 12 000 лева без ДДС. Твърди, че е изпълнил точно задълженията си по договора.
Макар че страните не
спорят, че между тях е налице облигационна връзка по договор за охрана, от
представените документи към молбата за предявяване на вземане не се доказва
наличие на валидна облигационна връзка между възразилия кредитор и дружеството длъжник, породила
претендираните вземания. Нито към
молбата за предявяване на вземания, нито до приключване на съдебното дирене в
производството по чл. 692 от ТЗ във връзка с подаденото възражение не е
представен договор за охрана между страните. Такъв е представен с отчет на
синдика с вх. № 3785/12.01.2017 г., който обаче е депозиран след приключване на
съдебното дирене по възражението и не следва да бъде зачетен в настоящото
производство.
Към молбата за
предявяване на вземания са представени от “Д.Г.” ООД фактури и проформа
фактури, без дата или съответно друга индивидуализация на договора за охрана (охраняван обект), повечето от които не са
подписани от страна на длъжника.
При тези данни не
може да се установи наличието на валидна облигационна връзка между страните, по
която да е договорено да се заплаща месечна такса в горепосочения размер.
Дори и да се приеме,
че между възразилия кредитор и длъжника е налице валидна облигационна връзка по
договор за охрана на имущество на длъжника, не се представят доказателства за
изпълнението на задълженията от страна на “Д.Г.” ООД за всеки от месеците, което да води до корелативното
задължение на длъжника да се заплати дължимата сума.
Твърденият от
възразилия кредитор договор от дата 24.05.2014 г. е с дата след откриване на
производството по несъстоятелност на “П.” ЕООД
– на 05.12.2011 г. С оглед на това от
значение е собствеността на имуществото, което се охранява, тъй като синдикът
излага съображения за продажба на имотите още преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност. Не се доказа от възразилия кредитор, че е
охранявал имущество от масата на несъстоятелността. След като обектите на
охрана не са активи от масата на несъстоятелността, а са придобити от трети
лица, то за опазване на тези имоти не се дължат разноски от масата на несъстоятелността
по смисъла на чл.723 от ТЗ. Предявените от възразилия кредитор вземания остават
недоказани.
По изложените съображения съдът намира, че
възражението на “Д.Г.” ООД се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 130536/ 17.10.2016 г., подадено от длъжника “П.” ЕООД, ЕИК ********, срещу вземанията на кредитора П.И.П., включени в Допълнителен списък № 4 на приетите от синдика вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 10.10.2016 г.).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 126967/ 10.10.2016 г., подадено от “Д.Г.” ООД, ЕИК ********, срещу неприемането от синдика на предявеното от този кредитор вземане.
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен списък № 4 на приетите от
синдика вземания на кредитори на “П.” ЕООД, ЕИК ********, предявени по реда на чл. 688, ал.
3 от ТЗ (обявен в Търговския
регистър на 10.10.2016 г.).
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен списък № 3 на неприетите от
синдика вземания на кредитори на “П.” ЕООД, ЕИК ********, предявени по реда на чл. 688, ал.
3 от ТЗ (обявен в Търговския
регистър на 10.10.2016 г.).
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване
в Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ :