РЕШЕНИЕ
№ 18018
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110107369 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу *** с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 906,74 лв., с включени 15
лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди настъпили от пътнотранспортно
произшествие на *** в гр. ***, причинени виновно и противоправно от водача на лек
автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба в съда – 06.02.2025 г., до окончателното плащане, както и сумата от 78,65
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.06.2024 г. до
06.02.2025 г.
Ищецът твърди, че на *** в гр. ***, на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ е
реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № *** и лек автомобил
„Нисан Кашкай“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени имуществени
вреди. Поддържа, че виновен за настъпване на пътно-транспортното произшествие да е
водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***, който при навлизане в кръстовище, без
да е подал светлинен сигнал, предприема необезопасена маневра завой на дясно и рязко
намалява скоростта си на движение, вследствие на което предизвиква ПТП с движещия се
зад него лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***. Твърди, че към датата на ПТП лек
автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско
+“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното
събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при
него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт
застрахователят е платил обезщетение в размер на 891,74 лв. и е извършил ликвидационни
разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно
вземане за платеното обезщетение в размер на 906,74 лв. спрямо ответника като
застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е
изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала
неизплатена. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
1
обезщетение за забава в размер на 78,65 лв. за периода от 23.06.2024 г. до 06.02.2025 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *** с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Оспорва доказателствената стойност на двустранния
констативен протокол. Твърди виновен за причиняването на щетите да е водачът на лек
автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, евентуално – твърди съпричиняване. Оспорва и
размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и
възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на
пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Нисан
Кашкай“, с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско +“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Нисан Кашкай“, с рег.
№ *** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***; както и извършено плащане на сумата от
891,74 лв. от страна на ищеца в полза на сервиза, извършил ремонта на лек автомобил
автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от *** се установява, че на посочената дата около *** часа, в гр. ***, на бул. „***“
срещу „***“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***,
управляван от Ф. Д. К., и лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, управляван от Ц. К..
Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите
щети по МПС, като за лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № *** е посочено задна броня, а за
лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № *** – десен фар, предна броня и решетка броня.
Протоколът е подписан от двамата водачи, като Д. К.-Ф. е посочила в частта „забележка“, че
вината за настъпването на ПТП е нейна. Двустранният констативен протокол представлява
частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална
доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от
процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да
приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена
стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите
доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният
протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери
причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо,
документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но
2
случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът
преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на
настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, и
заключението на САТЕ.
За установяване механизма на процесното ПТП в производството са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Ц. Й. К. и Ф. А. Д..
Свидетелят Ц. Й. К., водач на процесния лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. №
***, разказва, че участвала в ПТП през м. декември 2023 г. Посочва, че изчаквала на червен
сигнал на светофара на бул. „***“ до „***“, в крайна дясна лента. Пред нея имало
автомобил, който също изчаквал на светофара. При смяна на зелен сигнал на светофарната
уредба двата автомобила потеглили, като водачът на автомобила пред нея предприел
маневра завой надясно, без да подаде мигач. В същия момент пешеходец пресичал улицата.
Водачът на другия автомобил спрял рязко, за да изчака преминаването на пешеходеца и дал
леко назад, при което настъпило съприкосновение между двата автомобила. След
произшествието водачите на двете МПС-та съставили двустранен протокол за ПТП.
Свидетелят Ф. А. Д., водач на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***, разказва, че
изчаквала на червен сигнал на светофара на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ и при
смяна на зелен сигнал на светофарната уредба предприела завой надясно. В този момент
пешеходец изскочил внезапно на пътното платно, за да „хване зеления сигнал“.
Свидетелката спряла рязко, при което автомобилът й бил ударен от лекия автомобил,
намиращ се зад нея. Твърди, че нейният автомобил не се е движел нито напред, нито назад.
Поддържа, че преди да предприеме завой надясно, подала светлинен сигнал. Уточнява, че
ударът настъпил в момента, в който след потегляне, рязко спряла поради внезапно появил се
пешеходец.
Настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитират като достоверни
показанията на свидетелите Ц. К. и Ф. Д. в частта относно обстоятелствата, при които е
настъпил удара, тъй като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са
ясни, последователни, и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ц. К. в частта, в която същата
твърди, че водачът на лекия автомобил „Сеат Ибиза“ преди да предприеме маневра завой
надясно, не е подала светлинен сигнал, както и че след като спряла рязко, предприела
маневра за движение на заден ход, тъй като в тази част показанията й са изолирани,
житейски нелогични и не намират опора в нито едно друго доказателство по делото, поради
което съдът приема, че същите представляват защитна версия на свидетелката.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява
следната фактическа обстановка: На *** около *** часа в гр. ***, лек автомобил „Сеат
Ибиза“, с рег. № *** изчаква на червен сигнал на светофар на бул. „*** ***“ и при смяна на
зелен сигнал на светофарната уредба, водачът предприема маневра за потегляне и завой
надясно към ул. „***“. В същото време пешеходец пресича ул. „***“, при което водачът на
лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № *** спира, за да го пропусне, в резултат на което
настъпва ПТП с намиращия се зад него и предприел маневра за потегляне лек автомобил
„Нисан Кашкай“, с рег. № ***. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек
автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Според експертното мнение от техническа гледна точка
причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил
„Нисан Кашкай“, с рег. № ***, който при предприемане на маневра за потегляне на зелен
светофар не е оставил безопасна дистанция до намиращия се пред него лек автомобил „Сеат
Ибиза“. Съгласно експертното заключение ударът е бил предотвратим за водача на лек
автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, ако при потегляне е оставил безопасна дистанция
до намиращия се пред него лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***. Видно от
3
констатациите на вещото лице водачът на лек автомобил „Нисан Кашкай“ е имал видимост
към лек автомобил „Сета Ибиза“, тъй като същият се е намирал пред него. Водачът на лек
автомобил „Сеат Ибиза“ е имал видимост към автомобил „Нисан Кашкай“ в огледалата си за
обратно виждане, тъй като същият се е намирал пред него. Съгласно експертното
заключение всички увреждания по лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, се намират
в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, съдът приема, че процесното ПТП е
настъпило изцяло поради виновното и противоправното поведение на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, който е нарушила
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. За да
достигне до този извод, съдът съобрази най-напред показанията на разпитаните свидетели от
които се установява, че водачът на лек „Сеат Ибиза“, с рег. № ***, е спряла рязко, за да
пропусне пресичащия пешеходец, при което е била ударена от намиращия се зад нея лек
автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***. В случая, анализирайки така обсъдените
свидетелски показания, съдът намира, че до голяма степен същите установяват по идентичен
начин фактическата обстановка около настъпване на процесното ПТП, като описаното от тях
съответства и на отразената от двамата водачи в схемата към двустранния протокол за ПТП
от *** На следващо място, изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза също установяват по идентичен начин обстоятелствата около поведението на
всеки един от двамата участници при реализиране на процесното ПТП, а именно: при
предприета маневра за потегляне и завой надясно, водачът на лек автомобил „Нисан
Кашкай“, с рег. № *** реализира ПТП със спрелия пред него, за да пропусне пешеходец лек
автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***. Съдът приема, че при така установеното поведение на
водача Ц. К., безспорно покрива нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, тъй като същата не е
оставила безопасна дистанция пред намиращия се пред нея лек автомобил „Сеат Ибиза“,
който е спрял рязко, за да пропусне пресичащ пешеходец. Тук следва да се отбележи, че
житейски нелогично е да се приеме, че след като е спрял рязко, за да пропусне пешеходеца,
водачът на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № *** е предприел маневра за движение на
заден ход, както изнася в показанията си свидетеля К.. Освен показанията на свидетеля,
които съдът приема, че представляват нейна защитна версия, по делото не се съдържат други
данни в подкрепя на твърденията й, че водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***,
след принудителното спиране, е предприел маневра за движение назад. Поради това, съдът
намира, че изводите на вещото лице, че ударът за лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***
е бил предвидим, не следва да бъдат кредитирани.
В случая, при така установените данни няма основание да се приеме, че водачът на
лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № *** - Ф. А. Д., също е действала противоправно,
допринасяйки по този начин за настъпване на процесното ПТП, респ. че изобщо има вина за
него. От една страна това е така, тъй като по делото не се установява, същата да се е
движила с несъобразена с конкретния пътен участък скорост, която да не й позволи да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Тъкмо обратното, по делото се установи, че същата е
изпълнила задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при възникнала опасност - внезапно
изскочил пешеходец, същата е предприела аварийно спиране, без да застраши своя живот
или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причини значителни материални
щети. От друга страна, по делото не се установява същата да е извършила забранена
маневра за завой надясно, а освен това тя е била сигнализирана от нея чрез подаване на
светлинен сигнал в тази насока, с което Ф. А. Д., е изпълнила и задължението си по чл. 28,
ал. 1, т. 1 ЗДвП. Както се посочи по-горе, съдът приема, че това обстоятелство безспорно се
установява въз основа на показанията на посоченото лице в качеството й на свидетел по
4
делото, доколкото същата с категоричност е потвърдила, че своевременно е сигнализирала за
извършваната от нея маневра, без да са събрани доказателства в обратния смисъл.
Действително, само по себе си това обстоятелство не освобождава водача Ф. А. Д. от
задължението й по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, каквото нарушение й се вменява от страна на ищеца с
исковата молба, но в случая по делото не са ангажирани никакви доказателства дали и ако да
– в кой момент тя е възприела извършващия маневра завой надясно водач на другия
автомобил, за да приеме, че за нея това задължение изобщо е възникнало, а още по-малко, че
поведението й следва да бъде санкционирано за евентуално неизпълнение на същото.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от страна на ищеца по делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на описания от него механизъм на настъпване на
процесното ПТП, според който причината за него да се дължи на поведението на водача на
лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***.
При така изложените правни изводи и предвид недоказването на част от посочените
по-горе материални предпоставки, обуславяща основателността на заявената регресна
претенция, а именно: описания механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и
вината на застрахования при ответника водач, предявеният от него иск с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За възникване на акцесорното вземане е необходимо да се установи наличието на
следните материални предпоставки (юридически факти): главен дълг, изпадане на ответника
в забава и размера на обезщетението.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният
иск за лихва за забава, който също следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника *** се следват разноски в общ размер на
710 лв., от които: 200 лв. – депозит за САТЕ, 30 лв. – депозита за свидетел, и 480 лв. –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 15.07.2025 г., имащ характер на
разписка (л. 79 от делото).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, срещу *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 906,74 лв., с включени 15 лв. ликвидационни
разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско +“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** в гр.
***, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. №
***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда – 06.02.2025
г., до окончателното плащане, както и сумата от 78,65 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 23.06.2024 г. до 06.02.2025 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу ***
ЕИК ***, да заплати на *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 710 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
5
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6