РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Стара Загора, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20235530100985 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът Е. Г. Т. твърди, че между него и ответника ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД бил сключен договор за застраховка, за който е
издадена застрахователна полица № ******************/****** г. за
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за лек автомобил „**********“,
модел „***“ с рег. № ********, със срок на действие от 06.03.2022 г. до
05.03.2023 г.
Ищецът сочи, че на ****** г. паркирал гореописания автомобил на
паркомясто до жилищен блок на адрес: ***************************. На
******* г. около 7-7.30 ч. констатирал, че автомобилът е ударен от
неизвестно превозно средство в задната част, при което са причинени вреди
по вратата на багажника и облицовката на задната броня. Незабавно се е
обадил на телефон 112, за да уведоми органите на полицията за настъпилото
ПТП. Оттам му обяснили, че следва да изчака на място идването на
1
патрулната кола. При посещаване на местоопроизшествието служителите на
реда обяснили на ищеца, че при неизвестен извършител, тъй като повредата е
на МПС в паркирано състояние, не съставят протокол и го посъветвали да
уведоми застрахователя. Непосредствено след това ищецът посетил офиса на
ответното застрахователно дружество и около 9.30 ч. негови представители
извършили оглед на автомобила, като изготвили и фотоснимки. Резултатите
от огледа били отразени в опис на претенцията № ****************/*******
г., в който били записани следните щети по застрахованото МПС: 1. Врата на
багажник - за подмяна и боядисване; 2. Облицовка задна броня - с тежка
деформация за боядисване.
С писмо изх. Л № ********.2022 г. ищецът бил уведомен от ответника,
че отказва изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като
„обстоятелствата по възникналото събитие - време и място на получаване и
точен механизъм на настъпване на вредите по автомобила, са неустановени и
недоказани“. В случая ищецът е заплатил застрахователна премия, срещу
което ответното застрахователно дружество е поело задължение да заплати
обезщетение за причинени на застрахования вреди при настъпване на следния
застрахователен риск: увреждане на застрахованото МПС в паркирано
състояние от друго превозно средство. Покритият от застраховката риск е
настъпил, като на ******* г. били установени вреди по застрахованото МПС
/лек автомобил „**********“, модел „***“ с рег. № ********/, паркирано на
паркомясто до жилищен блок на адрес: ***************************,
причинени от удар от друго превозно средство. Органите на МВР – „Пътна
полиция“ били информирани от застрахования за ПТП, но при посещението
са отказали да съставят документи за него, позовавайки се на чл. 6, т. 3 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, видно и от писмо №
***************.2022 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД на
МВР - Стара Загора. Ищецът се е снабдил с проформа фактура от 01.02.2023
г., издадена от „********“ ЕАД - гр. Стара Загора, който е официалният
сервиз за марката „**********“. Според тази фактура стойността
материалите, частите и труда, необходими за ремонта на увреденото МПС,
била 2587,80 лева с ДДС.
2
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 2587,80 лева, представляваща застрахователно обезщетение
по застрахователна полица № ****************** /****** г. за имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ за лек автомобил „**********“, модел „***“ с
peг. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника като е взето становище за неоснователност на
иска.
Ответникът оспорва настъпването на увреждане, на основание на което
да се обективира неговата отговорност. Оспорва твърденията за наличие на
основания за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в
настоящата хипотеза искането за заплащане на застрахователно обезщетение
в претендираният размер не представлявало необходим и оправдан разход,
подобрение, което не е покрит застрахователен риск, съответно не е налице
покритие по застраховката. Наличието на изключен застрахователен риск,
както и на липса на покрит риск по застраховката, обективирало и
невъзможността за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение
поради липса на основание. Оспорва необходимостта от подмяна на
претендираните от страна на ищеца елементи и детайли, като следва да се има
предвид, че в настоящият случай детайлите не били за подмяна, а се касаело
само за бояджийски услуги.
Оспорва настъпването на застрахователно събитие. В исковата молба се
съдържали твърдения, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на
******* г., като в подкрепа на това твърдение не се представяли никакви
доказателства. Не било налице валидно застрахователно правоотношение. На
следващо място оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортно
произшествие, станало според исковата молба на ******* г. на паркинг,
между лек автомобил „***********“ с peг. № ******** и неизвестно
превозно средство. Представените с исковата молба писмени доказателства
не можели да установят механизмът на пътнотранспортното произшествие,
както и къде е настъпил ударът, както и какви са причините за настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Съгласно представеното Заявление за
3
изплащане на застрахователно обезщетение от ******* г. бил осъществен
удар между лек автомобил „***********“ с peг. № ******** и неизвестно
превозно средство. Така декларираното от страна на ищеца събитие е
реализирано при особени обстоятелства и не се дължало на твърдените в
исковата молба обстоятелства. Наличните увреждания по лекия автомобил
„***********“ с peг. № ******** били реализирани при друг механизъм и не
отговаряли на механизъм на деформиране при паркирано състояние на
превозното средство, а същите са настъпили при движение на лекия
автомобил „***********“ с peг. № ********. Счита, че реализираният удар
между лек автомобил „***********“ с peг. № ******** и неизвестно
превозно средство, описан в исковата молба и констатираните деформации не
съответствали на механизма на удар в паркирано състояние на лек автомобил
„***********“ с peг. № ******** и направлението на движение на
участниците в произшествието. Ударният процес не бил в съответствие с
направлението на ударната сила, нейното разположение и относително
движение на двата обекта след удара в резултат на процеса на удара и
предприети конкретни действия на участниците. Счита, че е налице наличие
на нехарактерно ожулване в областта на петата врата при дадения механизъм
за паркинг щета като увреждането не е реализирано напълно в съответствие
принципа на действие и противодействие, като динамиката на ударния процес
показва, че уврежданията са получени при друг механизъм и друг вид
контакт за участниците. С оглед на установеното от страна на застрахователя
несъответствие между уврежданията по лекия автомобил и декларирания от
страна на участниците механизъм не би следвало да се изключва
възможността за инсцениране на застрахователното събитие и въвеждане в
заблуждение, като в тази връзка оспорва, че е налице такова.
Счита, че в настоящият случай от анализа на процесното произшествие
се установява, че твърдените от ищеца увреждания по лек автомобил
„***********“ с peг. № ******** не били настъпили само и единствено по
заявените от него обстоятелства, а именно при твърдяното съприкосновение
между паркирания лек автомобил „***********“ с peг. № ******** с
неизвестно превозно средство, като и деформациите по процесният
автомобил не са само и единствено от това събитие. Счита, че уврежданията
може да са настъпили при различни събития и че не съответстват в пълен
обем в зоните на съприкосновение и съвпадение между превозното средство и
4
друг участник, по количество на уврежданията с така описаната обстановка в
исковата молба, като също така се наблюдават увреждания, нехарактерни за
удар при така заявеното пътнотранспортно произшествие. Оспорва
твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно
обезщетение като съгласно Глава Трета, Раздел I „Регистриране, уведомяване
и доказване на настъпването на застрахователно събитие“, т. 7.1. от Общите
условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ и с оглед на установеното
от страна на застрахователя несъответствие относно уврежданията лекият
автомобил и декларирания от страна на участника механизъм не би следвало
да се изключва възможността за инсцениране на застрахователното събитие и
въвеждане в заблуждение, като в тази връзка оспорва, че е налице такова, за
което в Общите условия по застраховката, Раздел „Каско“, Глава Първа,
Раздел „Дефиниции“, т. 5 е налице дефиниране, като относно дефинирането
на понятието „щета“ в т. 7 от същия раздел на общите условия по
застраховката също е налично определение и на това.
При условията на евентуалност оспорва стойността на причинените по
отношение на лек автомобил „***********“ с peг. № ******** вреди, като
счита исковата претенция за силно завишена в тази й част, тъй като
претендираното обезщетение значително надвишава действително
претърпените вреди. Оспорва исковата претенция за присъждане на законна
лихва, като счита, че застрахователят не е изпадал в забава.
Моли съда да постанови решение, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
като чрез процесуален представител поддържа исковата молба и моли за
постановяване на осъдително решение спрямо ответника. Представя писмена
защита. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез
процесуален представител, не се явява и не се представлява.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за
5
имуществени вреди с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. чл. 386, ал. 2 и ал. 1
от Кодекса на застраховането /КЗ/.
Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е
увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда,
предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.
498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с
изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на
претенцията. В случая осъдителния иск е допустим /вж. писмени
доказателства, л. 29-31 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по
дълъг от посочения в чл. 108 КЗ. От посочената разпоредба на чл. 405 КЗ
следва, че за основателността на претенцията е необходимо по делото да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки /юридически
факти/, а именно: 1/ съществуване на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника по имуществена застраховка
„Каско“; 2/ в срока на застрахователно покритие да е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ причинна
връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4/ размер на
вредите. Казаното означава, че по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между страните към момента на настъпване
на твърдяното застрахователно събитие, възникнало въз основа на договор за
имуществено застраховане, настъпването на покрито застрахователно
събитие, от което са причинени вреди, причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и сочените вреди и размера им. Ответникът носи
доказателствената тежест да докаже своите възражения: за осъществяването
на положителните факти /умишлено излагане от застрахования на
недостоверни данни за застрахованото МПС и/или застрахователното събитие
и наличието на причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие, респ. с вредите/, които да изключат възникването на задължението
му за изплащане на застрахователно обезщетение.
6
В случая от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е било налице валидно правоотношение, произтичащо от
договор за договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с включена
клауза „Пълно каско“ с предмет лек автомобил „******“, модел „***“, с рег.
№ ********, собственост на ищеца Е. Т. /вж. писмени доказателства л. 31 от
делото/ по застрахователна полица № ******************/****** г., валидна
от 06.03.2022 г. до 05.03.2023 г. /л. 6 от делото/, по силата на който ответното
дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е поело задължение
да заплати обезщетение за настъпили по отношение на застрахованото МПС
вреди при осъществяване на някой от покритите от застраховката рискове.
Ищецът е заплатил застрахователните премии /писмени доказателства, л. 7-8
от делото/. Поради това възражението в отговора на исковата молба, че не
било налице валидно застрахователно правоотношение е явно
неоснователно най-малкото поради две причини – 1/ в хода на съдебното
производство са налице достатъчно писмени доказателства установяващи
наличието на застрахователно правоотношение между страните по делото /л.
6-8 от делото/ и 2/ самият ответник е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение поради неустановеност на обстоятелствата около настъпването
на застрахователното събитие, а не поради липса на договор за имуществена
застраховка.
От представените общи условия /ОУ/ - л. 19-28 от делото, за застраховка
на МПС /“Каско“/ се установява следното - съгласно Глава Втора – „Покрити
рискове и изключения“, относно клаузата „Пълно каско“ застрахователят
покрива щети причинени от застрахователно събитие, посочено в
предходните клаузи „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени
действия“, т.е. и увреждане на застрахованото МПС в паркирано състояние от
друго превозно средство, падащи предмети от сгради и животни /вж. клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП“/.
Представено е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
/л. 29-30 от делото/ по застраховка „Каско на МП“ от ****** г., подадено от
ищеца, съгласно което заявление на ****** г. процесният лек автомобил е
бил паркиран на паркомясто на ************** в гр. ********
***********************, а на следващата сутрин /******* г./ е бил намерен
със счупена задна броня и пета врата /багажник/.
7
Представен е опис-заключение по щета № ****************/******* г.,
вкл. снимки към описа /л. 36 и л. 32-33 от делото/, съгласно което при
извършен оглед е констатирано, че има повреди по врата на багажник и
облицовка задна броня, като багажникът е за подмяна. Съгласно
уведомително писмо изх. № ********.2022 г. /л. 10 и л. 35 от делото/
ответникът уведомява ищеца във връзка с ликвидационна преписка по
заведената щета № **************** относно процесния автомобил, че
поради характера на получените увреждания не можело да се заключи, че
същите са в резултат на действия на неизвестен извършител в паркирано
състояние. Посоченото представлявало основание застрахователят да откаже
да изплати застрахователно обезщетение.
Представени са и следните документи, приети по делото като писмени
доказателства: проформа фактура издадена от „********“ ЕАД /л. 12 от
делото и писмо от ОД на МВР /л. 11 от делото/, копие от малък талон на
процесното МПС; копие от СУМПС на ищеца и контролен талон /л. 31 от
делото/.
От заключението на назначената по делото съдебна - автотехническа
експертиза /САТЕ/ - л. 54-56 от делото, което настоящият съдебен състав
кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и
умения, вкл. подробните обяснения на в.л. в о.с.з на 02.06.2023 г. се
установява следното: 1/ по отношение на механизма на получаване на
уврежданията в.л. в отговори на въпроси 3 и 7 от заключението извежда
извод, че вредите по форма и степен биха могли да се получат при удар с
друго МПС, докато процесният автомобил е бил паркиран. И двете
увреждания по автомобила на ищеца били взаимно свързани, настъпили са в
един и същ момент при еднократно действие и могат да бъдат в пряка
зависимост от удар в паркирано положение, причинен от друго МПС. Не
било налице задиране. Деформацията виждаща се на снимките била в
резултат на удар/натиск към повърхността на бронята и петата врата
/багажник/, като тези деформации било възможно да се получат при удар от
друго МПС – напр. микробус. В о.с.з. на 02.06.2023 г. в.л. поясни, че от
техническа гледна точка е напълно възможно увреждането на автомобила да е
от друг автомобил. При внимателен преглед на снимките, които са
представени и изяснява, че не може да е колче, защото увреждането по
8
задната броня е самò в горния й край, като там се забелязвало, че предметът,
който е контактувал със задната броня се е приплъзнал по горния край и е
влязъл навътре към задния капак. Това увреждане по бронята било от долен
край на някакъв предмет, с приблизителни размери не повече от 10 см и на
височина стигал някъде до стъклото дори и малко по-нагоре, ако се приеме че
другият, който нанася увреждането, може и да е спрял преди да стигне до
стъклото и да се счупи. Уврежданията са били причинени от един контакт
/ПТП/, личало си по гънките. Затова обобщава, че не е налице инсценировка и
2/ по отношение на стойността на ремонта в.л. в отговори на въпроси 4, 5 и 6
от експертизата и подробните си обяснения в о.с.з. на 02.06.2023 г. дава
стойност на ремонта в два варианта различаващи се единствено по това дали
единствената част за подмяна /пета врата – багажник/ ще бъде закупена като
част втора употреба или като нова част. В тази връзка изяснява в о.с.з., че в
заключението не е включил цена от 1543,00 лв. с ДДС /1285,84+257,17 лв.
ДДС/, която е по проформа-фактурата /л. 12 от делото/, а е посочил цена от
800,00 лв. с ДДС за пета врата /багажник/ втора употреба. В.л. приема, че
цената на нова част пета врата /багажник/, от 1543,00 лв. с ДДС по фактурата
е коректна в случай, че петата врата /багажник/ е нова. Уточнява, че в
заключението е посочил по всяко перо крайни цени с ДДС, като относно
петата врата /багажник/ цената от 800,00 лв. с ДДС и е от обяви за части втора
употреба, независимо, че е написал в заключението нови части. В.л е
категорично, че не е необходимо да се сменят други части по купето освен
петата врата /багажник/, така както е констатирано и от ответника /вж. опис-
претенция л. 9 от делото/. Задната броня на автомобила можела да се
отремонтира. Необходимо било единствено да се смени петата врата
/багажник/. Относно перото боя и материали, сочи, че в реални пазарни
условия, това боядисване на тази пета врата и на задната броня ставало със
120 гр. боя металик и това струвало 20,00 лева. Прибавяли се кит, шкурки и
други, така че това което е записал в експертизата – 164,00 лв. с ДДС било
напълно реално. За камера е посочил средната стойност на разхода за камера,
като трябвало да се има предвид, че при този ремонт камерата нямало да бъде
включена специално за него. За единствената част за подмяна /пета врата –
багажник/, пояснява отново, че цената като нова част е 1285,84 лв. без ДДС
или 1543,00 лв. с ДДС /ДДС на 1285,84 лв. е 257,17 лв./, като реалната цена е
тази, която е посочена в представената по делото проформа фактура, цена на
9
официален вносител. Заключението съдържало стойност на ремонта с част –
пета врата багажник, която е втора употреба и затова била 800,00 лв. с ДДС.
Затова стойността на ремонта дадена в заключението би се променила по
следния начин - стойността на ремонта в случай, че се ползва нова част за
петата врата /багажник/, която била единствената необходима резервна част,
би била в размер на общо 2067,00 лв. с ДДС, която се формира като от общата
стойност на ремонта по заключението 1324,00 лв. с ДДС се извадят 800,00 лв.
с ДДС /стойността на пета врата - багажник втора употреба/ и се прибавят
1543,00 лв. с ДДС /стойността на пета врата – багажник нова част/. Това щяло
да бъде единствената разлика в стойността по заключението и стойността
която давам днес – вместо пета врата багажник втора употреба в размер на
800,00 лв. с ДДС ще бъде пета врата багажник нова част в размер на 1543,00
лв. с ДДС. В обобщение - настоящият съд намира, че заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, прието като
неоспорено от страните по делото, следва да се кредитира, като обективно и
компетентно изготвено, тъй като е обосновано, а изводите са направени след
анализ на доказателствата по делото, както и кореспондира с останалите
събрани по делото доказателства.
Основният спорен въпрос по делото с оглед възраженията в
отговора на исковата молба е свързан с действителното настъпване на
процесното събитие, неговия механизъм, така и по отношение на причинно-
следствената връзка щетите по автомобила и това произшествие и съответно
налице е основание за застрахователя да откаже изплащането на
претендираното от застрахования застрахователно обезщетение, а
евентуално с размера на вредите.
1/ По отношение на действителната причина за настъпване на
процесното събитие – механизма на ПТП:
От представеното писмо от ответното дружество до ищеца /л. 10 и л. 35
от делото/ се установи, че след разглеждане на застрахователната претенция,
ответникът е приел, че не са налице основания за изплащане на обезщетение
поради установено несъответствие между декларирани при завеждането на
щетата и установените факти и събраните данни относно настъпилото
събитие. Следователно основанието на застрахователя да откаже плащането
на застрахователно обезщетение се основава на твърдения, че от ищеца са
10
били изложени неверни фактически твърдения пред ответника относно
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, като в тази връзка са оспорени
уврежданията на процесния автомобил да са настъпили по време, място и
начин, описан от ищцата.
Съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само: 1/ при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;
2/ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице; 3/ при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и
е довело до възникване на застрахователното събитие; 4/ в други случаи,
предвидени със закон. Съгласно постоянната практика на ВКС обективирана
напр. в решение № 49/29.07.2013 г. на ВКС по т.д. № 840/2012 г., I т.о.,
решение № 102/02.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 615/2011 г., I т. о. не всяко
неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на
застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено задължение, което е
предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на
застрахователя. Терминът „значителен“ следва да се разбира не само като
значителност на неизпълнението, но и на самото задължение с оглед неговия
вид и характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от
съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се
създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. В
решение № 49/29.07.2013 г. на ВКС по т.д. № 840/2012 г, I т.о. е прието, че
отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение за
вреди от застрахователно събитие е обусловен от установяване на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение
на застрахования, визирано в Общите условия към застраховката, като
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени
вредите от същото. В същия смисъл е и решение № 102/02.10.2012 г. на ВКС
по т.д. № 615/2011 г., I т.о., в което е прието, че за да откаже да плати
застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на
застрахования, предвидено в застрахователния договор или в закона,
11
застрахователят трябва да докаже, че неизпълнението е причина за
настъпване на застрахователното събитие или за вредите от същото. Тази
причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото
задължение произтича не от закона, а от договора съгласно разпоредбата н а
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Недопустимо е по договорен път причинната връзка да
бъде презюмирана. Същата следва да бъде доказана в процеса на основание
чл. 154 ГПК от застрахователя, дори когато в застрахователния договор или в
общите условия към него е предвидено, че при конкретно неизпълнение
застрахователят може да откаже плащане или да намали дължимото
застрахователно обезщетение.
Настоящият съд намира, че в конкретния случай не се установява да е
налице нито една от предвидените в чл. 408 КЗ предпоставки, даващи правото
на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение,
включително не се установяват сочените от ответното дружество основания
за отказ. За да постанови отказ за изплащане на застрахователно обезщетение,
ответникът се е позовал на Глава Трета, Раздел I, т. 7.1. от Общите условия.
Настоящият съд намира, че по делото не се установява да са налице
различия между фактическата обстановка и декларираните пред
застрахователя обстоятелства. От събраните по делото доказателства се
установи, че през времето на действие на сключения между страните
застрахователен договор е настъпило предвидено в него застрахователно
събитие, а именно, че на ******* г., в гр. ********, застрахованото МПС –
лек автомобил „******“, модел „***“, с рег. № ******** е било увредено,
като на същото са били нанесени щети – повреди по врата на багажник и
облицовка задна броня, като багажникът е за подмяна. От представеното
Уведомление за щети по МПС от ******* г. се установява, че за настъпване
на застрахователното събитие, ответното дружество е било своевременно
уведомено в рамките на уговорените срокове съгласно Глава Трета, Раздел I,
т. 1 от Общите условия, а също така за настъпването му са били уведомени и
органите на МВР, съгласно предвиденото в Глава Трета, Раздел I, т. 1 от ОУ
/така писмо на ОД на МВР Стара Загора, л. 11 и л. 34 от делото/.
За неоснователни, настоящият съд намира и възраженията в отговора на
исковата молба, че по делото не е доказан механизмът на настъпване на ПТП
и причинноследствената връзка с вредите. Тези обстоятелства се установяват
12
както от събраните по делото писмени доказателства – уведомление за щети
по МПС от ******* г. /л. 29 от делото/, опис-претенция на констатирани
увреждания по МПС /л. 9 и л. 36 от делото/, така и от заключението на
приетата автотехническа експертиза, вкл. обясненията на в.л. в о.с.з. на
02.06.2023 г., която настоящият съд кредитира като компетентно изготвена и
в пълнота отговаряща на поставените задачи. От приетата по делото САТЕ се
установява механизма на настъпване на застрахователното събитие и
настъпилите вреди, тъй като данни за друг механизъм за настъпване на
вредите липсват по делото, вкл., че процесните вреди са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП и са настъпили именно по начина,
описан в исковата молба. На следващо място, този извод се потвърждава и от
подробните обяснения на в.л. в о.с.з. на 02.06.2023 г., че уврежданията по
автомобила биха се получили, вследствие на инцидента. Няма твърдения, а и
доказателства, в периода от настъпване на застрахователното събитие на
******* г. до деклариране на щетата да са били нанесени други повреди на
автомобила, които да не са в резултат на застрахователното събитие. В тази
връзка, настоящият съд намира, че по делото е доказано както настъпването
на застрахователното събитие, така и настъпилите повреди, както и
причинно-следствената връзка със застрахователното събитие, тъй като
вредите, съобразно неоспореното заключение на вещото лице, изготвило
САТЕ, могли да бъдат причинени от описаното в уведомлението събитие – от
друго МПС, на паркинг, докато процесното МПС е било в покой.
Изключването на отговорността на застрахователя поради въвеждане в
заблуждение на застрахователя от застрахованото лице относно статута и/или
качествата на вещта или относно настъпването на застрахователното
събитие е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки –
1/ предоставяне на неверни данни от застрахования за застрахованото МПС
или за застрахователното събитие, 2/ неверните данни да са предоставени от
застрахования с намерение да въведе застрахователя в заблуждение и 3/
вредите, за които се търси обезщетение, да са причинени при, от или
вследствие на това неправомерно поведение. Въвеждането в заблуждение
предполага умисъл у застрахования, т.е. същият трябва да е действал с
намерение да заблуди застрахователя относно обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, за да получи застрахователно обезщетение, което не му се
дължи. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
13
предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника е било да установи
при условията на пълно и главно доказване, че са настъпили обстоятелствата,
които изключват или ограничават отговорността му при настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск, по силата на
сключения между страните застрахователен договор, т.е. установяването на
всички елементи от фактическия състав на правото на отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение е в тежест на застрахователя, след като именно
той чрез позоваване на такива конкретни обстоятелствата цели да се освободи
от изпълнение на основното си задължение по застрахователния договор.
Настоящият съд намира, че с оглед всичко изложено дотук възраженията на
ответника, че в случая са налице различия между фактическата обстановка и
декларираните от застрахования данни, останаха неустановени, тъй като по
делото не са представени безспорни доказателства в тази насока. По делото
не се установи, че вредите по процесния автомобил са били вследствие на
инсценировка, което да се дължи на виновното поведение на ищеца по
делото. Отделно от това при наличие на хипотезата на Глава Трета, Раздел I,
т. 7.1. от Общите условия застрахователят има право да сезира
компетентните органи /вж. изречение второ на посочената т. 7.1. от Общите
условия/, а това в случая не е направено от застрахователя. Следва да се вземе
предвид също така и обстоятелството, че при сключване на процесния
договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, на процесния
автомобил е бил извършен оглед от служители на ответното застрахователно
дружество, като няма данни по делото, нито събрани доказателства за това, че
при този оглед са били констатирани някакви технически неизправности или
забележки по автомобила. Във връзка с изложеното, настоящият съд счита, че
в случая не са налице предвидените в чл. 408 КЗ предпоставки за
освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение, вкл. предвид липсата на проведено от
ответника пълно и главно доказване, че са настъпили обстоятелствата, които
изключват или ограничават отговорността му при настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск, по силата на
сключения между страните застрахователен договор не са налице основания
застрахователното дружество да откаже изплащане на застрахователното
обезщетение. При липсата на доказване от страна на ответника, с оглед
правилото по чл. 154, ал. 1 ГПК на възражението му, че за ответното
14
застрахователно дружество е възникнало правото по чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ да
откаже плащане на уговореното застрахователно обезщетение, то следва да се
приеме, че в конкретния случай предвид наличието на валидно сключен
между страните договор по застраховка „Каско Стандарт“, за ответника е
налице задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на
застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди.
2/ По отношение на размера на вредите – застрахователното
обезщетение:
Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за
имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования
е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената
имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което
застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ,
съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно адекватната
стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 КЗ /предишна чл. 208, ал. 1 КЗ отм./
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора
срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е
предвидено в този закон. Също така с оглед на разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна
стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в
това число всички присъщи разходи. За да е основателен искът за присъждане
на застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да докаже
15
наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на
застрахователното събитие и че е изправна страна по договора, което бе
установено по-горе. По отношение на застрахователното обезщетение, което
се дължи с оглед разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, то трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за
застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата
вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и
стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото
качество като повредената. Съдебната практика на ВКС обективирана напр. в
решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.о., решение №
6/02.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 293/2010 г., I т.о., решение №
235/27.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 1586/2013 г., II т.о. /коректно цитирано
и от ищеца в писмената защита/, решение № 167/11.05.2016 г. на ВКС по
т.д. № 1869/2014 г., ІІ т.о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. №
1069/2010 г., II т.о., решение № 59/06.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 2367/2015
г., I т.о., и др., вкл. практиката и на инстанционни съдилища – вж. напр.
решение № 119/07.04.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
53/2023 г., решение № 1359/16.03.2023 г. на Софийски градски съд по
в.гр.д. № 13167/2021 г., решение № 1808/07.04.2023 г. на Софийски
градски съд по в.гр.д. № 3591/2022 г. последователно приема, че
обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу
която може да се купи друго със същото качество и вид. Размерът на реалната
стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като
обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество.
За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал.
2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора, т.е.
следва да се вземе предвид, че при изчисляване размера на обезщетението не
трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
16
инкорпориран в самата застрахователна стойност.
В случая след съобразяване на посочената съдебна практика и с оглед
на заключението на вещото лице, вкл. подробните обяснения в о.с.з. на
02.06.2023 г. по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, прието, като
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и
обективно изготвено се установява, че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „******“, модел „***“, с рег. № ********
/застрахован при ответника/, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, респективно към настъпване на застрахователното събитие е в
размер на сумата от общо 2067,00 лв. с ДДС /вж. протокол от о.сз. от
02.06.2023 г./ по следните съображения - това е цената на действителната
стойност на увреденото имущество от същия вид, в това число всички
присъщи разходи по монтаж, подмяна и други без прилагане на обезценка.
Действително по отношение на стойността на ремонта в.л. в отговори на
въпроси 4, 5 и 6 от експертизата и подробните си обяснения в о.с.з. на
02.06.2023 г. дава стойност на ремонта в два варианта различаващи се
единствено по това дали единствената част за подмяна /пета врата –
багажник/ ще бъде закупена като част втора употреба или като нова част. В
тази връзка в.л. изясни в о.с.з., че в заключението не е включил цена от
1543,00 лв. с ДДС /1285,84+257,17 лв. ДДС/, която е по проформа-фактурата
/л. 12 от делото/, а е посочил цена от 800,00 лв. с ДДС за пета врата
/багажник/ втора употреба. В.л. приема, че цената на нова част пета врата
/багажник/, от 1543,00 лв. с ДДС по фактурата е коректна в случай, че петата
врата /багажник/ е нова. Уточни, че в заключението е посочил по всяко перо
крайни цени с ДДС, като относно петата врата /багажник/ цената от 800,00 лв.
с ДДС и е от обяви за части втора употреба, независимо, че е написал в
заключението нови части. В.л бе категорично, че не е необходимо да се
сменят други части по купето освен петата врата /багажник/, така както е
констатирано и от ответника /вж. опис-претенция л. 9 от делото/, което
прави неоснователно възражението в отговора на исковата молба, че не
било необходимо да се сменят части – освен в заключението на в.л., дори
самият ответник е посочил, че пета врата /багажник/ е за подмяна. За
единствената част за подмяна /пета врата – багажник/, в.л. пояснява отново,
че цената като нова част е 1285,84 лв. без ДДС или 1543,00 лв. с ДДС /ДДС на
1285,84 лв. е 257,17 лв./, като реалната цена е тази, която е посочена в
17
представената по делото проформа фактура, цена на официален вносител.
Заключението съдържало стойност на ремонта с част – пета врата багажник,
която е втора употреба и затова била 800,00 лв. с ДДС. Затова стойността на
ремонта дадена в заключението би се променила по следния начин -
стойността на ремонта в случай, че се ползва нова част за петата врата
/багажник/, която е единствената необходима резервна част, би била в размер
на общо 2067,00 лв. с ДДС, която се формира като от общата стойност на
ремонта по заключението 1324,00 лв. с ДДС се извадят 800,00 лв. с ДДС
/стойността на пета врата - багажник втора употреба/ и се прибавят 1543,00
лв. с ДДС /стойността на пета врата – багажник нова част/. Това щяло да бъде
единствената разлика в стойността по заключението и стойността която давам
днес – вместо пета врата багажник втора употреба в размер на 800,00 лв. с
ДДС ще бъде пета врата багажник нова част в размер на 1543,00 лв. с ДДС.
В обобщение – В случая е налице липса на доказателства за реален
разход вследствие на реално извършен ремонт и поради това се възприема
правилото за определяне на размера на обезщетението съобразно
заключението на вещото лице /така напр. решение № 270/13.04.2020 г. на
Варненски окръжен съд по в.т.д. № 2108/2019 г., решение №
1359/16.03.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 13167/2021 г.,
решение № 1808/07.04.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №
3591/2022 г./. Настоящият съд възприема стойността във варианта от 1543,00
лв. с ДДС за пета врата /багажник/ като нова част съгласно обясненията на
в.л. в о.с.з. от 02.06.2023 г. /така изрично решение № 119/07.04.2023 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 53/2023 г./ , а не от 800,00 лв. с ДДС
като част втора употреба, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 400,
ал. 2 КЗ обезщетението, следва да е еквивалентно на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност
на увреденото имущество /така и горепосочената съдебна практика - решение
№ 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.о., решение №
6/02.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 293/2010 г., I т.о., решение №
235/27.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 1586/2013 г., II т.о., решение №
167/11.05.2016 г. на ВКС по т.д. № 1869/2014 г., ІІ т.о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 1069/2010 г., II т.о., решение №
18
59/06.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 2367/2015 г., I т.о., решение №
119/07.04.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 53/2023 г.,
решение № 1359/16.03.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №
13167/2021 г., решение № 1808/07.04.2023 г. на Софийски градски съд по
в.гр.д. № 3591/2022 г./ и оттам обща стойност на ремонта 2067,00 лв. с
ДДС.
Безспорно е обстоятелството, че в процесния случай не е заплатено на
ищеца от застрахователя дължимото застрахователно обезщетение, което да
покрива действителния размер на претърпените от ищеца имуществени вреди
към момента на настъпване на застрахователното събитие. С оглед на което
вземането на ищеца по чл. 405, ал. 1 КЗ срещу ответника възлиза в размер на
сумата от 2067,00 лв. с ДДС поради което предявеният иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен до този размер, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а до пълния
предявен размер от 2587,80 лв. с ДДС е неоснователен.
По съдебноделоводните разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът е претендирал присъждането на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 558,78 лв., което следва
да бъде присъдено на адв. В. А. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2009 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство на ищцата по делото и
103,51 лв. заплатена държавна такса за ищеца и възнаграждение за вещо лице
от 400,00 лв.
По отношение на адвокатското възнаграждение следва да бъде
присъдена по съразмерност спрямо уважената част от иска сумата от
446,32 лв. като следва да се посочи, че правилото, че на присъждане
подлежат само действително направените, т.е., заплатени разноски, не е
абсолютно – изключения от него са допустими, но само в изрично
предвидените случаи. Според нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е
оказал безплатна правна помощ на нуждаещо се от издръжка, материално
затруднено лице или на свой роднина, близък или друг юрист, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер,
19
не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл.
36, ал. 2 ЗА. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по
делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест
на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
В разглеждания случай ищецът е релевирал своевременно искане за
присъждане на разноски, като е представил списък на разноските по чл. 80
ГПК, в който е вписано възнаграждение от 558,78 лв. за процесуалния
представител, предоставил безплатна правна помощ. По делото е ангажиран и
договор за правна защита и съдействие /л. 5 от делото/, в който страните по
упълномощителната сделка – ищецът, от една страна и съответният адвокат,
от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднен –
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА - Вж. и решение № 374/23.03.2023 г. на Пловдивски
окръжен съд по в.гр.д. № 354/2023 г., вкл. цитираните в него определение №
708/05.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4891/2015 г., IV г.о., определение №
442/28.06.2019 г. по т.д. № 502/2019 г., II т.о., в които се сочи, че преценката
дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално
затруднено, или не, се извършва не от съда, а от самия адвокат и е въпрос на
договорна свобода между адвоката и клиента.
Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да
бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора само за един
адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма – поради
което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на
процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.
Размерът на възнаграждението на адвоката, осъществил безплатна правна
помощ, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в
рамките на предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като посоченият от страната, респ.
от нейния процесуален представител, размер на адвокатското
възнаграждение, дължимо при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, не обвързва съда
/което съответно изключва и възможност за злоупотреба с право/. Поради
това както се посочи по-горе на адв. В. А. ще бъдат присъдени 446,32 лв.
20
съразмерно на уважената част от иска.
По отношение на заплатената държавна такса и възнаграждение за вещо
лице следва да бъде присъдена на ищеца сумата от общо 402,17 лв.
съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 20,12 лв. съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. чл. 386, ал. 2 и
ал. 1 КЗ Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, пл. “Позитано“ № 5 да заплати на Е. Г. Т., ЕГН:
********** и адрес: гр. ************************, сумата от 2067,00 лв. с
ДДС /две хиляди шестдесет и седем лева/, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с
включена клауза „Пълно каско“ обективиран в застрахователна полица №
******************/****** г., за претърпени имуществени вреди на лек
автомобил „******“, модел „***“, с рег. № ********, собственост на ищеца
Е. Т. в резултат ПТП настъпило на **-******* г., за което е образувана щета
№ ****************/******* г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 06.03.2023 г. /датата на исковата молба/ до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата от 2067,00 лв. с
ДДС /две хиляди шестдесет и седем лева / до пълния предявен размер от
2587,80 лв. с ДДС /две хиляди петстотин осемдесет и седем лева и осемдесет
стотинки/ като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
21
пл. “Позитано“ № 5 да заплати на Е. Г. Т., ЕГН: ********** и адрес: гр.
************************, сума от общо 402,17 лв. /четиристотин и два
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски
за държавна такса и възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Триадица, пл. “Позитано“ № 5, да заплати на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2009 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. В. А., ЕГН:
********** и рег. № ************ от **** адвокатско възнаграждение в
размер на 446,32 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и тридесет и две
стотинки/ за процесуално представителство на ищеца по делото съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Г. Т., ЕГН: ********** и
адрес: гр. ************************ да заплати на Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Триадица, пл. “Позитано“ № 5 сума от 20,12 лв. /двадесет лева и дванадесет
стотинки/ представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
22