№ 15
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330206005 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-005134 от
04.06.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна
Полиция Пловдив, с което на Д.И.Х., ЕГН ********** са наложени глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, както и глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери следното от фактическа
страна:
На 05.05.2021г., преди 20,00ч., детето на свидетелката Х. управлявало в
затворения комплекс „Марица Гардънс“ АТВ 1000V с рама № ***** по
табела от производител. Недоволни от това били съседите на свидетелката,
които счели, че управляваното от детето превозно средство създава
предпоставки за пътни инциденти. Поради това и решили да се обадят на
полицията. Междувременно детето на св. Х. се обадило на майка си и се
оплакало, че съседите са го заплашили, че ще извикат полиция. Тъй като св.
Х. оставяла децата си под надзора на жалбоподателката Х., докато била на
работа, попитала сина си дали тя е там, като детето й отвърнало, че
жалбоподателката точно отивала също на мястото, където се намирало то. Св.
Х. се отправила към комплекса, като пристигнала 15-20 минути след
разговора си с детето. На място заварила детето си заедно с жалбоподателката
Х., както и множество съседи. Разразил се скандал дали следва АТВ-то да
бъде управлявано в затворения комплекс, доколкото съседите намирали, че
същото е опасно, за разлика от св. Х.. За да се тушира напрежението, св. Х.
помолила жалбоподателката да се качи на превозното средство и да го
прибере в гаража. Жалбоподателката Х. се качила на АТВ-то, което било
оставено от детето на задна предавка, като ненадейно потеглила към
намиращите се зад нея съседи, включитено към К.К., която била бутната.
Съседите се развикали, че били ударени от превозното средство.
Впоследствие дошли полицейските служители, които разпитали намиращите
се на произшествието лица, като св. Т. въз основа на установеното издал
АУАН на жалбоподателката за констатираното от него, който бил подписан
без възражения. Въз основа на така издадения АУАН било издадено и
процесното НП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства. От разпита на
2
св. Х. – очевидец на инцидента, се установяват обстоятелствата около
движението на жалбоподателката с процесното АТВ. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката в частта, в която твърди, че не е имало сблъсък
между превозното средство и лицето К., доколкото самата свидетелка
непоследователно обяснява на първо място как не е имало удар нито спрямо
превозно средство, нито спрямо човек, а впоследствие казва че е имало
допиране – „Тръгна просто рязко назад и спря буквално до хората. Допря се,
но не е удряла, няма удар, няма произшествие“. Същевременно съобрази и
афектираното състояние, в което се е намирала свидетелката, опитваща се да
защити детето си, както и възможната й заинтересованост да помогне на
приятелката си, на която е оставила да гледа нейните деца. Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на св. Т. –
актосъставител, който разказва, че актът е съставен въз основа на разказаното
му от разпитаните свидетели и от жалбоподателката, като същият е подписан
без възражения от нея. Горната фактическа обстановка се установява и от
приетите по делото писмени доказателства, в които не се наблюдават
съществени противоречия, които да изискват по-детайлното им обсъждане.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Видно от показанията на разпитаната свидетелка Х., мястото на
извършване на нарушението – ж.к. Марица Гардънс, представлява затворен
комплекс с жива охрана и пропускателен режим на бариерата, като няма
достъп до външни лица, а вътре в комплекса пътят не се ползва от други хора,
освен от живущите в него. Посоченото от св. Х. напълно се подкрепя и от
писмо от Община Пловдив изх. № 21СД-1729/08.10.2021г., както и от писмо
изх. № 20-72523/25.10.2021г. от СГКК-Пловдив, съгласно които външната
част на комплекса, обхващаща западната част на ПИ с ИД 56784.501.1004,
западната част на ПИ с ИД 56784.501.1044, ПИ с ИД 56784.501.487 и ПИ с ИД
56784.501.574 са публична общинска собственост с предназначение –
второстепенна улица. Същевременно останалите улици в комплекса
представляват частна собственост, като по отношение на тях не са били
уредени отношенията между общината и частните лица. Поради това и
мястото на извършване на твърдяното нарушение не отговоря на понятието
„път, отворен за обществено ползване“ по смисъла на ЗДвП, тъй като
3
достъпът до същия е ограничен до живущите в комплекса. поради което и
условията за използване на този път не са еднакви за всички участници в
движението.
Липсата на свободен достъп не се опровергава и от показанията на св.
Т.. Същият сочи, че не помни дали комплексът е бил затворен или достъпен, а
единствено, че вътре в него е имало пътни знаци и маркировка. Наличната
сигнализация обаче е напълно в съответствие с чл. 2, ал. 3 от ЗДвП, съгласно
която ЗДвП поначало се прилага и за пътищата, които не са отворени за
обществено ползване.
В случая, от значение е правилото на чл. 2, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП,
съгласно което компетентността на органите за контрол по този закон, не се
разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.
Поради това и при изследване на въпроса за компетентността на издателите
на АУАН и НП не са приложими разпоредбите на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, от което следва и че същите са издадени при липса на компетентност.
С оглед на това и процесното НП се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Отделно от това, съдът съобрази, и следното по отношение на
съставомерните елементи на посочените като нарушени състави на
административни нарушения:
За нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Така законодателят е предвидил
правило за поведение, което изисква от водачите кумулативно спазването и
на двете посочени изисквания:
1. както МПС да е регистрирано, така и
2. да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.
Използването на съюзът „и“ в случая означава, че водачът трябва да
съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и
4
да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице
административното нарушение. В този смисъл и в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
която се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван
съюзът „или“, доколкото както вече се посочи нарушението ще е налично и
при неспазването на само една от двете горепосочени хипотези . В тази
връзка и законодателят в НК е предвидил при налична по-висока степен на
обществена опасност в отделни престъпни състави наказания за управление
на нерегистрирано МПС и за служене с табели с регистрационен номер,
издадени за друго моторно превозно средство, или с табели, неиздадени от
съответните органи – чл. 345 ал. 1 и ал. 2 от НК.
В случая административнонаказващият орган не е изложил твърдения
управляваното МПС да не е било с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. Видно от словесното изписване на нарушените
норми в НП, водачът е бил санкциониран за това, че управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, т.е. за първата от двете хипотези на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно §6, т. 18а от ЗДвП "Регистрация" е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели
с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Този
ред е установен с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
АТВ-тата представляват 4-колесни превозни средства от категория L,
категоризирани в член 4 и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013 на
Европейския Парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно
5
одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни
средства, като превозно средство от подкатегория L7e-B1. Липсват данни по
отношение на АТВ-то да е налице някое от изключенията по чл. 2, т. 2 от
Регламента.
От фактическа страна е установено, че жалбоподателката е управлявала
процесното АТВ. Поради това и са налице съставомерните елементи на
нарушението от обективна страна.
Същевременно обаче, от субективна страна липсва каквато и да е
проявна форма на вината у жалбоподателката. Доколкото се касае за
управление на чуждо превозно средство, няма данни от субективна страна Х.
да е знаела, че процесното АТВ не е било регистрирано. Поради това и няма
как да е съзнавала общественоопасния характер на деянието, нито да е
предвиждала настъпването на общественоопасните му последици, което
изключва възможността деянието да е било извършено умишлено или при
самонадеяност. В случая, с оглед на особените обстоятелства по управлението
на процесното АТВ – същото е чуждо, управлявано от деца, няма данни
преди това да е било управлявано от нея, жалбоподателката се е качила само
за да го премести до намиращия се в близост гараж, непосредствената цел на
жалбоподателката е била единствено да го махне от мястото, за да успокои
съседите, съдът намира, че е липсвала възможност у жалбоподателката да
предвиди общественоопасните последици на деянието, поради което и не е
налице и небрежност като форма на вина.
Доколкото наличието на вина в някоя от проявните й форми е
съставомерен елемент на всяко административно нарушение съгласно чл. 6 от
ЗАНН, то и липсата на вина предполага липса на административно
нарушение, какъвто е и настоящият случай.
За нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.
Така от обективна страна за водачът е необходимо да съобрази на първо
6
място, че пътят е свободен, както и да съобрази на второ място, че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници. Поради това и за
да е налице нарушение, следва да има създадена опасност или затруднение
за други участници. Нарушението е на поставяне в опасност, като същото би
било довършено с настъпването на опасността, без да е необходимо да е
настъпило увреждането на съответните обществени отношения.
В случая обаче, в обстоятелствената част както на АУАН, така и на
наказателното постановление, е описано друго нарушение, което по своя
характер се явява увреждащо, а именно – нанесен с ППС удар на друг
участник в движението (който в АУАН е посочен като К.К., а в НП като К.
К.). Така описаното и установено от фактическа страна деяние не съответства
на деянието, за което е наказана жалбоподателката, доколкото в случая не се
касае за създадена опасност, а за осъществено пътнотранспортно
произшествие с пострадало лице, което е било ударено от превозното
средство. Поради това и с оглед наличието на ПТП, описаното от фактическа
страна деяние на жалбоподателката би следвало да е наказуемо по чл. 179, ал.
2 от ЗДвП. Съгласно т. 1 от ТР № 8/ 16.09.2021г. на ВАС, в производството
по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните
нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
настоящия случай, описаното деяние отговоря на закон за по-тежко
наказуемо нарушение, доколкото предвидената глоба по чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП е в по-висок размер, от тази по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, наложена на
Х., поради което и е невъзможно районният съд да преквалифицира деянието,
без с това да се наруши правото на защита на жалбоподателката.
С оглед на всичко изложено, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателката.
Същата е доказала заплащането на 200 лева за адвокатски хонорар съгласно
представения договор за правна защита, видно от който сумата е била
изплатена в брой, поради което и претенцията за разноски следва да се уважи.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
7
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив не е
самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да
бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно
ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-005134 от
04.06.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна
Полиция Пловдив, с което на Д.И.Х., ЕГН ********** са наложени глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, както и глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Д.И.Х., ЕГН **********
сумата от 200 лева представляваща разноски за адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8