Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 33
гр.Русе, 12.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Русе, 6 състав, в открито заседание
на пети юли, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
при участието на
секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 243 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Ц.В.Ц. чрез пълномощник-адв.З.М. ***,изпратено по подсъдност от
АС-Бургас подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0269-000016/18.03.2022г., издадена от Началник група в РУ Средец към ОД на МВР – Бургас , с която заповед, на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, му е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на водач
на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и несъобразяване с целта на закона. Ообощено
като доводи жалбата релевира по-скоро основания,свързани с
административнонаказателното производство ,водено срещу Ц., до степен твърдения
за опорочено съставяне на АУАН и нарушено право на защита, но съдържа искане за
отмяна на ЗППАМ на всички основания в чл.146 АПК и присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата не взема становище.
При
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресатът на
приложената, с обжалваната заповед, принудителна административна мярка, в
законово установения срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка 22-0269-000016/18.03.2022г., издадена от
Началник група в РУ Средец към ОД на МВР
– Бургас на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Основанията
за издаването й са , че на жалбоподателя в настоящото производство е съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД бл. № 142650
от 17.03.2022г. , последван и от НП № 22-0269-000067/28.03.2022г.,вменяващо
нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП, и е наложено адм.наказание глоба в размер
на 2000лв и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца, което по
настоящем не е влязло в сила, за това ,че на 17.03.2022г. около 11,40ч. пред
мотел „ Казаците“ на второкласен път с посока на движение Ямбол-Средец като
водач на т.а Пежо боксер с рег.№ Р 0003КН, собственост на трето лице е отказал да
му бъде извършена проверка с
техн.средство за установяване употребата на наркотични вещества, за което му е
издаден и талон за медицинско изследване № 131209 и което предписание не е
изпълнено.
Същите
фактически установявания са налице и в оспорената ЗППАМ.
Видно
от обясненията на жалбоподателя в с.з. не се оспорва отказът да бъде извършена
проверка с техн.средство за употреба на наркотични средства и аналози и
неизпълнението на предписанието за токсикологично изследване.
Няма
и спор, че жалбоподателят се е съгласил само да бъде изпробван за употреба на
алкохол с отчетен нулев резултат, поради причина ,че не употребява алхокол.
Оспорващият
в изисканите от съда обяснения и отговори на въпроси не оспорва, че е бил обект
на проверка, че се е намирал в ППС, което е било спряно на указаното в
оспорения акт място, че е отказал проверка с техн.сродство за употреба на
наркотични вещества и не е изпълнил даденото предписание за яваване на
медицинско и химико-лабораторно токсикологично изследване , които обяснения по
реда на чл.175 ГПК и на база същите фактически твърдения в оспорената заповед
,съдът приема като признание на факти и те са изключени от спорното поле.
Същевременно
оспорването на качеството на водач на МПС, само защото ППС се е намирало в
покой, при наличието на жалбоподателя на шофьорското място и при съгласие да са
даде проба за алкохол, и при възможност за боравене технически с автомобила, не
изключва качеството на водач.
Обжалваният
административен акт е издаден на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, като от фактическа страна се основава изцяло на
фактическите констатации, съдържащи се в съставения АУАН, талон за
мед.изследване . Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното
основание за упражненото от Началник група РУ Средец към ОД на МВР Бургас
правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено
изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
Несъстоятелни
са доводите в обясненията на оспорващият ,че се е съгласил да бъде тестван за
употреба на алкохол, защото не пие, но е отказал тестване с техн.средство –тест
за употреба на наркотични вещества, защото използвал големи дози ксанаск. Дори
и да се приеме за вярно ,че техническото
средство да не отчита бензодиазепини, съставната
част на лекарствения продукт,жалбопоателят не се е възползвал от възможността
да даде лабораторна проба и да установи липсата на упойващи и наркотични
вещества, независимо че основанията на ПАМ са коренно различи и не сочат на
установена употреба на наркотични вещества и аналози, а на отказ за проверка за
употреба на такива. Съмненията относно достоверността на техническото средство
биха били избегнати с указания ред по НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, поради и което съдът отхвърля като несъстоятелни
наведените съображения за отказ и от двете форми на фактическите основания
,залегнали в оспорената ПАМ.
Твърдяните
процесуални нарушения в АУАН не са предмет на преценка от настоящия съд, още
повече че не се оспорват фактически и релевантни обстоятелства. Допълването в АУАН в приложения
бланков екземпляр по преписката касаещо основанията и предложенията за ПАМ
касаят произнасяне на органа, оправомощен за това и не са съществени
процесуални нарушения. Началник група в РУ Средец към ОДМВР Бургас е
оправомощен както да издава НП, така и ЗППАМ, а това ,че е бил посочен като
свидетел по съставяне на АУАН поради служба си, не игнорира качеството му на
издател на оспорената заповед
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна
норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, послужила като
правно основание за издаване на заповедта, ПАМ временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач,
който управлява моторно превозно средство „…. след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи.“ Анализът на нормата
разкрива следните хипотези, при които се прилага ПАМ – 1. Управление на МПС при
установена / с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест/ употреба на наркотични вещества или техни аналози и 2.управление на МПС
при отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Водачът може да откаже както да бъде проверен /на място, от полицейски орган, с техническо
средство или с тест/, така и да даде
биологични проби. Видно от употребата на съюзът „или“ при посочване на
двете хипотези, за да е съставомерен отказът, следва водачът да е отказал да
бъде проверен изобщо, по който и да е от визираните начини. Отказът за проверка
с техническо средство/тест, при наличие и на отказ за даване на биологични проби, е
основание за прилагане на ПАМ
Видно
от оспорената заповед, тя е издадена в двете хипотези – отказ за проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и неизпълнение
на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване.
Видно
от гласните и писмени доказателства предпоставките,съответни на фактическите основания са налице.
Жалбоподателят е отказал проверка с техн.средство и не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване.
Оспорената
заповед се явява постановена в съответствие на материалния закон и
преследваната цел, а жалбата е неоснователна.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на Ц.В.Ц. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0269-000016/18.03.2022г., издадена от Началник група в РУ Средец към ОД на МВР – Бургас , с която заповед, на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, му е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
водач на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: