МОТИВИ на
присъда по НОХД №15/2020 г. по
описа на ВПРС
Настоящото наказателно производство е образувано въз основа на внесен от
Районна прокуратура град Шумен Териториално отделение град Велики Преслав
обвинителен акт ведно с ДП№335/2016 г. по описа на РУ-В.Преслав, с който е
повдигнато обвинение срещу Д.К.Д., роден на ***г***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, със средно образование, женен, месторабота в чужбина,
неосъждан, с ЕГН **********, за това че на 26.09.2016г. около 18,30 часа в с.
Иваново, общ. Върбица, обл. Шумен, на ул. „Коста Шарков" до дом номер 42
при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Бора" с рег. № ***, собственост
на „***" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ***, нарушил
правилата за движение по пътищата ( чл. 16, ал.1 от ЗДвП - „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне...", чл. 20,
ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.", чл. 20, ал.2 от ЗДвП -„Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват ..., със състоянието на пътя ..., с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението."), като по непредпазливост причинил на С.М. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за скок по-голям от един месец - - средно за 45-60 дни вследствие на
фрактура на улнарния епикондил на дясната мишнична кост -престъпление по чл.
343, ал.1, б. „б", предл. II, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Преди
разпоредителното заседание пострадалата предявява граждански иск срещу
подсъдимия за причинени неимуществени вреди с престъплението, за
което е предаден на съд. Гражданският иск е своевременно предявен и допустим, поради което е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство. Депозира и молба за конституиране като частен обвинител по повдигнатото
обвинение, наред с прокурора. Пострадалата е конституирана по делото като
граждански ищец и частен обвинител.
Поради отсъствието на подсъдимия делото се разглежда по реда на чл. 269,
ал. 3, т. 2 от НПК.
В хода на съдебните прения прокурора поддържа повдигнатото
обвинение. Намира същото за доказано
по несъмнен начин. Предлага подсъдимия да бъде признат за виновен за
престъпление по чл.343, ал.1, б."б", предл. второ от НК във връзка с чл.342,
ал.1 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК и
съдът да му наложи административно наказание „глоба“ в минимален или среден
размер. Прокурорът обосновава искането си със следните обстоятелства: чистото
съдебно минало по подсъдимия, липсата на административни нарушения по ЗДвП, за
престъплението, в което е обвинен се предвижда наказание до три години или „Пробация“,
изразеното в Тълкувателно решение №2/2016г. на ВКС по отношение на
възстановяване на вредите. По отношение на разпоредбата на чл. 343 г от НК,
счита че с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция едно
наказание около една година „Лишаване от право да управлява МПС“ би изиграло роля за постигане на целите на наказанието.
Алтернативно предлага, в случай че съда не
сподели тезата му за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК, да бъде наложено наказание на подсъдимия в рамките от
шест до осем месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено на осн.чл. 66, ал.1 от НК за
срок от три години. По отношение на гражданския иск, счита че същия следва да
бъде уважен до размера съобразно приложените доказателства.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, счита че обвинението е
доказано по несъмнен начин, както и причинените на пострадалата вреди, поради
което моли съдът след като признае подсъдимия за виновен да му наложи справедливо
наказание. Счита че не са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК. Моли
да бъде осъден подсъдимия да заплати на гражданския ищец обезщетение за причинените
с престъплението неимуществени вреди в претендирания размер, ведно с
направените разноски.
Защитникът
на подсъдимия намира, че повдигнатото обвинение на
подзащитния му е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Моли да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на осн.чл.78а от НК в
минимален размер. По отношение на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“, счита че следва да бъдат съобразени смекчаващите отговорността
обстоятелства и липсата на административни наказания по ЗДвП. Счита гражданския
иск за прекомерно завишен и моли съдът да определи размера му по справедливост.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото –показанията на разпитаните
свидетели, приетите експертизи
и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 26.09.2016г. подс.Д.Д. ***
заедно със св. Т. Т. от с.гр. /към настоящия
момент негова съпруга/ пътували с лек автомобил марка „Фолксваген"
модел „Бора" с рег. № ***, собственост на „***" ЕООД, по път 1-7, в посока от гр. Върбица към гр.Велики
Преслав, като автомобила се управлявал от подсъдимия. Времето било ясно и
пътната настилка била суха. Около 18,30 часа
Д. навлязъл с автомобила в с.Иваново,
общ.Върбица, обл.Шумен, като се движел по двупосочното пътното платно на ул."Коста Шапков". По
същото време и място, но в обратна посока
постр.С. А. /понастоящем с фамилия Ш./ се придвижвала пеш по тротоара,
бутайки детската количка, с едногодишната й
внучка С.Н.. В близост до дом № 42, пострадалата С. А. слязла с
количката на пътното платно, тъй като на
тротоара имало препятствие от купчина с пясък. Постр. А. се движела плътно до бордюра на тротоара, бутайки
детската количката. В това време подс.Д., който управлявал автомобила
със скорост 49,60км/ч, след навлизане в десния
завой изгубил контрол над него и навлязъл в насрещната лента за движение, където по това време се движела и пострадалата
С. А. с количката. Подсъдимият Д. след като забелязал движещата се срещу него жена с детска количка, незабавно аварийно
задействал спирачната система на
автомобила. Пътничката в автомобила св.Т. също реагирала при веда на
пострадалата като извикала на подсъдимия да спре. Автомобилът започнал да спира
и гумите оставили спирачни следи по
асфалтовото покритие. Разстоянието обаче за спиране не било достатъчно и
въпреки задействаната спирачна система, моторното превозно средство ударило с предната
си броня детската количка. В следствие на силния удар пострадалата А.,
която държала количката, паднала на тротоара. При
съприкосновението с автомобила,
количката изхвърчала заедно с детето, напред
и наляво спрямо посоката на движение
на автомобила /а спрямо посоката на
движение на пешеходката назад и надясно/ и се блъснала в стената на дом № 42. Детето останало вътре в нея, тъй
като било обезопасено с колани, но в следствие на падането имало повърхностни
наранявания. Свидетели на случилото се
станали случайно намиращите се на улицата Г.А., Е.Е., М.М..
След
настъпилото ПТП постр. А. почувствала болки в коленете и в областта на дясната
ръка, за което споделила пред св.Е. и св. М. непосредствено след инцидента.
Вследствие от удара от лекия автомобил и последвалото от него падане на тротоара, на
пострадалата А. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на вътрешния
/улнарния/ епикондил на дясна мишнична кост без разместване, което
довело до временно затруднение в движението на десния горен крайник за срок по голям от
един месец-средно 45 - 60 дни. За
настъпилото ПТП бил подаден сигнал на телефон за спешни повиквания 112.
Междувременно
подс.Д. преустановил движението на автомобила и останал на местопроизшествието
до пристигане на полицейските органи. На местопроизшествието се събрали множество жители
на с.Иваново, част от които с неустановена по делото самоличност, ядосани и
възмутени от случилото се нанесли на подсъдимия удари по лицето и тялото.
След пристигане на
местопроизшествието св. М.В.-полицейски служител при РП- В. Преслав на длъжност „мл. автоконтрольор"
извършил проверка на Д. за наличие на
алкохол в дъха му с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510", като пробата била отрицателна.
На лицето бил издаден талон за
медицинско изследване №0350567. Подсъдимият Д. посетил ЦСМП Филиал -Велики Преслав , където бил освидетелстван
и дал проба кръв за изследване за
наличие на алкохол, която също била отрицателна. При проверката подс. Д. дал обяснения пред полицейските служители св. М. В., Т.
Й. и Д. Р., че е изгубил контрол над
автомобила, тъй бил задрямал. Стреснал
се от виковете на св. Т., след което задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това ударил
пешеходката с количката. Обясненията му се потвърждават и от показанията на св.Т..
Извършен бил оглед на
местопроизшествие и били изготвени фотоснимки.
Първоначално обезпокоена силно
за състоянието на своето внуче, постр. А. не потърсила медицинска помощ за
установяване на състоянието
й след травмите, които получила по време на ПТП. Тъй като болките в долните крайници и
десния горен крайник не отшумявали, на 04.10.2016г. постр. А. посетила ОСМ при МБАЛ-Шумен, където й било издадено СМУ № 265/2016г. След 04.10.2016г.
постр. А. продължавала да изпитва
болки в областта на дясната ръка, поради което посетила медицински специалист-ортопед. На 10.10.201бг. било проведено
образно изследване на дясна лакътна става на пострадалата А., при което била
установена фисурна линия /пукнатина/ на улнарния кондил на хумеруса.
Изложените
фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и
писмени доказателства: част от показанията на свидетелите С.М.Ш., Г.А.Г., М.М.М., А.Е.М.,
Н.А.Н. и Е.А.Е., Т.Х.Т., показанията на
свидетелите М.А.В., Т.Б.Й., Д.И.Р., И.Д.С. и Б.Г.Д., приобщените на осн.чл.281
от НПК показания на свидетелите, от приетите по делото автотехническа експертиза, съдебно медицински експертизи
по писмени данни, химическа експертиза, както и от оценения
като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен
доказателствен материал-протокол за оглед, фотоалбум към него, справки от регистрите
на ОД МВР сектор ПП и др.
В подкрепа
на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските са по-голямата част от показания на С.М.Ш., Г.А.Г., М.М.М.,
А.Е.М., Н.А.Н. и Е.А.Е.. Същите са очевидци на
настъплито ПТП и с показанията им се установяват отделни елементи от
състава на престъплението – времето осъществяване, мястото, предмета на посегателство
и авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за
събитията по време и следващи извършването на деянията. Посочените показания в кредитираната им част са логични, последователни, непротиворечиви,
кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен
доказателствен материал, и взаимно се допълват. Причината за възникване
на ПТП, посочена от свидетелите изгубване на контрол над управлението на
автомобила от подсъдимия след десен завой и навлизане в насрещното платно за
движение, където се е движела пострадалата, бутайки детска количка, в която е
било внучето й, кореспондира със заключението на автотехническата експертиза.
Свидетелите посочват и че на пострадалата са причинени в следствие на ПТП
травматични увреждания, което се подкрепя от съдебно – медицинските експертизи.
Свидетелите подробно описват уплахата и болките изпитани от пострадалата
непосредствено след ПТП.
Самата пострадала С.Ш. разказва подробно къде се е движела с детската
количка - на пътното платно, поради наличие на препятствие, как срещу нея,
автомобила на подсъдимия е навлязъл в насрещното платно за движение и е ударил с
предната броня детската количка и в следствие на удара, освен че пострадалата е
паднала на земята, количката е изхвърчала напред, заедно с детето. Детето е
останало в количката, т.к е било завързано с обезопасителни колани. В следствие
на причинените травматични увреждания от падането, детето е получило временно
разстройство на здравето неопасно за живота. След преживяване на стреса от
удара и падането пострадалата почувствала болки в коленете, седалището и дясното
рамо и ръка.
Съдът не кредитира показанията на посочените свидетели в частта им, в която
посочват, че подсъдимия е направил опити да избяга от местопроизшествието и в
частта им, в която спестяват отговори за агресивното поведение на присъстващите
към подсъдимия, независимо че са били възмутени от настъпилото ПТП с участието
на малко дете.
Разпитаните свидетели сами в показанията си посочват, че автомобила,
управляван от подсъдимия е спрял, като предната му гума е била плътно опряна в
бордюра на тротоара при което положение движението му напред е било невъзможно.
След ПТП подсъдимия не се е опитвал да го приведе в движение, а само се е
заключил вътре, за да се предпази от нападението на събралото се множество
жители на с.Иваново да идването на полицията. Което противоречи на изразеното
от тях, че подсъдимия се е опитал да избяга. Реакциите му непосредствено след
деянието са изразявали единствено съжаление и страх от случилото се.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М.А.В., Т.Б.Й., Д.И.Р., И.Д.С.
и Б.Г.Д., от същите се установяват факти и обстоятелства непосредствено след
деянието. Посочените свидетели, които
макар и да не са очевидци на деянието, споделят видяното непосредствено след ПТП.
Свидетелите В., Й. и Р. /полицейски служители/ предават и обяснението на
подсъдимия пред тях за причината за възникване на ПТП.
Съдът
дава вяра на показанията на св.Т., макар и заинтересовани от изхода на делото,
поради близките си отношения с подсъдимия, показанията й кореспондират с
кредитираната част от показанията на останалите свидетели и със заключението на
автотехническата експертиза за механизма на ПТП.
Изготвената химическа експертиза дава
заключение, че в пробата кръв, иззета от лицето Д.К.Д. не е установено наличие на алкохол.
По делото е изготвена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни по отношение на
пострадалата С.М. А.. Заключението сочи, че от данните по делото и
медицинската документация се установява, че при
претърпяно ПТП на 26.09.2016г. в с.Иваново С.М. А. е получила следните
травматични увреждания: контузия на горни и
долни крайници - фрактура на вътрешния
/улнарния/ епикондил на дясна мишнична кост без разместване. Три кръвонасядания
с кръгловата форма по вътрешната страна на лявата предмишница - средна
трета. Кръвонасядане по гърба на дясната ръка, между палеца и показалеца. Кръвонасядане по вътрешната страна на дясно бедро
- средна трета. Едно кръвонасядане по предновътрешната страна на дясното бедро.
Плитко охлузване на кожата върху капачката на дясното коляно. Едно ивицовидно кръвонасядане по предната страна на лявата подбедрица
- горна средна трета, със завяхващо охлузване на кожата в горния му край. Палпаторна
болка в двете странични части на седалището върху
проекцията на тазобедрените стави без видими травматични увреждания.
Експертизата е отчела, че счупването на улнарния кондил на дясна мишнична кост е установено на 10.10.2016г. - две седмици след инцидента, когато е
било предприето и лечението-гипсова имобилизация. СМЕ приема, че травматичните увреждания са причинени от действието на твърди, тъпи предмети, по механизма на удар,
натиск и триене /за охлузването/. Експретизата посочва, че счупването на
улнарния епикондил на мишничнатага кост се
получава при директна травма върху лакътната става. Отбелазано е, че
давността на счупването на улнарния кондил на дясна мишнична кост не може да
бъде определена с категоричност, но по механизъм такъв тип счупване може да
бъде получено при ПТП- блъскане от лек автомобил с последващо падане и
съприкосновение на десния лакът със земната
повърхност, за каквото са налице данни в свидетелските показания на св. Е.Е., Г.Г., М.М. и на пострадалата А.. Експертизата приема, че на А. е причинено
трайно затруднение в движението на
десния горен крайник, за срок по-голям от един месец - средно за 45 -60 дни. По делото чрез съдебномедицинска експертиза е установено, че на С.Н. в
следствие на деянието е била причинена лека телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК.
Автотехническата експертиза
дава заключение за механизма
на настъпилото на 26.09.2016г.
ПТП в с.Иваново, на ул."Коста Шапков" до дом № 42, което ПТП е в
причинна връзка с допуснати от подсъдимия нарушения на ЗДвП, както и за
причинените на лекия автомобил /'Фолксваген Бора" с рег.№ ***, собственост на „***" ЕООД имуществени
вреди в размер
на 50 лв. /констатирано нарушаване
на лаковото покритие на предна
броня в лявата й част/. Експертизата приема,
че лекият автомобил се е движел със скорост 49,60км/ч.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА съдът намери за
установено следното:
По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно
извършено деяние от подсъдимия, изразяващо се в това, че същият на 26.09.2016г. в с.Иваново, общ.Върбица,
обл.Шумен, при управление на МПС - лек автомобил “Фолксваген Бора“ с ДК№***, собственост на „***“ЕООД, ЕИК ***,
гр.***, нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато МПС, което управлявал и при движение с
несъобразена скорост с конкретните условия – състоянието на пътя,
интензивността на движението, видимост, за да може да спре пред всяко
предвидимо препятствие и при възникване на опасност за движението, навлязъл в
лентата за насрещно движение на пътно платно с двупосочно движение с две пътни
ленти и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на С.М. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник.
При управление на МПС, подсъдимият е следвало да
се движи с такава скорост, която да му позволява да спре пред всяко видимо
препятствие и при възникване на опасност за движението, освен това при движение
на пътно платно с две ленти на водача е забранено да навлиза в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване и при заобикаляне.
По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК
– деянието съставлява престъпление по НК – по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.ІІ-ро
вр. с чл.342, ал.1 от НК.
По чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и
пълнолетно. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не
съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в
обратна насока.
От субективна страна е налице
следното: Деянието е извършено при форма на вина непредпазливост във формата на
небрежност. Подсъдимият не е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи както несъобразяването и незачитането на
правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия,
така и неправилната преценка на собствените му физически възможности и
издръжливост.
Подсъдимият Д.К.Д. с ЕГН ********** ***, български гражданин, с постоянен адрес ***,
със средно образование, женен, неосъждан.
Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подс.Д. от наказателна отговорност и налагане на
същия на административно наказание: 1. За престъплението по чл.343, ал.1,
б.“б“, предл.ІІ-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда
наказание “Лишаване от свобода” до три години или пробация; 2. Установи се, че,
подсъдимият към датата на извършване на престъплението е неосъждан и не се е
ползвал от привилегията по чл. 78а от НК; 3. Причинените с престъплението несъставомерни
имуществени вреди не са възстановени, което е ирелевантно в случая, т.к установените вреди по автомобила в размер на 50.00 лв., не се претендират от
собственика на му Б.Д., който твърди, че
преди ПТП по силата предварителен договор за покупко-продажба на МПС е предал
владението на съпругата на подсъдимия Т. Т., по чието желание прехвърлена и собствеността
на трето лице. Същото се подкрепя от показанията на Т. Т., която също няма
претенции за вреди. Освен това съгласно задължителната съдебна практика
изразена в ТР№2/22.12.2016 г. на ВКС по ТД№2/2016 г. на ОСНК, не следва да се включват в понятието
възстановяване на причинените имуществени вреди при прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК,
несъставомерните такива, независимо че същите са пряка и непосредствена
последица от извършеното престъпление, какъвто е и настоящия случай. По делото
няма установени в хода на досъдебното производство причинени неимуществени
вреди и посочени такива в обвинителния акт. Поради което от подсъдимия не може
да се иска да възстанови имагинерни вреди.
При определянето на
наказанието съдът прецени: ниската степен на обществена опасност на дееца,
обусловена от данните за личността му, чисто съдебно минало, липса на наложени
административни наказания по ЗДвП, продължителността на наказателното
производство, степента на обществената опасност на конкретното деяние, която
оцени като висока, предвид големия брой престъпления от този вид извършвани в
страната, начина на извършване на престъплението,
включително и с участието на много малко дете. Смекчаващо отговорността обстоятелство е и поведението на пострадалата,
която е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като се е движела на
пътното платно, вместо по тротоара. Съответно причината за да се движи по
пътното платно - наличие на препятствие на тротоара, която не е установено на
чие поведение се дължи, не следва да поставя подсъдимия в по – неблагоприятно положение.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, при
паритет между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно
“Глоба” в размер на 2000.00 лева.
На основание чл. 343г от НК,
съдът наложи на подсъдимия наказание
“лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от една
година, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на
наказанието, съобрази липсата на наложени наказания на подсъдимия по ЗДвП.
Съдът, съобразявайки
залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би
се въздействало най-пълно чрез налагане на наказания в посочения вид и размер,
чрез които в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така
и на генералната превенция като цели на наказанието.
Относно предявения за разглеждане в наказателния процес
граждански иск, съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства
се доказа авторството на деянието, неговият противоправен характер, вината на
подсъдимия, настъпилата за пострадалата С.Ш. неимуществена вреда, съдът
намира, исковата претенции за частично
основателна.
нанесенти При наличието на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД
съдът счете, че подсъдимия е длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалата
в резултат на виновно и противоправно извършеното престъпно деяние по
повдигнатото и доказано обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.ІІ-ро вр. с чл.342,
ал.1 от НК,. Неимуществените вреди
съществуват обективно и се обуславят от конкретни обстоятелства.
Справедливостта е само критерий за определяне на размера на неимуществените
вреди, въплътен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, който не може да бъде прилаган
абстрактно. Обезщетението за претърпените и търпящи се и в момента болки и
морални страдания, следва да бъде съответно на тежестта на причинените стрес,
болки, които пострадалата несъмнено е
изпитала в следствие на причиненото от подсъдимия ПТП и от което е пострадала и
нейната невръстна внучка на една година. На основание гореизложеното съдът
определи като основателен гражданския иск предявен от пострадалата за
неимуществени вреди в размер на 3000.00 лева. В останалата му част гражданският иск е
недоказан и като такъв е отхвърлен като неоснователен. Съдът прецени, че
определения размер е справедлив, отговаря на характера и вида на причинените
морални страдания, виновно причинени от подсъдимия. Определеният размер е
справедлив и отговаря на характера и вида на причинените физически увреждания,
установени със съдебно медицинската експертиза. Подсъдимият беше осъден да
заплати на гражданския ищец цитираната
сума, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането до
окончателното изплащане, както и направените от последния разноски по делото.
Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски направени в хода на досъдебното и съдебното
производство.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: