Решение по дело №1242/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260545
Дата: 16 декември 2021 г.
Съдия: Величка Велева Маринкова
Дело: 20211100601242
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.София,                          2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                                           КРИСТИНА ГЮРОВА

 

при участието на секретаря Весела Венева и в присъствието на прокурора Олег Д., като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНАХД №1242 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

С решение от 02.11.2020 г. по НАХД №595/2020 г. СРС, НО, 110 с-в е признал обвиняемия А.П. за виновен за извършено от него престъпление по чл.136, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като е възложил на обвиняемия и направените по делото разноски на ДФ и в СФ.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от обв.П., чрез неговия защитник- адв.М., в която твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява обв.П. да е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Посочва, че са налице множество противоречиви доказателства, които не са били взети предвид от съда, а същите създават впечатление за неизяснена фактическа обстановка по делото. Иска от въззивния съд да отмени решението на СРС и да постанови ново, с което да признае обвиняемия за невиновен и да го оправдае, алтернативно да му наложи по – леко наказание. Заявява, че след запознаване с мотивите ще изложи допълнителни съображения, каквито до разглеждане на делото пред въззивния съд не са били изложени.

В жалбата не се иска събирането на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК първоначално е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени доказателства. Впоследствие, съдът е преценил, че следва да допусне допълнителен разпит на част от свидетелите и на вещите лица, изготвили експертизите на ДП, в която връзка по делото е било допуснато съдебно следствие пред въззивния съд, в рамките на което и обвиняемият П. даде допълнителни обяснения.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на обвиняемия П.- адв.М. на първо място, че СРС не е мотивирал решението си съобразно правилата на НПК, тъй като само е цитирал разпоредби, които е счел за нарушени, но не е изложил аргументи защо счита, че именно обв.П. е нарушил същите и по какъв конкретен начин е сторил това. Сочи, че съдът единствено е цитирал в решението си заключението на Допълнителната СТЕ кредитирайки го в цялост, без да изложи съображения и да коментира въз основа на които доказателства, приема, че е налице извършено престъпление по чл.136, ал.1 от НК. Бланкетно също така твърди, че СРС е посочил, че деянието е извършено с евентуален умисъл, доколкото обвиняемият бил наясно със създадените опасности, но се бил съгласил с тях, без обаче да посочи на база кои доказателства прави тези изводи. Твърди още, че СРС не е коментирал събраните по делото доказателства и в частност заповедите, издадени от обвиняемия, с които той е възложил отговорността за безопасността на труда на друго лице от фирмата, като счита, че дори и двамата пострадали изрично са посочили в показанията си, че е имало лице, което им е извършвало проверки, инструктаж и ежедневно преди началото на работния ден, те са имали задължение да се обръщат към него , когато е имало проблем с безопасността на труда. Твърди, че СРС не е отговор на възраженията на защитата по този въпрос, а само бланкетно е посочил в мотивите си, че разпоредбите са нарушени. Оспорва също така и протокола за оглед на местопроизшествие, който счита, че съдът неправилно е кредитирал, тъй като протоколът не е одобрен от съд, а с него са иззети предмети, приобщени като ВД по делото. Твърди, че по този начин са били нарушени правата на обвиняемия, като намира заявеното в мотивите на СРС, че това било действие, което се извършвало в условията на неотложност за несериозно отношение на съда. Акцентира и на това, че нито една експертиза не е направена на база лично запознаване на вещите лица с местопроизшествието, а само по свидетелски показания, което намира за нарушение. Сочи, че няколко пъти делото е било изпращано на прокурор с мнение за прекратяването му поради липса на престъпление и едва след последната експертиза делото е било внесено в съда за реализиране на наказателна отговорност на обв.П.. Посочва, че е направил всички тези възражения и в пледоариите си пред СРС, който обаче не е отговорил на нито едно от тях. Отделно сочи, че т.н. пострадали са получили леки телесни увреждания, поради което по никакъв начин не е бил застрашен живота и здравето им, за да се приеме, че от обективна страна е осъществен състава на престъплението по чл.136 от НК. С оглед проведеното съдебно следствие пред въззивна инстанция, твърди, че от показанията на св.В.А. се установява по несъмнен начин, че именно той е имал задължение и юридически, и де факто по изпълнението на задълженията, във връзка с условията за безопасност, за инструктажа, както и за безопасната експлоатация на всички тези съоръжения. Твърди, че безспорно е установено, че  ако в офиса на фирмата или на външен обект, на който се работи, има какъвто и да било проблем с изправността на техническите средства, в това число и с бутилките за съхранение на газ, всички работници са били длъжни и де факто са се обръщали към него като лице, което отговаря за тази дейност. Моли въззивния съд да игнорира заключението на ДСТЕ, с оглед това, че вещото лице е посочила кой е виновен, което не е експертен въпрос, а правен. Твърди, че  всички необходими дейности във връзка с управлението на дружеството и безопасността на труда, както и във връзка с използването на съоръженията са били изпълнени в цялост от страна на управителя. Същият е издал всички необходими заповеди, които са за управление и функциониране на дружеството. Възложил е с изрични заповеди задължения на конкретни лица, каквито са изискванията и на закона, и на наредбите, които регулират обществените отношения във връзка със засегнатите в настоящото дело обществени отношения, поради което счита, че няма никаква причина А.П. да отговаря нито виновно, нито по непредпазливост за инцидента, състоял се м. май 2017 г.

Твърди, че по делото липсва как органите на ДП и прокуратурата е стигнала да извода, че в помещението, в което е избухнал пожара и взрива са се съхранявали бутилки с различни газове, предвид негодността на протокола за оглед, с оглед на което счита, че по делото не е доказано, че в това помещение са съхранявани бутилки с различно съдържание. Твърди, че виновно поведение от страна на П. липсва, но ако съставът счете все пак, че е налице престъпление, извършено по непредпазливост то счита, че абсолютната давност е изтекла за този вид престъпления.

Прокурорът при СГП Предлага да бъде потвърдено решението на СРС. Счита, че отговорност на управителя на търговското дружество е да осигури и да обезпечи спазването на всички правила за охрана на безопасността на труда и след като това очевидно не е станало, щом се е стигнало до трудов инцидент със застрашени и пострадали работници, правилно е наложено съответното административно наказание.

Обвиняемият П. даде неколкократно обяснения пред въззивния съд. Не се признава за виновен. Поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на решението, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови решението си СРС е провел съдебно следствие по реда на гл.28 от НПК, в рамките на което е приел по реда на чл.378, ал.2 от НПК доказателствата и доказателствените средства, събрани на ДП, като едновременно с това е събрал и допълнителни гласни и писмени доказателства в хода на проведеното съдебно следствие, които е посочил подробно в мотивите към решението си. Първостепенният съд, макар и да е събрал допълнително нови доказателства, е приел фактическа обстановка изцяло такава, каквато е била описана в постановлението на СРП, като на практика почти буквално е преписал същата в мотивите към решението си.

Настоящата съдебна инстанция счита, че така установената и приета от първия съд фактическа обстановка като цяло е сравнително правилно установена. Доколкото обаче пред въззивния съд бяха събрани нови гласни и писмени доказателства, то и настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи самостоятелно приетата от него фактическа обстановка, установена на база събраните на всички фази на процеса доказателства и доказателствени средства, като допълни и детайлизира фактическата обстановка приета от първия съд, а в някои части и измени същата с оглед на установеното в хода на въззивното съдебно следствие. В този смисъл фактическата обстановка приета от въззивния съд е следната:

Обвиняемият А.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, семеен, управител на дружество А.Е.Д.И.ООД, неосъждан, ЕГН **********.

Към 2017 г. и към настоящия момент обв.П. е управител на дружество А.Е.Д.И.ООД с предмет на дейност консултантска, проектантска, инженерингова, маркетингова, производствена, сервизна и търговска дейност и услуги в областта на електронната техника. Основната дейност на дружеството била ремонт и монтаж на климатици, като обвиняемият П., който имал специално техническо образование, се занимавал с тази дейност близо 40 години и имал и специални знания и опит за организацията и реализирането на дейността. Обвиняемият П. се занимавал основно с организацията на работата на дружеството, с намирането на клиенти, обекти и оферти.

Към 2017 г. дружеството ползвало три складови помещения и един офис на адрес гр.София, ж.к.*********ул.*********партер (приземен етаж, на който били разположени трите складови помещения) и офис, намиращ се над партерния етаж в същия блок. Дружеството ползвало тези помещения по силата на сключени договор за наем от 30.09.2004 г. със СД „П.- ДЦД- Т.”, представлявано от И.Т.и с Б.Т.Б.от 01.12.2002 г.

Към месец май 2017 г. в дружеството работели свидетелите К.С., В.Н. и В.А.. Св.С. бил назначен на длъжността „монтажник климатична техника” с трудов договор № 138 от 01.09.2006 г., като му била връчена и длъжностна характеристика. Св.Н. бил назначен на длъжност „монтажник климатични, хладилни, вентилационни и отоплителни инсталации” с трудов договор №117 от 13.11.2015 г., като и на него била връчена длъжностна характеристика. Св.В.А. бил назначен на длъжност „монтажник отопление и вентилация” в дружеството по силата на трудов договор №015 от 30.07.2002 г., като с допълнително споразумение от 29.06.2011 г. бил преназначен на длъжност „експерт климатични и механични системи”. По силата на връчената му длъжностна характеристика той е имал задължения да отговаря за правилното ползване и съхранение на инструментите и оборудването, с което се работи, да отговаря за спазването на правилата и нормите при работа с флуорни и парникови газове във фирмата.

В дружеството работила и св.В. Г.- сестра на обв.П., която била оперативен счетоводител на дружеството от 2007 г. Тя имала завършено освен икономическо образование (магистър по мениджмънт и маркетинг), още и висше инженерно образование, което била завършила в ХТИ.

Със №68 от 05.01.2014 г. на обвиняемия П. в качеството му на управител на дружеството, св.А. бил определен за отговорник на периодичните и ежедневните инструктажи в дружеството, които трябвало да се провеждат на работниците, както и отговорник, който ежемесечно да следи за изправността на използваните електро инструменти, както и да води дневник за изправността на уредите. Същият по силата на тази заповед имал задължение при неизправност на електро уредите инструментите да предприеме действия по отстраняването на неизправностите.

Със същата заповед св.В. Г. била определена ежедневно да следи за изправността на използваните стълби, инструменти, оксижени и скелета, като при констатирана неизправност трябвало незабавно да сигнализира за отстраняване на неизправността.

Със заповед от същата дата- №169/05.01.2014 г. В. Г. била избрана от ОС на дружеството да отговаря от страна на работниците за здравословни и безопасни условия на труд. За изпълнение на тези задължения, св.Г. била минала обучение и имала сертификат, който периодично бил преиздаван. В случаи на проблеми с техниката, с която работели служителите в дружеството те трябвало да се обърнат към еня, като тя от своя страна информирала ръководството за проблема. Нейното задължение се свеждало до това, след като работник я уведоми за проблем във връзка с техника и инструменти, с които работели, тя на свой ред да уведоми ръководството на дружеството. Самата тя не била компетентна да констатира дали използваните инструменти и техника са изправни или не. За проблеми с техниката и използваните инструменти работниците могли да уведомяват освен нея, още и св.А., който ежедневно работил с тях на обектите при извършване на строително- монтажните дейности. Те могли да се обръщат и директно към управителя на дружеството- обв.П..

На свой ред св.А. периодично проверявал инструментите, с които се работело и отговарял за това да бъдат занесени на сервиз за поправка или да бъдат бракувани, ако не могли да бъдат поправени, като той бил и служителят от фирмата, който отговарял за контрола върху изпълнението на възложените на работниците задачи. На практика пряк ръководител, с когото работниците съгласували действията си и към когото се обръщали, ако имали някакъв проблем в работата бил св.А..

Организацията на дейността на дружеството свързана с това, къде- в кои помещения каква дейност да се извършва, от къде да се набавят инструментите, техниката и бутилки с различни видове газове, използвани в дейността на дружеството, къде и как да се да се съхраняват същите, правилата и инструкциите за работа с горимите газове и с такива под налягане, използвани от работниците, както и контролът върху дейността на всички работници и служители, включително върху св.Г. и св.А. и в частност, дали те спазват и изпълняват възложените им задължения и отговорности, се осъществявал от обв.П., който управлявал дружеството.

В своята дейност работниците и служителите на дружеството работили с оксижени, за да извършват заварявания. Самият оксижен представлявал уред, който за да работи се нуждаел едновременно от бутилка пропан (или ацетилен) и от бутилка сгъстен кислород (т.е. кислород под налягане). Бутилката с пропан- т.н. битова газ бил самият уред. Бутилките с кислород били с различен обем, като имало такива от 10, 15, 20, 30, 50, 80 и 100 л. Тъй като по- големите бутилки с кислород били неудобни за използване в ежедневната дейност на работниците, които извършвали заварки (бутилките били много тежки и трудни за носене), поради това и за извършване на дейността по заваряване, обв.П. бил създал организация, при която той като управляващ дружеството снабдявал (закупувал) бутилки с кислород с голям обем, както и празни бутилки с по- малък обем- като например такива от 10 л. и чрез специален маркуч, осигурен от обв.П. работниците прехвърляли кислород от големите бутилки в малки такива, които взимали със себе си по време на работата си. Малките бутилки, в които работниците преливали кислород те използвали многократно.

Бутилките с компресиран кислород (т.е. под налягане), както и използваните в дейността на дружеството бутилки пълни с ацетилен, пропан и индустриален азот обв.П. закупувал периодично от дружество С.Б.ЕАД. От същото дружество обв.П. закупувал и празни бутилки за съхранение на сгъстени газове.

Маркучът, чрез който работниците прехвърляли кислород от големи в малки бутилки не бил закупен от дружество С.Б.ЕАД, което никога не било продавало на А.Е.Д.И.ООД такъв маркуч. По делото така и не е установено, кога и от къде бил осигурен въпросният маркуч. Към 2017 г. същият бил използван от около 5-6 (ако не и повече) години от работниците, но в дружеството нямали никакви документи за него. Самият маркуч бил пневматичен и издържал налягане до 300 бара, докато работното налягане, което използвали работниците по време на тяхната дейност било до 120-150 бара максимум. Маркучът бил изработен от специална гума, която била обезмаслена и със специална метална уплетка- същата се намирала между две гуми, като самата метална уплетка нямала допир с веществото, което се преточвало с маркуча, а самият маркуч завършвал с метални гайки, които се завивали към бутилките. Самото прехвърляне се извършвало от работниците, които работели с оксижените, когато имали за съответния ден задачи свързани със заваряване и кислородът в малките бутилки бил свършил.  Те правели това в едно от складовите помещения, ползвани от дружеството на процесния адрес, а именно намиращото се най- вдясно такова, погледнато при заставане на човек с лице към трите помещения. Това складово помещение било едновременно и работилница, както и за място където, работниците се преобличали и държали своите дрехи в гардеробчетата, поставени вътре. В помещението били съхранявани и множество други материали, сред които тръби, стълби, климатични инсталации, както и бутилки за съхранение на различни видове промишлени газове.

На св.В.Н. според наличните по делото документи бил проведен начален инструктаж на 19.11.2015 г.- няколко дена след сключването на трудовия договор от 13.11.2015 г. Няма данни по делото на същия да е провеждан инструктаж на работното място. На св.Н. били проведени и периодични инструктажи, последните от които на 20.11.2016 г. и на 21.02.2017 г. Било му осигурено работно облекло и обувки.

Представените по делото документи са противоречиви относно това кога на св.К.С. е бил проведен начален инструктаж на 16.12.2009 г.- близо няколко месеца след подписване на трудовия му договор от 01.09.2009 г. или още същия ден- на 01.09.2009 г. На св.С. били провеждани и периодични инструктажи, последните от които на 20.11.2016 г. и на 21.02.2017 г. На него също били връчени работно облекло и обувки, като му бил проведен и инструктаж на работното място. Същият бил запознат с инструкцията за работа с кислород под налягане и много добре знаел, че е забранено прехвърлянето на кислород под налягане с маркуч, както и че е с такъв кислород трябва да се работи на открито, проветриво място, а не в затворено помещение, за да се избегнат инциденти. Св.С., който бил заварчик- т.е. работил с оксижен в ежедневната си работа, бил напълно наясно, че маркучът, който използвали в дружеството, въпреки, че бил високонапорен, пневматичен- пригоден за високо налягане, не бил подходящ за целта, за която го използвали, но това бил единственият маркуч в дружеството, който бил наличен и с който работили служителите.

На св.С. и на св.Н. бил проведен инструктаж за работа с кислородни бутилки на неустановена дата през 2016 г., но и двамата не били минали обучение за работа с такива. Същите били инструктирани, че трябва да проверяват за повреди маркуча преди да извършат преливане на кислород, да проверят изправността на вентилите, както и да проверят да не поставят замърсени гарнитури при тази процедура. Независимо от това обв.П. не бил изготвил и предоставил на работниците и служителите на дружеството инструкция при ползването на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, като не бил създал и ясна и точна организация къде- в кои помещения и как да бъдат съхранявани бутилките за съхранение на промишлени газове, ползвани в работата на дружеството.

Отговорник за провеждане на периодичните инструктажи бил св.А., като същите съгласно заповед на управителя на дружеството- обв.П., следвало да се провеждат на 3 месеца (видно от заповед №68/05.01.2014 г.).

На 02.05.2017 г. около 09:20- 09:30 ч. св.К.С. и св.В.Н. се намирали в едно от складовите помещения, ползвани от дружество А.Е.Д.И.ООД, находящи се на ул.*********и по- точно в това, ползвано едновременно за склад и за работилница. По същото време св.А. провеждал оперативка със сина на обв.П. в офиса на дружеството, находящ се над въпросните складови помещения. За този ден работниците били получили вече задачите си за деня, като св.С. и св.Н. трябвало да отидат на обект, на който им бил необходим за работата оксижен. Тъй като кислородът в малката бутилка на оксижена бил свършил, св.С., знаейки какви задължения има за деня и по своя инициатива и преценка, решил да прехвърли кислород от голяма бутилка с кислород към малката такава на оксижена. По това време в складовото помещение имало 8 бр. бутилки за съхранение на промишлени газове, като част от тях били с надпис на тях- кислород, а други с надпис- ацетилен. По делото не се установява въпросните бутилки дали и кога били минали на преглед, като дружеството не разполагало със сертификати за съответствие и маркировка за съответствие, както на бутилките за съхранение на промишлени газове, така и на маркуча, който работниците използвали за прехвърлянето на кислорода от голяма бутилка в бутилката на оксижена. Самата бутилка на оксижена също не се установява да е разполагала с такъв сертификат и маркировка.

За целта св.С. свързал, намиращата се в склада- работилница голяма бутилка с кислород под налягане с друга, по- малка бутилка (бутилката на оксижена) чрез използвания от работниците специален пневматичен маркуч, като служил чисто нов уплътнител на щранга към малката бутилка. Св.С. не проверил специално и предварително този ден маркуча дали е здрав, тъй като видимо- на пръв поглед му се сторил здрав- нямал видими увреди, което не му дало повод да се съмнява. През това време колегата му- св.Н. излязъл от склада и отишъл на отсрещния тротоар на улицата, за да изпуши една цигара.

Св.С. държал двете бутилки свързани с маркуча около 8 минути, докато се напълни малката с кислород, след което се пресегнал към голямата, за да спре кислорода, като в този момент се допрял до маркуча, при което усетил, че същият се е загрял. Това не било обичайно и означавало, че има триене между газта и друг обект или с други думи, че маркучът изпуска, защото се е спукал. В момента, в който пипнал маркуча и усетил, че той е загрят, чул шум като от горене: „пук- пук”, като в следващия момент усетил силна огнена струя, идваща от голямата бутилка, която видял, че гори, като струята обляла лицето, гърдите и дясната му ръка. Св.С. веднага легнал на земята и тръгнал пълзешком да излиза от складовото помещение. На вратата се сблъскал с колегата си- св.Н., който междувременно и след като изпушил цигарата си, я загасил и хвърлил фаса от същата на тротоара на отсрещната страна на улицата- на около 100 м. от склада, като бил стигнал вече до вратата на складовото помещение и тръгнал да влиза вътре, когато видял на нивото на очите си искрене- т.е. видял искри, след това всичко станало черно от пушек, като се усещала и силна миризма на серен пушек. Св.Н. само успял да извика към св.С. „Бягай !”, като и двамата с тичане напуснали складовото помещение. Самият огън от бутилката с кислород се пренесъл към помещението, което също започнало да гори, а малко след като Н. и С. успели да избягат на улицата, вътре се чул взрив и огънят обхванал цялото помещение, като изпочупил стъклените витрини на същото. От взрива една от бутилките, намираща се в помещението (без маркировка и надпис), изхвърчала на тротоара и паднала на около 8 метра срещу помещението. Взривът бил чут от св.А., намиращ се в офиса над складовите помещения, който със сина на обв.П. веднага слезли да видят какво се е случило и повикали линейка, за оказване на медицинска помощ на Н. и С., като след това се заел  с гасенето на огъня в склада.

Независимо, че успели да излязат от складовото помещение преди взрива и св.С. и св.Н. получили телесни увреждания. Св.Н. имал охлузване на носа и на дясната вежда, охлузвания на горните крайници, гръдно- коремна контузия, без клинични и образни данни за увреждане на гръдни и коремни органи. Според приетото заключение на СМЕ, тези мекотъканни травми са причинили на пострадалия Н. болка и страдание. Касае се за мекотъканни травми, които се дължат на действието на твърди- тъпи или тъпоръбести предмети /конкретно охлузванията/, по механизма на удари и косо действие с или върху предмети с такава морфологична характеристика, каквито могат да са и предмети от обкръжаващата среда и/или теренни особености при падане и провлачване на тялото върху тях. По време те съответстват да са получени при възникналата злополука. Същите отзвучават без остатъчни неблагоприятни последици за здравето на пострадалия за срок от около 2 седмици, при ненастъпили усложнения в оздравителния процес.

На св.С. били причинени изгаряне, обхващащо 5 % от общата телесна повърхност от I, II АВ III степен в областта на лицето, шията и горния десен крайник със свличане на хай- горната кожна покривка: лат.епидермис, розовочервена оцветка на подлежащата същинска кожа, с увреждане на общото телесно състояние, наложили оперативна интервенция. Тези увреждания са реализирали медико- биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези увреждания се дължат на действието на пламъкова температура и съответстват да са получени по време на инкриминирания случай. От хирургично обработените повърхности на изгарянето ще останат постоянни раневи белези. Оздравителният период следва да продължи около 3 седмици, при ненастъпване на усложнения от инфекциозно, съдово, невралгично или друго естество.

Във връзка с инцидента на място бил извършен оглед на местопроизшествие още същия ден, като бил изготвен и протокол. По време на огледа било установено, че трите складови помещения, ползвани от дружеството били едно до друго, като две от тях били в порядък и без следи от взрив и опушване. Последното- процесното с вход откъм югоизточната фасада на блока било силно обгоряло, със счупени стъклени витрини и с множество счупени стъклени парчета пръснати безпорядно на тротоара на около 8 м. от фасадата. Цялата югоизточна стена била обградена с метална дограма, като стъклата на дограмата били изпочупени и пръснати навсякъде- вътре и вън от помещението. Самата врата била с метална рамка и стъклена, също опушена и счупена. В самото помещение до стъкленията били установени 8 бр. метални бутилки за промишлени газове с височина 170 см, като три от тях били паднали на пода- всичките със силно обгоряла боя, като пластмасовите дръжки на крановете им са също силно обгорели. На някои от бутилките се разчитал надпис „кислород”, а на други- „ацетилен”. Три от бутилките били силно обгорени и не могло да бъде прочетен надписа върху тях. Навътре в помещението били установени обгорени метални тела от климатични инсталации. До стената били наредени 15 бр. метални шкафчета с обгорена боя. На стената върху метални тръби били окачени алуминиеви стълби, също силно опушени. По електрическата инсталация на помещението се забелязвала на места частично изгаряне, но не били установени следи от късо съединение.

На 8 метра срещу складовите помещения на тротоара била намерена на метална бутилка- деформирана и обгорена и с миризма на горим газ. Същата била опакована и иззета като ВД по делото. На същата впоследствие бил извършен оглед в присъствието на поемни лица, по време на който било установено, че бутилката е с дължина около 25 см и диаметър около 15 см. В долната част на същата се наблюдава извод с резба на него. Непосредствено до извода имало пукнатина по корпуса на бутилката с дължина около 5 см, като двата края на метала стърчат навън към повърхността. По самата бутилка не се наблюдават стикери или каквато и да е било маркировка или изписани или щамповани номера.

На ДП била изготвена Пожаро- техническа експертиза, както и съдебно- техническа такава. От заключенията на същите и от разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че при възникване на ситуацията помещението, в което е станал инцидентът е било загазовано- т.е. във въздуха е имало взривоопасен газ в концентрация и количество, което и след изпускането на кислорода от маркуча е създало условия да възникне газовъздушна експлозия. Според експерта експлозията може да възникне в следствие на искра в тази газовъздушна смес- т.е. когато искрата е в обема на самата г- в газовъздушна смес- в самото загазовано помещение, за да се стигне до инцидента. В тази връзка вещото лице поясни, че кислородът сам по себе си не е горим газ и само изпускането на газ от бутилката и маркуча, не е достатъчно за  възпламеняване, но той в химична реакция, наречена горене с друг горим газ предизвиква или горене или взрив. С други думи наличието на кислород не е достатъчно условие, за да възникне взрив в помещението. Самият кислород във въздуха е 21 %, като повишаването на концентрацията на кислород във въздуха може да доведе до самозапалване на някои вещества и материали, които имат склонност към самозапалване. В тази връзка посочва, че бутилки с кислород под налягане не се зареждат с маслен компресор, тъй като при сгъстяването на кислорода и наличието на масло, това може да доведе до инцидент или до запалване на маслото. Наличието също така на намаслен парцал в чисто кислородна среда и атмосфера също води до самозапалване.

Сочи още, че наличието на бутилки пълни с горими газове в същото помещение (като ацетилен и пропан- бутан) не би следвало да доведе до възпламеняване при изтичането на кислорода, ако тези бутилки са били плътно (херметически) ка затворени и не са изпускали също газ във въздуха. Но ако по някаква причина е имало изпарения или точка на насищане на сгъстен газ в атмосферата (тъй като пропан бутанът е втечнен газ, а ацетиленът- сгъстен газ) на помещението- т.е. ако горимият газ е изтекъл от някоя бутилка, то тогава ще възникне експлозия. Наличието на такава доказва според вещото лице, че в атмосферата, извън бутилките в помещението е имало взривоопасен газ.

Освен това е категоричен, че ако в близост до изтеклия кислород е нямало горими материали, а само инертни материали, то не е възможно при изтичането на кислород да възникне пожар или взрив. С оглед обстоятелството, че мястото, на което е станало прехвърлянето на кислорода е било работилница, то е напълно възможно да е имало наоколо горивни вещества и предмети, съответно и по- лесно запалими вещества, които няма как да бъде установено какви са били в конкретния случай, тъй като са изгорели при пожара, но наличието им в близост при изтичането на кислорода би довело само по себе си до възпламеняването на тези горими вещества, дори в помещението да не е имало бутилки със сгъстени газове или загазяване на помещението. Като такива лесно запалими и горими вещества и материали сочи смазочни материали, масло, грес, парцали, с които работниците си бършат ръцете като работят и са намаслени, като подчертава, че именно такива материали биха представлявали реална опасност за възпламеняване при висока концентрация на кислород в помещението. Ето защо и ако има изтичане на кислород и в близост намаслен парцал например, не е нужно да има друга, допълнителна външна искра, за да се получи възпламеняване. Посочва две алтернативни хипотези на възникване на инцидента в конкретния случай- първият при повишена концентрация на кислород и горими вещества и материали в близост, които да се самозапалят или взривят при повишаване на количеството на кислорода и втората хипотеза- оттечка например на пропан- бутан, на ацетилен или друг горим газ в помещението без да е налице голямо количество кислород, като при наличие на евентуална искра от какъвто и да е било характер като например цигара, дори и запалване на ключа на лампата в помещението би довело до същия резултат- взрив.

Подчертава, че доколкото данните сочат първо за запалване, а след това за взрив, то тогава е налице пожар с последвал взрив, като изрично подчертава, че първоначалното запалване е възможно от източник на запалване или от самозапалване – самозапалване на горивно вещество в присъствието на висока концентрация на кислород, като събирането на едно място на висока концентрация на кислород и горимо вещество създават достатъчно условия за възникването и на взрив.

Изрично подчертава, че пожарът е възникнал първоначално в самото помещение, което означава, че първоначалният огнеизточник се е намирал вътре в помещението. Хипотетично само приема за възможно при достатъчно насъбрала се вътре в помещението газово- въздушна смес при отваряне на вратата на помещението да излезе навън и ако отвън има източник на искра (ако например някой пуши отвън) тази газово- въздушна смес да излезе навън и по този начин да възникне взривът, но изключва това в конкретния случай, тъй като взривът е бил вътре в помещението. Вещото лице посочи още, че пожарът и взривът са били доста силни и от вътрешното оборудване са били останали само негоримите метални скелета и тухли, като всички други горими вещества и материали са били унищожени и изгорели, включително и процесният маркуч, който и ако е бил гумен (както се твърди) също е изгорял, а ако е останало нещо от него, то много трудно е да бъде отграничен и установен на място, тъй като всичко е било на прах и пепел. И да е имало в помещението горими вещества- гориво, то в случая не е останало вътре, тъй като е изгоряло. В тази връзка вещите лица са категорични, че се забранява използването на ергономични материали за транспортирането и преливането на течен кислород, а гуменият маркуч е органична материя, поради което и използването му за целта, за която е бил използван в конкретния случай, вещото лице е категорично, че е абсолютно забранено. Подчертава, че тези правила важат за компресорни станции, в които по принцип се извършва такова преливане и са предназначени за тази цел, като сочи, че това е още по- недопустимо в домашни, битови условия, нещо повече- изрично подчертава, че в домашни, битови условия каквото и да се прави, какъвто и маркуч да се използва все е нередно и е забранено. Сочи, че това се прави само в компресорни станции, където празните бутилки с кислород се зареждат, поради което и съществуващите разпоредби касаят само такива станции, тъй като в домашни условия каквото и да се прави- все е нередно и недопустимо от технологична гледна точка, поради което и няма правила за преливане на кислород в домашни условия. Изрично също така вещите лица посочиха, че в инструкциите за ползване на бутилки с кислород под налягане изрично е забранено преливането на кислород от една бутилка в друга. Все в тази връзка вещите лица бяха категорични също така, че е абсолютно забранено каквито и да е бутилки, освен такива, които са предназначени за кислород, да се пълнят с кислород, поради което и тя следва да е проверена и маркирана, че е за тази цел. Абсолютно забранено е също така съхранение на бутилки с кислород в едно помещение с бутилки със или предназначени за запалени (запалими) газове и течности. Ето защо и съхранението в едно помещение на бутилки с или предназначени за кислород заедно с такива с или предназначени за ацетилен и пропан бутан или азот е недопустимо.

Установява се, че за всеки един от газовете и веществата, използвани от работниците в тяхната дейност- кислород под налягане, ацетилен, пропан- бутан, азот има съответни технологични характеристики и изисквания, отразени в специален информационен лист за  безопасно съхранение и използване на съответния материал, където подробно, ясно и точно е посочено как, къде при какви условия могат да бъдат използвани и съхранявани тези материали, както и какви са специалните изисквания в тази връзка за осигуряване на безопасността на лицата, ползващи, съхраняващи и работещи с тях. Видно от информационния лист за кислорода под налягане (цитиран и в заключението на изготвената на ДП Техническа- експертиза от в.л.Н.) „кислородът е газ без мирис, безцветен, незапалим. Окислител. Ще ускори горенето и ще увеличи риска от пожар и експлозия при контакт с горими или запалими материали”. Бутилките съдържащи газ под налягане; могат да експлодират при нагряване. Указанията във връзка с безопасността на кислорода под налягане изрично сочат: поддържайте вентилите и фитингите чисти от масло и смазка. Да се държи далеч от облекло и други горими материали. Да се пази от пряка слънчева светлина. Да се съхранява на добре проветриво място.

Като мерки при аварийно изпускане е посочено, че всички дейности трябва да се извършват от добре обучен персонал, снабдени с лични предпазни средства.

Във връзка с работата и съхранението на кислорода под налягане се сочи, се Позволява работа със съдове под налягане само на преминали обучение и инструктаж лица. Следва да се поддържа оборудването чисто от масло и смазка, да се използват само одобрени за работа с кислород масла, смазки и уплътнени, да се използва специализирано оборудване, подходящо за този продукт и разчетените температури и налягане. Не прехвърляйте газ от една бутилка в друга. При работа осигурете неподвижното захващане на бутилката към стационарен обект или в количката. Във връзка Условията за безопасно съхраняване, включително несъвместимости изрично се сочи, че не се допуска бутилки с кислород да се съхраняват в едно помещение заедно с други съоръжения под налягане за експлозивни, изключително запалими, лесно запалими или запалими флуиди. Категорично също така се сочи, че бутилките следва да бъдат съхранявани далеч от източници на огън и топлина - отделно от запалими газове и материали, смазочни материали и други горими органични продукти или да се използва преграда от незапалим материал- на добре проветливо място при температура не по-висока от 50 градуса.

Пълните и празните съдове трябва да се съхраняват отделно, да са добре укрепени. Пълните бутилки с поставки трябва да се съхраняват във вертикално положение, като се осигуряват срещу падане чрез подходящи устройства.

По своите характеристики кислородът под налягане е безцветен, незапалим газ и без мирис, но е силен окислител и поддържа горенето и поради това трябва да се избягват и ограничават, затворените пространства където газа може да се натрупа, а самото помещение трябва да е с добра вентилация.

За разлика от кислорода, ацетиленът (разтворен) е изключително запалим газ, поради това съдовете трябва да се съхраняват във вертикално положение и подходящо осигурени срещу падане. Бутилките трябва да се съхраняват на добре проветрено място, на място без опасност от пожар, далеч от източници на топлина и запалване, далеч от запалими вещества и отделени от оксидиращи газове и други поддържащи горенето вещества в склада.

Въззивният съд възприе горепосочената фактическа обстановка на база събрания на ДП, пред първата и въззивната съдебна инстанция доказателствен материал.

Според въззивния съд основният проблем останал неизяснен от първостепенния такъв е на какво се дължи възникналият пожар и взрив и при какви условия е могъл да възникне той- дали е било достатъчно изпускането на кислород от спукания маркуч, както и дали е било необходимо при такова изпускане да е налице външен източник на искра, за да възникне пожара или е възможно самозапалване и при какви условия би настъпило то. В тази връзка първостепенният съд не е изяснил също така- нито за себе си, нито с оглед решаване на конкретното дело, дали организацията на дейността на дружеството е била съобразена с изискванията на нормативната уредба и условията за работа с кислород под налягане, като изобщо не е взел становище по въпроса дали изобщо е било допустимо прехвърлянето на кислород от една бутилка в друга.

Видно от мотивите на първия съд, анализът на доказателствата, направен от него в по- голямата с част се свежда до преразказ на това кой какво е казал и какво е поддържал, като на практика липсва задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал и най- вече липсва ясно изразено становище на първата инстанция във връзка с изготвените на ДП и приети в хода на съдебното следствие експертизи. Съдът декларативно е заявил, че кредитира същите, преразказвайки какво гласят тези заключения, без да вземе отношение по въпроса дали те отговарят на технически въпроси, за които съдът няма специални познания, дали са успели да защитят пред съда същите и дали на база на тях се установява наличието на причинно- следствена връзка между поведението на обв.П. и настъпилия вредоносен резултат, каквито са били основните възражения на защитата. Особено и срещу заключението на ПСТЕ, изготвено от в.л.Н., което и според защитата само формално е цитирала в заключението си нормативни актове, които твърди да са били нарушени от обв.П. без обаче да е посочила конкретно негово поведение, чрез което той е сторил това. С оглед твърде формалния анализ на събрания по делото доказателствен материал, направен от първостепенния съд, въззивният такъв счита, че следва да направи свой самостоятелен такъв.

По отношение показанията на разпитаните на ДП и пред първата инстанция свидетели- С. и Н., въззивният съд счита, че показанията на тези свидетели са безпристрастни, добросъвестни и като цяло непротиворечиви помежду си. Същите, независимо, че се явяват пострадали от инкриминираното деяние, последователно и непротиворечиво дават показания относно случилото се, поради което и съдът няма основание да се съмнява в техните показания. Основният въпрос във връзка, с който показанията им са в противоречие с тези на св.А. и с обясненията на обв.П. е този относно процесния маркуч, с който е бил прехвърлян кислорода от голямата в малката бутилка от св.С. на инкриминираната дата. И двамата свидетели са категорични още в първоначалните си показания, че маркучът е само един и че са работили само с него при това от години. Твърденията на св.А. че всяка година маркучът се подменя с нов (твърдения на св.А. пред СРС), съответно че този, с който е станал инцидента е бил нов- проверен предходната седмица (твърдения на св.А. пред СГС), въззивният съд не кредитира, тъй като и независимо от тези твърдения на св.А., нито той, нито обв.П. са представили какъвто и да е било документ във връзка с този маркуч- кога, от кого е закупен, какви са неговите характеристики и за какво е предназначен, въпреки твърденията, че такива документи съществуват. Не се потвърждава, а даже напротив- опровергава се версията, лансирана на ДП, че маркучът е закупен и проверен, сертифициран от дружество С.Б.АД, от където е получен документ, че тяхното дружество никога не е продавало на дружество А.Е.Д.И.ООД какъвто и да е било маркуч. Ето защо съдът счита, че в тази част показанията на св.А. и обясненията на обв.П. са недостоверни и градят защитна версия, поради което и не ги кредитира.

Същевременно съдът прецени, че показанията на св.С. относно това как точно е възникнал инцидентът- последователността на събитията- загряването на маркуча, с който е прехвърлял кислорода в резултат на изпускането на кислород, появата на искри (пламък) след като той е пипнал с ръка загретия маркуч, който е изпускал кислород и то в частта, в която е бил свързан към голямата бутилка с кислород, запалването на същата и прехвърлянето на пожара (огъня) към самата съблекалня (т.е. помещението, в което е прехвърлял кислорода) и едва след това избухването на взрива вътре в помещението, съпоставени и със заявеното от в.л.П. пред въззивния съд относно възможните механизми на възникване пожара и взрива, дадоха основание на въззивния съд да приеме, че в конкретния случай не е имало отделен източник на искра (на пламък), довел до пожара, а е налице самозапалване на горими материали и/или вещества, влезли в непосредствен досег с кислорода под налягане, който е започнал да излиза от увредения маркуч и който поради това е бил във висока концентрация. За това, че инцидентът не е възникнал от външен източник на искра, а е в резултат на замърсяване на инструментите, с които са извършвал прехвърлянето на кислорода св.С., подозрения, изказва в своите показания и св.А. по време на разпита му пред първата съдебна инстанция, който е бил напълно наясно с опасностите при подобни ситуации, като дори още в показанията си на ДП той сочи, че работниците са инструктирани да проверяват за повреди на маркуча преди прехвърлянето на кислорода, да проверяват за изправността на винтилите, както и да не поставят замърсени гарнитури. Не случайно в показанията си пред СРС той е заявил, че някакво замърсяване може да доведе до искра, тъй като в този случай кислородът пламва. Това той потвърди и в показанията си пред въззивния съд, което повече от ясно сочи, че св.А. е бил наясно с възможността за възникване на искра при повреда на маркуча (изпускане на кислород) и наличие на горими вещества и материали в непосредствена близост, като например замърсяването му с нещо мазно, от което да се получи искра.

С оглед на това съдът прие за неоснователни изказаните както от св.А., така и от обв.П. съмнения, че инцидентът може да е възникнал и от запалена цигара. Тази версия двамата, както и защитникът на обв.П. лансират с оглед показанията на св.Н., че е излязъл на улицата да изпуши една цигара, фасът от която след това е изхвърлил и загасил на отсрещния тротоар на улицата и при влизането му вече в помещението е видял искри вътре. Вещото лице П. категорично е отхвърлило тази версия, както по време на разпита си пред първата инстанция, така и пред въззивния съд, сочейки, че взривът и пожарът са възникнали вътре в помещението, поради което източникът на искра е бил там, а не отвън. Освен това и според в.л.П., за да възникне такъв взрив е необходимо лицето, което е отвън да е със запалена цигара в момента, в който влиза в помещението, като преди това вратата на помещението да е била затворена, за да може при отварянето й загазованата среда и атмосфера да излезе навън и да се получи в този момент взрив при отваряне на вратата. Тази версия обаче съдът прие за недостоверна, първо защото св.С., а и св.Н. са категорични в показанията си, че първо са видели искри от огън, който е обхванал помещението и едва след това, когато вече са били напуснали самото помещение (на входа му) е последвал взрив. Предвид това и няма как в случая да се приеме за достоверна версия, при която в силно загазована атмосфера е привнесена отвън искра, тъй като и в този случай би се стигнало директно до взрив, а не първо до огън и пожар и след това до взрив. На следващо място както сочи и в.л.Н. пожарът е възникнал вътре в помещението, а при подобна хипотеза, взривът и пожарът няма да са вътре, а най- малкото на входа на самото помещение. Не на последно място, св.Н. е категоричен и последователен в показанията си, че е пушил цигарата на отсрещния тротоар, където е и загасил същата и е хвърлил фаса на тротоара, като в момента, в който се е появил на входа на помещението не е имал в себе си цигара, а е видял искри вътре в помещението. Съдът кредитира тези негови твърдения, тъй като в противен случай и ако източникът на искра  беше запалена цигара, която той е държал в себе си, то и без да е необходимо да си специалист в материята, повече от ясно е за всеки, че взривът, съответно пожарът би възникнал на мястото на източника на искра- т.е. там където е бил св.Н., поради което не св.С., а той би бил с обгаряния и много повече травматични увреждания, докато в случая е точно обратното-  изгаряния по ръцете и лицето е св.С., а не св.Н., тъй като св.С. е бил на мястото, където е възникнала искрата и пожарът и това е било вътре в помещението, а не отвън или на входа му. Освен това според показанията и на двамата свидетели, които са еднопосочни, поради което и съдът ги кредитира, в момента, в който св.Н. се е появил на входа на помещението, вътре вече е имало огън и пушек и св.С. е бил тръгнал да излиза от него заради така възникналия вътре огън, прехвърлил се и в самото помещение, което означава, че не появата на св.Н. на вратата е провокирало пожара и не той е бил първопричината за появата на искрата и огъня в помещението. Категоричен по този въпрос е и св.С., който в показанията си от ДП ясно сочи, че първите искри, които е видял са били в областта на маркуча, с който е прехвърлял кислорода от голямата в малката бутилка и то в зоната, в която е усетил и загряване на маркуча- т.е. там, където е бил най- вероятно спукан или повреден и е почнал да изпуска кислород, а не отвън или на входа на помещението, не дори и в самото помещение някъде другаде. То е било обхванато от пожара едва след това- той е категоричен, че първо се е запалил маркуча в областта на голямата бутилка и едва след това, когато е тръгнал да излиза е видял, че огънят е обхванал вече и самото помещение и едва след това е възникнал и взрива. Тези негови показания, които съдът няма основание да не кредитира, тъй като са последователни от самото начало до края, кореспондират и с показанията на св.Н. относно това къде и кога е видял искрите на огъня и кога е възникнал взрива, както и с разясненията, дадени от в.л.П. относно възможните механизми за възникване на пожара и взрива, както и с обективните данни, установени по време на извършения оглед на местопроизшествие и закрепени в протокола за оглед. От последният е видно, че макар и ел.инсталацията да е изгоряла на места, по нея не се забелязват следи от късо съединение- т.е. липсват данни за появата на искри в помещението в резултат на проблеми с ел.инсталацията, а и липсват каквито и да е било твърдения на когото и да е било в този момент някой да е светвал или загасял осветлението или да е извършвал каквито и да е било действия около и във връзка с ел.контакти и ключове, за да се предполага, че източникът на искрата идва оттам.

В заключение съдът не прие като достоверна версията, лансирана от обвиняемия и св.А. за привнасяне на външен източник на искра вътре в помещението от запалена отвън цигара от св.Н., като с оглед на така анализирания и коментиран по- горе доказателствен материал, прецени, че в случая първопричината е именно спукания маркуч и наличието на замърсяване на същия в частта, в която е бил спукан, довело до самозапалване на изтеклия кислород. Все в тази връзка съдът не кредитира както показанията на св.А., така и обясненията на обв.П., че в помещението, в което е възникнал инцидентът не е имало друго освен празни бутилки, метални инструменти и уреди и шкафчета за преобличане на работниците, съответно, че в помещението не е имало каквито и да е било други горими и запалими материали и вещества, съответно не е имало бутилки (било то пълни или празни) предназначени за съхранение на горими газове и вещества, освен празни бутилки за кислород и пълната такава, от която е било извършвано прехвърлянето на кислорода от св.С. към този момент. Тези техни твърдения категорично се опровергават от факта на възникналия пожар вътре в помещението, който е започнал от бутилката с кислорода и по- конкретно в частта на спукания маркуч. Вещото лице П. е категоричен, че ако не е имало замърсяване или омазняване в областта на маркуча, където е започнало изпускането на кислорода или ако не е имало загазяване на помещението (изпускане на горим газ в атмосферата и насищането с такъв на атмосферата в помещението), то и само повишаването на концентрацията на кислород във въздуха в резултат на спукания маркуч, не би довело до възникването на пожар и взрив, тъй като кислородът сам по себе си не е горим газ. Това е видно и от инструкцията във връзка с използването на кислорода под налягане, която е цитирала в заключението си в.л.Н.. Всички вещи лица бяха категорични, че наличието на повишено количество кислород във въздуха не е достатъчно условие за възникване на пожар и/или взрив в помещението, тъй като кислородът не е горим газ, но в химична реакция, наречена горене с  друг горим газ предизвиква горене или взрив, както и че повишаването на кислород във въздуха може да доведе до самозапалване на някои вещества или материали, които имат склонност към самозапалване. При тези категорични становища на вещите лица и при липса на данни за привнесен външен източник на искра в помещението (като например запалена цигара или искра от ел.контакт или ключ, предвид липсата на обективни данни за това), единственият вариант, който в случая остава възможен е именно наличието на горими материали и вещества в близост до мястото, където в резултат на спукания маркуч се е получило насищане с кислород и е била повишена неговата концентрация във въздуха. Св.С. е категоричен в показанията си, че първо е усетил загряване на маркуча, което според него сочи на триене- т.е. на изпускане на кислород, както и че веднага след това е усетил именно в тази област и струя пламък и искра, която е обляла лицето, ръцете и гърдите му и то след като е пипнал маркуча в областта, където е бил загрят- т.е. там където е изпускал кислород. Това сочи на самозапалване на горими вещества и материали в зоната на насищане и повишаване на кислорода във въздуха- най- малкото на замърсяване било на маркуча, било на мръсни (мазни) ръце или ръкавици на св.С., с които той е пипнал маркуча там, където е изпускал кислорода, за да се получи това самозапалване и възпламеняване или загазяване на помещението с горими газове В тази насока са и част от предположенията на св.А., изказани в неговите показания, които се потвърждават и от обективните данни по делото. Св.С. обаче е категоричен, че след това огънят е обхванал цялото помещение- т.е. прехвърлил се е в помещението, което е започнало да гори, а вещото лице П. е категоричен също така, че ако в самото помещение не е имало горими, а само инертни материали, то и при изтичането на кислорода, не би възникнал нито пожар, нито взрив. Обективният факт на последните две- пожарът и взривът доказва по несъмнен начин наличието на такива горими материали и вещества в помещението и във въздуха на същото. Вещото лице бе категоричен също така, че не констатирането на такива в помещението по време на огледа след погасяването на пожара не опровергава този извод, тъй като пожарът и взриви са били достатъчно силни, че да унищожат всичко, което е било горимо и запалимо, поради което и в помещението след това са останали само метални скелета, тухли и предмети, които не са могли да бъдат изгорени. Всичко друго е било на прах и наличието на някакви отделни части от изгорели материали фактически няма как да се отграничат и опишат в протокола за оглед. Категоричен бе също така, че дори и да е имало гориво вътре в помещението, то няма как да е останало след пожара, тъй като е изгоряло, поради което и не е имало как обективно да бъде установено наличието или не на такова. Всичко това обаче по категоричен и несъмнен начин опровергава твърденията и на св.А. и на обв.П., че в помещението не е имало горими и запалими материали и вещества. На следващо място твърденията им, че в помещението не са се съхранявали бутилки с горими вещества (ацетилен и/или пропан, каквито е ползвало дружеството в своята дейност) се опровергават най- малкото от твърденията на св.С., че е започнал да пълни малката бутилка с кислород на оксижена, което сочи, че самият оксижен е бил в помещението, а той като механизъм видно и от обясненията на обв.П., съставлява система от две бутилки- едната с кислород, а другата с горим газ или вещество- в случая ацетилен или пропан, каквито са използвали работниците в своята работа и за каквито (най- вече за ацетилена) има и писмени доказателства по делото, че дружеството е закупувало от С.Б.АД във връзка със своята дейност. Тези твърдения на А. и П. се опровергават и от протокола за оглед на местопроизшествие, от който е видно, че по време на огледа в помещението са установени 8 бр. метални бутилки за съхранение на промишлени газове, като на някои от тях се разчита надпис кислород, а на други- ацетилен, като част от бутилките не може да се разчете какъв надпис има, тъй като са силно обгорели. Не може да се установи и какво е имало във и за какво е била предназначена и малката бутилка, която е била установена на тротоара пред помещението- на около 8 метра от входа на помещението, тъй като също е била силно обгоряла и деформирана. Видно от протокола за оглед обаче при извършения оглед тя е била с миризма на горим газ, което означава, че не е била предназначена за кислород или дори и да е била предназначена за това, то миризмата на горим газ по същата, сочи за изтичането на такъв в помещението и при възникването на пожара, тъй като кислородът е газ без миризма и няма как, ако в помещението не е имало и бутилки с горим газ, такъв да бъде усетен по време на огледа на въпросната малка бутилка, намерена на тротоара срещу помещението. Възраженията на защитата срещу протокола за оглед и неговата процесуална стойност не се споделят от въззивния съд. На първо място както е посочил и първостепенният съд, касае се за протокол за оглед на местопроизшествие, което е било и първото действие по разследването, което е било извършено и за което не е необходимо разрешение и/или одобрение на съд. На следващо място видно е, че с протокола за оглед не са били иззети каквито и да е било вещи и предмети от самото помещение, а единствено е било констатирано наличието на такива вътре в помещението, сред които и въпросните 8 бр. метални бутилки за съхранение на промишлени газове. Единствена вещ, иззета по време на огледа е била 1 бутилка, находяща се на тротоара срещу помещенията, а не вътре в тях, като още в огледния протокол е било описано, че бутилката е обгоряла, деформирана и с миризма на горим газ. С други думи тези обстоятелства са били установени по време на самия оглед, каквато е и целта на огледа, а впоследствие единственото, което е направено в повече е да бъде извършен оглед на самата бутилка, за да се установят нейните размери и за да се констатира, че тя освен, че е деформирана и обгоряла по нея се наблюдава и пукнатина по корпуса, съответно, че не се наблюдават надписи, маркировки и щамповани номера. Доколкото бутилката е била извън помещението, то и за изземването на същата не е била необходима санкцията и/или одобрението на съд, а дори и това да не се приеме като довод, следва да се има предвид, че извършеният допълнително оглед на тази бутилка в качеството й на ВД по делото по никакъв начин не е допринесло за изясняване на обстоятелствата по делото и не е било поставено в основата на заключенията на вещите лица относно това какво е имало в помещението и какво е могло да причини инцидента. В основата на тези заключения е констатираното реално положение, което е било установено по време на огледа и отбелязано в протокола за оглед, който и както изрично е посочил и първостепенният съд не подлежи на одобрение от съд. Възраженията на защитата са абсолютно безпочвени и неоснователни в тази връзка, и се дължат на неверен прочит на събрания по делото доказателствен материал о в частност на протокола за оглед, който и според въззивният съд е изготвен съобразно правилата на НПК, поради което се явява годно писмено доказателствено средство и поради това може да служи като такова за установяване на фактите и обстоятелствата, които са били констатирани по време на огледа и отразени в изготвения в тази връзка протокол.

Що се отнася до иззетата бутилка от тротоара срещу помещенията, то тя освен обект на последващ оглед не е била обект на техническа експертиза. Миризмата на горим газ по нея е установена по време на огледа, а не впоследствие, поради което и не може да се приеме, че заключенията на вещите лица са опорочени, още повече, че и според въззивния съд в конкретния случай изземването на въпросната бутилка от тротоара на улицата не е подлежало на одобрение от съд.

Какво конкретно е имало във въпросната бутилка и дали тя е била малката бутилка от оксижена, която св.С. е пълнел с кислород или е била другата такава, в която е трябвало да има ацетилен, като част от системата на оксижена, по делото не е установено, тъй като тя е изгоряла и е била деформирана и пробита и поради това и не е имало обективна възможност да се установи с какво е била пълна преди това тази бутилка. Безспорен факт установен на база огледния протокол обаче е, че тя е била с миризма на горим газ, което според съда опровергава твърденията на св.С., че това била малката бутилка с кислород, която той пълнел и която била гръмнала. Действително и съобразно техническите характеристики на кислорода под налягане в бутилки, при нагряване бутилката може да експлодира- т.е. да се взриви. Но отново съгласно тези технически характеристики кислородът е газ без миризма и дори при нагряване и горене не мирише, поради което и наличието на такава миризма по въпросната бутилка сочи, най- малкото че в нея е имало горим газ или е била в досег с такъв. Този обективно установен по делото факт, съпоставен и със заявеното от вещото лице, че определени вещества и материали се самозапалват и без външен източник  на искра при наличие на висока концентрация на кислород, но за да възникне в резултат на това не само пожар, но и взрив, то в този случай е необходимо да има оттечка на горивни вещества, сочи на извода, че в помещението, където е възникнал взривът е имало такива- било в гръмналата бутилка, било в самия въздух под формата на загазяване на помещението, за което сочат в експертните си мнения и вещите лица. Тези обективни факти и данни, както и експертни мнения на вещите лица категорично опровергават и обв.П. и св.А., че в помещението е имало само празни бутилки и такива с кислород. Опровергават също така и твърденията им, че всички техни бутилки са били минали на проверка и контрол, тъй като върху нито една от установените вътре в помещението и отвън такива не са констатирани наличие на щампи и маркировки, указващи годността, изправността им и това, че са минали на някакъв контрол. Нещо повече- обв.П. така и не е могъл да представи документи, доказващи тези обстоятелства, включително и такива във връзка с използвания в дружеството маркуч, въпреки, че още на ДП и той и св.А. са твърдели да разполагат с такива документи. Такива не са представени и по- късно, като единствените документи, които са приложени по делото касаят закупените от дружеството бутилки след инцидента. Същевременно и обв.П. и св.А. твърдят да са използвали бутилките многократно, което потвърждава факта, че по никакъв начин не е бил осъществяван контрол в коя бутилка какво е имало и какво е съдържала преди това, за какво е била използвана и в този смисъл какво е било съдържанието на бутилката, в която св.С. е започнал преливането на кислород, както и какво е било съдържанието на гръмналата бутилка, намерена на тротоара срещу помещенията. В този смисъл и заключенията на в.л.Н. по този въпрос съдът кредитира, тъй като счита, че събрания по делото доказателствен материал сочи именно на тези изводи, а твърденията на обв.П. и св.А. са тяхна защитна версия, която се опровергава не само от събраните по делото доказателства, но дори и от самият факт на възникналият инцидент- пожар с взрив, до който не би се стигнало, ако в помещението не е имало запалими и горими вещества и в частност горими газове, тъй като не би се стигнало до взрив. Самият факт на възникване на инцидента доказва, че за да бъде помещението загазовано, както сочи вещото лице и за да се стигне до взрив, не е било достатъчно в него да е имало пълни бутилки с горими газове, а е необходимо те по някаква причина да са изпускали тези газове, тъй като в противен случай не би се стигнало до загазяване и до взрив. Още едно обстоятелство сочещо, че твърденията на А. и на П., че ползваните от дружеството бутилки са били проверени, освидетелствани и годни не са достоверни или най- малкото не се потвърждават от събрания по делото доказателствен материал и от обективно настъпилите факти и обстоятелства. Възраженията на обв.П., че ако в бутилките, установени в помещението е имало горими газове, то взривът е щял да бъде толкова голям, че никой не е щял да оцелее, съдът възприема като негово лично мнение, което обаче по никакъв начин не опровергава изводите на вещите лица, че въпросните бутилки не са били сертифицирани и проверени, нито по несъмнен начин сочи, че тези бутилки са били празни, както твърди той. Дори част от тях да са били празни, то и за да възникне взрив в помещението, вътре е имало оттечка на горим газ (в.л.П. бе категоричен по този въпрос), което означава, че все в някоя от намиращите се вътре в помещението бутилки е имал такъв газ- дали е била само една бутилка или повече е без значение.

Все в тази връзка съдът не кредитира представената от обв.П. заповед от 14.05.2015 г., с която е утвърдена схема за съхранение на бутилките с технически газове в ползваните от дружеството помещения на процесния адрес. Основният ключов за решаване на казуса въпрос от самото начало на процеса е бил дали в процесното помещение, в което е станал инцидента е имало бутилки с горими вещества и дали те са били съхранявани заедно с бутилките с кислород на едно място, както и дали е имало някаква организация в тази връзка в дейността на дружеството. Представянето на въпросната заповед близо 6 години и половина след инцидента при това пред въззивния съд, който разследваше въпроса кой е създал организацията на работа в дружеството за това къде и как да се извършват възложените на работниците дейности, сочи на нарочно създаване и антидатиране на тази заповед, с която се цели да бъде убеден съда, че ред и организация съществуват, създадени са правила, но те не са били спазени от работниците, за което разбира се твърди се обв.П. да не е причастен. За да не кредитира тази заповед, освен момента на нейното представяне, съдът взе предвид и обективно установения по делото факт, че липса инструкция за използване на работното оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работниците. Такава инструкция и според в.л.Н. следва да бъде изработена, утвърдена и нейното прилагане осигурено от работодателя- в случая обв.П.. Такава инструкция обаче липсва сред материалите по делото, като твърденията на св.А., че съществува такава и тя била предадена още в началото на разследването, по категоричен начин се опровергават от наличните по делото доказателства, поради което и съдът не кредитира показанията му в тази им част. Те съставляват опит на свидетеля да поддържа защитната версия на обв.П., като все по този начин съдът възприе показанията на свидетеля, дадени пред въззивния съд, в които той твърдеше, че не помни в склада освен бутилките с кислород да е имало и други вещества, както и че бутилките с горимите газове трябва да са били в другите помещения, отделно от тези с кислород. Съдът не кредитира твърденията му също така, че той лично е писал инструкциите и правилата за прехвърляне на кислород от една бутилка в друга, а управителят П. ги бил утвърдил, тъй като такива правила не са налични по делото. Освен това и той и самият П. твърдяха пред съда да се занимават с тази дейност от близо 40 години, както и двамата да са с техническо образование, което им дава познания във връзка с материята, с която се занимават. Нещо повече- видно е, че св.А. дори изказва мнение за причината за инцидента, която кореспондира със становището на вещото лице П. за възникване на пожара в следствие на самозапалване на горими вещества и материали при повишаване на концентрацията на кислород във въздуха, съответно за използването на замърсени материали или при прехвърлянето на кислорода. Това сочи, че ой действително е запознат със спецификите на кислорода под налягане и с опасностите, които могат да възникнат при съхранението, използването и работата с кислород под налягане. Особености, които са част от характеристиките на въпросното вещество, посочени в информационния лист за безопасност на кислорода под налягане. Че това е така, е видно и от заявеното от св.А., че при работа с бутилки пълни с кислород под налягане те трябва да са застопорени за стена, за да се избегне падане по време на работа с тях. Тези негови твърдения, които се подкрепят от въпросния информационен лис (цитиран и от в.л.Н. в заключението й), сочат, че той действително е бил напълно наясно с изискванията при работа с кислород под налягане. Фактът, че обв.П. по негови твърдения осъществява тази дейност повече от 40 години и обясни и какво представлява и оксиженът и как функционира, сочи, че и той е бил наясно с тези особености, поради което и не случайно през цялото време поддържа версията, че в помещението не са били съхранявани едновременно бутилки с кислород и с други горими газове. Съдът даде вяра на твърденията на А. и на П., според които и двамата са били наясно какви са особеностите и изискванията при работа с кислород под налягане в бутилки. Именно и поради това обаче съдът не кредитира нито твърденията на обв.П., нито тези на св.А., че няма забрана за прехвърляне на кислород от една бутилка в друга, както и че прехвърлянето може да стане с маркуч, който те са ползвали в тяхната дейност, а именно пневматичен такъв, издържащ на високо налягане. Забраната за прехвърляне на кислород от една бутилка в друга е изрично посочена в информационния лист за безопасност на кислорода под налягане и няма никаква житейска логика, двамата да са наясно с другите изисквания, но не и с тази забрана. Същото важи и за използвания маркуч, за който и двамата твърдят, че работниците са били инструктирани за какво да следят и проверяват при работа с него и за който и двамата твърдят да са имали и документи относно неговата годност, но такива така и не са представени. Същевременно именно работниците в лицето на св.С., който и А. и П. твърдят да са били инструктирани как да работят с маркуча и кислорода под налягане, категорично заявяват, че този маркуч макар и да издържа на високо напрежение не е подходящ и не е бил предназначен за целта, за която е бил използван, като твърди още, че прехвърлянето на кислород под налягане трябва да става на открито и проветриво място, а не в затворено помещение, за да се избегнат инциденти. Това според съда сочи, че след като работникът- св.С. е бил наясно с тези обстоятелства, то наясно с тях са били и св.А. и обв.П., поради което и твърденията им, че няма забрана за прехвърляне на кислород от една бутилка в друга е забранено, че това може да стане с пневматичен маркуч, както и че може да става в „домашни” условия съдът не кредитира, като счита, че и двамата са били напълно наясно с тези забрани, но не са се съобразили с тях, а твърденията им за обратното целят да изградят защитна версия. Вещото лице П. бе категоричен, че няма изрична наредба, уреждаща прехвърлянето на кислород от една бутилка в друга в домашни условия, тъй като това е допустимо да се прави само на нарочни компресорни станции и правилата, които съществуват уреждат тяхната дейност, поради което и няма как да съществуват правила за прехвърляне на кислород в домашни условия, и нещо повече- в конкретния случай не са били спазени дори изискванията, които са създадени за работата на тези компресорни станции, тъй като дори и на тях е забранено използването на маркуч, какъвто е бил ползван конкретния случай и дори и на тях е забранено да пълнят бутилки, които не са сертифицирани и в които не е ясно какво е имало преди това. Съдът с оглед изложеното по- горе, счита че и А. и П. са били напълно наясно с тези правила и забрани, поради което и логично по делото не е налична инструкция за преливането на кислорода от големи в малки бутилки, изработена от св.А. и утвърдена от обв.П., тъй като и двамата са знаели, че няма как да съществува такава инструкция при положение, че въпросната дейност е забранена.

Що се отнася до твърденията на св.А., че не било в задълженията на управителя на дружеството да отговаря за организацията на работа и за това къде и как да се извършват отделните дейности, възложени на работниците, съдът счита, че той си противоречи сам на себе си, тъй като преди това заяви, че именно управителят бил утвърдил инструкция, изготвена от свидетеля за прехвърлянето на кислород от една бутилка в друга (макар такава инструкция да липсва), твърди също така, че той се занимавал с осигуряване – закупуване на празните бутилки, в които да се прехвърля кислорода (което сочи, че именно управителят е преценил, че по този начин ще се осъществява дейността), твърди, че именно управителят е наел помещенията, в които дружеството осъществява дейността си- т.е. негова е преценката къде и как да се извършва тази дейност, в кои помещения, като отново А. поддържа тезата, която и самият П. се опита да лансира, че разпределението и съхранението на бутилките с различни газове трябва да се държат в различни помещения, тъй като такава е организацията на работа в дружеството, в която именно връзка и обв.П. представи и визираната по- горе заповед. Същата макар и според съда да е антидатирана и създадена с оглед нуждите на настоящето производство, сочи на това, че именно управителят- обв.П. е лицето, което в конкретното дружество определя основните правила за начина на осъществяване на дейността на същото. В този смисъл бяха и показанията на св.В. Г., дадени пред въззивния съд, която макар и да заяви, че тя се занимава с проблемите на работниците, със спазването на правилата за безопасни и здравословни условия на труд на същите и те да се обръщат към нея и към св.А. във връзка с въпроси от ежедневната им дейност, не тя е човекът от дружеството, който определя и организира работата в същото. Съдът кредитира като цяло показанията, дадени от нея пред въззивния съд, както и тези от ДП, като намира същите за последователни, непротиворечиви и кореспондиращи и с другите гласни и писмени доказателства, събрани по делото. В тази връзка съдът даде вяра както на нейните твърдения, така и на тези на обв.П., че на нея е било възложено да отговаря от страна на работниците и служителите за здравословни и безопасни условия на труд, за което тя е разполагала и със специални познания, тъй като ежегодно е минавала и през съответните квалификационни курсове- показания, които не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Съдът даде вяра както на нейните показания, така и на тези на св.А., че двамата са били ангажирани и са отговаряли за въпроси от всякакво естество, които са възниквали в ежедневната дейност на работниците, включително са имали задължения във връзка с това да следят за изправността, на уреди, инструменти, скелета, оксижени и други било като организират тяхната проверка за изправност, било като уведомят управителя за възникнали неизправности, било като предприемат действия по подмяна на неизправни уреди и инструменти или по даването за поправка и ремонт на същите. Всички разпитани по делото свидетели са категорични, че основно св.А. като пряк ръководител на работниците и човек, който ежедневно е бил с тях на работните площадки е бил ангажиран с проблеми, възникващи в хода на работата на служителите. На него също така е било възложено извършването на първоначалния, периодичния и ежедневен инструктаж на работниците. В тази насока са както показанията на разпитаните свидетели, така и представените по делото писмени доказателства- заповедите, издадени от обв.П., по силата на които той е възложил тези дейности съответно на св.Г. и на св.А..

Показанията на св.А. и обясненията на обв.П. съдът възприе отчасти, като не кредитира твърденията им в частите, визираните и обсъдени по- горе от съда, като счита че в тази им част те са насочени към изграждане защитната версия на обв.П., но се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. В останалата част съдът кредитира дадените от тях показания и обяснения.

Що се отнася до заключенията на вещите лица, съдът счита, че това изготвено от в.л.П.- пожаро- техническата експертиза, следва да бъде кредитирано в цялост, ведно с дадените разяснения от вещото лице пред първата и въззивната инстанции, като същите в най- пълна степен допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото и за причините за възникналия инцидент. Вещото лице даде ясни, точни, обстойни и мотивирани разяснения и отговори на поставените му въпроси, като същото бе безпристрастно и компетентно отговори на всички поставени му въпроси. Заключенията на другите две СТЕ, изготвени от в.л.Н. и М., съдът кредитира отчасти и по- конкретно в онези части, в които вещите лица са дали отговор на технически въпроси, съответно са посочили причините според тях от обективна страна за възникналия инцидент. Що се отнася до съдържащите се в двете заключения съждения на вещите лица относно нарушените разпоредби и лицата, които са ги нарушили, съдът счита, че в тази част експертизите на двете вещи лица могат да бъдат ползвани от съда само като насочващи и подпомагащи съда в неговата дейност, но не и като заключения на вещи лица, тъй като отговорът на въпросите имали нарушени правни разпореди и кои лица са нарушили същите е правен въпрос. Съдът кредитира поради това заключенията на двете СТЕ само в частта, с която същите сочат наличието на обективни връзки и причини според тях в поведението на конкретни лица с възникналия инцидент, но не и становището на същите дали тези лица следва да носят отговорност за това свое поведение и дали нарушението на определени правила е съставомерно в конкретния случай или не. Това са правни въпроси, на които отговор следва да даде съдът.

Заключенията на изготвените по делото СМЕ съдът кредитира изцяло, като изцяло също така кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства с изричните уточнения в тази връзка досежно протокола за оглед на местопроизшествие и представената в последното съдебно заседание заповед от обв.П. за утвърждаване на схема за ползване на работните помещения.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до правни изводи, които само частично се припокриват с тези, възприети от първата съдебна инстанция. За разлика от първостепенния съд, въззивният такъв счита, че обв.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.136, ал.2 от НК, а не това по ал.1 на същата разпоредба, като счита, че същият на инкриминираната дата и място е нарушил от обективна страна правила, установени за охрана безопасността на труда и с това свое поведение по непредпазливост е изложил на опасност живота и най- вече здравето на трудещите се К.С. и В.Н..

Овен по въпроса за формата на вината, въззивният съд не се съгласява изцяло със становището на първата инстанция и по въпроса относно това как точно и чрез кое свое поведение обв.П. е нарушил правилата за безопасни и здравословни условия на труд, което поведение да е в пряка- причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат- поставянето в опасност на живота и здравето на двамата пострадали.

От обективна страна по делото безспорно се установява, че към инкриминираната дата обв.П. е бил управител на дружество А.Е.Д.И.ООД и в качеството му на такъв освен, че е ръководел, управлявал и представлявал управляваното от него дружество е бил и работодател на св.Н. и св.С., които са работили по трудови договори с дружеството към него самото. Макар и с ежедневната дейност на работниците и с възникналите по време на същата проблеми, неизправности и неуредици да е отговарял прекият ръководител на същите- св.А., макар именно към него и към св.Г. работниците да са се обръщали, ако са имали някакъв проблем с машини, инструменти, уреди и материали, с които са работели, организатор на дейността на дружеството- къде и как да се провежда тя, при какви условия, как точно да бъде организирана, с какви съоръжения, инструменти и уреди да се работи- за всичко това е отговарял обв.П., което се установява както от показанията на св.А. и св.Г., така и от приложените по делото писмени доказателства- различни заповеди, издадени от обв.П., с които той е организирал дейността в дружеството, разпределил е отговорностите върху различни служители в дружеството, наел е помещенията, в които да се осъществява дейността, и не на последно място именно той в качеството си на управител на дружеството и работодател, е имал и контролни функции досежно дейността на всички работници и служители в дружеството, включително и върху тази на св.А. и св.Г., в какъвто смисъл бяха и показанията на последната. В тази връзка именно обв.П. като управител на дружеството е преценил, че дейността следва да се осъществява, като се закупуват големи бутилки пълни с кислород и малки, празни такива, в които работниците и служителите да прехвърлят от големите в малките бутилки кислород, за да работят с тях, въпреки изричната забрана за прехвърляне на кислород от голяма в малка бутилка, и това да става с пневматичен маркуч, въпреки, че не е бил предназначен за тази цел, осигурен отново от обв.П., като тази дейност да се извършва в помещение, което е затворено, което се ползва и като работилница и съблекалня и поради което в него са били съхранявани редица горими, запалими и органични вещества и материали, включително и други метални бутилки с други горими газове и вещества. Така, както е била организирана дейността на дружеството е била в абсолютно противоречие със забраните за използването и съхраняването на кислород под налягане, с които обв.П. е бил много добре запознат. Именно обв.П. като ръководител на предприятието– на дружеството не е създал и не е утвърдил и инструкция за използване на работното оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работниците, макар именно той да е следвало да утвърди тази инструкция, но това и не е имало как да стане, тъй като той е бил напълно наясно, че начина, по който е била организирана дейността в дружеството и е било възложено на работниците да осъществяват задачите си в рамките на своята ежедневна дейност, е в пълно противоречие с изискванията за работа със съоръжения под налягане, каквито са бутилките с кислород. Именно като такива те съставляват и съоръжения с повишена опасност. Отново и с оглед техническите характеристики на кислорода под налягане, абсолютно забранено е бутилки с кислород да се съхраняват в едно помещение заедно с други съоръжения под налягане за експлозивни, изключително запалими, лесно запалими или запалими флуиди и в тази връзка именно обв.П. като управител на дружеството е следвало да утвърди схема за съхранението на различните бутилки в различни помещения и да контролира спазването на тези правила, съответно да организира или да възложи организацията на дейността на работниците по начин, не позволяващ в помещението, в което са били съхранявани бутилките с кислород да се държат и намират не само други запалими флуиди, но и всякакви други лесно запалими и горими вещества, материали и продукти, включително и смазочни такива. Такава заповед бе представена по делото, утвърдена именно от обв.П., което сочи, че негово е било задължението за организацията на дейността на дружеството в тази връзка, но както бе отбелязано съдът не кредитира същата, като прие, че тя е антидатирана и създадена нарочно, за да обслужи нуждите на настоящето производство, поради което и към момента на инкриминирания инцидент такава заповед не е съществувала и такава организация в дейността на работниците и служителите не е съществувала.

Обв.П. е бил и лицето, което дори и по думите на св.А. е осъществявал търговската дейност на дружеството и се е занимавал с доставката на бутилки- празни и пълни такива за съхранение на промишлени газове, поради което той е следвало да осигури и гарантира, че намиращите се такива в помещение, ползвано от дружеството са проверени, сертифицирани, обозначени с ясна маркировка, сочеща тяхната годност и изправност, което може да бъде установено единствено на база документи, удостоверяващи тези обстоятелства, както и наличието на маркировка върху бутилките, каквато те не са имали, съответно с каквито документи той не е разполагал за  установените по време на огледа на местопроизшествие 8 бр. бутилки вътре в помещението и една, изхвърчала на тротоара отвън в резултат на взрива вътре.

Действително и видно от приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността „експерт, климатични и механични инсталации”, която е заемал св.А., в неговите задължения е влизало да контролира спазването на правилата и нормите за работа с флуорни и парникови газове, като и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че именно към св.А. в качеството си на пряк ръководител на работниците те са се обръщали към него при възникнали нередности, неизправности и проблеми във връзка с инструментите, във връзка с ползвания от тях маркуч, във връзка с проблеми с бутилките за съхранение на промишлени газове. Той именно е следвало по силата на длъжностната си характеристика да осъществява контрол за спазване правилата и нормите при работа с флуорни, парникови газове, но за да осъществява ефикасно тази своя функция, начинът на работата с тези газове във фирмата (тяхното съхранение и ползване) принципно е следвало да бъде организиран съобразно тези правила и едва след това той да следи за спазването на същите. При изначално неправилно и в разрез с правилата организирана дейност с тях и най- вече тези забраняващи прехвърлянето на кислород от една бутилка в друга, осъществяването на контрол е също така принципно и изначално обречено на неуспех, тъй като няма как да се следи за спазване на правилата при положение, че тези правила принципно забраняват прехвърлянето на кислород от една бутилка в друга, забраняват използването на маркуч от органична материя при преливането на течен кислород, както и това да се извършва в затворени помещения, а още по- малко в помещения, в които се държат и други газове- запалими такива, както и други запалими, органични материали, вещества и продукти. За да следи и контролира спазването на тези правила, работата в дружеството изначално следва да е била съобразена с тях, а не организирана и възложена в разрез със същите, като за последното отговорността е на обв.П., който и като управител на дружеството е преценил как ще се работи в него. Ето защо и възлагането на такива задължения на св.А. е само формално и на практика не води до прехвърляне на задълженията в тази връзка върху друго лице. Същото важи и за заповедта, издадена от обв.П., с която той е възложил на св.А. ежемесечно да следи за изправността на използваните електро уреди, а на св.Г. да прави това ежедневно, включително и на оксижените, които и както бе установено са уреди, работещи едновременно с бутилка кислород под налягане (т.е. със съоръжение под налягане) и с друга бутилка с горим газ (ацетилен или пропан). Тази заповед е и лишена от житейска логика, тъй като установява се, че пряк ръководител е бил св.А. и много по- логично е на него да се възложи ежедневния контрол, докато ежемесечния такъв- на св.Г., която е била назначена и за отговорник за здравословните и безопасни условия на труд на работниците. В този смисъл въпросната заповед, с която на св.А. са възложени ежемесечни задължения за осъществяване на контрол във връзка с изправността на електроуредите, а на св.Г. ежедневен такъв досежно не само електроуредите, но и досежно оксижените, само формално според съда възлага някакви задължения върху други служители, но на практика по никакъв начин не осигурява ефикасността на този контрол, поради което и по никакъв начин не освобождава самият управител от тази отговорност. Още повече, че чрез нея се възлагат задължения на св.Г. за ежедневен контрол върху изправността на използваните стълби, инструменти, оксижени и скелета, но не и на всички други използвани съоръжения под налягане, каквито са бутилките с кислород под налягане, поради което и не се установява обв.П. да е определил лице, което да следи и да отговаря за безопасната експлоатация на съоръженията под налягане, съответно да поддържа същите изправни. Като тук отново следва да се посочи, че дори св.Г. и св.А. да са имали задължения във връзка с изправността на различните инструменти и уреди, които са ползвали в работата си работниците, то и след като преливането на кислород от една бутилка в друга при това чрез маркуч от органична материя е принципно забранено, то какъвто и контрол да са осъществявали тези свидетели върху бутилките с кислород, върху тяхната изправност и върху маркуча, той не би могъл да бъде ефективен и реален, тъй като по никакъв начин не би могъл да осигури безопасна експлоатация на съоръженията под налягане, за което пряко отговорен се явява обв.П., който именно и в качеството си на управител на дружеството е организирал дейността на същото в разрез с технологичните изисквания. Вещото лице П. е категоричен по този въпрос, като заяви, че каквито и мерки да са били взети, преливането на кислород от голяма в малка бутилка в домашни условия, с маркуч от органична материя е технологично неиздържано и поради това и няма как да се осигури безопасност на подобна дейност. Именно и поради това тази дейност извършвана по този начин и не е нормативно уредена, тъй като и не е разрешена да се осъществява така.

Това е изводимо от разпоредбите на чл.108 вр. чл.123, ал.1 и ал.2 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръженията под налягане, съгласно които „пълненето на бутилки, варели и цистерни със сгъстени, втечнени и разтворени газове се извършва в пълначните станции и в пунктовете на предприятията, които са получили разрешение за това от органите за държавен технически надзор, като специализираните газснабдителни предприятия снабдяват граждани със съдове под налягане (бутилки, варели и др.), заредени със сгъстени или втечнени под налягане газове, за задоволяване на битови и други нужди, ако гражданите са инструктирани за безопасното ползване на съответния съд и са снабдени с документи за това.

Цитираните разпоредби ясно и категорично сочат къде и кой може да пълни в бутилки газ под налягане (в частност кислород), както и че когато се касае за пълнене на бутилки, собственост на граждани (съответно на други гражданско- правни субекти, като дружествар както е в конкретния случай) това следва да става пак в газопълначните станции и то само и единствено, ако съдовете съответстват на изискванията на Наредбата, а собствениците са инструктирани за безопасното им ползване и притежават документ за това.

Наредбата не урежда ред, механизъм и условия, при които е възможно гражданите лично, сами да извършват тази дейност, още по- малко да преливат кислород от една бутилка в друга в домашни условия, което е и изрично забранено и посочено в информационния лист за безопасност на кислорода. Обв.П., който твърди да се занимава с тази дейност от повече от 40 години, твърде неубедително в тази връзка поддържа, че не знае да съществува забрана за прехвърляне на кислород от една бутилка в друга в домашни условия, тъй като на първо място няма как да се позовава на незнание на закона като извинителна грешка, а на следващо място, няма как да убеди съда, че не е запознат с характеристиките и специалните изисквания за работа с кислород под налягане след като уверено заявява, че извършва дейността повече от 40 години и след като все пак и видно от материалите по делото е бил наясно с рисковете, които крие тази дейност, поради което и все пак е предприел някакви действия за свеждане на същите до възможно минималните такива.

Всичко това сочи, че формално обв.П. е създал някаква организация, възложил е определени задачи на определени лица за осъществяване на дейността и за контрол на някои от използваните  в дружеството съоръжения под налягане (какъвто е и оксиженът, състоящ се от бутилка с кислород и бутилка с горим газ), както и контрол върху изправността на някои уреди и инструменти и тяхното правилно ползване и съхранение, а така също и за спазване правилата и нормите при работа с парникови и флуорни газове, но която организация на работа обаче няма как да бъде ефективна, тъй като е изначално неправомерно структурирана и поради това и технологично неиздържана. Именно и поради това той в качеството си на ръководител на всички и управител на дружеството няма как и ефикасно да осъществява контрол върху дейността на другите, включително върху тази на в.А. и на св.Г., доколкото контролът, който той е осъществявал е върху дейност, която се реализира в разрез с нормите и технологичните правила.

Ето защо и на практика той по никакъв начин- чрез нито едно свое действие не е осигурил безопасна и безаварийна експлоатация на съоръженията, особено на тези под налягане, съобразени с техническите изисквания и норми за безопасност, по никакъв начин не е осигурил и ефективен контрол на работа със същите, като по този начин не е осигурил и безопасността на обслужващия персонал, както и контрола за осигуряване на тяхната безопасност. Точно обратното- те изначално са били подложени на риск, като нито една от предприетите от него мерки не е могла да отстрани същия, тъй като е възложил извършването на дейност от работниците в разрез с правилата за безопасност и най- вече в разрез с технологичните изисквания за работа с уреди под налягане. Дори самите работници сочат, че това което са правели не е било редно и позволено, най- малкото не е било редно и позволено да прехвърлят кислород с маркуч от органична материя и в затворено помещение и от незастопорена към стената бутилка с кислород, но тъй като такива са били инструкциите за работа към тях, такива са били възложените им задачи те са правели това въпреки знанието си, че вършат нещо нередно и непозволено. Категорични в това отношение са показанията на св.С.. Това означава, че обв.П. не е изпълнил и още едно свое задължение, а именно- не е обучил, нито е организирал обучение на работниците и служителите за правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Точно обратното- ако изобщо са били инструктирани и обучавани, то те не са били инструктирани и обучени по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като правила за преливане на кислород в домашни условия от една бутилка в друга, чрез маркуч от органична материя не съществуват. Обв.П. обективно не е имало как да обучи работниците и служителите си по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, тъй като правилата на работа, които той е създал в управляваното от него дружество изначално са били в разрез с тези правила и с технологичните изисквания за безопасно съхранение и експлоатация на съоръженията под налягане.

На база показанията на св.Н. и на св.С. се установява, че на същите е бил проведен инструктаж при постъпването им на работа, макар и този инструктаж да не е оформен документално съобразно изискванията на закона, но с оглед както на техните показания, така и тези на св.А., съдът приема, че такъв инструктаж е бил проведен на двамата работника. И в случая обаче, възлагайки провеждането на същия на св.А., обв.П. само формално и на „хартия” е изпълнил това свое задължение, доколкото видно е, че инструктажът- както начален, ежедневен и периодичен такъв, какъвто твърди да е провеждал св.А. и за които има и писмени данни по делото, е бил инструктаж за това как да осъществяват при възможно най- малки рискове една дейност, която принципно и изначално е организирана и се осъществява в разрез с технологичните и нормативни изисквания за безопасна работа със съоръжения под налягане. С други думи инструктажът е бил не за това как да спазват правилата, а как да ги нарушават при възможно най- малкия за тях риск, поради което дори и формално такъв инструктаж да е бил проведен, то той не е отговарял на изискванията на закона. А за т.н. инструктаж на работното място, дори и св.А. не твърди да е бил провеждан на работниците, нито има писмени доказателства в тази връзка. Дори обаче и да е бил проведен такъв, то изводите относно неговата законосъобразност биха били същите, тъй като отново това би бил инструктаж не за спазване на правилата и осъществяване на дейността при безопасни и здравословни условия на труд, а инструктаж как да се нарушават правилата.

Все в тази връзка именно обв.П. не е отчел особените и специфични условия и характеристиките на работата, която е възложил на своите работници да извършват, поради което и не е преценил и как да бъде реализирана тази дейност, съответно не е съобразил нито работното оборудване, нито работното място, на което да се извършва тази дейност и най- вече дейността по осигуряване на бутилки с кислород, които работниците да използват при заваряване с оксижен, като е допуснал осигуряването на такива бутилки с кислород – с по- малък обем и подходящи за използване в оксижен, да става, чрез дейност, която създава опасност за работниците, а не елиминира и не предотвратява същата.

В заключение въззивният съд счита, че чрез своето поведение, описано по- горе обв.П. е поставил началото на процеса, довел до настъпването на вредоносния резултат- излагането на опасност на живота и здравето на св.С. и св.Н. по време на инкриминирания инцидент. До този инцидент изобщо не би се стигнало, ако обв.П. беше организирал дейността на дружеството си съобразно с нормативните и технологични изисквания за работа със съоръжения под налягане и в частност с бутилки с кислород, които забраняват преливането на кислород от една бутилка в друга в домашни условия (т.е. извън т.н. компресорни станции), чрез използването на маркуч от органична материя, в помещение, в което се съхраняват и други горими и запалими газове, материали и продукти и при наличие в това помещение и на други бутилки, предназначени за съхранение на промишлени газове, включително на горими и запалими такива, които да не са сертифицирани, маркирани и проверени относно тяхната изправност и годност, поради което и не е гарантирано, че същите не изпускат газ и не водят до загазяване на помещението, в което са съхранявани.

Оттам насетне, дори обв.П. да е предприел конкретни действия и да е възложил определени функции и задачи на други лица във връзка с експлоатацията, съхранението и контрола върху съоръженията под налягане, тяхната изправност и годност, във връзка с ползваните инструменти и уреди, включително и оксижени, както и във връзка със спазване правилата за работа с парникови, флуорни газове и във връзка с обучението и инструктажа на работниците относно работата с тях, то тези действия по възлагане на такива задачи и функции на други лица, по никакъв начин според съда не свалят отговорността от него самия, доколкото на практика той е възложил задачи и функции върху св.А. и св.Г., които по никакъв начин не могат да гарантират спазване и контрол на правилата, а точно обратното- възложил им е функции и задачи свързани с това да следят за нарушаването на правилата при възможно най- малък риск за тях.

С оглед на изложеното и въззивният съд както и първостепенния такъв приема, че с поведението си обв.П. е нарушил всички инкриминирани правни норми, макар и да счита, че това е станало по посочения по- горе от въззивния съд начин, а не така както е приел първостепенният съд. Възраженията на защитата и на обвиняемия по тези въпроси, въззивният съд не възприе.

Ако обв.П. не бе допуснал тези нарушения и по- конкретно, ако не беше възложил извършването на дейността от св.С. и св.Н. в абсолютен разрез със законовите изисквания, то нямаше и да се стигне до процесния инцидент, тъй като изобщо нямаше да бъде осъществявана дейност по прехвърляне на кислород от една бутилка в друга от св.С. в домашни условия- т.е. извън газопълначна станция и в този смисъл изобщо нямаше да бъдат поставени на обсъждане и всички останали въпроси, свързани с тази дейност, както и всички други допуснати и от други лица грешки и нарушения, довели и по- конкретно допринесли за настъпване на инкриминирания инцидент. Без съмнение поведението на обв.П., обсъдено и коментирано по- горе не е единствената причина за настъпване на инцидента, но то е основното такова без което изобщо нямаше да се стигне до грешките и нарушенията на всички други лица, допринесли за настъпване на крайния съставомерен при това резултат- инкриминирания инцидент и поставянето на живота и здравето на св.С. и на св.Н. в опасност на инкриминираната дата. Тук е мястото да се посочи, че деянието по чл.136 от НК е резултатно и е такова на поставяне в опасност на живота и здравето на работещите (трудещите се) без настъпването на други по- тежки последици като например смъртта на трудещите си или причиняване на средна и/или тежка телесна повреда на същите. При настъпване на такива последици деянието би било съставомерно по други текстове от НК- такива по чл.123 или чл.134 от НК, а не по чл.136 от НК. Доколкото в конкретния случай на С. и Н. са причинени само леки телесни повреди, то и деянието се явява съставомерно именно по реда на чл.136 от НК, тъй като до застрашаване (поставяне в опасност) на живота и здравето им (без реално да са настъпили по- тежки последици за същите) се е стигнало в резултат на нарушени правила за охрана безопасността на труда от страна на обв.П.. Само благодарение на бързата реакция на двамата работника не се е стигнало до по- тежки последици и до реализиран по- тежко наказуем състав на престъпление от страна на обв.П..

Налице е в този смисъл и причинно- следствена връзка между поведението на обв.П. и настъпилия краен общественоопасен резултат.

Въззивният съд обаче за разлика от първостепенния такъв счита, че от субективна страна деянието е извършено от обв.П. не умишлено, а по непредпазливост при това при под формата на съзнавана непредпазливост (т.е. самонадеяност) по смисъла на чл.11, ал.2, предл.2 от НК, поради което и в конкретния случай той е осъществил състава на престъплението по чл.136, ал.2 от НК, а не този по ал.1 от същата разпоредба.

Възраженията на защитата, че първостепенният съд само формално е цитирал закона по този въпрос без да изложи конкретни доводи в тази насока, изцяло се споделят от въззивния съд. Този пропуск обаче въззивният съд прецени, че може да отстрани чрез своя съдебен акт, още повече и доколкото счита, че в случая приложение следва да намери по- леко наказуемия състав на разпоредбата на чл.136, ал.2 от НК, поради което и по никакъв начин отстранявайки пропуска на първата инстанция, въззивният съд не влошава положението на обвиняемия, а даже напротив- облекчава същото.

За да приеме, че деянието е извършено от обв.П.по непредпазливост, а не умишлено при условията на евентуален умисъл, въззивният съд прецени, че обв.П. действително както е посочил от първостепенният такъв е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние (поведение), тъй като е бил напълно наясно, че е допуснал нарушение на всички визирани по- горе нормативни разпоредби и технологични правила и най- вече, тъй като е бил напълно наясно, че е организирал дейността на дружеството си в абсолютен разрез със същите. Както нееднократно вече бе посочено въззивният съд не даде вяра на твърденията на обв.П., че той не знаел да има забрана за преливане на кислород от една бутилка в друга в домашни условия, чрез използването на маркуч от органична материя в затворено помещение и при наличие и на други намиращи се в това помещение бутилки с други промишлени газове, както и при наличие на други горими, запалими и възпламени вещества и материали в същото помещение. Незнанието на закона не извинява и не е извинителна грешка. А и няма как обв.П. да е бил запознат с всички други изисквания за работа с кислород под налягане, но не и с основното такова, при положение, че дори и работниците са били наясно с тези обстоятелства и с рисковете, които поемат осъществявайки тази дейност в разрез с правилата. Няма как обв.П. да не е знаел тези правила и ограничения при положение, че твърди да е извършвал дейността от повече от 40 години, да има техническо образование и да дава обяснения, от които е видно, че действително е запознат с технологията и спецификите на работата. Повече от показателно в това отношения е заявеното от него пред въззивния съд, че не спори и че може и да има такива забрани, но че той не бил запознат с тях, както и че в газстанциите пълнят кислорода от по същата технология (начин) „едно- към едно”.

Това означава, че обв.П. е напълно запознат с изискванията и правилата, проучил е същите и е решил като управител на дружество, което използва в ежедневната си работа множество бутилки с кислород под налягане да си „спести” по- сложната и времеотнемаща процедура- да се снабдява с пълни бутилки с кислород като всеки път работниците ходят за тази цел на съответната пълначна станция, като приложи (доколкото може и доколкото разполага с ресурс за това) тази технология в домашни условия- т.е. извън пълначната станцията, опитвайки се да възпроизведе условията максимално близо до тези в нея, за да осъществява по- лесно, бързо и вероятно и по- евтино своята законна дейност, предмет на дружеството, ръководено от него. 

Всичко това сочи, че обв.П. е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (поставянето в риск на живота и здравето на работещите) от своето деяние (поведение), тъй като е бил наясно, че извършването на дейността от работниците се осъществява в разрез с всички правила, норми и технологични изисквания, но в конкретния случай той лекомислено се е надявал, че тези последици няма да настъпят и е бил уверен, че ще ги избегне, защото е взел всички необходими според него и според възможностите му мерки за предотвратяването им. Не случайно той заяви, че пълненето на бутилките в газстанциите става по същата технология, която прилага и той в домашни условия. В конкретния случай обаче, независимо от категоричната увереност на обв.П., че общественоопасните последици няма да настъпят, тъй като взетите от него мерки са ефикасни (принципно правилни и максимално близо до изискванията, които съществуват и към газстанциите), те са се оказали недостатъчни. Тази негова увереност не е била „голословна” и безпочвена, тъй като видно е, че той не е разчитал на шанса, а на конкретни обстоятелства и на конкретни предприети от него действия, насочени към предотвратяване настъпването на инциденти като инкриминирания такъв, но очевидно тези действия и конкретни обстоятелства (мерки) са се оказали недостатъчни, за което разбира се принос имат и други лица, допринесли за настъпването на инцидента, но в основата на същия стои поведението на обв.П.. Вещото лице П. бе категоричен, че каквито и мерки и действия да бъдат предприети за доближаване на технологията по пълнене на кислород от една бутилка в друга в домашни условия максимално близо до тази в компресорните (пълначните станции), това действие, извършено в домашни условия е технологично неиздържано, тъй като изначално е преценено от законодателя, че няма как да се осигури и гарантира пълна безопасност, поради което и изначално е принципно забранено тази дейност да се върши извън пълначните станции. Всички останали нарушения и нередности допуснати във връзка с осъществяването на  тази дейност- било от обв.П., било от  трети лица, само допълнително допринасят за настъпване на крайния вредоносен резултат, като те са в следствие на първоначалното нарушение и се опитват да ограничат последиците от същото, но уви- безуспешно. Както бе посочено- каквато и организация след това да е създал обв.Пепелдийски, каквито и мерки да е предприел, на когото и да е възложил задачи във връзка с контрола върху безопасността на условията на труд на работещите, то тези негови действия са само формални, неефикасни и не отговарят на изискванията на закона, тъй като на практика са насочени към организиране и осъществяване на дейността в нарушение на нормативните и технологичните правила, но при възможно най- малкия риск за всички.

В заключение въззивният съд за разлика от първостепенния такъв, счита, че обв.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.136, ал.2 от НК, а не това по ал.1 на същата разпоредба.

За престъплението по чл.136, ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация. Абсолютната давност за преследване на това престъпление съобразно с правилата на чл.80, ал.1, т.5 вр. чл.81, ал.3 от НК е 4 години и 6 месеца. Инкриминираното деяние е извършено на 02.05.2017 г., поради което и абсолютната давност за наказателно преследване на същата е изтекла на 03.11.2021 г. – т.е. към момента на обявяване на делото за решаване от въззивния съд- 22.11.2021 г. абсолютната давност за наказателно преследване е била изтекла. Доколкото обаче актуалното обвинение спрямо П. към този момент е за престъпление по чл.136, ал.1 от НК, то и няма как въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да прекрати наказателното производство спрямо него, както иска защитника на обвиняемия. Единствената правна възможност в този случай за въззивния съд е измени решението на първата инстанция като преквалифицира деянието, за което П. е признат за виновен от такова по чл.136, ал.1 от НК на такова по чл.136, ал.2 от НК като отмени решението на СРС в частта, с която на обвиняемия е наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК и не го накаже (не му наложи наказание) поради изтекла абсолютна давност.

Същевременно и предвид факта, че обв.П. е признат за виновен и от въззивния съд, макар и за  извършено от него по- леко наказуемо престъпление- такова по чл.136, ал.2 от НК, то и предвид изричната разпоредба на чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски на ДП, пред СРС, както и тези пред въззивния съд следва да останат в тежест на обвиняемия. Ето защо решението на СРС в тази му част следва да бъде потвърдено, като отделно от това обв.П. следва да бъде осъден да заплати и направените пред въззивния съд разноски по делото в размер на 260 лв.

Така мотивиран и на основание чл.334, т.3 от НПК СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ решение от 02.11.2020 г. по НАХД №595/20 г. по описа на СРС, НО, 110 състав в частта относно правната квалификация на престъплението, за което обвиняемият А.Д.П. е признат за виновен от такова по чл.136, ал.1 от НК в такава по чл.136, ал.2 от НК, като ОТМЕНЯ решението в частта, с която обвиняемият А.Д.П. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като вместо това и на основание чл.80, ал.1, т.5 вр. чл.81, ал.3 вр. НЕ МУ НАЛАГА наказание, поради изтекла абсолютна давност за преследване на престъплението по чл.136, ал.2 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС в останалата му част.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия А.Д.П. (с установена по делото самоличност) да заплати разноски по водене на делото, направени пред въззивния съд в размер на 260 лв., както и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                    2.

Съобщи за изтекли лични данни