Решение по дело №105/2023 на Административен съд - Бургас

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Делото се разглежда за втори път от настоящата инстанция. По предявения иск първоначално е образувано а.д. № 1166/2020г., приключило с решение по същество № 373/17.03.2022г. Първоинстанционното решение е отменено с решение № 647/19.01.2023г. по а.д. № 5313/2022г. на ВАС, ІІІ отделение. В мотивите на решението си касационната инстанция приела, че при разглеждането на делото от първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложено е съображение, че евентуално и алтернативно обективно съединяване на искове е недопустимо по делата с основание чл.203 от АПК, вр. с чл.1 от ЗОДОВ. Посочено е, че исковата молба е имала нужда от конкретизация относно основанията на претендираното обезщетение преди съдът да се произнесе по същество. В тази връзка при новото разглеждане на делото настоящият съдебен състав, с разпореждане № 439/27.01.2023г. е дал на ищеца указания за конкретизация на основанията на иска съобразно изискванията на отменителното решение. Тези указания не са били изпълнени от ищеца, а е депозирана молба от процесуалния му представител с указания до съда за отстраняване на противоречия в мотивите на постановените в производството съдебни актове. При тези обстоятелства съдът е постановил определение № 452/24.02.2023г. за прекратяване на производството по делото на основание 158 ал.3 от АПК, което по повод подадена от ищеца частна жалба е отменено с определение № 8084/25.07.2023г. по а.д. № 5074/2023г. на ВАС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В последното определение, като указания за разглеждането на предявения иск, ВАС е посочил, че съобразно посочените от ищеца фактически обстоятелства административният съд следва да прецени нелице ли е незаконно задържане на собствения на ищеца лек автомобил след като собственикът се е явил за освобождаването на превозното средство от специализирания паркинг, като е заплатил разходите по принудителното му преместване и административна ли е по своя характер дейността, свързана със съхраняването и освобождаването на превозните средства с приложена ПАМ. посочено е от касационната инстанция, че е в тежест на ответника при така предявения иск да докаже, че служителите на общинското предприятие са действали правомерно. Прието е, че исковата молба съдържа описание на случая, който е източник на твърдените от ищеца неимуществени вреди, а правната му квалификация е задължение на съда. Предвид горното и в изпълнение на дадените от касационната инстанция задължителни указания съдът приема, че искът е допустим и следва да се разгледа по същество.

Ищец е Я.Г.Ш., ЕГН:**********, с адрес *** Левски 54. В производството ищецът участва лично и чрез пълномощник - адвокат Е.Ф. ***.

Ответник е община Бургас с адрес гр.Бургас, ул.Александровска 26. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт С.Д..

Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.205 от АПК.

Страна по делото е и прокурора в ОП Бургас, съобразно изискването на чл.10 ал.1 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил с рег. № ********. На 28.05.2020г. Автомобилът бил паркиран в гр.Бургас по начин, който бил възприет от контролните органи за неправилен, т.е. в нарушение на правилата по ЗДП. Затова спрямо автомобила била приложена принудителна административна мярка преместване, на основание чл.171 т.5 от ЗДП. Мярката била наложена и изпълнена от служители на ОП Транспорт при община Бургас, като автомобилът бил пренесен и поставен в обособен за тези цел общински паркинг с адрес гр.Бургас, ул.Оборище 90. Ищецът пристигнал при паркинга и след като заплатил разходите за преместването на автомобила и за отговорното му пазене в общ размер 79.20лв. отправил към присъстващите там служители на ОП Транспорт искане да му бъде върната колата, легитимирайки се като собственик с документ за самоличност и свидетелството за регистрация на МПС. Обслужващият служител на ОП Транспорт заявил на Ш., че колата няма да му бъде върната докато не представи декларация относно това кое е лицето, паркирало автомобила му преди преместването. Ш. отказал да представи такава декларация, а служителят му заявил, че по тази причина няма да му върне колата. Така Ш. напуснал района на паркинга без колата си. На 05.06.2020г. Ш. бил уведомен от ОП Транспорт по телефона, че може да вземе автомобила си без да изпълни поставеното изискване за представяне на декларация. Явил се на паркинга, но му било предявено ново условие за получаване на автомобила – заплащане на такса за престоя на автомобила на паркинга. Ш. заявил, че автомобила му е престоявал на паркинга поради незаконното му задържане от администрацията и въпреки желанието на собственика да си го получи, поради което не дължи такса за престой на паркинга. Служителят провел телефонен разговор с юрисконсулт на община Бургас, след което върнал на Ш. автомобила без да изисква изпълнение на условия. Поради незаконното задържане на автомобила и споровете със служителите на ОП Транспорт Ш. преживял значителни негативни изживявания, чувствал се обиден, ядосан, обезверен поради неправомерно упражнената власт на общинските органи, бил лишен от възможността да ползва семейния автомобил. Въз основа на горните обстоятелства претенцията на ищеца е след като съдът констатира незаконосъобразността на задържането на автомобила, да присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер 1600лв., заедно със законната лихва за забава върху тази главница от предявяването на иска до окончателното и изплащане. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва иска. Счита, че не е имало отказ от страна на администрацията да се върне автомобила, а ищецът незаконно е оставил превозното средство на паркинга на общината за период от осем дена единствено с цел да води настоящото дело. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Прокурорът излага становище за неоснователност на иска. Не сочи доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представено е свидетелство за регистрация на МПС, от което се установи, че Я.Ш. е собственик на лек автомобил Пежо 307 с рег. № А 2650 КС.

Приложени са множество документи по административната преписка – протокол, снимков материал и др. от които се установи безспорното по делото обстоятелство, че на 28.05.2020г. автомобилът на Ш. ***. Това паркиране е било възприето за извършено в нарушение на ЗДП, при което Стоян Петков, в качеството си на оправомощен служител по опазване на обществения ред – инспектор репатрации при ОП Транспорт издал разпореждане и приложил спрямо автомобила принудителна административна мярка преместване на основание чл.171 т.5 б.Б от ЗДП. В изпълнение на това превозното средство било превозено и поставено на ползван за тези цели общински паркинг с адрес гр.Бургас, ул.Оборище 90, охраняван от органите на община Бургас, ОП Транспорт. На същия ден около 23.56 часа Ш. се явил на паркинга за да получи автомобила си, като за тази цел заплатил разходите по преместването и отговорното пазене на превозното средство в общ размер 79.20 лв., за което по делото са представени ПКО и фискален бон. След заплащането на разходите Ш. предявил на охраняващите паркинга длъжностни лица документ за самоличност и документа за собственост на автомобила, като предявил претенция превозното средство да му бъде върнато. Не е спорно по делото, че при предявяването на тази претенция между Ш. и служителят М. Х. (служител на дирекция УКОРС на община Бургас, работещ по опазване на обществения ред и ЗДП във връзка с неправилно паркирани автомобили) възникнал спор, в края на който Ш. напуснал паркинга без автомобила си. Спорни по делото са причините, поради които автомобилът не е бил взет от Ш.. Ответникът твърди, че не е била създавана каквато и да е пречка за Ш. да вземе автомобила си, докато ищецът сочи, че връщането му е отказано от органа, поради неизпълнението на поставено му незаконно условие – да попълни документ, свързан със започналото административнонаказателно производство за констатираното неправилно паркиране на автомобила.

Като свидетел по делото е разпитан служителят М. Х., който като длъжностно лице на ОП Транспорт е обслужвал ищеца при явяването му на 28.05.2020г. на общинския паркинг за да освободи автомобила си. Свидетелят сочи, че наистина е изисквал от Ш. попълване на определени документи във връзка с административнонаказателното производство, но по никакъв начин не е поставил това като условие за освобождаване на автомобила. Ш. бил афектиран затова, че ще му съставят акт за установяване на административно нарушение и поради това си състояние си тръгнал без да си вземе автомобила. Като свидетели по делото са разпитани и присъствалите на място колеги на Х – Магдалена П., В.Йовчева и К. Дончева, но същите в показанията си не дават информация относно причините автомобила да остане на паркинга след заминаването на Ш.. При преценката на показанията на Христов съдът взема предвид, че този служител по отношение на подлежащите на изясняване обстоятелства е заинтересован, тъй като изискването за попълване на сочената от ищеца декларация като условие за освобождаване на автомобила е без законово основание и с даването на показания за такива действия Х. би се уличил в извършване най-малкото на дисциплинарно нарушение при осъществяване на служебните функции. Освен това липсва логична последователност в изложеното от Христов, че поради нежеланието да носи административнонаказателна отговорност за неправилно паркиране Ш. е оставил автомобила си на паркинга и не го е ползвал през целия процесен период по такава причина. Оставянето на автомобила на паркинга по никакъв начин не би могло да повлияе на развитието на админидстативнонаказателния процес.

Като свидетел по делото е разпитан Г. Иванов, приятел на ищеца. На този свидетел Ш. се обаждал по телефона за съвет по време на присъствието му на служебния общински паркинг, като информацията за случващото се му била пресъздадена от ищеца, но Иванов лично придобил впечатления за състоянието му и преживяванията във връзка с незаконното задържане на автомобила през процесния период. Ш. при първото пристигане на служебния паркинг се обадил на Иванов и му обяснил, че не му връщат колата, тъй като не желае да попълни декларация, с която да посочи кой е паркирал автомобила преди принудителното му преместване. Служителят заявил на Ш., че ако не попълни декларацията няма да освободи автомобила. Ищецът понечил да се обади на телефон 112, при което служителят му хвърлил задържаните до този момент документи, но отказал да върне автомобила. Следващите дни Ш. пробвал да получи съдействие от органите на полицията, общината и прокуратурата. Така на 05.06.2020г. (датата не е установена от свидетеля) Ш. получил обаждане от органите на община Бургас с покана да си вземе автомобила без допълнителни условия. Пристигайки на място бил уведомен за такива условия – да заплати около 400лв. престой на паркинга, както и отново му бил поставен въпроса за попълване на декларацията. Ш. отново отказал да изпълни поставените условия, при което служителите се обърнали за съвет към друго служебно лице и след консултации върнали автомобила на ищеца. Свидетелят установил, че след задържането на автомобила Ш. бил възмутен, афектиран и разочарован от отношението на длъжностните лица. Заявил, че е много обиден от административния произвол спрямо себе си. Имал планове за пътуване през неработните дни на седмицата, които се осуетили. При обаждането си при повторния отказ да му се върне колата (на 05.06.2020г.) Ш. бил изключително възмутен и му било прекипяло. Иванов се опитал да го успокои и го мотивирал да действа рационално, което в крайна сметка довело до освобождаването на автомобила без изпълнение на допълнителни условия. За периода, през който е бил лишен от автомобила си, на Ш. се наложило да ползва таксиметрови услуги и услуги на свои близки, за да осъществява ежедневните си дейности, свързани с грижата за децата. Незаконното задържане на автомобила му бил тема, присъстваща във всеки разговор с Ш. през процесния период – на всеки изразявал възмущението си от това.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В исковата молба, като източник на твърдените вреди, съответно и на претендираното материално право на обезщетение, се сочи незаконосъобразно действие на общински орган на власт, изразило се в задържане на притежаван от ищеца лек автомобил без законово основание за това.

При установените по-горе факти претенцията се явява основателна.

Община Бургас е установила контрол и фактическа власт върху автомобила на ищеца въз основа на представения като доказателство протокол от 28.05.2020г., с който С. П., инспектор репатрации към ОП Транспорт е разпоредил принудителна мярка преместване на МПС на основание чл.171 т.5 б.Б от ЗДП. Тази фактическа власт е установена на законово основание, от компетентно за това длъжностно лице в структурата на община Бургас, т.е. в резултат на упражняване на публичната власт на общината по чл.168 ал.1 от ЗДП, вр. с чл.44 ал.1 т.1 и 4 от ЗМСМА. В тази връзка е приложена заповед № 1919/16.07.2018г. относно компетентността на орана. С издаването на разпореждането за прилагане на принудителната административна мярка, за община Бургас, действаща чрез органите си, е възникнало законно основание за задържане на собствения на ищеца автомобил, както и задължение на общината за отговорно пазене. От друга страна, съгласно чл.171 т.5 б.Б от ЗДП за Ш. е възникнало задължение да заплати на общината разходите за преместването на автомобила, както и такса за отговорното пазене на автомобила. Цитираната разпоредба урежда и срока за задържане на автомобила, като създава законово основание за такова задържане до момента за заплащане на посочените две задължения.

По делото се установи, че на 28.05.2020г. в 23.56 часа Ш. се е явил на паркинга, където служителите на община Бургас са осъществявали отговорното пазене на автомобила му, заплатил е двете си задължения по чл.171 т.5 б.Б от ЗДП и е предявил искане да получи превозното средство, което не е било уважено. С това за община Бургас е отпаднало основанието за задържане на автомобила и от този момент задържането на вещта е без основание, т.е. то е неоснователно действие по смисъла на чл.250 от АПК. Доколкото се касае за право на собственост, чиято неприкосновеност е защитена от закона, конституцията и ЕКПЧОС, ограничаването на правата на собственика от органите на публичната власт в изпълнение на принудителна административна мярка, следва стриктно да се лимитира в рамките на допустимата от закона принуда. При отпадането на основанието за задържане на автомобила, общината (чрез органите си) следва да окаже всяко необходимо според ситуацията съдействие на собственика да влезе във владение на вещта и да докаже това съдействие пред съда при евентуален спор. В случая Ш. е пристигнал при общинския паркинг около полунощ за да получи автомобила си, като е изпълнил предвидените от закона условия за това. Тогава се е обадил по телефона на приятеля си Иванов, като бил афектиран, ядосан и заявил, че общинските служители отказват да му върнат автомобила преди да изпълни допълнителни условия, свързани с оформянето на документацията по образуваното във връзка с неправилното паркиране на автомобила административнонаказателно производство. След това Ш. напуснал района на паркинга без да изпълни поставените допълнителни условия и без да получи автомобила си. В следващите дни ищецът неуспешно търсил съдействие от различни институции за връщане на автомобила си, докато получил поканата по телефона от органите на общината да получи автомобила си на 05.06.2020г. При тези факти по делото не може да се приеме, че органите на общината са оказали необходимото съдействие на собственика да си получи държаната от тях без основание вещ. Точно обратното – обстоятелствата сочат, че връщането на автомобила е било отказано, което наистина следва да се цени като злоупотреба с предоставената публична власт и съществено нарушение на правото на собственост. Налице са били обективни предпоставки Ш. да е преживял значителни негативни изживявания, да се чувства обиден, ядосан, обезверен поради неправомерно упражнената власт, както се установи, че се е случило. Налице е незаконосъобразност на действията по задържане на автомобила по смисъла на чл.204 ал.4 от АПК, което в съчетание с произтеклите от тези действия неимуществени вреди, представлява основание по чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тази връзка следва да се има предвид тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др.

Що се отнася до характера на увреждането, в случая не са причинени болки и страдания. Причинени са съществени психически негативни преживявания на пострадалия при различните посещения на паркинга, както и през целия период на незаконното задържане на автомобила (стрес, разочарование, притеснение), както и физически неудобства, свързани с посещението на служебния паркинг и невъзможността Ш. да си ползва автомобила за определения период от време.

Специфични и значими в случая са начина и обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Касае се за незаконосъобразно развитие на административно материално правоотношение, при което страната използва предоставена и публична власт в ущърб на гражданин. Касае се и за злоупотреба с власт, тъй като чрез незаконното задържане на автомобила длъжностното лице се е домогвало да улесни друга своя дейност – работата си по паралелно развиващото се административнонаказателно производство. На практика е упражнена незаконна административна принуда спрямо пострадалото лице. Всичко това води до неимуществени вреди, които надхвърлят непосредствения афект и непосредствените неудобства за пострадалия. Съществен резултат от подобни незаконни действия е т.нар. от ищеца „обезверяване“ – екстраполирането от конкретната ситуация към принципно ниво на усещането, че публичната власт не се упражнява законосъобразно, в интерес на гражданите, както и усещането за безсилие спрямо упражнения административен произвол.

Предвид всичко, изложено по-горе, съдът счита, че физическия, психологическия и социалния дискомфорт, които ответникът е причинил чрез длъжностните си лица на ищеца чрез действията по незаконното задържане на автомобила са значителни дотолкова, че предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи изцяло, т.е. в предявения размер от 1600лв. Основателна, съгласно чл.86 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху тази сума от предявяването на иска до окончателното и изплащане.

По повод направеното искане и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА община Бургас с адрес гр.Бургас, ул.Александровска 26, да заплати на Я.Г.Ш., ЕГН:**********, с адрес *** Левски 54, сумата 1600лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от незаконно задържане на притежавания от Ш. лек автомобил Пежо 307 с рег. № А 2650 КС за периода от 28.05.2020г. до 05.06.2020г., заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 22.06.2020г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА община Бургас да заплати на Я.Ш. 545лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

	Съдия: