№ 15249
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110134514 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу М. Х. А., с която са
предявени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], а именно: 2 053.56 лв. – главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането; 365.98 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 21.12.2021 г.; 25.19 лв. – главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането; 5.16 лв. – мораторна
лихва за периода от 31.01.2019 г. до 21.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3155/2022 г. по описа на
СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в процесния имот с ответника, към което са приложими общите
условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като ответникът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени от ищеца по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в
забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Не оспорва, че е собственик на имота, но излага, че през исковия период
той не е бил в негово владение, респ. ответникът не се е ползвал от услугите на ищеца.
Твърди, че за имота е открита партида на трето лице – С. А.а, на чието име са издавани
1
фактурите, поради което това лице е било клиент по смисъла на закона. Изтъква липсата на
доказателства за публикуване на Общите условия. Оспорва изискуемостта на задълженията
поради липса на доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на
продавача. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за главниците за периода до
24.01.2019 г. и за лихвите върху тях. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 3155/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и
в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ предвижда хипотеза на договорно обвързване без
наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда –
етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е.
страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
В случая с Определение № 29339/02.11.2022 г. е обявено за безспорно, че ответникът е
бил собственик на процесния имот през исковия период. Възражението му, че въпреки това
не е бил клиент на топлинна енергия, е неоснователно, защото при така предявения иск е без
значение кое лице фактически ползва имота и доставяната в него топлинна енергия, ако не е
сключило нарочен писмен договор с доставчика или няма учредено вещно право на ползване
върху имота. Обстоятелството, че фактурите са издавани на името на предишния
собственик, не може да доведе до извод, че това лице е клиент на топлинна енергия, при
липса на доказателства за сключен след смяната на собствеността писмен договор от него с
ищцовото дружество или за притежаване на вещно право на ползване върху имота през
исковия период. Следователно именно ответникът е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявените искове, а развитите в отговора съображения за липса на договорна
връзка са неоснователни.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
2
през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия за апартамент № **, находящ се в [адрес], с абон. № ******, който договор
съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в гр. София,
одобрени с Решение № **-*/27.06.2016 г. на КЕВР, по отношение на които с доклада по
делото е съобщено на страните, че на съда е служебно известно, че те са публикувани в един
централен и един местен всекидневник.
С Определение № 29339/02.11.2022 г. е обявена за безспорна и ненуждаеща се от
доказване реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период на
претендираната стойност. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е
доказан по основание и размер.
По възражението за погасяване по давност на това вземане съдът намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69
дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
3
ГПК – 24.01.2022 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 16.11.2018 г., т.е. тези за периода от
м. 05.2018 г. до м. 09.2018 г. включително, защото срокът за заплащане на месечното
задължение за м. 09.2018 г. е бил до 14.11.2018 г. включително и то е станало изискуемо на
15.11.2018 г., поради което давността за него е изтекла преди подаване на заявлението.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност /от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г./, съдът определи
по реда на чл. 162 ГПК и приема, че възлиза на сумата от 1 962.05 лв. За да достигне до този
извод, съдът съобрази индивидуалните изравнителни сметки за топлинна енергия на л. 66 –
69, в които подробно са посочени дължимите суми /без начислено ДДС/ за доставена
топлинна енергия за всеки от двата отоплителни сезона, включени в исковия период, и в
частност – за периода, за който е изтекла погасителната давност.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна
енергия, поради което този иск следва да бъде уважен за сумата от 1 962.05 лв. за периода от
м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., като върху тази сума той дължи и законната лихва, считано от
24.01.2022 г. до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер от 2 053.56
лв. и за останалата част от периода искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответника топлинна енергия през периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. Поради погасяване
по давност на вземанията за стойността на доставената в периода от м. 05.2018 г. до м.
09.2018 г. топлинна енергия погасено е и вземането за мораторна лихва върху тях на
основание чл. 119 ЗЗД.
По отношение на забавата в плащането на главното задължение съдът намира
следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
по тези общи условия обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако
не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Ето защо искът за мораторна лихва върху стойността
на доставената през периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. топлинна енергия е доказан по
4
основание.
Началото на забавата е 15.09.2019 г. за изравнителната сметка за периода м. 10.2018 г. –
м. 04.2019 г. и 15.09.2020 г. – за изравнителната сметка за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020
г., тъй като фактурите за изравнителния резултат са съответно от 31.07.2019 г. и 31.07.2020
г. Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 21.12.2021 г. върху посочената
главница, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната
лихва, възлиза на сумата от 341.09 лв.
Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на доставената
топлинна енергия е основателен за сумата от 341.09 лв., а за разликата до пълния предявен
размер е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. С протоколно определение от 01.12.2022 г. е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване извършването от ищеца на услугата
дялово разпределение по отношение на имота през исковия период, а с Определение №
29339/02.11.2022 г. – че тя възлиза на претендираната стойност. Поради това съдът намира
иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание и размер.
Следователно ответникът дължи сумата от 25.19 лв. за периода от м. 12.2018 г. до м. 04.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2022 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че въпреки изричните указания на съда, дадени в изготвения доклад, не са
представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за
услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за заплащането й. От
това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази главница, респ. искът
срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за
исковото производство в общ размер на 141.55 лв., както следва: 46.55 лв. – държавна такса,
95 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство в общ
размер на 94.05 лв., както следва: 46.55 лв. – държавна такса, и 47.50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на процесуалния
представител на ответника се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ за исковото производство в размер на 20.08 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че М. Х. А., ЕГН **********, с адрес: [адрес], дължи на [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: [адрес], следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1 962.05 лв. – стойност на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № **, находящ се в [адрес], с абон. №
******, през периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
24.01.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 341.09 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 21.12.2021 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 25.19 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 12.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.01.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3155/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като
ОТХВЪРЛЯ както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 1 962.05 лв. до
пълния предявен размер от 2 053.56 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м. 09.2018 г. – като
погасен по давност; частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 341.09 лв. до пълния
предявен размер от 365.98 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
5.16 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 21.12.2021 г. върху стойността на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. Х. А., ЕГН **********, с адрес: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 141.55 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 94.05 лв. –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на адв. А. А. от САК, с личен № **********, със съдебен адрес: [адрес], на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 20.08 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на М. Х. А. в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6