№ 22008
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110155432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба (наименувана „частна жалба“) на ответницата Й. М. В. за
изменение на постановеното по делото определение № 27776 от 08.08.2023 г., с което
производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК, в частта му за разноските, като бъде
приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и направените по делото разноски останат в
тежест на ищците, а в условията на евентуалност – да бъдат намалени като прекомерни. В
молбата се твърди, че с поведението си ответницата не била дала повод за образуване на
делото, тъй като винаги в срок е заплащала дължимите към етажната собственост суми.
Преди образуване на заповедното производство бил сменен професионалният
домоуправител, за което ответницата не била уведомена, както и не била поканена
извънсъдебно за погасяване на възникналите задължения. Освен това присъдените разноски
били прекомерни с оглед размера на исковата претенция. Ето защо моли съда да приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и да не присъжда разноски в полза на ищците, а в
условията на евентуалност – да намали размера на присъдената сума като прекомерна.
Препис от молбата на ответницата е изпратен на ищците – собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.
****************** за отговор, като в указания едноседмичен срок е постъпило становище
по същата чрез адв. П.Д.. Процесуалният представител оспорва искането на ответницата
като неоснователно. Изразява становище, че за дълъг период от време нямало проявена
активност от страна на Й. В. за заплащане на дължимите такси. Освен това същата дала
повод за образуване на настоящото производство, доколкото погасяването на процесните
задължения било извършено в хода на същото. Ето защо моли съда да отхвърли
направеното от ответницата искане за изменение на постановеното определение в частта му
за разноските.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, депозираната от ответницата
1
молба и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
Молбата на ответницата е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване
на постановеното определение и от легитимирана страна. Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна поради следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
молбата си по чл. 248 ГПК ответницата е заявила, че не е дала повод за образуване на
делото, тъй като не е била уведомена за смяната на професионалния домоуправител, която
освен това била напълно нелегитимно извършена. Следва да бъде посочено, че подобни
твърдения се въвеждат от ответницата за първи път, тъй като в отговора на исковата молба
същата е потвърдила, че родителите й, които живеят в процесното жилище, са присъствали
на всички общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в сградата – етажна
собственост. Освен това в настоящото производство съдът не може да се произнася по
законността на взетите от общото събрание на етажните собственици решения.
По отношение на възражението, че ответницата не била поканена извънсъдебно за
заплащане на дължимите суми, следва да бъде посочено, че последните са с определен
падеж, с настъпването на който вземането на етажните собственици става изискуемо. Освен
това след получаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК ответницата е предпочела
да оспори вземанията и да депозира възражение по чл. 414 ГПК, което от своя страна е
довело до даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и предявяване на установителен иск.
Въпреки окончателното заплащане на всички процесни суми в хода на исковото
производство, предявените искове не са били признати от ответницата, която в своя отговор
по чл. 131 ГПК отново е навела редица възражения срещу тяхната основателност.
С оглед изложеното съдът намира, че ищецът има право на присъждане на направените
разноски и не може да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно трайно
установената съдебна практика в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на
ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът
доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от
01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС) . Депозираната от ответницата молба за
изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответницата Й. М. В. за изменение на
постановеното по делото определение № 27776 от 08.08.2023 г., с което производството е
прекратено на основание чл. 233 ГПК, в частта му за разноските.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3