Р Е Ш Е Н И Е №123
гр. Ботевград, 09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6
състав, в публичното заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДКО ПЕТРОВ
при секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 194 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление № 20-1204-000609 от 01.04.2019г.,
издадено от ***- Началник група към ОДМВР София, Сектор ПП ОДМВР-София, с което
на А.Г.Х. на основание чл. 185 и чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в общ
размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение по чл. 70, ал.3, чл.100, ал.1, т.1 и
чл.186, ал.7 от ЗДвП, като същото е
обжалвано единствено в частта, в която на нарушителя е наложено наказание
,,глоба‘‘ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 186, ал.7 от ЗДвП,
поради което в останалата си част е влязло в сила.
Становищата на страните:
Наказаното лице А.Г.Х. в подадена жалба оспорва като незаконосъобразно и
необосновано издаденото Наказателно постановление /НП/ в
частта, в която на нарушителя е наложено наказание ,,глоба‘‘ в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 186, ал.7 от ЗДвП. Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до
наличие на материална незаконосъобразност на процесното НП, чиято отмяна се иска, т. к. вмененото нарушение
по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП не е било извършено.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява, изпраща процесуален представител – И.С.Х., надлежно
упълномощен. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата
по съображенията изложени в нея, както и искането за отмяна на НП, като
уточнява, че обжалва същото в частта за вмененото нарушение по чл.186, ал.7 ЗДвП. Заявява, че няма доказателствени искания.
Въззиваемата страна - ОДМВР София, редовно уведомена, не се явява в открито
съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, поради което и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 01.03.2020г. в 16.20ч. свидетелите
П.П.К. и Т.В.Д. – полицейски служители
при ОДМВР – София били на работа и
изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус” в участъка на 54-ти км. Тогава
те спрели движещия се по автомагистралата в посока гр.Варна лек автомобил –
Пежо 807, с рег.№***, управляван от собственика си - жалбоподателят А.Г.Х.. При
извършената проверка, чрез справка в информационната система на МВР,
полицейските служители установили, че водачът не е заплатил в срока на
доброволно плащане фиш серия Н №508159 от 19.02.2019г, издаден от РУ Луковит, както
и че не е включил къси или дневни светлини и не представя СУМПС и контролен
талон към СУМПС, за които нарушения полицейският служител П.П.К. съставил АУАН Серия GA №188354/01.03.2020г., за
нарушение на чл.186, ал.7, чл. 70, ал.3 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и
подписан от него без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от
страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното наказателно
постановление №20-1204-000609 на 01.04.2020г. от Началник група към ОДМВР – София, сектор
Пътна полиция ОДМВР - София.
В
административнонаказателната преписка не се съдържат данни относно датата на
връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, като същото не
препятства възможността на адресата му да го обжалва и следва да се приема, че
жалбата е допустима, като е депозирана на 16.04.2020 г., видно от датата върху
пощенското клеймо.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства /АУАН, Заповеди на МВР, справки, писмо и др./, като
информативни, непредубедени и достоверни, както и от показанията на разпитаните
свидетели К. и Д.. Съдът кредитира показанията им по отношение на това, че те
са актосъставител и свидетел по АУАН /обстоятелство установено и от приложения
по делото АУАН/, както и че са спрели за проверка жалбоподателя; че последният управлявал лек автомобил Пежо 807, с рег.№***; че при
извършената от полицейските служители проверка, чрез справка в информационната
система на МВР установили, че
жалбоподателят не е заплатил в срока на доброволно плащане фиш, както и че се
движи с МПС без задължително включени светлини за през деня или с къси
светлини, както и че не представя СУМПС и контролен талон към СУМПС .
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима. По същество е основателна.
Актосъставителят е компетентен орган /видно от приложената по делото Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на МВР/, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В
6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган,
оправомощен съобразно Заповед № 81-21з – 515/14.05.18г. /надлежно приложена по
делото/, предвид действието на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.Г.Х. е санкционирана за 11 - единадесет нарушения на
правилата за движение по пътищата /установява се от приложената по делото
справка за нарушител касаеща жалбоподателя/.
В хода на извънсъдебното производството е установено, че жалбоподателят към
момента на проверката не е заплатил наложена глоба с фиш, като актосъставителят
е приел, че това обстоятелство представлява нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП. Съгласно цитирания текст издаден
фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за събиране на публичния изпълнител. В чл. 6 ЗАНН е
предвидено, че административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. В настоящия случай чл. 186, ал. 7 ЗДвП не съдържа конкретно правило за поведение,
адресирано към водачите на превозни средства, респ. състав на административно нарушение
и поради това неспазването му не би могло да ангажира административнонаказателната
отговорност на лицето. Посочената норма единствено регламентира реда за
принудително събиране на задължения по влезли в сила наказателни постановления
и фишове.
Неизпълнението на наложено наказание
"глоба" е абсурдно да бъде основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на съответното лице, още по-малко за
нарушение на правилата за движението по пътищата. Глобата, освен
административно наказание, е и публично вземане, каквито са и останалите
изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК вземания - данъците, осигурителните вноски,
митните сборове и др. Разликата между глобата и останалите публични вземания е,
че глобата е административно наказание, резултат от упражнена
административнонаказателна репресия. Докато в общия случай основанието и
размерът на публичното вземане се определят в административния процес,
основанието и размерът на глобата се определят в административнонаказателния
процес, в който се прилагат общите принципи на наказателния процес. Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗАНН наказателните постановления, с които са наложени глоби се
изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Редът за събиране на
държавни вземания е уреден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) -
дял IV "Събиране на публичните вземания". Законодателят подробно е
разписал процедурата за доброволно и принудително изпълнение, както и способите
за защита на административнонаказаното лице при принудително изпълнение. Така
съгласно чл. 163, ал. 3 ДОПК публичните вземания се събират от публичните
изпълнители при Националната агенция за приходите, които съобразно чл. 209, ал.
2, т. 3 ДОПК по искане на публичния взискател /в случая МВР/ следва да
предприемат принудително изпълнение спрямо наказаното лице. След като влезе в
сила наказателното постановление и се образува производството за събиране на
наложената глоба правоотношенията между нарушителя и наказващия орган се
трансформират и този наказващ орган има качеството на публичен взискател, а
нарушителя – на длъжник. В ДОПК липсва основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност при неизпълнение на публично задължение.
Затова и неплащането на административно наказание "глоба" само по себе си не представлява административно нарушение.
Казано с други думи, неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не
може да бъде санкционирано с нова глоба.
Ето защо, при липсата на състав на административно
нарушение настоящият състав намира, че процесното наказателно постановление явява незаконосъобразно в обжалваната му част и следва да
бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1204-000609 от 01.04.2020г., издадено от ***- Началник група
към ОДМВР София, Сектор ПП ОДМВР-София, в частта, в която на А.Г.Х. ***, на
основание чл.
185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение по чл. 186,
ал. 7 от ЗДвП.
ЗАБЕЛЕЖКА: Наказателно постановление № 20-1204-000609 от 01.04.2020г., издадено от ***-
Началник група към ОДМВР София, Сектор ПП ОДМВР-София в частта, с която на А.Г.Х. са наложени следните административни наказания:
1.на основание
чл.185 от ЗДвП „глоба” в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и
2.на основание
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП ,,глоба‘‘ в размер на 10.00 лева за нарушение на чл.
183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, не е обжалвано
и в тези части е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на
АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: