Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на седми
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Кремена
Борисова
при участието на секретаря Ив.Велчева,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 165 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във вр.с чл.4, ал.1-5 и чл.9б от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
Административното производство е образувано въз основа на жалба с вх.№
94-В-113 от 10.05.2021г. по описа на Община В.П., уточнена с молба рег.№
ДА-01-1805/17.06.2021г. по описа на ШАдмС, депозирани от В.С.Д. с ЕГН **********,***«Бялата
чешма-Дъбравата 1» № 148, срещу потвърдения с Решение№001/27.04.2021год. на
Гл.специалист „Местни данъци и такси“ при община В.П. Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК (АУЗ) № 4765-1/05.05.2017г., издаден от Д.М.С.на
длъжност Специалист „МДТ“ при община В.П. ,с който са установени задължения за
данък върху недвижими имоти за данъчен период 2014-2016 г. в общ размер на
421.50 лв., от които главница в размер на 360.11лв. и дължима лихва в размер на
61.39 лв. и такса битови отпадъци за
данъчни периоди 2014-2016 г. в общ размер на 3 242.43лв., от които главница в
размер на 2 770.09 лв. и дължима лихва в размер на 472.34 лв. С жалбата се иска
отмяна само на задължението за ТБО.
В жалбата се навеждат аргументи
за незаконосъобразност на атакувания АУЗ, като се сочи, че поради неизплатени
задължения за предоставена вода по
фактура издадена от ВИК-гр.В.П., през 2012г. ВИК е прекъснало
водоснабдяването на имота, с което си действие едностранно е прекратило
договора за водоснабдяване и в резултат на това предприятието е станало
неизползваемо. Сочи се, че считано от 2012г., предприятието, за което са
установени задължения за Такса „Битови отпадъци“, не работи като промишлен
обект със стопанско предназначение – „дърводелски цех“. Навеждат се и доводи,
че през периодите, описани в АУЗ, по отношение на обекта Община В. Преслав
физически не е извършвала дейност по сметосъбиране от обекта по същата причина,
а именно че предприятието не е работещо от 2012 г. до настоящия момент,
респективно не е кумулирало
производствени отпадъци. Въз основа на изложените аргументи се отправя
искане за отмяна на атакувания акт само в частта досежно задължението за ТБО.
В съдебно заседание В.С.Д. се представлява от
адвокат Ж.Ж.от ШАК и С.Д.– син на оспорващата, които в хода на устните
състезания поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като ги
доразвиват, отправяйки искане за отмяна на АУЗ както по отношение начислените
задължения за ТБО.
Ответната страна –специалист „Местни данъци и
такси“ при Община В.П., редовно и своевременно призован, не се явява лично. Същият се представлява
от адвокат Г.Б.от ШАК, която оспорва жалбата, отправяйки искане за отхвърлянето
ѝ като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след анализ и оценка на
събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
С декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти с вх.№ 1574/12.07.2012г. оспорващата В.С.Д.
декларирала, че е придобила по наследство недвижим имот с партиден № 7701Н1632,
с адрес на имота п.к.9850, гр.В.П., представляващ земя и сграда, както следва:
- 1/1 идеална част от Земя с площ 8002,00 кв.м. и
застроена площ 1060.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Производствен обект с година
на построяване 1956г., с конструкция М1-масивна и с РЗП общо 577.00 кв.м., в
т.ч. РЗП на обекта 577.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван 0.00
кв.м.;
- 1/1 идеална част от Производствен обект с година
на построяване 1997г., с конструкция М3-масивни монолитни и с РЗП общо 76.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 76.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с
година на построяване 1957г., с конструкция ПМ-полумасивна и с РЗП общо 11.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 11.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Производствен обект с година
на построяване 1997г., с конструкция М3-масивни монолитни и с РЗП общо 11.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 11.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с
година на построяване 1957г., с конструкция ПН-паянтова и с РЗП общо 52.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 52.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с
година на построяване 1957г., с конструкция ПН-паянтова и с РЗП общо 73.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 73.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с
година на построяване 1997г., с конструкция ПН-паянтова и с РЗП общо 260.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 260.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.
С резолюция за възлагане на
проверка за установяване на факти и обстоятелства № 4765/05.05.2017г., издадена
от Д. А., на длъжност Главен специалист «Местни данъци и такси» при Община В.П.,
било разпоредено извършването на проверка по отношение на В.С.Д. от гр.Варна,
чието извършване било възложено на Д.М.С.– специалист «МДТ» и Б.М.В.– Старши специалист
«МДТ» при Община В.П., със срок на проверката – 31.05.2017г.
Въз основа на разпоредената
проверка, Д.М.С.– специалист «МДТ» и орган по приходите по смисъла на чл.4,
ал.3 от ЗМДТ, по силата на Заповед № 425/11.10.2016г. на Кмета на Община В.П.,
на основание чл.107, ал.3 от ДОПК издала АУЗ № 4765-1/05.05.2017г., с който
установила, че В.С.Д. дължи ДНИ и ТБО за периода 2014г.-2016г. за притежавания
от нея имот с Партиден № 7701Н1632, с адрес п.к.9850, гр.В.П., представляващ
земя и сгради, както и лихви за просрочие, изчислени към 05.05.2017г., както
следва:
ДНИ :
За 2014г. - 120,20лева главница и 37,72 лева лихви, на
обща стойност 152,92лева;
За 2015г. –120,04лева главница и 20,43лева
лихви, на обща стойност 140,47лева.
За 2016г. - 119,87лева главница и 8,24 лева лихви, на
обща стойност 128,11лева.
ТБО :
За 2014г. - 924,72 лева главница и 251,75лева лихви, на
обща стойност 1176,47лева;
За 2015г. –923,36лева главница и 157,20лева
лихви, на обща стойност 1080,56лева.
За 2016г. - 922,01лева главница и 63,39лева лихви, на
обща стойност 985,40лева.
Общата стойност на установените
задължения за ДНИ и ТБО е в размер на 3130,20лева главница и 533,73лева лихви,
на обща стойност 3663,93лева.
След издаването му, АУЗ бил
съобщен на оспорващата чрез нейния пълномощник I=O=, на 23.02.2021г., видно
разписката към АУЗ.
Несъгласна със същия, В.Д. го
оспорила пред Ръководителя по местни приходи по чл.4, ал.5 от ЗМДТ с жалба вх.№
94-В-66/ от 05.03.2021г.
С Решение № 001/27.04.2021г.,
издадено от Д.В.А.– Главен специалист «МДТ» при Община В.П., в качеството си на
ръководител на местни приходи по чл.4, ал.5 от ЗМДТ, е потвърдила изцяло АУЗ по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 4765-1/05.05.2017г., съставен от Д.М.С.– специалист «МДТ»
при Община В.П.. За да постанови този резултат, решаващият орган е приел, че
АУЗ е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма
и при липса на допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. В тази връзка е посочил, че АУЗ е издаден на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК за неплатени в срок задължения по подадена
декларация от оспорващата, представляваща писмено признание относно съдържащите
се в нея факти и обстоятелства, с характер на частен свидетелстващ документ,
въз основа на която органът по приходите установява размера на дължимия данък
или осигурителна вноска, като задължението подлежи на внасяне в срока,
предвиден в съответния закон. Приел е, че съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с ДНИ се
облагат разположените на територията на страната сгради и поземлените имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл.8,
т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква
по реда на специален закон. Посочил е и, че съгласно чл.62 от ЗМДТ ТБО се
заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, като границите на
районите и видът на предоставяните услуги, както и честотата на сметоизвозване,
се определят със заповед на кмета (чл.63, ал.2 от ЗМДТ), което в случая е
сторено със Заповеди № 604/28.10.2013г., № 423/29.10.2014г. и № 432/29.10.2015г.,
според които имотът на оспорващата попада в регулационните граници на
населеното място. Уточнил е също, че съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, таксата се
дължи от собствениците на имоти на територията на общината, поради което
позоваването от жалбоподателката на Наредба № 7 от 23.09.1999г. е неотносимо. В
решението е посочено също, че размерът на ТБО е определен по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно, съобразно Решение № 530 по Протокол № 48/27.01.2011г.
на ОбС-В.П. и е включен в Наредба за
определянето и събиране на местните такси и цени на услуги в Община В.П., като
за периода 2014г.-2016г. ТБО е изчислена съобразно действащата тогава Наредба
за определянето и събирането на местните такси и цени на услуги и права в
Община В.П.. Допълнено е и, че съгласно чл.71, т.1 от ЗМДТ, такса за
сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи при непредоставяне на услугата от
общината или ако имотът не се използва през цялата година, и е подадена
декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната
година (каквито в случая не са подавани). Въз основа на изложените аргументи
решаващият орган е потвърдил изцяло атакувания пред него АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 4765-1/05.05.2017г.
Решението е съобщено на
оспорващата на 28.04.2021г., видно от приложеното известие за доставяне с
обратна разписка /л.8/.
Несъгласна с АУЗ, В.Д. го е
оспорила пред Административен съд-гр.Шумен с жалба вх.№ 94-В-113/10.05.2021г.,
въз основа на която е образувано настоящото дело.
В хода на съдебното производство
е допусната и приета без оспорване от страните съдебно – икономическа
експертиза (СИЕ). Същата е установила конкретните размери на задълженията на
оспорващата за 2014г., 2015г. и 2016г., като не е констатирала разминавания с
изчисленията, направени в акта. Анализирала е представените по делото
документи, като въз основа на извършения анализ е заключила, че същите
удостоверяват реалното предоставяне на всички услуги, включени в ТБО.
Съдът кредитира експертното
заключение като обективно и компетентно дадено, с изключение на частите му,
съдържащи правни изводи, чието формиране не е в правомощията на вещото лице.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу
АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 4765-1/05.05.2017г., издаден от орган по приходите при община Шумен, е
депозирана в законоустановения 14 дневен срок (доколкото решението на решаващия
орган е съобщено на 28.04.2021г., а жалбата срещу АУЗ е депозирана на
10.05.2021г.) и след осъществяване на административен контрол по реда на чл.155
от ДОПК пред компетентния решаващ орган съгласно чл.4, ал.5 и чл.9б от ЗМДТ –
Ръководител на местни приходи по чл.4,
ал.5 от ЗМДТ при Община В.П., явяващ се задължително условие за съдебно
обжалване на акта. Същата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от
оспорване на АУЗ, в качеството на негов адресат, за който актът създава
задължения.
По всички изложени съображения, жалбата срещу АУЗ се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна, поради
следните съображения:
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността и обосноваността
на обжалвания акт, като съобразява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, като съгласно чл.4, ал.3 от с.з., в производствата по ал.1 същите имат
правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на
кмета на общината (чл.4, ал.4 от ЗМДТ). По силата на чл.9б от ЗМДТ, този ред е
приложим и досежно установяването, обезпечаването и събирането на местните
такси. По делото е представена заповед № 425/11.10.2016г., издадена от Кмета на
Община В.П., с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр.с чл.4, ал.1-5 и
чл.9б от ЗМДТ са определени длъжностните лица с права и задължения на органи по приходите за установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, в т.ч. и Д.М.С.– специалист“МДТ“–
издател на АУЗ, предмет на оспорване по делото. С оглед на това съдът намира,
че административният акт е издаден от компетентен орган. Решението, потвърждаващо АУЗ,
също е издадено от компетентния за това административен орган, доколкото негов
автор е Д.В.А.– главен специалист „Местни данъци и такси“ при Община В.П., на
която със Заповеди с №425/11.10.2016г. и
Заповед № 632/20.11.2017г. на Кмета на Община В.П. е
възложено упражняването на правомощията на териториален директор на НАП, а
съгласно чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, обжалването на АУЗ от вида на процесния се
осъществява по реда на ДОПК, като според чл.107, ал.4 от ДОПК, това е
директорът на съответната териториална дирекция на НАП.
Оспореният АУЗ е издаден в изискуемата от чл.59,
ал.1 от АПК писмена форма, като в него е налице изрично позоваване на
декларацията по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/2012г., подадена от
оспорващата, въз основа на която са определени задълженията й за ДНИ и ТБО.
Като фактическо основание за издаването му е посочено наличието на задължение
за заплащане на ДНИ и ТБО досежно декларирания от В.Д. недвижим имот, а като правно такова – чл.107,
ал.3 от ДОПК. Подробно са индивидуализирани отделните обекти, по отношение на
които са начислени задълженията за ДНИ и ТБО, като описанието на същите съвпада
с декларираните от оспорващата данни, посочена е и данъчната оценка на земята и
отделните сгради, явяваща се основа за начисляване на процесните задължения за
отделните периоди. Действително в АУЗ не са посочени данни относно размера на
ТБО по отделните компоненти, които я формират. Този пропуск обаче не е
съществен, предвид обстоятелството, че по повод проведеното обжалване по
административен ред горестоящият административен орган е изложил подробни
аргументи, обосноваващи обективираното в АУЗ волеизявление, като се е позовал
изрично на заповедите с № 604/28.10.2013г., № 423/29.10.2014г. и №
432/29.10.2015г. на Кмета на Община В.П. по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, с които са
определени границите на районите, в които се предоставят съответните услуги,
както и на Решение № 530 по Протокол № 48/27.10.2011г. на Общински съвет – В.П.,
с което е определен размерът на ТБО за всяка включена в нея услуга поотделно,
съобразно чл.66 от ЗМДТ. Съгласно ТР № 16 от 31.03.1975г. на ВС, ОСГК, липсата
на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено
нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е
потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери
законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. А по аргумент от ТР № 16 от 31.03.1975г. на ВС, ОСГК, няма
пречка мотивите да бъдат изложени и в друг документ към изпратената преписка,
към които актът изрично препраща. Гореизложеното налага извода, че АУЗ е издаден при
спазване на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, респективно не страда от порок
по чл.146, т.2 от АПК.
На следващо място, в хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, обуславящи незаконосъобразност на
издадения административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че са
налице предпоставките по чл.107, ал.3 от ДОПК за служебно издаване на акт за
установяване на задължения, доколкото е налице неплатено в срок задължение и не е извършвана
ревизия (което не е спорно по делото). Освен това, АУЗ е обжалван по
административен ред с жалба, депозирана в срока по чл.107, ал.4 от ДОПК, което
е задължителна предпоставка за неговото съдебно оспорване, а решението на
горестоящия административен орган, с което АУЗД е потвърден, е постановено в
60-дневния преклузивен срок, регламентиран в чл.155, ал.1 от ДОПК.
По отношение съответствието на АУЗ с разпоредбите
на материалния закон, съдът намира следното:
Относно установените задължения за Такса
„Битови отпадъци“:
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗДМТ. Според
разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на
недвижими имоти (ал.1), като собственикът на сграда, построена върху държавен или
общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него
(ал.2).
В чл.62, ал.1 от ЗМДТ, в редакцията му след
изменението с ДВ, бр. 153 от 1998 г., относима за задълженията на оспорващата
за 2014 - 2016г., е посочено, че таксата се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване в населените места.
В
чл.66, ал.1 от ЗМДТ, в редакцията му след изменението и допълнението,
обнародвано в ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г., е предвидено
таксата да се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: осигуряване на
съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други (т.1);
събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до
депата или други инсталации и съоръжения за третирането им (т.2); проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация,закриване и мониторинг на
депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци,включително отчисленията по
чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците (т.3); почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване (т.4).
Според чл.63, ал.2 от ЗМДТ,границите
на районите и видът на предлаганите
услуги по чл. 62 на територията на общината,
както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се
определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31
октомври на предходната година.
Въз основа на законовата
делегация, съгласно чл.9 от ЗМДТ, с Решение № 276 /23.07.2002г. /последно изм.
и доп. с решение№375/25.01.2012г./ Общински съвет – В.Преслав е приел Наредба
за реда за определянето и събиране на местните такси, цени на услуги и права в Община
В.П. (за краткост Наредбата), влязла в сила на 01.08.2002г. и действала през
периодите, предмет на процесния АУЗ.Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредбата,
размера на местните такси се определя от Общинския съвет с изключение на онези
такси, за които в актовете по чл.2 няма точно определени размери. Според чл.1 и
чл.2 от Приложение№1 към Наредбата, такса за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща
за услугите по сметосъбирането, извозването и обезвреждането в депа или
др.съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата
се определя за всяка услуга поотделно: събиране и сметоизвозване; обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или др.съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване.За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е
организирала събиране и извозване на битовите отпадъци се събира такса за
ползване на депо за битови отпадъци и /или за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване.Границите на районите, видът на
предоставяните услуги и честотата на събирането и извозването на битовите
отпадъци се определят със заповед на кмета на общината.Според чл.5 от
Приложение№1 към наредбата таксата се
определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет
въз основа на одобрена план-сметка, а според чл.3, ал.1 от Приложение№1 към с.н.,
размерът на таксата се определя в промил, върху данъчната оценка на недвижимите
имоти, разположени върху територията на съответното населено място от общината,
дворни места, парцели, застроени земеделски и горски земи за действително
застроената площ и прилежащия й терен.За предприятията размера на таксата се
определя в промили върху по-високата между отчетната стойност на активите
/земя,сгради/ по баланса им и данъчната оценка на НИ.Според чл.3 ал.2 и ал.3 от
Приложение№1 към с.н., ако до 31.12. на предходната година, в общината бъде
подадена декларация от предприятия за ползване на определени по вид и брой
съдове за смет, таксата се определя в зависимост от това обстоятелство, като за
придобитите през годината имоти декларацията се подава в двумесечен срок от
датата на придобиването им.Ако не е подадена декларация в срок, декларирани са
по-малко от необходимия брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или не
се изхвърлят отпадъците в определените за целта съдове, собственикът на имота
заплаща годишната такса в промил върху по-високата между отчетната стойност на
активите по баланса им и данъчната оценка, като от размера на дължимата годишна
такса се приспада платената част, а за разликата се дължат лихви съгл. сроковете
за плащане. Когато до края на предходната година общинският съвет не е
определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се
събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.
За процесния период-2014г., 2015г.
и 2016г. размерът на ТБО е определен с Решение№530 по Протокол№48/27.01.2011год.
на Общински съвет-В.П. в размер на 10.0%о
по видове услуги както следва: 7,5%о-за
сметосъбиране и сметоизвозване; 0,5%о-за поддържане на чистота на териториите
за обществено ползване и 2,0%о-за обезвреждане на битовите отпадъци в депа.
Наред
с горното, не се дължи такса за услугата
сметосъбиране и сметоизвозване за 2014г., 2015г. и 2016г., когато
услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата
година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края
на предходната година в общината по местонахождението на имота (чл.71, т.1 от ЗМДТ – ред.ДВ бр.101/2013г., в сила от 01.01.2014г.); не се дължи такса за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не
се предоставя от общината (чл.71, т.2 от ЗМДТ – ред.ДВ бр.101/2013г., в сила от
01.01.2014г.); не се дължи такса за обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива (чл.71, т.3 от ЗМДТ – ред.ДВ
бр.101/2013г., в сила от 01.01.2014г.).Аналогични са и разпоредбите на чл.10
ал.1, ал.2 , ал.3 и ал.4 от Приложение№1 към наредбата.
По
отношение на задължението за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“:
По делото не се спори, а и се
установява от приложените Заповеди №604/28.10.2013г., № 423/29.10.2014г. и №
432/29.10.2015г. на Кмета на Община В.П. по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, че за
териториите, попадащи в регулационните граници на гр. В.П. (където се намира и
процесният имот) е предвидено предоставянето на съответните услуги по
сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо. Този факт се
установява и от заключението по съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), където
е посочено изрично, че имотът, собственост на оспорващата, попада в границите
на районите, в които се извършват горепосочените услуги.
Спорът се свежда до това дали реално
е била предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, като се твърди
също, че считано от 2012г. имотът не функционира като дървообработващо
предприятие и в него не се генерират битови отпадъци
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства не се установява по категоричен начин, че Община В.П. е
предоставяла услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване по отношение на процесния имот, собственост на жалбоподателката.
Действително, доколкото същият попада в регулационните граници на гр.В.П., той
се намира в границите на районите, по отношение на които, съгласно заповедите
на кмета по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, въпросната услуга се предоставя. До този извод
е стигнала и СИЕ, позовавайки се на Справки за разположението на съдовете за
битови отпадъци тип „Кофа“ за гр.В.Преслав за 2014г., 2015г.,2016г., според които,
в промишлената зона на населеното място (където се намира процесният имот –
видно и от показанията на св.Й.Й.и св.Р.А.), е разположен 1 бр.съд тип „кофа“,
с ползвател „Дънгарски“; на месечните графици за обслужване на съдовете за
отпадъци, според които отпадъците в район промишлена зона се събират един път
седмично; както и на Актовете за установяване на извършените видове дейности по
сметосъбиране и сметоизвозване в гр.В.Преслав с възложител Община В.Преслав и
изпълнител „БКС“ЕООД, гр.В.Преслав, удостоверяващи редовното осъществяване
на сметосъбиране и сметоизвозване през
релевантния период, както и обслужването на броя на съдовете. В цитираните
документи обаче не се съдържа информация относно кои конкретни имоти е
извършвана въпросната дейност; не са представени пътни листи, в които да е
отразен конкретният маршрут на сметосъбирачния камион, нито други документи, от
които да е видно, в близост до имота на В.Д. е имало поставен съд за отпадъци и
същият е бил посещаван регулярно от служители на сметосъбиращото дружество с
цел събиране на генерираните битови отпадъци. Обстоятелството, че в Справките
за разположението на съдовете за битови отпадъци тип „Кофа“ е посочено
„промишлена зона, ползвател Дънгарски“, не променя този извод, тъй като липсата
на посочени конкретни данни, индивидуализиращи имота на жалбоподателката, е
пречка да се установи дали в случая се има предвид именно процесния притежаван
от нея имот или се касае за случайно съвпадение на имената, още повече, че
собственикът на имота през периода е с фамилия Д.. Нещо повече, видно от прил.
на л.159 от делото писмо рег.№ ДА-01-2810/25.10.2021г. на Кмета на Община
В.Преслав, в наличната документация на общината не се съдържа точна информация
за датата, на която е поставен съд за отпадъци до адреса на имота на В.Д., от
което следва, че не може да се установи дали през 2014г., 2015г. и 2016г. на
посочения адрес е имало такъв съд.
От друга страна, от показанията на
св.Й.Е.Й., работещ в „Р.К.“-гр.В.П., намиращ се съседство с процесния имот, се
установява, че преди много време, когато в имота на жалбоподателката е имало
работеща фабрика за дървообработване, стопанисвана от сина й I=O=, свидетелят е
виждал поставена пред входа й кофа за отпадъци, но със сигурност през процесния
период 2014-2016год. не е имало съд за отпадъци пред имота, тъй като фабриката отдавна не работи, а районът пред нея е обрасъл с
бурени, храсти и дървета. Свидетелят Р.А.Р., работещ като шофьор на
сметосъбиращ камион в „БКС“ЕООД, гр.В.П.,
в т.ч. и през периода 2014г.-2016г., твърди, че ежеседмично преминава с камиона
през промишлената зона, но от много години пред предприятието, намирало се в процесния
имот, не е имало казан и в този смисъл не е имало кумулирани отпадъци за
събиране и извозване. Т.е. от показанията на разпитаните свидетели, които съдът
кредитира като обективни и последователни, не се установява с категоричност, че
досежно имота на В.Д. през релевантните за казуса периоди е имало поставен съд
за битови отпадъци, както и, че е било извършвано регулярно събиране на такива.
Както вече бе упоменато по-горе в мотивите на решението, съгласно разпоредбата на чл. (чл.71, т.1, т.2 и т.3 от ЗМДТ – ред.ДВ бр.101/2013г., в сила от 01.01.2014г.), за всички описани в АУЗ периоди законодателят е предвидил недължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване при непредоставяне на услугата.
С оглед на това и доколкото по
делото не е установено по безсъмнен начин предоставянето на услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на процесния имот през 2014г.,
2015г. и 2016г., както и предвид факта, че установяването на това обстоятелство
е в тежест на ответната страна, която не е ангажирала безспорни доказателства в
тази насока, съдът намира, че оспорващата не дължи начислената й с оспорвания
акт такса за въпросната услуга за 2014г., 2015г. и 2016г.
За пълнота съдът намира за
необходимо да отбележи, че доводите на оспорващата, че през процесните периоди
имотът не е ползван, са ирелевантни за този извод, тъй като съгласно чл.10 ал.4
от Приложение№1 към Наредбата за
определяне и събиране на местните такси, цени на услуги и права в Община В.Преслав, през процесните периоди
недължимостта й е предпоставена от предварителното ежегодно подаване на
декларация, че имотът няма да се ползва
през цялата година от задълженото по чл.
11 от ЗМДТ лице, каквито декларации в случая не са били
подавани (обстоятелство, изрично установено и от СИЕ). Посоченото обстоятелство
обаче не променя направения от съда извод за недължимост на такса за въпросната
услуга, с оглед липсата на безспорни доказателства за нейното предоставяне
досежно имота на В.Д..
По отношение на услугата
„поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“:
По делото не се спори, а и се
установява от приложените Заповеди № 604/28.10.2013г., № 423/29.10.2014г. и № 432/29.10.2015г. на кмета на Община В.Преслав по чл.63, ал.2
от ЗМДТ, че за териториите, попадащи в регулационните граници на гр. В.П. (където
се намира и процесният имот) е предвидено предоставянето на услугата по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Този факт се
установява и от заключението на СИЕ, сочеща изрично, че имотът, собственост на
оспорващата, попада в границите на районите, в които се извършва горепосочената
услуга.
Спорът се свежда до това дали реално
е била предоставяна услугата по поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, като се твърди също, че имотът не се е ползвал и в него не
са генерирани битови отпадъци.
По делото са представени Договори №
170/30.08.2013г., № 212/01.09.2014г. и Договор № 88/11.03.2015г. /т.4 от
делото/, сключени между Община В.Преслав като възложител и „БКС“ЕООД,
гр.В.Преслав като изпълнител, касаещи организираното събиране и транспортиране
на битови отпадъци от територията на община В.Преслав и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване в общината съответно за 2014г., 2015г. и
2016г.; месечни график-отчети за поддържане чистотата на площите за обществено
ползване на територията на Община В.Преслав; контролни листове за извършване на
предварителен контрол преди извършване на разход; Фактури, удостоверяващи
ежемесечни плащания от страна на общината на „БКС“ЕООД, гр.В.Преслав за
услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване; Актове
за установяване на извършените дейности по поддържане чистотата на площите за
обществено ползване на територията на община В.П., подписани от община В.П.
като възложител и“ БКС“ЕООД-В.П. като изпълнител; решения на Общинския съвет
съгласно чл.66, ал.1 от ЗМДТ за определяне на годишния размер на таксата. От
представените и цитирани по-горе доказателства е видно, че в периодите 2014г.,
2015г. и 2016г. на територията, в която попада процесният имот, са извършвани
дейности по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Този
извод се потвърждава и от експертното заключение, направено въз основа на
анализ на представените по делото от ответната страна договори и изготвена във
връзка с изпълнението им счетоводна и друга документация, както и от
показанията на свидетеля Р.А. .
Въз основа на същите съдът приема за
безспорно установено, че през релевантните за казуса периоди - 2014г., 2015г. и
2016г., услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване
е била предоставяна от Община В.Преслав, в т.ч. и в промишлената зона, където
се намира имотът на В.Д..
Същевременно съгласно чл.71, т.2 от ЗМДТ в редакцията й, релевантна за процесния период, е предвидено, че не се
събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,
когато услугата не се предоставя от общината.
Предвид безспорно установеното
обстоятелство, че имотът на жалбоподателката попада в границите, определени със
съответните заповеди на Кмета на общината по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, съчетано с
факта, че въпросната услуга е била извършвана съобразно договорените графици и
прил. Актове за установяване на извършените дейности по поддържане на чистотата
на площите за обществено ползване на територията на Община В.П., съдът приема,
че оспорващата дължи заплащане на същата и за трите обсъждани периоди – 2014г.,
2015г. и 2016г.. Доколкото ответната
страна, в чиято тежест е да установи предоставянето на въпросната услуга, е
ангажирала достатъчно убедителни доказателства, от които е видно, че през
2014г., 2015г. и 2016г. на територията на гр.В.Преслав регулярно са извършвани
дейности, касаещи поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съчетан
с безспорно установения факт, че имотът на В.Д. попада в индустриалната зона на
град В.Преслав и в регулационните му граници, в чиито рамки е организирана и
предоставяна услугата, съгласно заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, съдът приема,
че оспорващата дължи заплащане на такса за поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване.
Доводите на оспорващата, че през
процесните периоди имотът не е ползван, е ирелевантен за този извод, тъй като
дължимостта на таксата за чистота на териториите за обществено ползване не е
обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл.
11 от ЗМДТ лице, като за тази услуга не е налице дори и възможност
предварително да се декларира неползване.
По отношение таксата за услугата
„обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови
отпадъци“:
Чл.71, т.3 от ЗМДТ в редакцията му,
относима за процесния период предвижда, че такса за обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци не се дължи - когато няма такива.
По делото
са представени за 2014г. /т.2/, за 2015г. /т.3/ и за 2016г. /т.5 от делото/
договори между община В.П. и „Евро импекс“ ЕООД за третиране /сортиране/ на
смесени отпадъци и договор между Община Шумен и Община В.П. за обезвреждане
чрез депониране на отпадъци. Приложени са и Актовете за приемане на отпадъците
от „Евро импекс“ЕООД, ведно с издадените и платени фактури за извършване на услугата;
протоколи, подписани от „Евро импекс“ЕООД и „Титан БКС“-Шумен за транспортиране
и депониране на количествата отпадък, както и фактурите, издадени от „Титан
БКС“ Шумен на Община В.П. за депониране на отпадъците, от които е видно, че
битовите отпадъци от територията на Община В.Преслав се транспортират до
регионалното депо в гр.Шумен, където се обезвреждат. За процесния период е било
налице Регионално депо за обезвреждане на битови отпадъци, наход. се на
сметището на гр.Шумен, кв.Дивдядово, съгласно подписан между Община Шумен и
Община В.П. договор. Този извод се потвърждава и от заключението на СИЕ.
От изложеното е видно, че
и през трите периода Община В.Преслав е осигурила депо за депониране на
битовите отпадъци, а именно – Регионалното депо в гр.Шумен, респективно е
обезпечила предоставянето на услугата по третиране на битовите отпадъци,
генерирани на територията на Община В.Преслав, в депо, което изключва
възможността за отпадане на задължението за въпросната такса както съобразно
чл.71, т.3 от ЗМДТ в редакцията му, относима за 20140г.,2015г. и 2016г..
В тази връзка дали имотът на жалбоподателката генерира отпадъци или не, е въпрос, който няма релевантно значение за дължимостта на този вид услуга. По смисъла на чл.71, т.3 от ЗМДТ в редакцията му, действала през процесния период, за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а е обвързано единствено и само с наличието му, и след като на територията на общината съществува такова, то изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не може да намери приложение.
По изложените съображения съдът намира, че оспорващата дължи и заплащане на такса за въпросната услуга.Въз основа на изложеното съдът намира, че оспореният АУЗ е постановен в противоречие с материалния закон в частта му, с която са установени задължения на В.Д. за заплащане на такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ за 2014г., 2015г. и 2016г., поради това, че не е установено по безспорен начин предоставянето на тази услуга по отношение на притежавания от нея недвижим имот. В частта му, с която с АУЗ са установени задължения на В.Д. за заплащане на такса за услугите „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и „обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения“, актът е издаден в съответствие с материалния закон, доколкото предоставянето на въпросните услуги, в т.ч. и наличието на депо, са установени по безсъмнен начин, което обуславя наличието на материалноправните предпоставки за дължимост на такса за съответните услуги.
Относно конкретния
размер на задълженията за ТБО:
С обжалвания АУЗ е
установено, че за 2014г. данъчната оценка на имота, собственост на В.Д.,
включващ земя и сгради, е на обща стойност 92472,18 лева, респективно размерът
на задължението за ТБО е на обща стойност 924,72 лева главница и 251,75лева
лихви, на обща стойност 1176,47 лева.
За процесния
период размерът на ТБО за нежилищни имоти на граждани съобразно съответното
решение№530 по Протокол№48/27.01.2011г. на ОбС-В.Преслав е 10 промила върху
данъчната оценка на имота, включващи такса за услугата „сметосъбиране и
сметоизвозване“ в размер на 7,5 промила, за услугата „поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване“ в размер на 0,5 промил върху данъчната
оценка и такса „обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови
отпадъци“ в размер на 2,0 промила. Видно от СИЕ, стойността на таксата за
услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ е 693,54 лева главница и 188,81 лева
лихви за просрочие; таксата за „обезвреждане на битови отпадъци в депа или
други съоръжения за битови отпадъци“е 184,94 лева главница и 50,35 лева лихви
за просрочие и таксата за „поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване“ е 46,24 лева главница и 12,59 лева лихви за просрочие. С оглед
установената в настоящото производство недължимост на такса за услугата
„сметосъбиране и сметоизвозване“, размерът на дължимата от оспорващата такса,
включваща стойността на другите две услуги, е
231,18 лева главница и 62,94 лева лихви. Поради това оспореният АУЗ в
частта досежно установеното задължение за ТБО за 2014г. следва да бъде отменен
в частта за сумата над 231,18 лева
главница до пълния претендиран размер от 924,72 лева и над 62,94 лева лихви до
пълния претендиран размер от 251,75 лева.
С обжалвания АУЗ е
установено, че за 2015г. данъчната оценка на имота, собственост на В.Д.,
включващ земя и сгради, е на обща стойност 92336,88 лева, респективно размерът
на задължението за ТБО е на обща стойност 923,36 лева главница и 157,20 лева
лихви, на обща стойност 1080,56 лева.
За процесния
период размерът на ТБО за нежилищни имоти на граждани съобразно съответното
решение на ОбС-В.Преслав е 10 промила върху данъчната оценка на имота,
включващи такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ в размер на 7,5
промила, за услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване“ в размер на 0,5 промил върху данъчната оценка и такса „депо“ в размер
на 2,0 промила. Видно от СИЕ, стойността на таксата за услугата „сметосъбиране
и сметоизвозване“ е 692,53 лева главница и 117,90 лева лихви за просрочие;
таксата за „депо“ е 184,67 лева главница и 31,44 лева лихви за просрочие и
таксата за „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ е
46,16 лева главница и 7,86 лева лихви за
просрочие. С оглед установената в настоящото производство недължимост на такса
за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“, размерът на дължимата от
оспорващата такса, включваща стойността на другите две услуги е 230,83 лева главница и 39,30 лева лихви.
Поради това оспорения АУЗ в частта досежно установеното задължение за ТБО за
2015г. следва да бъде отменен в частта за сумата над 230,83 лева главница до пълния претендиран
размер от 923,36 лева и над 39,30 лева лихви до пълния претендиран размер от 157,20лева.
С обжалвания АУЗ е
установено, че за 2016г. данъчната оценка на имота, собственост на В.Д.,
включващ земя и сгради, е на обща стойност 92201,58 лева, респективно размерът
на задължението за ТБО е на обща стойност 922,01 лева главница и 63,39 лева
лихви, на обща стойност 985,40 лева.
За процесния
период размерът на ТБО за нежилищни имоти на граждани съобразно съответното решение
на ОбС-В.Преслав също е 10 промила върху данъчната оценка на имота, включващи
такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ в размер на 7,5 промила, за
услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ в размер
на 0,5 промил върху данъчната оценка и такса „обезвреждане на битови отпадъци в
депа или други съоръжения за битови отпадъци“ в размер на 2,0 промила. Видно от
СИЕ, стойността на таксата за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ е 691,51
лева главница и 47,54 лева лихви за просрочие; таксата за „депо“ е 184,40 лева
главница и 12,68 лева лихви за просрочие и таксата за „поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване“ е 46,10 лева главница и 3,17 лева лихви за
просрочие. С оглед установената в настоящото производство недължимост на такса
за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“, размерът на дължимата от
оспорващата такса, включваща стойността на другите две услуги, е 230,50 лева главница и 15,85 лева лихви.
Поради това оспорения АУЗ в частта досежно установеното задължение за ТБО за
2016г. следва да бъде отменен в частта за сумата над 230,50 лева главница до пълния претендиран
размер от 922,01 лева и над 15,85 лева лихви до пълния претендиран размер от
63,39 лева.
В обобщение на изложеното следва
да се посочи, че АУЗ, в частта му, с която на В.С.Д. са определени задължения
за Такса „Битови отпадъци” за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., следва да бъде частично
отменен поради издаването му в противоречие с материалния закон, както следва:
За 2014г. – в частта досежно «Дължима
сума» (главница) над 231,18 лева и в частта досежно «Дължима лихва» над 62,94
лева, респективно «Общо дължима» над 294,12 лева;
За 2015г. - в частта досежно «Дължима
сума» (главница) над 230,83 лева и в частта досежно «Дължима лихва» над 39,30
лева, респективно «Общо дължима» над 270,13 лева;
За 2016г. - в частта досежно «Дължима
сума» (главница) над 230,50 лева и в частта досежно «Дължима лихва» над 15,85
лева, респективно «Общо дължима» над 246,35 лева.
В обобщен вид, АУЗ следва да бъде
отменен в частта досежно установените задължения за Такса «Битови отпадъци» за сумата над 692,51 лева главница общо до
пълния претендиран размер от 2770,09 лева и за сумата над 118,09 лева лихви
общо до пълния претендиран размер от 472,34 лева.
В останалата му част, а именно
досежно установените задължения за ТБО в частта досежно таксата за услугите
«поддържане чистотата на териториите за обществено ползване» и „обезвреждане
на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци“, респективно лихви за
просрочие, АУЗ е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби, поради
което жалбата срещу АУЗ в тази му част следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
По
делото своевременно искане за присъждане на разноски от оспорващата и от
ответната страна. Съдът намира, на основание чл.143, ал.1 и ал.3 от АПК, с
оглед изхода на спора, на оспорващата се дължат разноски съразмерно на
уважената част, а на ответника се дължат разноски съразмерно с отхвърлената
част на жалбата. Доколкото оспорващата е направила разноски в общ размер на
856лв,съразмерно на уважената част на жалбата й се дължат разноски на стойност
632,28лв.Доколкото ответната страна е направила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 583,78 лева,
съразмерно с отхвърлената част на жалбата й се дължат разноски на
стойност 145,91 лева, които следва да бъдат присъдени в тежест на оспорващата.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК,
Шуменският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.С.Д. с ЕГН **********,***«Бялата чешма-Дъбравата
1» № 148, Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3
от ДОПК № 4765-1/05.05.2017г., издаден от Д.М.С., на длъжност специалист
„Местни данъци и такси“ в Община В.П., в частта, с която е установено
задължение за Такса «Битови отпадъци» за
2014г., 2015г. и 2016г. за сумата над 692,51лева
главница до пълния претендиран размер от 2770.09 лева и за сумата над 118,09 лева лихви до пълния
претендиран размер от 472,34 лева, респективно общо за сумата над 810,60 лева до пълния претендиран размер от
3242,43 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Д. с ЕГН **********,***«Бялата чешма-Дъбравата
1» № 148, срещу Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 4765-1/05.05.2017г., издаден от Д.М.С., на
длъжност специалист „Местни данъци и такси“ в Община В.П., в останалата му
част, с която са установени задължения за Такса „Битови отпадъци“,
включваща услугите «поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване» и „обезвреждане на битови отпадъци в депа или други
съоръжения за битови отпадъци“ за 2014г., 2015г. и 2016г. в размер на 692,51
лева главница и 118,09 лева лихви, на обща стойност 810,60 лева.
ОСЪЖДА Община В.П., гр.В.П. ул.“Борис
Спиров“№58 да заплати на В.С.Д. с ЕГН ********** *** сума в размер на
632,28лева, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.С.Д.
с ЕГН **********,***«Бялата чешма-Дъбравата 1» № 148, да заплати на Община В.П. сума в размер на 145,91
лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБ.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с
чл.138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: