Решение по дело №7675/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5159
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Константин Николов Попов
Дело: 20211110207675
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5159
гр. С., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. В.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110207675 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „********* ЕООД, ЕИК ********* срещу
наказателно постановление (НП) № 25-000143/ 08.03.2021г., издадено от Р. М.
М., на длъжност изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, гр. С., с което на „********* ЕООД, ЕИК ********* е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1
600 / хиляда и шестстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1
от КТ за нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 5 от КТ.
Жалбоподателят редовно уведомен от предходно съдебно заседание се
представлява от адв. Д. с пълномощно по делото. Моли издаденото
наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като претендира присъждането на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Представя допълнителни писмени
бележки.
Въззиваемата страна – ГИТ- С., редовно призована не изпраща
представител.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените
в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
1
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 25-
000143 от 18.02.2021г., съставен от Р. В. Е., на длъжност „главен инспектор”
при дирекция „Инспекция по труда“- гр. Т. е установено, че на 03.02.2021г. в
офиса на ДИТ- гр. Т. била извършена проверка на предоставените от
работодателя „********* ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., общ. С., район „Т.“, ул.“********“ № 19, ап. 5 документи,
свързани с възникването и съществуването на трудовите правоотношения.
Констатирано е, че горепосоченият работодател е сключил с лицето Р. Г. Р.,
ЕГН ********** трудов договор от 26.06.2020г. за работа на длъжността
„разносвач“, като в посочения трудов договор не е определен размерът на
основния платен годишен отпуск.
В съставени АУАН е посочено, че до приключване на проверката
работодателят не е представил документи удостоверяващи, че е определил
размера на основния платен годишен отпуск на работника Р. Г. Р..
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации
от АУАН и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на
„********* ЕООД, ЕИК ********* административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 600 / хиляда и шестстотин / лева за
нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 5 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда
административно- наказателна преписка и от показанията на актосъставителя
Р. В. Е., която подробно изяснява обстоятелствата, при които е извършена
проверката и нарушението, което е установено. Показанията на Е. досежно
релевантните за делото факти са еднопосочни със събраните и приобщени
писмени доказателства, включително приложеният трудов договор от
26.06.2020г., сключен между работодателя и работника Р. Г. Р., както и
протокол за проверка, установяващ обстоятелствата при които е била
извършена тя и резултатите от нея.
Установеното нарушение е било извършено в гр. С., тъй като
процесният трудов договор е бил сключен в гр. С.. По тази причина делото се
разглежда от Софийски районен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е
2
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че от обективна страна е осъществен състава на
нарушението по чл. 66, ал. 1, т. 5 от КТ. В конкретния случай в акта и НП
административното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 66, ал. 1, т.
5 от КТ – разпоредба, която вменява на работодателя при сключване на
трудовия договор ясно да определи и договори с работника размера на
основния и удължен платен годишен отпуск и на допълнителните платените
годишни отпуски. Към момента на проверката – 03.02.2021 работодателят не
е изпълнил това свое задължение при сключване с Р. Г. Р. на трудов договор
от 26.06.2020г. В посочения договор не е определен размера на основния и
удължен платен годишен отпуск на Р., за което на 18.02.2021г. е съставен на
работодателя АУАН. С бездействието си по неопределяне размера на
отпуската на Р. жалбоподателят, е осъществил нарушението, за което е
санкциониран, тъй като деянието му се субсумира в състава на чл. 66, ал. 1, т.
5 от КТ.
Изводът на наказващия орган – за бездействие от страна на задълженото лице
– жалбоподател, не е оборен от ответната страна по надлежния ред.
Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения, или
така наречените нарушения на просто извършване. Характерното при тях е че
в състава им не е посочен настъпването на вредоносен резултат. Тези
нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им, в случая с
липса на задължителен реквизит на трудовия договор. Обществената
опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от закона,
доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на определени
обществени отношения, в процесния случай свързани с охраняване и
гарантиране на трудовите права на работещите.
По делото се установява, че до приключване на проверката
работодателят не е представил доказателства, че е определен размера на
основния платен годишен отпуск на работника Р. Р.. Доколкото липсват
каквито и да било данни, че нарушението е било отстранено до приключване
на проверката, съдът приема че административно- наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 414, ал. 1 от КТ.
С оглед обстоятелството, че е ангажирана административно-
наказателната отговорност на юридическо лице, доколкото се касае за
3
обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпросът за субективната
страна на деянието.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното
постановление. При съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57,
ал.1 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна
степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то
по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му
нарушение и съответно да организира защитата си. Атакуваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентен орган.
При определяне размера на наказанието наказващият орган е взел
предвид характера и тежестта на нарушението с оглед важността на
засегнатите от него обществени отношения. Съгласно чл.12 от ЗАНН целта
при прилагане на административното наказание е постигане на превантивен и
предупредителен ефект на наказанието към спазване на установения правен
ред. Съдът намира, че наложеното наказание е справедливо и с него може да
се постигнат целите, визирани в ЗАНН.
Предвид изхода на делото и доколкото въззиваемата страна не
претендира разноски,то такива не и се дължат.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1
от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 25-000143/
08.03.2021г., издадено от Р. М. М., на длъжност изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. С., с което на
„********* ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 600 / хиляда и шестстотин / лева на
основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 66, ал.
1, т. 5 от КТ.
4

Настоящото решение може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна
жалба пред Административен съд – гр. С., по реда на АПК.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5