РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330113268 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД от „Виовес“
ЕООД срещу „Китас“ ЕООД.
Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху ПИ с
идентификатор *****по КК и КР на гр. П., заедно с намиращите се в него сгради, вкл. с
идентификатори .4 и .6. Имуществото било придобито от „Трансекспрес“ ЕООД с
нотариален акт от 2019г. Преди това от имотите бил сключен договор за наем между
продавача и „Транслогистика“ ООД, който бил вписан в СВ. Ищецът бил обявен в
несъстоятелност с решение на ОС-Пловдив от 12.03.2020г. и назначеният синдик
отправил предизвестие за прекратяване на договора за наем, което било получено от
управителя на наемателя. Твърди, че правоотношението било прекратено, но
наемателят не предал владението на имотите. Твърди, че ответното дружество имало
сключен договор за пренаемане и след прекратяването на описаното правоотношение
ползвало без основание 300 кв.м. от ПИ с идентификатор **** по КК и КР на гр. П., и
по 144 кв.м. от намиращите се в него сгради, вкл. с идентификатори .4 и .6. Иска се
осъждането на ответника да плати обезщетение за неоснователното ползване в размер
на по 900 лева за всяка част от сградата и 200 лева за частта от поземления имот за
периода месец декември 2020 г. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват претенциите.
Твърди, че е имал сключен договор за наем с „Транскекспрес“ ЕООД за процесните
имоти, но същият е бил прекратен през 2016г. и дружеството върнало вещта. Предвид
1
горното се иска отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
От представения по делото договор за наем от 10.10.2018 г. се установява, че
между „Трансекспрес“ ЕООД като наемодател и „Транслогистика“ ООД като наемател
е възникнало валидно облигационно правоотношение по делото за възмездно ползване
на движими и недвижими вещи, сред които и процесните- поземлен имот с
идентификатор *****по КК на гр. П. и две от сградите с идентификатори .4 и .6.
Уговорен е срок на договора от 10 години до 31.10.2028 г. и наем в размер на 1600 лева
без ДДС на месец за всички имоти, дължим до 15-о число на месеца, за който се
отнася. В чл. 8, т. 4 е изрично договорено правото на наемателя да предоставя части от
имота за ползване на трети лица, възмездно или безвъзмездно. Договорът е с
нотариална заверка на подписите и е вписан в СВ на 10.10.2018 г. След това с
нотариален акт от 28.06.2019г. наемодателят „Трансекспрес“ ЕООД е продал
недвижимите имоти предмет на наемното правоотношение на ищеца „Виовес“ ЕООД.
На основание чл. 237, ал. 1 ЗЗД договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя,
ищец в настоящото производство.
С решение 12.03.2020 г. по гр.д. № 1072/2019 г. на ПОС по отношение на ищеца
е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност
01.10.2019 г. С определение от 22.06.2020 г. е назначен поС.ен синдик, който на
основание чл. 644 ТЗ във вр. с чл. 658, ал. 1, т. 6 ТЗ е отправил предизвестие до
наемателя- „Транслогистика“ ООД за прекратяване на сключения на 10.10.2018 г.
договор за наем, като е поискано предаване на имотите. Документът е получен от
третото лице на 29.10.2020 г., като е отбелязана фамилията на управителя- Александър
Тонев и връчването не е оспорено.
Съгласно практиката на ВКС- Решение № 212 от 19.01.2017 г. на ВКС по т. д. №
3447/2015 г., I т. о. по общо правило на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД прекратяване на договорната
връзка е възможно по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона. Нормата на чл. 644, ал. 1 ТЗ регламентира специална законова хипотеза на
прекратяване на договор. В производството по несъстоятелност, без да е необходимо
съгласие на страните по договора, извънсъдебно по преценка на синдика, последният
може да упражни потестативното право с едностранно изявление да преустанови
занапред действието на договора, страна по който е несъстоятелният длъжник.
Синдикът може да прекрати всеки договор на несъстоятелния длъжник. Законът не
поставя изисквания по отношение вида на сделката, времето, когато тя е сключена или
качеството на съконтрахента на несъстоятелния длъжник. Единственото условие е
задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или частично. Именно когато не е
започнало изпълнението на договора или то е реализирано само частично, по преценка
на синдика в интерес на масата на несъстоятелността, напр. за да се предотврати
бъдещо влошаване на финансовото съС.ие на длъжника, последният може да бъде
2
освободен от обременяващи задължения чрез прекратяване на сключени договори.
В настоящия случай се касае за договор с периодично изпълнение, поради което
съдът намира, че същият попада в хипотезата на чл. 644, ал. 1 ТЗ, след като към
момента на отправяне на изявлението на синдика все още не е настъпил краят на
уговорения срок за ползване. Ето защо е налице частично изпълнение и синдикът
разполага с правомощието да прецени дали е в интерес на масата на несъстоятелността
да запази облигационното правоотношение. Единственото изискване на закона в
разглежданата хипотеза на прекратяване е да не са осъществени изцяло или частично
престациите на страните. С оглед на изложеното в съответствие с предвиденото по чл.
644, ал. 1 и ал. 2 ТЗ синдикът на ищеца е упражнил надлежно потестативното право за
прекратяване на договора за наем от 2018 г. с отправянето на предизвестие до
насрещната страна по него, връчено на 29.10.2020 г. Предвид изтичане на
регламентирания в чл. 644, ал. 2 ТЗ 15-дневен срок договорът между страните е бил
прекратен. С настъпването на това обстоятелство е отпаднала възможността третото за
спора лице наемател да преотдава части от имотите за временно ползване.
Такъв договор се установява да е бил сключен с ответника по делото на
01.10.2019 г., като е уговорено ползването на офис в сграда с идентификатор .2 и общо
12 места за паркиране на автомобилни композиции, полуремаркета и леки автомобили,
срещу възнаграждение от 770 лева. Сключеният между ответника и „Транслогистика“
ООД договор за наем не обвързва ищеца, но не се оспорва от него. Предвид приетата
по делото ДССЕ се установява с категоричност, че облигационното правоотношение е
съществувало и е било изпълнявано към началото на процесния период- 01.12.2020 г.,
като задълженията по него са били платени по банков път на 09.12.2020 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
В ППВС № 1/79 г. за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е указано, че между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без
обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото
са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в
случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно
основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото
функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от
несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да
отдава под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и
3
същи факти- ползването без правно основание от несобственика- ответник на
собствения недвижим имот на ищеца, произтича обедняването на последния, което се
изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим
имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за
ползване на недвижимия имот за процесния период. /Решение № 276 от 14.09.2015г. по
гр.д. № 5496/2014г. на ВКС, IV г.о./
В настоящия случай не се установява обедняване на ищеца. По отношение на
двете сгради не се доказа реално ползване от страна на ответника. От представения
договор за наем се установява ползването на офис, но в сграда с идентификатор .2,
която е различна от посочените в исковата молба с идентификатори .4 и .6 по КК.
Ползването им не се установява и от събраните гласни доказателствени средства,
защото свидетеля не посочва, нито конкретните сгради, в които е забелязал камиони на
ответника, нито къде се намира помещението, в което е открил управителя. Освен това
следва да се има предвид, че преките възприятия на свидетеля обхващат период преди
процесния, а впечатленията му за съС.ието в момент произтичат от едно посещение
през 2022 г.- повече от две години след периода предмет на делото.
Ето защо при така събраните доказателства не може да се приеме, че се
установява ползването на части от процесните сгради.
С категоричност се установява, че ищецът е ползвал част от поземления имот за
паркиране на МПС по силата на договор за наем от 2019 г., сключен с
„Транслогистика“ ООД. В самия договор страните не са уговорили конкретно
разположение на предоставените места за паркиране, поради което не може да се
възприеме възражението на ответника, че не в правоотношение с „Транслогистика“
ООД по отношение на процесната земя. След като се установява да е сключен договор
за наем на места за паркиране и плащането на наемна цена по него, съдът намира, че с
категоричност се доказва осъществявано от ответника ползване на земята. Конкретното
разположение на тези паркоместа е без значение за изхода на делото, защото страните
по договора за наем не са договорили такова, а с плащането на наемната цена
ответникът признава, че реално е ползвал такива, отново без да конкретизира къде в
имота.
Въпреки това предявеният иск се явява неоснователен, защото не се доказва
обедняване на ищеца от факта на ползването на поземления имот от ответника.
От представения договор и приетата ДССЕ се установява, че ответникът не е
заел самоволно част от поземления имот, а е бил допуснат до него от наемателя на
ищеца- „Транслогистика“ ЕООД, който е осигурил безпрепятствено ползването му за
процесния период. В действителност дружеството не е имало правомощия за
отдаването на поземления имот под наем, но това не опорочава възникналото
правоотношение между него и ответника. По съществото си то представлява отделен
4
неформален договор за наем на части от поземления имот, сключен с лице, което се е
легитимирало като имащо право да предостави ползването. Така сключеният договор е
действителен. Наемният договор създава само облигационни отношения между
страните по него, за които възникват съответни насрещни задължения за предоставяне
на наетата вещ и за плащане на уговорената цена. За тази облигационна връзка е без
значение чия собственост е вещта, предмет на договора, доколкото наемодателят
осигурява възможността да се ползва вещта.
От приета по делото ДССЕ се установява осчетоводяването на фактура за наем,
издадена за процесния период, както и плащането на задължението по нея от ответника
на третото лица- „Транслогистика“ ООД, което се явява наемодател по сключения
между тях договор. Когато едно лице е сключило наемен договор за обекта предмет на
спора, само то има вземане за наема от наемателя. Правото на собственика се изразява
във вземане срещу наемодателя, упражняващ като ползвател правото на собственост и
събиращ гражданските плодове. В този смисъл: Решение № 161 от 19.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3093/2021 г., IV г. о. и Решение № 83 от 10.02.2000 г. на ВКС по гр. д.
№ 1107/99 г., IV г. о/.
В този контекст, не е налице неоснователно обогатяване на ответника, след като
е допуснат в имота от лице, което се е легитимирало като ползвател по договор за
наем, не е уведомен за прекратяването на правоотношенията и е платил за
осъществяваното ползване. Изложеното изключва възникването на вземането по чл. 59
ЗЗД. Не е настъпило неоснователно разместване на блага в смисъла, разяснен с т. 5 на
ППВС № 1/1979 г., защото обедняването и обогатяването не произтича от едни и същи
факти. Обедняването е породено от действията на трето лице, а не от самото ползване
на ответника.
С оглед на изложеното, претенциите по чл. 59 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски в размер на 370 лева за адв. възнаграждение.
На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ, с оглед изхода на спора и съобразно предмета на
производство в полза на бюджета на съдебната власт следва да бъде присъдена ДТ в
размер на 150 лева. (Решение № 19 от 22.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2673/2021 г., I т.
о.; Решение № 60172 от 24.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 2501/2020 г., II т. о.;
Определение № 92 от 16.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2413/2016 г., I т. о.)
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Виовес“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК
5
*********, срещу „Китас“ ООД, ЕИК *********, искове за осъждането на „Китас“
ООД да заплати на „Виовес“ ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 900.00 лева-
обезщетение за ползване на 144 кв.м. от сграда с идентификатор **** с площ от 1473
кв.м. за периода месец декември 2020 г.; сумата от 900.00 лева- обезщетение за
ползване на 144 кв.м. от сграда с идентификатор **** с площ от 453 кв.м. за периода
месец декември 2020 г.; и сумата от 200.00 лева- обезщетение за ползване на 300 кв.м.
незастроена площ от поземлен имот с идентификатор ***** с площ от 23619 кв.м. за
периода месец декември 2020 г.; ведно със законна лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба– 16.08.2021г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „Виовес“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, да заплати на
„Китас“ ООД, ЕИК *********, сумата от 370.00 лева- разноски в производство.
ОСЪЖДА „Виовес“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив
държавна такса за образуваното дело в размер на сумата от 150.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6