РЕШЕНИЕ
№ 6592
гр. София, 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110123139 по описа за 2022 година
Ищецът ... е предявил срещу П. Х. Б., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1364,49 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот представляващ ..., находящ се в ...., аб. № ..., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 20.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 235,00 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.12.2021 г., 44,23 лева - стойността
на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 20.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 9,71 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г.
до 09.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 02.01.2022 г. по ч. гр. дело № 72703/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик
на 1/2 от топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно
1
– не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния
период, изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка.
Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за
стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна
е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника лично и чрез адв. П., в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че е
собственик на идеална част от имота. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави
искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски за адвокат. Не
представя нарочен списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната от ответника ..., не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 20.12.2021 г. г. срещу П. Х. б., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 72703/2021 г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 02.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок по чл. 414, ал. 2 от
ГПК от П. Х. Б., поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу
ответницата, които искове са процесуално допустими.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
2
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, както и че ответницата е
собственик на 1/2 ид. част от имота.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от
страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В настоящия случай не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че ответницата П. Х. Б., е собственик на 1/2 ид. част от имота – ..., находящ се
в ..., за спорния период. По делото не се установява в рамките на периода, за който се търси
заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е придобило
собствеността върху него, ето защо ответницата има качеството на потребител на топлинна
енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Ето защо ответницата като съсобствениик на топлоснабдения имот за спорния период
е била обвързана от договора за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на
който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г.,
които са публикувани.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е и
обстоятелството, възникнало ли е вземането за главниците и лихвите.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
представените и приети по делото писмени доказателства за извършени метрологични
проверки, както и от документите, представени от третото лице-помагач, се установява, че в
топоснабдения имот за периода и имало 3 бр. радиатори и 1 бр. лира и 1 водомер за топла
вода. В имота е осигурен достъп за отчет за периода от м.05.2018 г. до м. 04.2020 г. и е
извършван визуален отчет на уредите, на 30.04.2019 г. и 30.05.2020 г. Според
заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ, топлинна енергия за
отдадена сградна инсталация и отопление след изравняването е в размер на 1319,11 лева, за
което ответница отговаря до размер на 659,56 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., съобразно квотите в съсобствеността. За разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 1364,49 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли, като съдът дължи
произнасяне и по своевременно въведеното възражение за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
3
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
20.12.2021 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
20.12.2018 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче,
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2018 г. до 30.07.2018 г.,
тъй като вземането за август 2018 г. е станало изискуемо на 16.10.2018 г. и при отчитане на
периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП,
давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 20.12.2021 г.
Както се установява от заключението на вещото лице, за периода от 01.05.2018 г. до
31.07.2018 г. не е начислявана стойност на топлинна енергия за отопление на имот, сградна
инсталация и битова гореща вода, ето защо искът на ищеца за главницата следва да се уважи
в размера, посочен по горе и за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., като за периода от
01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
4
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ... на клиенти в гр.София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение
се търси за периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г., вземането не е погасено по давност, при
съобразяване датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 20.12.2021 г. и факта, че давностният срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, ето защо искът за главницата за
дялово разпределение следва да се уважи в размер от 22,12 лева за периода от м.11.2018 г.
до м.04.2020 г., съобразно квотата на ответницата в съсобствеността, а за разликата над 22,12
лева до пълния размер от 44,23 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, които не са погасени
по давност се дължи за периода за период от 3 години от подаване на исковата молба по
аргумент от чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 111, буква „б“ от ЗЗД. В конкретния случай
лихвата да се претендира за периода от 15.09.2019 г. до 09.12.2021 г., който не е обхванат от
погасителната давност, освен това не е начислявана върху погасени по давност главници,
поради което се дължи за целия исков период до размера от 117,50 лева, съответен на
квотата в съсобствеността на ответницата. Ето защо искът на ищеца за обезщетение за
забава върху главницата следва да се уважи за сумата от 117,50 лева и за периода от
15.09.2019 г. до 09.12.2021 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
235,00 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
9,71 лева за периода от 31.12.2018 г. до 09.12.2021 г. е неоснователна и като такава следва да
5
се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 33,07 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 83,07 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 40,15 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 33,07 лева за държавна такса (лист 13),
15 лева за съдебни удостоверения (л. 124) и общо 700 лева за СТЕ и ССчЕ (л. 127, 128).
Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 409,91 лева – разноски в исковото производство или общо за двете 450,06 лева.
Ответницата не е сторила разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата П. Х. Б., ЕГН **********, с адрес в ...., дължи на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление в..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 659,56 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот представляващ ..., находящ се в ...., аб. № ..., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 20.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 117,50 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.12.2021 г., 22,12 лева - стойността
6
на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 20.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
02.01.2022 г. по ч. гр. дело № 72703/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия над уважения размер от 659,56 лева до
пълния претендиран размер от 1364,49 лева като неоснователен и за периода от 01.05.2018 г.
до 31.07.2018 г. като погасен по давност, иска за главница за дялово разпределение за сумата
над 22,12 лева до пълния предявен размер от 44,23 лева като неоснователен и исковете по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 117,50 лева до пълния предявен размер от 235,00 лева върху
главницата за топлинна енергия и за сумата от 9,71 лева за периода от 31.12.2018 г. до
09.12.2021 г. върху главницата за дяловото разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Х. Б., ЕГН **********, да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 450,06 лева - разноски в
производството, от които 40,15 лева в заповедното и 409,91 лева в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК *********, като трето лице-
помагач на страната на ищеца ..., ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7