РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Бургас , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20202120104585 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Община Камено против АН. Р. Р.,
от гр. Камено, и „Дием“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Камено, с която
претендира прогласяване нищожността на договорите за покупко-продажба от 11.04.2012
год., 22.08.2013 год., 03.12.2013 год., както и на договорите, сключени с Нотариален акт
№№ 27/12.02.2013 год. и 158/17.07.2013 год., двата на нотариус рег. № 250, поради
сключването им за невъзможен предмет, по отношение следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ...., адрес – с. Т.., Община Камено, местност „...“,
площ – 42 652 кв. м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ..., адрес – с. Т.., Община
Камено, местност „...“, площ – 6452 кв. м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ...,
адрес – с. Т.., Община Камено, местност „...“, площ – 10 520 кв. м., и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С
ИДЕНТИФИКАТОР ..., адрес – с. Т.., Община Камено, местност „....“, площ – 10 372 кв. м.;
претендира приемане за установено по отношение на двамата ответници, че ищецът е
собственик на описаните имоти, представляващи публична общинска собственост, както и
осъждане на ответниците да му предават владението върху имотите.
Исковата молба е уточнена устно, в проведените на 12.10., 25.11.2020 год. и
26.04.2021 год. открити съдебни заседания.
Правните основания на предявените обективно съединени установителен и
осъдителен искове са чл. 26, ал. 2, предл. първо, ЗЗД и чл. 108, ЗС.
Ответниците оспорват исковете, молят за отхвърлянето им и за присъждане на
1
деловодните разноски; ангажират доказателства. В условие на евентуалност ответниците се
позовават и на давностно владение за придобивате на процесните имоти.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че процесните имоти са представлявали имот № 615 по
землището на с. Т..., Община Камено – язовир в местността „...“, с площ от 93.534 кв. м., за
който е бил съставен Акт за публична общинска собственост № 27/30.10.1997 год. С
констативен протокол от 15.01.2007 год. комисия на Община Камено е предложила
бракуването на този язовир, предвид скъсаната му стена, а с Протоколно решение №
35/25.01.2007 год. на ОбС-Камено имотът е обявен за пасище, мера и за частна общинска
собственост, съставен е Акт за частна общинска собственост № 345/12.06.2007 год.
От описания имот са били обособен имот № 617, с площ от 49.109 дка, и имот № ...,
с площ от 44.424 дка.
За имот № 617 е обявен търг от Община Камено и е бил продаден на ответника А.Р.
с договор от 11.04.2012 год. Имот № ...също е бил разделен, от него са обособени поземлени
имоти с идентификатори 73211.90.65 и 73211.90.67, които са прехвърлени от А.Р. на
ответника „Дием“ ЕООД – с процесните договори за покупко-продажба, сключени с
Нотариален акт №№ 27/12.02.2013 год. и 158/17.07.2013 год., двата на нотариус рег. № 250.
От имот № 618 са били обособени имот № 620, с площ от 10.522 дка, понастоящем
представляващ поземлен имот с идентификатор ... и имот № ..., с площ от 10.373 дка,
понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор .... Тези два имота са
продадени от Община Камено на ответника-ЕООД с договори от 22.08. и 03.12.2013 год.
Ищецът твърди, че процесните имоти, които са пасища, мера представляват
публична общинска собственост (чл. 25, ЗСПЗЗ и чл. 7, ЗОС), поради което разглежданите
сделки са нищожни, като сключени с невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2, предл. първо, ЗЗД
(Решение № 157/28.11.2016 год. по гр. д. № 1874/2014 год. на II ГО на ВКС).
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск
по чл. 26, ал. 2, предл. първо, ЗЗД за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане главно
и пълно доказване легитимацията си на собственик на процесните имоти, представляващи
публична общинска собственост по см. на чл. 25, ЗСПЗЗ (съгл. редакцията от 23.01.2009
год.), които са предмет на спорните разпоредителни сделки. Съдът е ограничен от рамките
на въведените от ищеца фактически твърдения, като намира, че имотите са представлявали
язовир, изграден през 1975 год. върху дере-земеделска земя, която е била държавна
собственост – чл. 2 и чл. 6 от ЗС (в ред. преди 17.04.1990 год.). Делото не съдържа
доказателства, обосноваващи извода, че язовирът е бил придобит от ТКЗС в с. Трояново –
фактът, че това стопанство е било инвеститор на обекта, няма вещно-правно действие,
2
изключващо принципа на приращението – чл. 92, ЗС. Същото се отнася и до
заприходяването на язовира като актив на ТКЗС „Георги Димитров“ – то не представлява
оригинерно или деривативно правно основание за придобиване на възникналия
самостоятелен обект на правото на собственост. Предвид липсата на доказателства, че
дерето, върху което е изграден язовирът, е било собственост на член-кооператорите, на
друга кооперация или обществена организация по см. на чл. 2 от ЗОС – в ред. преди 1990
год. (вж. Решение № 468/02.07.2010 год. по гр. д. № 921/2009 год. на І ГО на ВКС), съдът
приема, че земята е била държавна собственост, което право се е разпростряло и върху
новоизграденото хидротехническо съоръжение. С влизане в сила на § 7, ал. 1, т. 2 от ПЗР на
ЗМСМА – 17.09.1991 год., язовирът е преминал в собственост на Община Камено, тъй като
е представлявал обект от местно значение, но тази разпоредба не определя дали съответният
имот става публична или частна общинска собственост. Извод, че язовирът е станал
публична общинска собственост, не може да се изгради и върху хипотезите на чл. 3, ал. 2, т.
т. 1 и 2, ЗОС; няма и данни за определянето му за обект, предназначен за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение, с акт на ОбС на Община
Камено – чл. 3, ал. 2, т. 3, ЗОС.
Съдът намира, че процесният язовир е продължил да съществува и след скъсването
на стената му през 1983 год. (вж. т. 9 от констативния протокол от 15.01.2007 год.), тъй като
не е била завършена процедурата по бракуване и заличаване, съгл. Наредба № 13/29.01.2004
год., в т. ч. премахване на остатъчната язовирна стена и пълно освобождаване на речното
русло (вж. устното допълнение на приетото експертно заключение в откритото съдебно
заседание на 25.01.2021 год.). От правна гледна точка имотът е продължил да представлява
язовир, въпреки че не е изпълнявал предназначението си, тъй като в чашата му не се е
събирала вода, а дъното му се е заблатявало, а тинята – втвърдявала и пречела на всякаква
растителност (съгл. показанията на разпитания свидетел Георги Тонев). Лошото
функциониране на съоръжението за предвидената цел не може да го изключи от правния
мир като обект на правото на собственост, ако не са спазени нормативните изисквания за
заличаването му като такъв обект, което в разглежданото дело не е доказано.
Изложените изводи на съда, обаче, не сочат на нищожност на процесните
разпоредителни сделки. Язовирът е бил част от патримониума на Община Камено като
частна общинска собственост, поради което и не е била налице правна пречки за
разпореждането с него – с обособените от първоначалния имот самостоятелни обекти по
КККР на с. Трояново. Ищецът не е провел главно и пълно доказване за законосъобразната
промяна на начина на трайното ползване на процесната земя, за да бъде приложима
нормативната забрана за разпореждане по чл. 25, ЗСПЗЗ. Видно от представеното
Протоколно решение № 35/25.01.2007 год., такава промяна е гласувана от Общинския съвет
на Община Камено (без посочване на правно основание за промяната на начина на трайно
ползване). Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се съобрази с цитираното
протоколно решение, тъй като то не е породило целения правен резултат, предвид факта, че
промяната на начина на трайното ползване на земята е в предметната компетентност на
3
комисията по чл. 78а, ППЗСПЗЗ, а такъв надлежен акт не е възникнал в правния мир. От
друга страна, следва да се има предвид и фактът, че според решението на ОбС-Камено,
имотите „са престанали да имат предназначение, като язовири“, но както бе посочено по-
горе в мотивите на настоящия съдебен акт, не са налице фактическите и правни основания
за възникване на това обстоятелство. За пълнота на изложението следва да се има предвид и
фактът, че след изграждането на язовира през 1975 год. процесният имот не е бил по своята
характеристика пасище-мера – в тази насока са неопроверганите показания на двамата
разпитани свидетели.
Предвид изложеното, съдът намира, че петте разпоредителни сделки не са сключени
с невъзможен предмет, тъй като се отнасят за имоти-частна общинска собственост, т. е.
искът по чл. 26, ал. 2, предл. първо, ЗЗД е неоснователен.
Формираните изводи на настоящата съдебна инстанция сочат, че към настоящия
момент Община Камено не е легитимирана като собственик на процесните четири имота,
които не представляват публична общинска собственост. По делото не е въведено друго
годно правно основание за придобиване правото на собственост от страна на ищеца, поради
което и искът по чл. 108, ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен – и в двете му
части.
Неоснователността на исковете изключва задължението на съда да разгледа и да се
произнесе по същество на въведеното от ответниците възражение за придобиване по
давност, тъй като не е настъпило условието, под което то е предявено.
Неоснователността на предявените искове налага уважаване молбата на ответника-
ЕООД за присъждане направените деловодни разноски в общ размер от 410 лева – сбор от
платените възнаграждение за вещо лице и държавна такса за съдебни удостоверения (чл. 78,
ал. 3, ГПК). Идентичната молба на ответника А.Р. следва да бъде оставена без уважение, тъй
като делото не съдържа доказателства за направени от посочената страна разноски във
връзка с правната й защита в настоящия съдебен процес.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, ЗЗД на Община
Камено, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 101,
против АН. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Камено, ул. „Димчо Дебелянов“ № 1, и
„Дием“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Камено, ул. „Георги
Димитров“ № 19, за прогласяване нищожността на договорите за покупко-продажба на
недвижими имоти, сключени за невъзможен предмет с договор за покупко-продажба от
11.04.2012 год.; договор за продажба по Нотариален акт № 27/12.02.2013 год., том І, н. д. №
4
23/2013 год. на нотариус рег. № 250; договор за продажба по Нотариален акт №
158/17.07.2013 год., том І, н. д. № 136/2013 год. на нотариус рег. № 250; договор за покупко-
продажба от 22.08.2013 год. и договор за покупко-продажба от 03.12.2013 год., за следните
недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ..., адрес – с. Т.., Община Камено,
местност „Чото...ата“, площ – 42 652 кв. м., трайно предназначение на територията –
територия, заета от води и водни обекти;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ..., адрес – с. Т.., Община Камено,
местност „...“, площ – 6452 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ..., адрес – с. Т.., Община Камено,
местност „...“, площ – 10 520 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ..., адрес – с. Т.., Община Камено,
местност „...“, площ – 10 372 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108, ЗС, на Община Камено, код по
БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 101, за приемане за
установено по отношение АН. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Камено, ул. „Димчо
Дебелянов“ № 1, и „Дием“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Камено, ул. „Георги Димитров“ № 19, че ищецът е собственик на следните недвижими
имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ..., адрес – с. Т.., Община Камено,
местност „...“, площ – 42 652 кв. м., трайно предназначение на територията – територия,
заета от води и водни обекти; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ... адрес – с. Т..,
Община Камено, местност „...“, площ – 6452 кв. м., трайно предназначение на територията –
земеделска; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ...., адрес – с. Т.., Община Камено,
местност „...“, площ – 10 520 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ... адрес – с. Т.., Община Камено, местност „...“,
площ – 10 372 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, както и за
осъждане на двамата ответници да предадат на ищеца владението върху описаните четири
процесни имота.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по
настоящото дело в Службата по вписванията при БсРС, след влизането му в законна сила.
ОСЪЖДА Община Камено, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Камено,
ул. „Освобождение“ № 101, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Дием“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Камено, ул. „Георги Димитров“ №
19, деловодни разноски в размер от 410 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 3, ГПК на
ответника АН. Р. Р. за осъждане на ищеца Община Камено да му заплати деловодни
5
разноски.
След влизане на решението в законна сила делото да се докладва незабавно, с оглед
преценка за събиране на държавна такса върху предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6