№ 5619
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110151917 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на П. П. М., ЕГН **********, постоянен адрес г..,
съдебен адрес .. (ищца) чрез упълномощения процесуален представител адвокат Д. М.
от Пловдивската адвокатска колегия. Ищцата твърди, че е сключила договор за
паричен заем № 737861/17.12.2021г. с ответната страна „..“ ООД. Твърди, че съгласно
договора за кредит е усвоила сума в размер на 300 лева, а е трябвало да върне сума в
общ размер от 315,21 лева на 12 ежемесечни вноски. Освен това съгласно чл. 8 от
договора е трябвало да заплати неустойка в размер на 104,79 лева, разсрочена на 12
ежемесечни вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен
заем ставало в размер на 420 лева. Твърди, че е заплатила сумата от 332,67 лева, от
която 300 лева главница, 15,21 лева лихва и 17,46 лева неустойка. Счита, че
начислената неустойка противоречи на закона и добрите нрави. Твърди, че тя е
необосновано висока, като чрез нея се достига до неоснователно обогатяване в полза
на ответника. Поддържа, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена.
Твърди, че сумата, дължима за неустойка, следва да е част от дейността по управление
на кредита и следва да е включена в годишния процент на разходите. Поради
пропускът да бъде включена отразеният в договора годишен процент на разходите не
съответства на реално прилагания. Моли за прогласяването на клаузата за неустойка за
нищожна и осъждане на ответника да заплати сумата от 17,46 лева, представляваща
недължимо платена по недействителна клауза за неустойка уговорена по договор за
паричен заем № 737861/17.12.2021 г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество „..“ ООД, ЕИК .., седалище и адрес на управление .., съдебен адрес .., чрез
упълномощения процесуален представител адвокат Д. М.. оспорва предявения иск като
1
недопустим и неоснователен. Счита, че ищцата няма интерес от така предявения иск,
доколкото процесният договор е бил прекратен/приключен. Оспорва да е била
начислявана неустойка на ищцата. Оспорва договорът да е в противоречие със закона.
Моли за отхвърлянето на предявения иск.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е предявена от заинтересовано лице чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. С определение № 7026 от 21. 02. 2023 г.
съдът освободи ищцата от задължението да внася авансово държавни такси и съдебни
разноски до окончателното приключване на делото. Исковата молба отговаря и на
останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение тя е редовна, а
предявените с нея искове са процесуално допустими. Ищцата има правен интерес да
установи недействителността на договорна клауза и след изплащането на паричните си
задължения по договора, така че да поиска връщане на платеното при начална липса на
основание.
Двата кумулативно съединени иска са установителен с правно основание чл. 26,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и осъдителен с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В тежест на ищцата е да установи при условията на
пълно и главно доказване твърдените от нея пороци, обуславящи нищожността на чл. 8
от договор за паричен заем № 737861 от 17. 12. 2021 г., както и че е заплатила въз
основа на тази нищожна уговорка на ответното дружество сумата в размер на 17 лева и
46 стотинки.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 17. 12. 2021 г. те са сключили по реда договор за паричен заем №
737861, по силата на който ответното дружество предоставил на ищцата парична сума
в размер на 300 лева, а ищцата се задължила да му възстанови тази сума и да му
заплати възнаградителна лихва в размер на 3, 34 % (фиксирана, на месечна основа) на
12 ежеседмични вноски, всяка от които в размер на 26 лева и 27 стотинки (само
последната вноска била в размер на 26 лева и 24 стотинки). Наред с това ищцата поела
задължението в тридневен срок от сключването на договора да предостави на
ответника определено персонално обезпечение (гарант), отговарящо на редица
изисквания, както и допълнително обезпечение (отбелязано е „ценна книга, издадена в
полза на Заемодателя“). При неизпълнение на последното задължение ищцата
трябвало да заплати на ответника и неустойка в размер на 104 лева и 79 стотинки,
която страните уговорили да се разсрочи и да се заплаща успоредно с вноските по
кредита (чл. 8 във връзка с чл. 6 от договора). При това положение съгласно
съдържанието на договора годишният процент на разходите възлизал на 49, 12 %.
С определението по чл. 140 ГПК от 20. 07. 2023 г. съдът задължи ответното
дружество на основание чл. 190 ГПК по искане на ищцата да представи справка за
извършените от нея плащания във връзка с процесния договор за заем, като го
предупреди, че при неизпълнение на това задължение съдът може да приеме, че ищцата
му е заплатила сумата в размер на 17 лева и 46 стотинки неустойка по договора.
Електронният препис от това определение беше надлежно връчен на ответното
дружество на 03. 08. 2023 г. (л. 34). Въпреки това изисканата справка не беше
представена. При това положение съдът приема за установено, че ищцата е заплатила в
полза на ответното дружество сумата 17 лева и 46 стотинки, представляваща неустойка
по чл. 8 от договора.
2
При това положение първостепенният съд направи следните изводи.
При сключването на процесния договор няма данни ищцата, физическо лице, да
е действувала във връзка с упражнявана от нея търговска дейност или професия.
Тогава следва да се приеме, че тя е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби към Закона за защита на потребителите, съответно чл. 9,
ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). При това положение и доколкото не е
налице някое от изключенията по чл. 4 ЗПК, то следва да се приеме, че спрямо
процесния договор се прилагат правилата на ЗПК. Според тях договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа данни за годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Въпросният
годишен процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит
(чл. 19, ал. 1 ЗПК) и не може да надвишава петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет (чл. 19, ал. 4 ЗПК). А според законовото определение на пар. 1, т.
1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Възникването на неустоечното задължение е на практика сигурно събитие. Още
при сключването на договора за потребителски кредит страните са предвидили, че
ищцата няма да изпълни обуславящото го задължение за предоставяне на персонално
обезпечение, защото изпълнението на последното е било уговорено в твърде краткия
тридневен срок от сключването на договора и е било свързано с редица изисквания към
характеристиките на персоналното обезпечение. Наред с това страните още при
сключването на договора за кредит са предвидили заплащането на тази неустойка
разсрочено и успоредно с вноските за главница и възнаградителна лихва, което също е
индикация за сигурността на разхода за неустойка. При това положение става въпрос за
разход, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит, бил е известен на
кредитора и потребителят е трябвало да се задължи да го заплати, за да бъде сключен
договорът. Поради тези съображения настоящият състав на първостепенния съд
приема, че неустойката е трябвало да бъде включена при изчисляването на годишния
процент на разходите. При подобно включване действителният годишен процент на
разходите всъщност превишава нормативно установения максимум по чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Тогава, от една страна, клаузата за неустойка по чл. 8 от договора противоречи
на императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и следователно е нищожна.
Същевременно, от друга страна, първостепенният съд отчита също така, че страните са
посочили в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите по него,
3
който се отклонява от действителния. Пропускът на страните да посочат действителния
размер и начина на формирането на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит обуславя недействителността му на основание чл. 22 във връзка
с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за потребителски кредит
да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите и начина на
формирането му произтича от правото на потребителя да може да прецени правилно
икономическите последици от сключването на договора, както и да може да направи
адекватно сравнение с предложения за сключването на други договори за
потребителски кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“ кредита). В
сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд
(решение № 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело №
8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр.
дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав,
по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен
състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В
въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на
СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07.
2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449
от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение
№ 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.).
При това положение целият договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, но поради ограниченията на диспозитивното начало
първостепенният съд следва да прогласи нищожността само на чл. 8 от него. Излишно
е да бъдат обсъждани и останалите доводи на ищцата за нищожност на атакуваната
уговорка.
Предвид изложените доводи потребителят дължи само чистата стойност на
кредита (тоест само главницата). Потребителят не дължи лихви или други разходи по
кредита (чл. 23 ЗПК). Така приетата за заплатена неустойка в размер на 17 лева и 46
стотинки е била заплатена при начална липса на основание (недействителност на
договора за потребителски кредит, в частност нищожност на уговорката по чл. 8 от
него). При това положение предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД също е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Разноски. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата
сторените от нея разноски. Ищцата обаче е била освободена от задължението за
авансово внасяне на държавни такси и съдебни разноски, а процесуалният й
представител й е оказвал безвъзмездна правна помощ (л. 47). При това положение
ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати в полза на процесуалния й
представител на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение съобразно нормативноустановения минимум за двата иска в размер на
общо 800 лева, а в полза на съда – държавна такса за разглеждането на двата иска в
размер на общо 100 лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за
4
задълженията и договорите в отношенията между ищцата П. П. М., ЕГН **********,
постоянен адрес г.., и ответното дружество „..“ ООД, ЕИК .., седалище и адрес на
управление .., че уговорката на чл. 8 от договор за паричен заем № 737861, сключен на
17. 12. 2021 г., е нищожна.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите ответното дружество „..“ ООД, ЕИК .., седалище и адрес на управление ..,
да заплати в полза на ищцата П. П. М., ЕГН **********, постоянен адрес г.., сумата 17
лева и 46 стотинки, представляваща заплатена неустойка въз основа на нищожната
уговорка на чл. 8 от договор за паричен заем № 737861, сключен на 17. 12. 2021 г.,
ведно със законовата лихва от 21. 09. 2022 г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА ответното дружество „..“ ООД, ЕИК .., седалище и адрес на
управление .., да заплати в полза на адвокат Д. В. М., член на Пловдивската адвокатска
колегия, адрес на кантората .., сумата 800 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответното дружество „..“ ООД, ЕИК .., седалище и адрес на
управление .., да заплати в полза на Софийския районен съд сумата 100 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на предявените искове в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5