Р Е Ш Е Н И Е
31.03.2021 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 15(петнадесети) октомври Година
2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 33 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба от „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано по закон от Р. Ш. А. и Е.Р.Ш. срещу
Наказателно постановление №2/24.01.2020 г. издадено от кмета на О.В.
В жалбата се съдържат
доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно
и необосновано прилагане на материалния закон. Освен, че се отрича извършване
на нарушението се излагат и мотиви за маловажност.
Предвид изложеното се иска
от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно.
Жалбоподателят оспорва
изцяло обстоятелствата изложени в АУАН и обжалваните НП.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от пълномощника.
Въззиваемата страна – О.В. изпращат представител - пълномощник, който счита
жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено
изцяло.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 15.11.2019г. св.С.Б.–
главен специалист „Екология, незаконно строителство и инвеститорски контрол” в О.В.
извършил проверка по сигнал от граждани за изкопни дейности в стопанския двор в гр.***,
която документирал с Констативен акт № 1 от 15.11.2019г. Видно от същия, в
рамките на проверката са установени извършени изкопни работи и полагане на
трошенокаменна настилка – изграждане на път със строителна техника – колесен
багер "CASE", с водач Б. Б., който посочил, че полагат чакъла по
нареждане на Е.Р. Ш. – управител на "***ООД. Трасето на изграждания път
започвало от края на ПИ 12766.25.11 – урбанизирана територия – НТП "Местен
път", публична общинска собственост, през ПИ 12766.25.11 – земеделска
територия, частна държавна собственост, НТП "За стопански двор" с
площ от 15745 кв.м. до частен УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.*** – за
производствени и складови дейности. Е.Ш. потвърдил, че извършваните дейности
били наредени от него за прокарване на път до и в имота му. Общата дължина на
пътя била около 150 метра, а ширината му – около 5,50 метра. Отнет бил горният
хумусен пласт с дебелина между 0,40 и 0,80 метра и положен трошен камък със средна дебелина 0,20 метра. Административнонаказващият
орган определил строежът като четвърта категория по смисъла на чл.137, ал.1,
т.4, б."а" от ЗУТ и посочил, че за същия не били представени
строителни книжа и представлявал строителство в нарушение на чл.225, ал.2, т.1
от ЗУТ – без наличие на ПУП за елементи на техническата инфраструктура и чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ – без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. До
административният орган било депозирано възражение от Е. Ш. – управител на „***“ООД,
срещу така съставения констативен акт №1/15.11.2019 г. На 26.11.2019г. св.Б.
извършил втора проверка, установеното
при която документирал в Констативен акт № 2 от 26.11.2019г., в който потвърдил
установените обстоятелства в Констативен акт № 1 от 15.11.2019г., като уточнил,
че имотът частна държавна собственост с НТП "за стопански двор"
представлява ПИ с действителен номер 12766.24.2, а не както е посочено в първия
констативен акт – 12766.25.11.
Въз основа на установеното и
изложеното в Констативен акт № 2 от 26.11.2019г. и в Констативен акт № 1 от
15.11.2019г., св.Б. съставил на жалбоподателя АУАН №4/20.12.2019 г. за
нарушение по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното
Наказателно постановление, с което за нарушение по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и на осн.чл.237, ал.2, т.1 от ЗУТ на дружеството жалбоподател било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лв.
Фактическата обстановка, съдът счита
установена от приложените по администивнонаказателната преписка писмени
доказателства, заключенията на съдебно-техническата и комплексната съдебно
техническа строителна експертизи, показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели-актосъставител С.Б., С.Д. и Р. Ч., които съдът
кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви, логични и няма индиция
за тяхната заинтересованост.
При така
установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона
седмодневен срок от връчването му.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
АУАН и НП са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл.238, ал.2, т.1 и чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ.
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
С обжалваното НП дружеството
жалбоподател е наказано за това, че на 15.11.2019 г. е възложило извършване на
незаконен строеж на път с трошенокаменна настилка в посочени в АУАН и НП
поземлени имоти, публична общинска собственост, частна общинска собственост и
собственост на дружеството „***ООД, с което е нарушило чл.225, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУТ вр. с чл.137, ал.1 т.4, б.“а“ от ЗУТ, а именно извършване на незаконен
строеж четвърта категория на частни пътища, улици от второстепенната улична
мрежа V и VI клас и съоръженията към тях, в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план, без одобрени инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж.
От представените писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят е собственик на поземлен имот, за който е отреден УПИ XIX в кв.I по плана на гр.*** с предназначение – за
производствени и складови дейности, с
площ от 19 145 кв.м., в което извършва стопанска дейност. Установи се и обстоятелството,
че през м.октомври-м.ноември 2019г. по разпореждане на управителя на
дружеството е направен път, който започва от края на общински път в имот №
12766.25.11, публична общинска собственост, с НТП «местен път», през поземлен
имот № 12766.24.2 – частна държавна собственост с НТП «стопански двор» и влиза
в частен имот, представляващ УПИ XIX, кв.първи по плана на гр.Върбица,
собственост на жалбоподателя. От заключенията на двете СТЕ се установява, че
трошенокаменната настилка е положена без инвестиционни проекти и без разрешение
за строеж, както и че за имот № 12766.24.2 няма одобрен ПУП.
Възражението
на жалбоподателя е че не е осъществил нарушението, в което е обвинен, т.к извършеното
от него непредставлява строеж по смисъла на ЗУТ.
Видно
от заключението на комплексната СТЕ положената от жалбоподателя трошенокаменна
настилка върху старо баластрово трасе, изпълнява функциите на временен достъп
до имота му. Посочват, че положената
настилка може да се премахне и теренът да се възстанови такъв, какъвто е бил,
поради което според експертите не може да се „охарактеризира“ като новопрокаран
път през имот частна държавна собственост, поради което представлява временен
път и по технически характеристики отговаря на понятието текущ ремонт на
елемент на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 151, ал.1,
т.2 от ЗУТ, за чието извършване не се изисква
разрешение за строеж. Посоченото в АУАН и НП обстоятелство, че процесният път представлява строеж по чл.137, ал.1,
т.4, б."а" от ЗУТ не се подкрепя от експертните заключения. От
заключението на комплексната СТЕ съдът прави
извод, че същият не представлява улична мрежа от V и VI клас в
урбанизирана територия по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б."а" от ЗУТ.
След като процесният обект не представлява строеж, не е
налице необходимост да се обсъжда дали същият е незаконен по смисъла на чл.225,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ. Поради липса на елемент от обективната страна на
деянието, представляващо административното нарушение, обжалваното НП следва да
бъде отменено изцяло като неправилно.
Вън от
всичко гореизложено, дори и хипотетично да се приеме, че е налице виновно
извършено нарушение, то предвид това, че същото е първо такова за жалбоподателя, строежът, който евентуално би бил извършен
поради това, че през есента на 2019г. е преграден съседния на
УПИ XIX, кв.1 имот, през който е осъществяван достъпа до имота на
дружеството-жалбоподател. По тази причина от жалбоподателя са предприети
действия по полагане на процесния път от трошенокаменна настилка с цел
обезпечаване достъпа до имота, за който е отреден УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.***.
и в който се осъществява стопанска дейност – дървообработване. Премахването на
процесния път ще преустанови автомобилния достъп до имота на жалбоподателя и ще
попречи на стопанската му дейност, с което се засягат неоправдано и
несъразмерно както правата и законните интереси на жалбоподателя, така и
трудовите права на работещите в намиращия се в имота производствен обект,
поради което нарушението е маловажен случай
по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложеното обжалваното НП, следва
да бъде отменено изцяло, като неправилно.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски счита на осн.чл. 63,
ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че жалбоподателя има право на разноски в размер на направените
такива от 580.00 лв. за адвокатско възнаграждение, което съгласно чл.7, ал.2,
т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност, счита за неоснователно.
Съдът намира, че сторените разноски в общ размер на 730.00/седемстотин
и тридесет/ лева за изготвяне на Съдебно технически експертизи в хода на
съдебното прозиводство, следва да се възложат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на възиваемата страна, чиито акт е отменен от съда.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно
постановление №2/24.01.2020 г. издадено от кмета на О.В. с което на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано по закон от Р. Ш. А. и Е. Р. Ш., за нарушение по
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и на основание чл.237,
ал.2, т.1 от ЗУТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лв.
ОСЪЖДА О.В. със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от кмета на О.В. М. Б. да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано по закон от Р. Ш. А. и Е. Р. Ш., направените по делото разноски в размер на
580.00 /петстотин и осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА О.В. със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от кмета на О.В. М. Б. да заплати по
сметка на РС-Велики Преслав сумата от 730.00 /седемстотин и тридесет/лева ,
представляваща сторени разноски по изготвяне в хода на съдебното производство
на две съдебно технически експертизи.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред
Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: