Р Е Ш
Е Н И Е
№ 828
30.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска
и в присъствието на прокурора
Валентина Радева – Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 922 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, депозирана
от Е. С.Х., чрез адв.Т.Т., против Решение № 137/26.06.2020г., постановено по АНД
№ 88 по описа за 2020 година на РС – Хасково, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 45-0000371/18.12.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Хасково.
Касаторът твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на събрания
доказателствен материал. Посочва, че в производството не били събрани
доказателства, че касационният жалбоподател е престоявал, което като факт предвиждал
изчакване, за което следвало да премине период от време. Създаването на
затруднения за останалите участници от движението било част от фактическия
състав на нарушението, който не бил доказан като възникнал. Доколкото
таксиметровият превоз бил превоз на пътници, на таксиметровите автомобили било
разрешено да оставят и качват пътници на спирките на градския транспорт, когато
не създават затруднения за другите участници в движението и в частност МПС на
градския транспорт. Такова спиране било препоръчително по натоварени булеварди,
при авария на МПС, невъзможност поради физическото състояние на водача
безопасно да изведе автомобила от пътното платно. Следвало да се обърне
специално внимание на факта, че касационният жалбоподател не бил спрял на спирка
на градския транспорт, а бил преведен на нейна територия при започналата
проверка от органите на ДАИ, доколкото при стартирането на проверката същият на
практика бил спрял за сваляне на пътници на автомобилното платно, на маркиран
остров. Именно в тази връзка било възражението, че липсва подробно описание в
съставения акт и НП, доколкото при стартиране на проверката и снимката на
автомобила не съответствала на първоначалното местоположение. Констатацията в
разминаването на часа също се поддържа като възражение.
Посочва се, че в случая липсвала обществена
опасност на осъщественото деяние, че не бил изпълнен фактическият състав на
нарушение, освен това конкретният случай категорично се отнасял до маловажен
случай, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на НП.
Предвид изложеното, се моли за отмяна на
оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено
издаденото наказателно постановление.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. Не
ангажира становище по основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на
Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като съобрази
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни
основания, а, съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК, извърши и служебна
проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на обжалваното решение
с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е
потвърдил Наказателно постановление № 45-0000371 от 18.12.2019г., издадено от
Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Хасково, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 105, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че на 25.11.2019г. около 11.10 часа в гр.Хасково, свидетелите В.С. М.и Д. М. П., инспектори в ОО „АА” гр.Хасково,
извършили проверка на лек таксиметров
автомобил марка „Дачия Сандеро“ с рег. № ***, собственост на А. Т. Д. и
управляван от жалбоподателя Е. С.Х.. След като приели, че с превозното
средство се извършва таксиметрова дейност и че водачът престоява за изчакване
на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен
транспорт, стигнали до извод за извършено нарушение по чл. 45, т. 2, пр. 1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. С оглед на това на водача Е. Х. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, който жалбоподателят
подписал лично, без да впише обяснения или възражения. Такива не били
депозирани и в рамките на законоустановения тридневен срок. При издаване на
наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло
фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно
нарушение, като на основание чл. 105,
ал. 1 от ЗАвП наложил процесната
санкция.
От правна страна, съдът е взел предвид разпоредбата
на чл. 45, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, според която на водача е
забранено да престоява за изчакване на
пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен
транспорт или на участък от пътното платно, при което се създават затруднения
за останалите участници в движението за изчакване на клиенти, като е цитирал и
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, според която за нарушения на този закон
и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Посочил е, че при съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на това
основание. Заявил е, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в
акта и наказателното постановление, се установяват безспорно, като е изложил и
доводи във връзка с твърденията на нарушителя, че е спрял на спирката само за няколко
минути, без да създава пречки на автомобилите за обществен превоз. Приел е за
безспорно доказано, че санкционираното лице е престоявало за изчакване на
пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен
транспорт, като по този начин виновно е нарушило разпоредбата на чл. 45, т. 2,
предл. 1 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници, съответно
че правилно и законосъобразно водачът е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление. Посочил е, че наказанието е определено правилно, на основание
чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр. Обсъдил е и защо случаят не може да бъде отнесен към категорията на
маловажните по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че оспореното решение на въззивния съд е
валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
дадените му от закона правомощия. Възприетата от съда фактическа обстановка е изцяло
съобразена със събраните в хода на административното производство и в хода на
съдебното обжалване доказателства.
Изводите на районния съд кореспондират на така
установената фактическа обстановка и се споделят и от настоящия състав на
касационната инстанция. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява авторството на деянието, неговата противоправност, както и вината на
касатора. Нарушението е квалифицирано правилно от административнонаказващия
орган, като в административната и съдебна фаза не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП съдържат законоустановените реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Първият довод за неправилност на обжалваното
решение, навеждан от касатора, е, че в хода на съдебното производство Районен
съд – Хасково не е изяснил въпроса къде в действителност е бил спрял
жалбоподателят и за какъв период от време, съответно доказан ли е фактическият
състав на твърдяното нарушение и дали действително е създал пречки за
останалите участници в движението. В тази връзка настоящият касационен състав
намира, че в хода на производството пред районния съд са били събрани всички
относими доказателства и са били изяснени всички правнорелевантни факти. В
пълна мяра е гарантирано осъществяване правото на защита на жалбоподателя, като
не само са събрани всички необходими доказателства за всестранното, обективно и
пълно установяване на фактическата обстановка, свързана с твърдяното нарушение,
но и на жалбоподателя е била дадена допълнителна възможност за ангажиране на
доказателства, от която същият в крайна сметка не се е възползвал. Извършвайки задълбочен и
всеобхватен анализ на всички събрани доказателства, разглеждайки ги в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод,
че начинът и мястото, където е бил спрян автомобилът на жалбоподателя, осъществява
състава на визираното административно нарушение.
Неоснователно е възражението, че създаването
на затруднения за останалите участници в движението е част от фактическия
състав на нарушението, който в случая не бил доказан. Безспорно по делото се
установява, че касационният жалбоподател е престоявал за изчакване на пътници
на спирка на превозни средства от редовните линии за обществен транспорт.
Правилното тълкуване на посочената за нарушена материалноправна разпоредба -
чл. 45, т. 2 предл. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, води до
извода, че нормата визира две отделни забрани: 1. престояване за изчакване на
пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен
транспорт и 2. престояване за изчакване на пътници на участък от пътното
платно, при което се създават затруднения за останалите участници в движението.
Този извод се обосновава от използвания съюз „или“, както и от това, че втората
забрана касае мястото на престояване – „на участък от ....“. Именно при
престояване на таксиметров автомобил за изчакване на пътници на участък от
пътното плътно би могло да се създаде затруднение за другите участници в
движението. Спирките за обществения превоз са предназначени само за превозните
средства от редовните линии за обществен транспорт, тоест нелогично е да се
приеме, че законодателят, използвайки във втората хипотеза понятието „други
участници в движението“ е имал предвид именно превозните средства от редовните
линии за обществен транспорт. В този смисъл, създаването на затруднения за
останалите участници в движението, не касае престояването за изчакване на
пътници на спирка на обществения транспорт, съответно настоящия казус. Ето защо
правилно районният съд е приел, че по делото безспорно се установява, че
таксиметровият автомобил е престоявал на спирката за изчакване на пътници, с
което е осъществил състава на твърдяното административно нарушение, тоест РС -
Хасково не е допуснал неправилно приложение на закона, както се твърди в
касационната жалба.
Настоящата инстанция напълно възприема и
изложените от съда доводи, свързани с липсата на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за определяне на случая като маловажен и доколкото същите са изчерпателни,
точни и правилни, е безпредметно да бъдат преповтаряни.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че наказателното постановление е законосъобразно и на жалбоподателя е
наложено административно наказание за административно нарушение, което същият е
извършил. Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано
съобразно предвидената законова норма, визираща състава и наказанието за
извършено такова нарушение.
С оглед на така изложените доводи, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната
жалба пороци, които да водят до отмяната му. Същото е валидно, допустимо и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137 от 26.06.2020г. на
Районен съд - Хасково, постановено по АНД № 88 по описа на същия съд за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.