Разпореждане по дело №32052/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 149061
Дата: 27 ноември 2023 г. (в сила от 27 ноември 2023 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110132052
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 149061
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110132052 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, назована „жалба“, подадена от Н.
М. М. и А. Б. Г., с която се оспорват решенията на ОС на ЕС на сградата, находяща се в град
София, ж.к. „Люлин“, бл. 408, вх. А, взети на 16.05.2022г. С Определение от 06.12.2022г.,
влязло в сила на 30.12.2022г., производството по отношение на иска, предявен от ищцата Н.
М., е прекратено, а с Определение № 7266/23.02.2023г. е оставено без уважение искане на М.
по чл. 248 ГПК. По отношение на ищеца А. Б. Г. производството е приключило с Решение
№ 2826/24.02.2023г., като искът му е отхвърлен.
Н. М. е подала Жалба, вх. № 79960/22.03.2023г. на СРС. С Разпореждане №
38596/26.03.2023г. съдът е оставил жалбата без движение, като ú е указал да уточни кой
точно акт оспорва – решението по делото или определението по чл. 248 ГПК.
Разпореждането е връчено на 07.04.2023г. лично. С Молба, вх. № 108346/19.04.2023г. на
СРС, М. е заявила, че обжалва и решението, и определението. С Разпореждане №
51325/25.04.2023г. съдът е върнал жалбата срещу определението по чл. 248 ГПК като
просрочена. Разпореждането е връчено на 04.05.2023г. и е влязло в сила на 12.05.2023г. С
Разпореждане №51310/25.04.2023г. съдът е оставил жалбата срещу постановеното по делото
решение без движение с указания за заплащане на държавна такса /първоинстанционният
съд не разполага с правомощие при администрирането да преценява наличието на правен
интерес от жалбата/. Разпореждането е връчено лично на 04.05.2023г. С Молба, вх. №
135283/15.05.2023г. на СРС, Н. М. е поискала да бъде освободена от държавна такса. С
Разпореждане № 62350/19.05.2023г. съдът е указал на М. да декларира имущественото си
състояние и лично положение. Разпореждането е съобщено по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК на
08.08.2023г. С Определение № 30107/29.08.2023г. съдът е оставил искането за
освобождаване от държавна такса без уважение. Определението е съобщено на 18.09.2023г.
лично и е влязло в сила на 26.09.2023г. С Разпореждане № 122594/05.10.2023г. съдът е
указал отново на жалбоподателската да заплати държавна такса в едноседмичен срок от
съобщението, като е разяснил и последиците от неизпълнението. Разпореждането е връчено
лично на 16.10.2023г. С Разпореждане № 139607/08.11.2023г. съдът е върнал подадената от
М. въззивна жалба в частта ú, касаеща постановеното по делото решение. Разпореждането е
връчено на 15.11.2023г. лично.
Срещу него е депозирана Частна жалба, вх. 336911/23.11.2023г. на СРС, като се сочи,
че е отхвърлена молбата за освобождаване от държавна такса, въпреки вече попълнената
декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, като се моли да се отмени разпореждането за връщане на
въззивната жалба, да се разгледа декларацията и жалбоподателката да бъде освободена от
държавна такса, вместо да се връща въззивната жалба без да се разглежда. Жалбата е
подадена по пощата – клеймо от 20.11.2023г. на ПС 1359 – София.
Горното поведение на жалбоподателката реално съставлява хипотеза на верижни
1
нередовни жалби, правният интерес от подаването на които също е под въпрос,
провокиращи постановяването на подлежащи на оспорване актове, срещу които да бъдат
подадени нови частни жалби, отново нередовни. Така приключването на правния спор с
влязъл в сила акт на практика се осуетява, стига се до невъзможност делото да бъде решено
окончателно в разумен срок, а подобни действия са в разрез с чл. 3 ГПК. Затова съдът
намира, по аргумент от чл. 2 и чл. 3 ГПК, че Частна жалба, вх. № 336911/23.11.2023г. на
СРС, следва да бъде изпратена за произнасяне на Софийския градски съд без приложени
доказателства за заплатена държавна такса. Относно тази такса въззивният съд би могъл да
се произнесе по реда на чл. 77 ГПК, която възможност не е налице за първоинстанционния
съд, администриращ частната жалба. Само въззивният съд, както вече бе посочено, може да
прецени дали частната жалба, съответно първоначалната въззивна жалба, са подадени при
наличие на правен интерес.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийския градски съд Частна жалба, вх. №
336911/23.11.2023г. на СРС, ведно с цялото дело, за произнасяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2