Решение по дело №8007/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 23
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20205330208007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Пловдив , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Сийка К. Радева
в присъствието на прокурора Никола Недялков Тъпчев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20205330208007 по описа за 2020 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия М. М. М. – роден на ..., ..., български
гражданин, живущ в ..., с основно образование, разведен, неработещ,
неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.02.2020 г. в град
Пловдив, пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив е
потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи от името на М. М. М. с ЕГН:
**********, която по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата се дава пред орган на властта – Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив, за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно, че свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № ..., издадено на М. М. М., с ЕГН: ********** е изгубено, поради
което и на основание чл. 313, ал. 1 от НК във вр. с чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК
във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 (хиляда) лева.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – декларация по чл. 17,
ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приложена
1
в оригинал на лист 43 от досъдебното производство, ДА СЕ ВЪРНЕ на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив след влизане на решението в
сила, като по делото остане копие от същата.
ОСЪЖДА обвиняемия М. М. М., със снета по делото самоличност, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата, по бюджета
на МВР, бюджетна сметка на ОДМВР Пловдив, сумата от 82 (осемдесет и
два) лева, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Пловдив по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 23 от 20.01.2021 г. по АНД № 8007/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XXI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане досъдебно
производство № 225/2020 г. по описа на РУ Стамболийски при ОДМВР –
Пловдив, образувано и водено срещу обвиняемия М. М. М., ЕГН: **********
за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК с Постановление с предложение за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Срещу обвиняемия М. М. М. е повдигнато обвинение за това, че на
10.02.2020 г. в гр. Пловдив, пред служител на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пловдив е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1
от Правилника за издаване на българските лични документи от името на М.
М. М., ЕГН: **********, която по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, се дава пред орган на властта – Началник на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, за удостоверяване на истинността на
някои обстоятелства, а именно, че свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № ***, издадено на М. М. М., ЕГН: **********, е
изгубено – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от сто до триста лева.
Обвиняемият не е осъждан (реабилитиран е) и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма от Общата част
на НК, а от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,
поради което спрямо процесния случай са приложими правилата на чл. 78а от
НК. По тези съображения съдът разгледа делото по реда на особените
правила на глава двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което
намира за доказано от обективна и от субективна страна. Взема становище
приетата за установена фактическа обстановка в постановлението на РП-
Пловдив да се установява по несъмнен начин от събраните доказателствени
материали. Моли обвиняемият да бъде признат за виновен. Обосновава
наличието на предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, както и отсъствието на пречка по чл. 78а, ал. 7 от НК. Предлага на
съда да бъде определено наказание в предвидения минимум.
Защитникът на обвиняемия – адв. Таня Палдъмова, взема становище
повдигнатото обвинение да е доказано, като сочи, че обвиняемият е направил
самопризнание. Поддържа да са налице предпоставките за освобождаването
му от наказателна отговорност с налагането на административно наказание.
Моли наказанието да бъде индивидуализирано в неговия минимален размер,
като предлага на съда да приеме за смекчаващо обстоятелство влошеното
имуществено положение на обвиняемия като безработно лице, регистрирано
като такъв в Агенцията по заетостта.
Обвиняемият М. М. М. се възползва от правото си да даде обяснения по
1
делото, в които заявява, че разбира какво обвинение му е повдигнато, че се
признава за виновен и се извинява. Сочи още, че е разбрал, че румънските
власти са отнели временно - за един месец, свидетелството му за управление
на МПС, но тъй като не му било върнато и имал отговорност да издържа
семейството си, подал процесната декларация с това съдържание. В хода на
съдебните прения заявява, че съжалява и че поддържа становището на
защитника си. С последната си дума моли за минимално наказание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият М. М. М. бил роден на *** г. в град С., б.,б.г., живущ в
село Т., област П., ул. ** №**, с основно образование, разведен, неработещ,
неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият М. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство и притежавал свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС) № ***, което било издадено от ОД на МВР Пловдив на
14.11.2016 г.
На 25.11.2019 г. обвиняемият М. пътувал с лек автомобил през
Република Румъния, когато бил спрян за проверка от органите на полицията
на румънските власти поради неправилно изпреварване. В хода на проверката
СУМПС на обвиняемия било отнето, като му било наложено наказание –
забрана за шофиране за срок от 30 дни. Обвиняемият М. нямало как да
управлява моторно превозно средство за това се върнал в България и решил
да се сдобие с ново свидетелство за управление на МПС.
На 10.02.2020 г. той посетил сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Пловдив. Там обвиняемият бил приет от свид. М. Е., която работила на гише
като *** в група „***“ и чиито служебни задължения включвали приемане на
документи за издаване на свидетелства за управление на МПС. Пред нея
обвиняемият М. заявил, че бил изгубил свидетелството си за управление на
МПС и поискал да му бъде издадено ново такова – дубликат, а изгубеното да
бъде обявено за невалидно, както и изявил желание услугата да е експресна.
Свидетелката Е. от своя страна обяснила на обвиняемия, че за целта трябвало
да попълни декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български лични документи, който бил приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г.
Тази декларация се изисквала и съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата. Свидетелката Е. предоставила на
обвиняемия М. декларация по образец и му обяснила, че е необходимо да я
попълни лично и саморъчно, като опише обстоятелствата по изгубването на
СУМПС. Обвиняемият М. попълнил декларацията и я подал при свид. Е.. В
декларацията обвиняемият М. саморъчно посочил, че бил загубил
свидетелството си за управление на МПС в Румъния, макар добре да знаел, че
същото му било отнето там за допуснато от него нарушение на правилата за
движение.
По подадената декларация на обвиняемия М. било издадено ново
2
свидетелство за управление на МПС с № *********/11.02.2020 г., което той
получил и започнал да ползва.
На 23.06.2020 г. в деловодството на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Пловдив постъпило писмо от Главна дирекция „Национална
полиция“ - София във връзка с постъпило при тях писмо от 08.06.2020 г. от
Посолството на Република България в гр. Букурещ, Република Румъния, с
което румънските власти изпращали СУМПС № *** на обв. М. М. М. и
уведомявали, че посоченото СУМПС било отнето от румънската пътна
полиция за неправилно изпреварване по време на управление на моторно
превозно средство. Било приложено и свидетелство за управление на МПС с
№ ***, което било на името на обвиняемия.
В сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, както и в системата
на МВР била извършена проверка, при която било установено, че същото
СУМПС на името на обвиняемия М. вече било отразено като невалидно, но
като причина било посочено обстоятелството, че документът бил изгубен.
Била извършена допълнителна проверка на подадената от обвиняемия М. в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив декларация, като било
установено, че в декларацията обвиняемият бил посочил, че свидетелството
му за управление на МПС било изгубено в Румъния. В действителност то
било временно отнето от органите на МВР в Република Румъния за
неправилно изпреварване при управление на МПС.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните и проверени гласни доказателствени средства –
показанията на свидетеля М. Н. Е. (лист 21-22 от досъдебното производство),
от обясненията на обвиняемия М. М. М., писмени доказателства – писмо с
рег. № 3286р-26045/16.06.2020 г. от Главна дирекция „Национална полиция“
до директора на ОДМВР – Пловдив (лист 8 от досъдебното производство);
писмо с изх. № Ко-31-773/29.05.2020 г., ведно с Опис № 3/29.05.2020 г. на
български СУМПС, отнети от румънската пътна полиция и върнати в
Консулска служба – Букурещ (лист 9-11 от делото); характеристична справка
(лист 48 от досъдебното производство); справка за съдимост за обвиняемия
М. (лист 7-8 от делото); служебна бележка с изх. № 60-06-14-1421/11.01.2021
г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ Пловдив - Родопи (лист 11 от
делото), от заключението на съдебно-графическа експертиза протокол № 7
от 14.10.2020 г. (лист 28-31 от досъдебното производство), както и от
декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи от М. М. М. от дата 10.02.2020 г. (лист 43 от досъдебното
производство).
От справката за съдимост на обвиняемия М. се установява, че той не е
осъждан (реабилитиран), нито е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
3
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
постановлението на прокурора и неоспорена от обвиняемия, поради което и
по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното
им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Обвиняемият М. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 10.02.2020 г. в гр. Пловдив, пред служител на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив обвиняемият М. е потвърдил
неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи от името на М. М. М., ЕГН: **********, която
по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, се
дава пред орган на властта – Началник на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пловдив, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства,
а именно, че свидетелство за управление на моторно превозно средство с №
***, издадено на М. М. М., ЕГН: **********, е изгубено.
Авторството на деянието от страна на обвиняемия М. е категорично
доказано по делото от заключението на графическата експертиза, изцяло
кредитирано от съда. От него се установява, че както ръкописният текст, с
който е изписано съдържанието в инкриминирания документ - декларация по
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, така
и подписът в графата „декларатор“ най-долу, вдясно на документа са
изпълнени от обвиняемия. Това обстоятелство последният признава и в
обясненията си пред съда. Източник на доказателствена информация са и
показанията на свид. Е., от които се установява, че обвиняемият е попълнил и
подписал декларацията пред нея.
От показанията на свид. Е. се изясняват още времето и мястото на
извършване на престъплението. В тази връзка доказа се, че от обективна
страна обвиняемият е попълнил и подписал декларацията на дата 10.02.2020
г. и в сградата на сектор „Пътна полиция“ Пловдив, след което я е подал при
свид. Е., която по това време изпълнявала служебните си задължения като ***
в група „***“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
Именно действията на обвиняемия М. по попълване на
инкриминираната декларация с установеното по делото й съдържание и
подаването й пред началника на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив чрез
свид. Е. представляват изпълнителното деяние на престъплението. Доказа се,
че декларираното от обвиняемия обстоятелство – че е загубил свидетелството
си за управление на МПС на територията на Република Румъния, не отговаря
на обективната действителност. От събраните по делото писмени
доказателства, както и от обясненията на самия М. се изяснява, че всъщност
СУМПС на последния е било временно отнето от органите по пътен контрол
4
на Република Румъния като мярка на административна принуда за извършено
от обвиняемия нарушение на правилата за движение. Следователно заявеното
от обвиняемия М., че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, от
правна страна представлява потвърждаване на неистина, което той е сторил в
писмена декларация, а именно такава по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи. Процесната декларация е
предвидена в ЗДвП като елемент от фактическия състав на процедурата по
издаване на дубликат на свидетелство за управление на МПС, тъй като тя
служи за установяване на основанието за издаване на дубликата. Последният
съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се издава, когато СУМПС на
водача е изгубено, откраднато, повредено или унищожено. Установяването на
настъпила хипотеза (изгубен, откраднат, повреден или унищожен документ),
при която законът предвижда да се издава дубликат на СУМПС, се извършва
с подписването на декларация от притежателя на документа – така изрично
чл. 160, ал. 1 от ЗДвП. Това е именно декларацията по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, която се попълва
по образец и нейното предназначение е да служи като доказателство за
удостоверяването на истинността на определено обстоятелство – в процесния
случай за това, че СУМПС на обвиняемия М. било загубено в Република
Румъния. Началникът на сектор „Пътна полиция“ Пловдив, пред кого е
подадена процесната декларация, е орган на власт. При така установените
факти съдът намира, че от правна страна обвиняемият М. е потвърдил
неистината, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, в
подадената писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, която по силата на чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се
подава пред орган на властта – началник на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пловдив за удостоверяване на истинността на загубването на
СУМПС. Престъплението е формално и с факта на подаването на
декларацията в сектор „Пътна полиция“ - Пловдив то е било довършено от
обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал проявлението на всички
признаци от състава на престъплението, но въпреки това е пристъпил към
неговото осъществяване. Изясни се от обясненията на М., че същият е
разбрал, че свидетелството му за управление е било временно иззето от
румънските власти, осъществяващи пътен контрол в страната, поради което
той е съзнавал и че декларираното обстоятелство на загуба на издаденото му
СУМПС е било неистинно. От показанията на свид. Е. се изяснява, че тя е
обяснила на обвиняемия, че целта на подаването на процесната декларация е
било именно да се установи, че той е изгубил свидетелството си за
управление на МПС. Така въпреки че е съзнавал, че потвърждава неистина,
обвиняемият М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението.
По гореизложените съображения съдът приема, че по делото се доказа
по категоричен начин, че обвиняемият М. М. М. е извършил от обективна и
5
от субективна страна престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което го
призна за виновен с решението си.

Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, поради което съдът е длъжен да приложи тези
особени правила. За извършеното от М. престъпление е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от сто до триста лева,
обвиняемият не е осъждан /реабилитиран е/ и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, а от
деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и
пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези правила.
По тези съображение съдът приема, че обвиняемият М. М. М. трябва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание
глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното
самопризнание от обвиняемия, изразената критичност към деянието, както и
влошеното му имуществено състояние. Същевременно не се установиха
отегчаващи отговорността обстоятелства. По тези съображения съдът приема,
че административното наказание „глоба“ трябва да бъде наложено при превес
на смекчаващите обстоятелства и индивидуализирано в размер на 1 000 лева.
Така наложеното наказание на обвиняемия М. съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца и се налага за постигане на
целите по чл. 12 от ЗАНН.

По отношение на вещественото доказателство по делото – Декларация
по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи,
приложена в оригинал на лист 43 от досъдебното производство, съдът
постанови с решението си декларацията да се върне на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив след влизане на решението в сила, като по
делото остане копие от същата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди с решението си
обвиняемия М. М. М. да заплати направените по делото разноски в размер на
82 (осемдесет и два) лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на
Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

7
Съобщи за изтекли лични данни