Решение по дело №190/2020 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№157/Варна, 27.07.20 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 24.06.2020 год. в състав

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАНУХИ  АРАКЕЛЯН

                             ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 190/2020 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

 Образувано е по постъпила въззивна жалба от „КТМ ЕКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна против Решение № 1090/03.12.2019 год., постановено по т.д.№ 1756/2018 год. на ВОС, с което по иск на В.С.В. и К.Т.В. е ОБЯВЕН ЗА НИЩОЖЕН договор за замяна на недвижим имот срещу движима вещ, обективиран в нотариален акт № 67, том 4, peг. № 9087, дело № 346/05.09.2014 г. на нотариус peг. № 363 с район на действие – PC Варна, вписан в Имотен регистър при АВп – АКТ № ХХХ, том ХХ, дело № ХХХХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг., дв. вх. peг. № 19479/05.09.2014 г. поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД.

В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд, вкл. необоснованост и нарушения на закона.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството през ВОС е образувано по искова молба на В.С.В. и К.Т.В. и двамата с постоянен адрес *** против „КТМ ЕКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на договор за замяна, обективиран в нотариален акт № ХХ, том Х, peг. № ХХХХ, дело № ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХ г. на нотариус peг. № 363 с район на действие – PC Варна, с който ищците В.С.В. и К.Т.В. са прехвърлили на „КТМ ЕКС“ ЕООД, с ЕИК ********* собствеността върху Поземлен имот с идентификатор 10135.3506.693, находящ се в гр. Варна, р-н Младост, местност «Пчелина» с площ от 1649 кв.м. срещу телевизор „Дива“.

Искът е обоснован с твърдения за значителна неравностойност в насрещните престации по атакуваната сделка.

Атакуваната сделка е търговска, тъй като е сключена от търговец при необорена презумпция, че правното действие е свързано със занятието му /чл. 286 ТЗ/. На основание чл. 365, т.1 ГПК спорът във връзка с действителността на търговска сделка се разглежда по реда на глава 32 от ГПК, в който смисъл е и постановеното Разпореждане № 11527/27.11.2018 год. на ВОС. Отговорът на исковата молба не обективира възражение на ответника по чл. 369 ГПК. Обратно, обективираното искане на страната е именно за разглеждане на делото по реда на производството по търговски спорове /отговор вх. № 582/09.01.2019 год., л. 36/. Липсват допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения касателно процесуалния ред за разглеждане на спора.

Пред въззивната инстанция не се оспорва, че между страните  е сключен договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 67, том 4, peг. № 9087, дело № 346/05.09.2014 г. на нотариус peг. № 363 с район на действие – PC Варна, вписан в Имотен регистър при АВп – АКТ № ХХХ, том 51, дело № 10680/05.09.2014г., дв. вх. peг. № 19479/05.09.2014г., с който ищците В.С.В., ЕГН ********** и К.Т.В., ЕГН ********** са прехвърлили на „КТМ ЕКС“ ЕООД, с ЕИК ********* собствеността върху Поземлен имот с идентификатор 10135.3506.693, находящ се в гр. Варна, р-н Младост, местност «Пчелина» с площ от 1649 кв.м. при граници поземлени имоти с идентификатори 10135.3506.696, 10135.3506.695, 10135.3506.694, 10135.3506.692, 10135.3506.691, 10135.3506.690, 10135.3506.681, 10135.3506.678, 10135.3506.666; срещу телевизор „Дива“ на стойност 139 лева.

От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза при първоинстанционното разглеждане на спора, се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот *********.693, находящ се в гр.Варна, район Младост, местност „Пчелина"', с площ 1 649 кв.м. към 05.09.2014 г. възлиза на 139 700 (сто тридесет и девет хиляди и седемстотин) лева. Съобразно заключението на повторната СОЕ, назначена от въззивната инстанция, справедливата пазарна стойност на имота е приблизително еднаква и възлиза на 140 000 лева.

Насрещно предоставената движима вещ е закупена ден преди сключване на процесната сделка с фактура № **********/04.09.2014 год. от „Технополис България“ ЕАД на стойност  139 лева. Цената на закупуване е пазарната цена на вещта, предоставена в замяна.

Следователно, цената на имота  надхвърля приблизително 1000 пъти цената на насрещно предоставената движима вещ.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

На основание чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, но с две ограничения – повелителните норми на закона и добрите нрави. Последните са неписани, общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи и са критерии за оценка на сделките.

Нищожна поради противоречие с добрите нрави е сделка, при която престациите са нееквивалентни до степен, близка до изобщо липсваща възмездност. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен. В т. см. са разрешенията, дадени по релевантни за случая правни въпроси в трайната съдебна практика - решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г. на четвърто г. о. и решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/11 г. на първо г. о. на ВКС.;  Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК,  решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС  и др.

В настоящия случай е налице драстично, съществено и житейски нелогично несъответствие между стойността на уговорените насрещни престации. Недвижимият имот е заменен срещу движима вещ, чиято цена е близо 1000 пъти по-ниска. Нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация. Същевременно, не се твърди, че сделката е симулативна като прикриваща дарение. Крайният резултат е несъвместим  с общоприетите житейски норми за справедливост  и добросъвестност. Налице е порок, обуславящ недействителност на сделката, на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.  

Пред въззивната инстанция ответникът е претендирал събиране на гласни доказателства за мотивите, при която страните са сключили сделката. Поддържат се разнообразни твърдения, че прехвърлителят е свързан с досъдебно производство срещу трето лице за имотни измами, което съставлява „тежест“ върху процесния имот. Излагат се и примерни хипотези, които принципно влияят на договарянето – „предстоящо плащане на данъци,  получаване на реципрочна услуга или имот, опрощаване на дълг, нравствени  и други мотиви и т.н. Във въззивната жалба не е посочен конкретен фактор от изброените, който е повлиял на процесното договаряне. Отделно от изложеното, мотивите за сключената сделка са ирелевантни за наличието на предпоставките по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.  В нотариалния акт, съставляващ официален документ за съдържанието на сключената сделка, не е визирано получаването на реципрочна услуга или опрощаване на дълг като основание. Опровергаването на съдържанието в разглежданата част не може да осъществи с гласни доказателства поради забраната на чл. 164, ал.1, т.2 ГПК. Не на последно място, мотивите за сключената сделка са ирелевантни за наличието на предпоставките по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. 

Събирането на доказателства за наличието на опит и знание на прехвърлителите за пазарните условия за продажба, изводимо от предходно сключени от тях множество сделки също не кореспондира с предявения иск. Установяването на сочените факти не е релевантно за  спорното право, което е с квалификация чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Изцяло ирелевантно за изхода от спора е и обстоятелството, че сделката е сключена при участието на В.С.В. като пълномощник на К.Т.В.. Въззивникът поддържа, че на пълномощника е предадено изрично писмено пълномощно за параметрите по сделката от съпругата му, които последният е нямал обективната възможност да промени. Поддържа се  още, че за да е налице противоречие с добрите нрави е необходимо ощетената страна да не е съзнавала несъответствието в престациите. Възражението не кореспондира със законовия фактическия състав за нищожност, поради нарушение на добрите нрави. Последното е налице при външно, обективно несъответствие на договорния резултат с житейските норми за справедливост. Фактическият състав не изисква наличие на порок във волята в изложения от страната смисъл.

Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите страни не са представили доказателства за сторени разноски във въззивното производство, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1090/03.12.2019 год., постановено по т.д.№ 1756/2018 год. на ВОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: