№ 116
гр. С., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900214 по описа за 2021 година
З. С. А. от гр. С., ул. „О.“ №*, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С. Н. от
САК, е предявила срещу „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на
26 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки и страдания
вследствие нанесени й телесни увреждания – рана с размер около 7 см дорзално на дясната
ръка, рана с размер 4 см, лезия на екстензорното сухожилие на трети пръст на дясна ръка в
шеста екстензорна зона и фрактура на пета метакарпална кост, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 24.06.2021 год. около 20.40 часа в махала „Г.”, с. Ц., Софийска област,
по вина на Е. Т. С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Сузуки“, модел
„СХ4“ с ДК № СА 9994 МХ, със застрахователна полица № BG/02/121000557123 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 20.02.2021 год. до 19.02.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.10.2021 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. С. Н. от
САК.
С исковата молба се твърди, че на 24.06.2021 год. около 20.40 часа в махала „Г.”, с. Ц.,
Софийска област, ищцата била пасажер в лек автомобил марка „Сузуки“, модел „СХ4“ с ДК
№ СА 9994 МХ, управляван от Е. Т. С.. При движение на автомобила на заден ход водачът
Т. преминала през бетонно препятствие и лекият автомобил се преобърнал.
1
В резултат на ПТП ищцата получила тежки травматични увреждания, изразяващи се
в рана с размер около 7 см дорзално на дясната ръка, рана с размер 4 см, лезия на
екстензорното сухожилие на трети пръст на дясна ръка в шеста екстензорна зона и фрактура
на пета метакарпална кост, които били констатирани при приема й за лечение в УМБАЛСМ
„Пирогов” ЕАД – С.. Ищцата изпитвала силни болки и невъзможност за движение на
дясната си ръка, без възможност за движение на трети пръст, по спешност раните на ръката
й били обработени хирургически и на 29.06.2021 год. й била извършена операция на пета
метакарпална кост, при която се установило екстензорно сухожилие на 5-ти пръст.
Твърди се, че дясната ръка на ищцата била напълно обездвижена, имала силни болки
и множество рани, които обезобразили ръката й. И към момента не може да използва ръката
си, която й е водеща, не може да си служи с нея и се налага да ползва чужда помощ.
Продължава да търпи болки и да приема медикаменти.
Ищцата сочи, че за лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „СХ4“ с ДК № СА 9994
МХ, управляван от деликвента Е. Т. С., била сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/121000557123,
валидна от 20.02.2021 год. до 19.02.2022 год., т.е. към датата на ПТП, 24.06.2021 год.
Без изрично да е посочено в исковата молба, видно от приложената към нея писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на З. С. А. – вх. № ОК-428422/02.07.2021
год. по описа на „ЗД Б.И.” АД, при ответника била образувана преписка по щета
№*********** и постановен отказ за изплащане на обезщетение с писмо изх. № НЩ-
4992/22.07.2021 год.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. да е причинен деликт от страна на водача
на лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „СХ4“ с ДК № СА 9994 МХ – Е. Т. С., като се
оспорва същата да е действала противоправно и виновно в причинна връзка, при което да е
настъпило процесното ПТП. Оспорва се и механизма на ПТП, като се сочи, че единственото
доказателство за механизма, което ангажира ищцата, е съставеният по случая констативен
протокол за ПТП. Сочи се, че последният не се ползва материална доказателствена сила в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира, е прекомерно
завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер
на обезщетението за подобен род вреди. Сочи се, че в случай, че искът по чл.432, ал.1 от КЗ
бъде доказан по основание, то с оглед характера на уврежданията на ищцата и при нормално
протичане на възстановителния процес адекватна сума за обезщетение е около 10 000 лева,
ако не се отчита съпричиняване.
2
С отговора се прави при условията на евентуалност възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД
за съпричиняване на вредоносния резултат от бездействието на ищцата, за която се сочи, че
е пътувала в автомобила към момента на ПТП без поставен обезопасителен колан. Сочи се,
че според описаните данни в исковата молба и констативния протокол автомобилът се
преобърнал и е констатирана силно замърсена рана на дясната длан на ищцата, което
навежда на извода, че е възможно същата да е изпаднала от автомобила, ако е била без
поставен предпазен колан.
С отговора е искано привличането на осн. чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице –
помагач на ответника на Е. Т. С. с ЕГН **********, с адрес гр. С., жк „Л.“, № * п, ет.*, ап.*.
Искането е аргументирано с възможността ответникът да предяви регресен иск по чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ срещу третото лице в случай на осъдително решение, тъй като е управлявало
МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма – 0.75 промила.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
С отговора на и.м. ответникът едновременно с искането за привличане с молба вх. №
2729/16.11.2021 год. по описа на СОС е предявил на осн. чл.219, ал.3 от ГПК за съвместно
разглеждане в настоящото производство и обратен иск срещу третото лице – в случай на
осъждане на „ЗД Б.И.” АД да заплати на З. С. А. претендираните с исковата молба суми, за
осъждане на третото лице Е. Т. С. на осн. чл.500, ал.1, т.1 от КЗ да му заплати сумата от 26
000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на обратната искова молба,
16.11.2021 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и заплащане на направените по делото разноски във връзка с
обратния иск.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от
ГПК Е. Т. С. като помагач на ответника „ЗД Б.И.” АД по т.д. № 214/2021 год. на СОС и е
приел за съвместно разглеждане предявения обратен иск от ответника „ЗД Б.И.” АД срещу
третото лице – помагач Е. Т. С..
Препис от исковата молба по обратния иск е връчена на ответника по този иск Е. Т.
С. с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същата е подала
писмен отговор, с който бланкетно е оспорила предявения срещу нея иск – без да се излагат
никакви конкретни доводи във връзка с оспорването. С отговора ответницата не е взела
становище по обстоятелствата, на които се основава иска и не е направила възражения
срещу тях.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 6/24.06.2021 год. и в о.с.з. на 07.06.2022 год. от пълномощника на ищцата протокол
за оглед на местопроизшествие от 24.06.2021 год., изготвен по ДП № 143/2021 год. на РУ –
3
С., в същите е отразено ПТП, настъпило на 24.06.2021 год. около 20.40 часа в махала „Г.”, с.
Ц., Софийска област, с един участник – самокатастрофирал лек автомобил марка „Сузуки“,
модел „СХ4“ с ДК № СА 9994 МХ, с водач Е. Т. С. с ЕГН ********** и пътник З. С. А. с
ЕГН **********. В констативния протокол е отразено, че след предприета от водача
маневра на заден ход автомобилът е преминал през бетонно пространство и се преобърнал.
В протокола е отразено, че водачът С. е управлявала автомобила с концентрация на алкохол
от 0.75 промила.
От протокола за оглед се установява, че при горната маневра автомобилът е
преодолял каменно-бетонен зид с височина 0.6 метра и се е преобърнал по таван. Отразено
е, че до предна дясна врата, върху асфалта и по тавана на автомобила са намерени засъхнали
червено-кафяви на цвят петна.
От показанията на свидетелката В.К., очевидец на катастрофата, се установява, че
24.06.2021 год. вечерта била на гости в с. Ц., били седнали отвън на тераса. Видяла от около
150-200 м разстояние как отдолу по улицата в посока махала „Г.“ се приближила кола, която
вместо да завие в завоя до тях, продължила направо, спряла, върнала се на заден ход, но
преодоляла бордюр отзад и пропаднала зад него по таван. Впоследствие видяла, че в
автомобила на предна дясна седалка била ищцата З., която свидетелката познавала и друга
жена, водачът. В момента, в който колата се преобърнала, никоя от двете не изпаднала от
купето, на помощ се притекли минувачи, които започнали да ги вадят. Обадили се на Бърза
помощ и в полицията, като ищцата била транспортирана с линейка.
От заключението по назначената КСМАТЕ, неоспорено от страните, изготвено след
запознаване с обсъдените горе констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие и показанията на очевидеца Колева, се установява, че единствената
причина за настъпването на ПТП със самокатастрофиралия автомобил е, че водачът му не се
е съобразил със законово регламентираните изисквания при маневра на заден ход
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
От заключението по КСМАТЕ, както и това по назначената СМЕ, изготвено след
личен преглед на ищцата, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания – тежка травма на дясната длан с пръстите, изразяваща се в
травматично размачкване на дланта и счупване на пета предкиткова кост и частична лезия
на екстензорното сухожилие. По повод травмата пострадалата е била подложена на
двуетапно оперативно лечение в рамките на периода от 25.06. до 29.06.2021 год. –
първоначално е било извършено щателно почистване на раната, гипсова имобилизация и
стерилна превръзка, а на втори етап е била извършена кръвна репозиция и метална
остеосинтеза на фрактурата на пета предкиткова кост.
При извършен личен преглед на пострадалата от в.л. се установява косо ориентиран
груб ръбец от рана с дължина 15 см по гръбната повърхност на дясната китка – от основата
на палеца към основата на пети пръст. Ръбецът е с червеникаволивиден цвят без данни за
4
келоидно разрастване с хлътване и придръпване на околните тъкани, което води до
забележим дефект на кожата. В основата на пети пръст на същата ръка има линеен ръбец с
подобна оцветка и надлъжна ориентация с дължина 3 см. В основата на палеца, показалеца
до четвърти пръсти на дясната ръка по тръбната й повърхност има зона с намалена до
липсваща чувствителност. Пострадалата съобщава за изтръпване на пръстите, екстензията
/разгъването/ на пръстите й е затруднено и ограничено. Движенията на палеца са съхранени,
но мускулната сила при захват е намалена. Налице е забележима атрофия на мускулатурата
на дланта на дясната ръка в сравнение с лявата.
От заключенията по СМЕ и КСМАТЕ се установява, че по повод травмата
пострадалата е търпяла значителни по интензитет болки и страдания за период от около 2
месеца, понастоящем ще изпитва болезненост при физическо натоварване на крайника, при
промяна на времето и излагане на студено, които ще се наблюдават доживот. Нарушената
чувствителност в посочената при прегледа зона на китката е възможно с времето да изчезне,
но е възможно и да остане. Към настоящия момент лечението е завършило, както и
възстановителните процеси, като констатираните при прегледа остатъчни изменения и
промени във функцията на крайника ще останат доживот.
КСМАТЕ сочи, че увреждането на дясната китка на пострадалата се дължи на грубо
механично въздействие и контакт с твърд ръбест предмет, като наличното замърсяване на
кожната рана и подлежащите тъкани не може да се реализира при контакт с части,
разположени вътре в автомобилното купе. Подобни замърсявания се получават най-често
при контакт с терена, но данни за изпадане на пътничката или водачката липсват, освен това
в протокола за оглед на местопроизшествие са отразени засъхнали червено-кафяви на цвят
петна по тавана на автомобила, т.е. след преобръщането по таван пострадалата се е
намирала в автомобила. При този механизъм на произшествието и характера на
травматичното увреждане последното може да се причини при подаване на ръката на
пострадала извън автомобила. Обезопасителният колан придържа тялото на пасажера към
седалката, но не ограничава движението на крайниците, поради което конкретната травма
може да бъде причинена както при наличието на поставен колан, така и без поставен такъв.
От показанията на свидетелката Х. Д.а се установява, че на 24.06.2021 год. била на
работа нощна смяна, работила в Майчин дом, когато около 20.30 часа нейната позната З. А.
й се обадила от „Пирогов“. Свидетелката отишла при нея и видяла, че ищцата е с премазана
ръка в областта на последните три пръста след показалеца, ноктите й там били изтръгнати.
Изглеждала много зле и физически, и психически, предстояли й операции.
След като ищцата се прибрала у дома, следващите два месеца за всичко й помагала
Д.а – била с нея от сутрин до вечер, помагала й за тоалет, за преобличане, при хранене,
правила й превръзки на ръката, придружавала я за рехабилитация, грижила се и за децата й.
Ръката й била обездвижена до лакътя с нещо като гипсова шина, но отгоре имало само
превръзка, за да може раната да диша. Свидетелката преценява, че видимо ръката й не е
същата, има изтръпване, не може да свива последните три пръста. Около шест месеца не
ходила на работа в шоколадовата фабрика на „Монделийз“, а когато отново тръгнала, я
5
поставили да управлява машина, която действа само с пръст – спира и пуска копчета, само
това засега може да прави.
Свидетелката сочи, че след инцидента З. А. имала панически атаки, започнала да се
страхува от всичко – да остава сама вкъщи, да влиза в банята сама, да излиза на пазар сама,
страхувала се да се придвижва с превозни средства, приемала успокоителни на билкова
основа. И сега не е възстановена от травмата, не може да се храни с наранената ръка, която й
е водеща, продължава да изпитва болки, има и голям белег в областта на раната.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от Информационния
център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил с ДК № СА 9994 МХ,
управляван при ПТП от Е. Т. С. била сключена със „ЗД Б.И.” АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/121000557123,
валидна от 20.02.2021 год. до 19.02.2022 год., т.е. към датата на ПТП, 24.06.2021 год. Препис
от застрахователната полица е представен и от ответника с молба от 10.12.2022 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на З. С. А. – вх. № ОК-428422/02.07.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД, по същата е
била образувана преписка по щета №*********** и постановен отказ за изплащане на
обезщетение с писмо изх. № НЩ-4992/22.07.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД. Видно от
претенцията, в същата не е посочена банкова сметка с оглед изискванията на чл.380, ал.1,
изр.2-ро от КЗ, няма данни такава да е представена допълнително на застрахователя, а
ищцата не е посочила банкова сметка и с исковата си молба въпреки нарочното изискване на
чл.127, ал.4 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
6
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените с първоначалната искова молба
искове съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представените с и.м.
писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на З. С. А. – вх. № ОК-
428422/02.07.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД, по която е била образувана преписка по
щета №*********** и постановен отказ за изплащане на обезщетение с писмо изх. № НЩ-
4992/22.07.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД.
По основателността на предявените с първоначалната искова молба искове съдът
намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че причините за настъпването
на описаното с и.м. ПТП са били единствено субективните действия на водача на лекия
автомобил марка „Сузуки“, модел „СХ4“ с ДК № СА 9994 МХ – Е. Т. С., която не се е
съобразила със законово регламентираните изисквания при маневра на заден ход
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да
осигури лице, което да й сигнализира за опасности, като е самокатастрофирала,
преобръщайки автомобила по таван.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищцата –
рана с размер около 7 см дорзално на дясната ръка, рана с размер 4 см, лезия на
екстензорното сухожилие на трети пръст на дясна ръка в шеста екстензорна зона и фрактура
на пета метакарпална кост, са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента,
причинил ПТП – Е. Т. С.. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с
установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този
7
водач, регламентирани в чл.40, ал.2 от ЗДвП –
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.“.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените нея физически болки и страдания в хода на възстановителния
процес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „СХ4“ с ДК № СА 9994 МХ,
управляван при ПТП от деликвента Е. Т. С., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/121000557123, валидна от 20.02.2021 год. до 19.02.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
24.06.2021 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, понесени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищцата е била на
46 години, като с оглед естеството на получените от нея наранявания не може да се
прогнозира пълно възстановяване от травматичните увреждания – ищцата ще изпитва
болезненост при физическо натоварване на крайника, при промяна на времето и излагане на
студено, които ще се наблюдават доживот, а нарушената чувствителност в зоната на
нараняването на китката е възможно и да остане. Следва да се отбележи, че естеството на
нараняването на крайника е наложило оперативно лечение и е било съпроводено със
значителни по интензитет болки и страдания за период от около два месеца, а видно от
показанията на свидетелката Д.а, в този период ищцата е имала нужда от чужда помощ за
тоалет, в домакинството и грижи за децата й, а шест месеца не е ходила на работа поради
невъзможност да използва ръката си. Травмата е причинила на пострадалата и видимо
загрозяване на крайника, като по гръбната повърхност на дясната й китка е останал груб
белег с дължина 15 см от основата на палеца към основата на пети пръст.
От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причинените на
ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на
съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което
следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 15 000 лева.
8
Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до
пълния му предявен размер от 26 000 лева.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищцата поради нейни действия или бездействия, довели до съпричиняване
на вредоносния резултат. По делото ответникът не установи с оглед възложената му
доказателствена тежест твърдяното с отговора обстоятелство, че към момента на ПТП
ищцата е пътувала в автомобила с непоставен предпазен колан, вследствие на което е
изпаднала от купето и е получила нараняванията на ръката си при съприкосновение с
терена. Горното се опровергава както от показанията на очевидеца на ПТП Колева, така и от
отразеното в протокола за оглед за наличието на засъхнали червено-кафяви на цвят петна /от
кръв/ вътре върху тавана на преобърналия се автомобил. От друга страна, заключението на
КСМАТЕ е категорично, че естеството на причиненото на пострадалата увреждане е такова,
че не би било предотвратимо и с поставен обезопасителен колан.
Предявеният иск по чл.409 от КЗ – за заплащане на законна лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, следва да се отхвърли като неоснователен. Както
бе посочено по-горе, нито с претенцията си по чл.380 от КЗ, нито с исковата си молба
ищцата е посочила банкова сметка с последиците по чл.380, ал.3 от КЗ – непредставянето на
данни за банковата сметка има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
Предвид частичното уважаване на предявения с първоначалната искова молба иск по
чл.432, ал.1 от КЗ предявеният евентуален обратен иск на застрахователя срещу третото
лице помагач – водач на застрахованото при ответника МПС, Е. Т. С., за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, за които е осъден застрахователя,
подлежи на разглеждане по същество, но само до размера, до който главния иск на
пострадалата са уважени. Налице е специална хипотеза на евентуално съединяване на
искове, при което условието за произнасяне по обратния иск е уважаване на главния иск,
като неговите граници са и граници на обратния иск. Така в решение № 53/24.07.2020 год.
по т.д. № 881/2019 год. на ВКС, II т. о. –
„… Като е потвърдил решението на първата инстанция за отхвърляне на обратния
регресен иск за сумата от 26 000 лева, а не съобразно уважения размер на предявения от
ищцата иск, съставът на въззивния съд се е произнесъл плюс петитум. Този извод следва от
самото естество на исковата претенция, предявена за съвместно разглеждане по реда на
чл.219, ал.3 от ГПК. Съгласно практиката на ВКС по чл.290 от ГПК /решение по т.д. №
877/2010 год. на ІІ т.о. решение по т.д. № 814/2009 год. на І т.о/, по своята правна
характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл.219, ал.3 от ГПК съставлява
последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.
Обратният иск на ответника срещу третото лице – помагач подлежи на разглеждане по
същество само при уважаване на иска на ищеца против ответника и само до размера, до
който първият иск е уважен. Касае са за специална хипотеза на евентуално съединяване на
искове не по почин на ищеца, при който условието, за да настъпят процесуалните
9
предпоставки за произнасяне по него, е уважаване на главния иск, като неговите граници са
и граници на обратния иск.“.
Поради изложеното и доколкото предявеният с първоначалната искова молба иск по
чл.432, ал.1 от КЗ е уважен до размер от 15 000 лева, то и обратният иск на застрахователя
следва да бъде оставен без разглеждане за разликата над 15 000 лева до предявения му
размер от 26 000 лева.
За да бъде успешно проведен регресния иск по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ следва да бъдат
установени : наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен за лекия автомобил, с
който е причинено процесното ПТП; последното да е реализирано в резултат от деликтно
поведение на ответника по обратния иск, включващо противоправно деяние, от което в
причинна връзка да са настъпили вредни последици; при причиняване на деликта
делинквентът да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма.
Съдът намира, че изброените предпоставки са установени по делото – по отношение
на елементите от състава на деликта и застрахователното правоотношение доводи бяха
изложени по-горе, а обстоятелството, че водачът на МПС е управлявал същото към момента
на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма от 0.5
промила, а именно – 0.75 промила, бе удостоверено с представения с и.м. констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 6/24.06.2021 год. на РУ – С., неоспорен от ответника
по обратния иск в тази му част.
С оглед на изложеното и доколкото в настоящото производство прекият иск по
чл.432, ал.1 от КЗ е уважен до размер от 15 000 лева, то и евентуално предявеният обратен
иск срещу делинквента следва бъде уважен за същата сума, като ответникът по този иск
бъде осъден да я заплати на застрахователя – при условие, че се представят доказателства за
пълното изплащане от застрахователя на сумите, присъдени на пострадалата.
По делото е претендирана и законна лихва върху сумата по упражненото регресно
право от застрахователя, считано от датата на плащането по първоначалния иск. Съдът
намира, че при регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното
плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е необходима покана за
изпълнение. Доколкото не се твърди, а и не се установява плащане от страна на
застрахователя, то и претенцията му за законна лихва следва да бъде отхвърлена.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 112/28.10.2021 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата З. С.
А. е била освободена от заплащане на държавни такси /не и на разноски/ по настоящото
производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „ЗД Б.И.”
АД следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на
600 лева върху уважения размер на първоначално предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
10
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди
ответника „ЗД Б.И.” АД да заплати на ищцата З. С. А. направените по делото разноски
съразмерно с уважената част на исковете – 346.15 лева от общо направени разноски в размер
на 600 лева – заплатени депозити за възнаграждение на в.л. по назначените СМЕ и
КСМАТЕ.
Тъй като, видно от представения с и.м. договор за правна помощ от 16.06.2022 год.,
сключен между ищцата З. С. А. и адв. С. Н. от САК, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение
съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 980 лева /минималният
размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 15 000 лева/, като осъди ответника „ЗД Б.И.” АД да
заплати тази сума на пълномощника; върху така определеното възнаграждение не следва да
се начислява ДДС, доколкото не е удостоверено пълномощникът да е регистриран по ЗДДС.
Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с ниската
фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените заседания /две/ и
извършените процесуални действия с участието на страните /разпит на двама свидетели и
изслушани заключения по две експертизи/.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищцата
З. С. А. да заплати на ответника „ЗД Б.И.” АД направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете – 803.85 лева от общо направени разноски в размер на 1 900
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1
600 лева с ДДС и внесен депозит за възнаграждение на в.л. по назначената КСМАТЕ в
размер на 300 лева.
Ответникът по обратния иск Е. Т. С. следва да се осъди да заплати на ищеца по този
иск „ЗД Б.И.” АД на осн. чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски във връзка с
обратния иск съразмерно с уважената част на иска – 600 лева от общо направени разноски в
размер на 1 040 лева – заплатена ДТ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на З.
С. А. от гр. С., ул. „О.“ №*, с ЕГН **********, сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди
лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически
болки и страдания вследствие нанесени й телесни увреждания – рана с размер около 7 см
дорзално на дясната ръка, рана с размер 4 см, лезия на екстензорното сухожилие на трети
пръст на дясна ръка в шеста екстензорна зона и фрактура на пета метакарпална кост,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 24.06.2021 год. около 20.40 часа в махала „Г.”,
с. Ц., Софийска област, по вина на Е. Т. С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил
11
марка „Сузуки“, модел „СХ4“ с ДК № СА 9994 МХ, със застрахователна полица №
BG/02/121000557123 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 20.02.2021 год. до 19.02.2022 год., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен
размер от 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лв./ и предявения иск по чл.409 от КЗ за
заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение, считано от 22.10.2021
год. до окончателното му заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 600 лева /шестстотин лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на З.
С. А. от гр. С., ул. „О.“ №*, с ЕГН **********, сумата от 346.15 лева /триста четиридесет и
шест лв. и петнадесет ст./, съставляваща разноски съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат С. К. Н. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., бул. „М.“ №*, ет.*,
сумата от 980 лева /деветстотин и осемдесет лв./, съставляваща определено от съда по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК З. С. А. от гр. С., ул. „О.“ №*, с ЕГН
**********, да заплати на „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* сумата от 803.85 лева /осемстотин
и три лв. и осемдесет и пет ст./, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.500, ал.1, т.1 от КЗ Е. Т. С. от гр. С., жк „Л.“, № * п, ет.*, ап.*, с
ЕГН **********, да заплати на „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* сумата от 15 000 лева
/петнадесет хиляди лв./, съставляваща регресно вземане на застрахователя за присъдено на
З. С. А. на осн. чл.432, ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в същия общ размер – ПРИ УСЛОВИЕ, че се представят
доказателства за пълното изплащане от застрахователя на сумите, присъдени на
пострадалата, като ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано от считано от датата на плащането по първоначалния иск.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* срещу
Е. Т. С. от гр. С., жк „Л.“, № * п, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, обратен иск с правно
основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата над 15 000 лева /петнадесет
хиляди лв./ до пълния му претендиран размер от 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Е. Т. С. от гр. С., жк „Л.“, № * п, ет.*, ап.*, с
ЕГН **********, да заплати на „ЗД Б.И.” АД, ЕИК *********, сумата от 600 лева
/шестстотин лв./, съставляваща разноски съобразно уважената част на обратния иск.
Решението е постановено при участието на Е. Т. С. от гр. С., жк „Л.“, № * п, ет.*,
ап.*, с ЕГН **********, в качеството й на трето лице – помагач на ответника по
12
първоначалните искове „ЗД Б.И.” АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13