РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Монтана, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630201551 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200228/ 22.11.2022г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – Монтана на „Д” ЕООД със седалище и адрес на
управление град София, представлявано от управителя О. М. П. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 (две
хиляди) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че не е
налице твърдяното нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Твърди, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, като не са посочени мястото и датата на извършване
на нарушението, което е абсолютна предпоставка за отмяна на процесното
НП на това основание.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
1
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка по документи на 06.10.2022г. по спазване на
трудовото законодателство, административно наказващия орган е
констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в
атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 24.10.2022г., предявен е на нарушителя на
същата дата, а именно на пълномощник на дружеството ЕИД, като последната
е записала като възражение, че възнаграждението е изплатено.
В срокът по чл.44 от ЗАНН дружеството е подало писмени възражения
по така съставения АУАН, като поддържа, че представя фиш за изплащане на
заплата за м.декември 2021г. на лицето ЮКГ в размер на 2 161.11лева.
Не е нарушено по никакъв начин правото на защита на наказаното
дружество, тъй като с подаването на жалба против издаденото НП то е
организирало своята защита, разбрало е какво нарушение е извършено и се е
възползвало от предвидените в ЗАНН способи за защита.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че при извършена проверка по документи на 06.10.2022 г. по
спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна
се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател, не е
изпълнил задължително за изпълнение предписание № 4, дадено с протокол
№ ПР 2221569 от 19.07.2022г., а именно „Работодателят да изплати на ЮКГ
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през м.декември
2021г., начислена по ведомост сума за получаване в размер на 2 161.11 лева.
Посочено е основание чл.128, т.2 КТ. Срокът за изпълнение е 10.08.2022г.
Протоколът за извършената проверка е връчен на представляващ
дружеството.
От гласните показания на разпитаните свидетели Л. К.
Р., С. Ш. и С. З. се установява, че при
извършената от тях проверка по документи работодателят не е изплатил
уговорено трудово възнаграждение на лицето ЮГ за м.декември 2021г, като
по този начин не е спазил задължително предписание на контролния орган,
дадено с протокол от предишна проверка, редовно връчен на представляващ
дружеството. Свидетелите заявяват, че при изпращане на покана за съставяне
на АУАН се явил представител на дружеството, който представил документи
за изплатено трудово възнаграждение на посоченото лице, от които обаче не
2
ставало ясно на коя дата е изплатено същото. Свидетелите са категорични, че
към датата на извършване на проверката, 06.10.2022г., възнаграждението не е
било изплатено, т.е. не е изпълнено даденото предписание със срок за
изпълнение 10.08.2022г.
Жалбоподателят поддържа, че е приложил фиш за изплащане на заплата
за м.декември 2021г. на лицето ЮГ, видно, от който е, че е начислена сума за
получаване в размер на 1 120.60 лева и същата е изплатена. Видно от
приложеното писмено доказателство на л.17 от делото е, че действително е
начислена на лицето ЮГ заплата за м.декември 2021г. в размер на 2161.11
лева, от което обаче не може да се установи с категоричност кога е изплатена,
т.к. на самия фиш е направено отбелязване „вярно с оригинала, подпис и дата
24.10.2022г., но дори и същото да е изплатено на посочената дата, това е
станало след извършената проверка на 06.10.2022г., видно от писмените
доказателства и свидетелските показания.
Съдът кредитира твърденията на свидетелите, тъй като същите са
непосредствени участници в извършването на проверката, свидетелите Р. и
Ш., и предават личните си впечатления, както и кореспондират с останалите
доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ задължителното
предписание обхваща всяко задължително нареждане на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. Задължителните предписания се
отправят към работодателя или определени длъжностни лица в
предприятието, в чийто кръг на служебни задължения е допуснато нарушение
на трудовото законодателство. Със задължителните предписания се посочват
допуснатите и констатирани нарушения от работодателя, като се дава срок от
контролните органи за отстраняването им.
По категоричен начин, както от гласните, така и от приложените
писмени доказателства се установи, че въпреки дадените задължителни
предписания, нарушението не е отстранено и трудовото възнаграждение на
лицето Г не е изплатено до 10.08.2022г., както и към датата на извършване на
проверката по документи 06.10.2022г. Посоченото предписание в Протокол за
проверка от 19.07.2022г. представлява принудителна административна мярка,
която е влязла в сила в тази насока липсват доказателства за нейното
оспорване по административен или съдебен ред. Дори и да се приеме, че
дружеството е заплатило в един по-късен срок, след извършване на
проверката, а именно на 24.10.2022г., то не е заплатило дължимото трудово
възнаграждение на работника, в срока указан му в дадените задължителни
предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и не би могло да доведе до извод
различен от изложения. С даването на тези предписания не отпада
отговорността на дружеството за извършеното административно нарушение,
като за неизпълнението на предписанията, които са вид принудителна
административна мярка, законодателя също е предвидил да се носи
административН.казателна отговорност, като е предвидил санкция в нормата
на чл.415 ал.1 от КТ.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
3
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е
определил размер на имуществената санкция от 2000.00 лева, явяващ се към
минималния размер, установен в закона, предвид цялостните параметри,
несъмнено отчитайки индивидуализиращите отговорността обстоятелства,
като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или
липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението в
случая е по- висока, понеже се касае за бездействие от страна на
работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство,
свързано с конституционно закрепеното право на работника или служителя за
престиране на труд, както и заплащане на уговореното трудово
възнаграждение, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и
социални права на работниците и служителите. Посоченото нарушение не е
първо за дружеството – срещу него има издадени и други НП за неизплащане
на трудови възнаграждения и съответно неизпълнение на задължителни
предписания, което е нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Налице са две влезли в
законна сила решения на РС Монтана по АНД №886/2022г. и АНД
№887/2022г., с които са потвърдени НП, издадени за нарушения на чл.415,
ал.1 от КТ, по които наказващият орган е приел, че е
налице маловажно нарушение по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ. В случаят се
касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия
състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен
резултат и респективно вреди за определени субекти, поради което и не може
да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение.
На следващо място, съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не
се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват,
както от обективна, така и от субективна страна състава на административно
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Извършеното нарушение на разпоредбата на
чл.415, ал.1 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е
виновно от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с
административно наказание „имуществена санкция” по реда и условията на
чл.415, ал.1 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН
жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с ал.9
от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2200228/
22.11.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Д”
ЕООД, със седалище и адрес на управление град София, представлявано от
управителя О. М. П., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.415, ал.1 от КТ изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Д” ЕООД, ЕИК: ХХХХХ, със седалище и адрес на
управление град София, ул.“МП“ № Х-Х, ет.Х ап.ХХ, представлявано от
управителя О. М. П. да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” – гр.Монтана на
основание чл.63д от ЗАНН направените по водене на делото разноски в
размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.Монтана в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5