РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 264

31.01.2020 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3480 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

        

         Образувано е по жалба от А.Б.А.,***, ЕГН **********, чрез адв. А. против отказ, обективиран в писмо с изх. № 19ДОИ-60 от 16.10.2019 г., изходящ от Секретаря на Община Пловдив, по заявление за достъп до обществена информация вх. № 19ДОИ-60 от 07.10.2019 г.

Жалбоподателят твърди, че по горецитираното заявление ответникът се е произнесъл незаконосъобразно като е отказал предоставяне на исканите данни. Иска от съда да отмени оспорения отказ и да задължи органа да предостави исканата информация.

Ответникът по жалбата взема становище за нейната неоснователност.

 

Съдът, след като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения с чл. 140, ал. 1 от АПК срок, следователно е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата, събрани по делото се установява, че на 07.10.2019 г. до ответника е подадено заявление за достъп до обществена информация, в което са изброени въпроси с информация и данни, които представляват интерес, посочен е предпочитаният начин за предоставяне на информацията, вписани са имена и адрес за получаване на поисканата обществена информация.

Това заявление е представено по делото, видна е датата, на която е постъпило при органа, длъжен да предостави информацията. При така очертания предмет на оспорване, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения акт на основание всички, посочени в чл. 146 от АПК, условия за неговата законосъобразност.

На основание чл. 24 от ЗДОИ, заявлението за достъп до обществена информация е писмено или устно запитване. В настоящия случай е налице заявление по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ, което съдържа изискуемите в чл. 25 от същия закон реквизити. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, исканията се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Съгласно това изискване на ЗДОИ и чл. 58, ал. 1 от АПК – непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Тъй като от доказателствата по делото е видно, че заявлението за достъп до обществена информация е постъпило и е регистрирано на 07.10.2019 г., то е следвало не по-късно от 14 дни органът да се произнесе по искането.

Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор, като обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, които са задължени субекти по силата на чл. 3 от ЗДОИ. Този закон урежда обществени отношения, които са от особена значимост за една правова държава, като охраняват правата на гражданите за достъп до обществена информация.

В чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ са очертани възможностите за органите по чл. 3 от същия закон – “органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение”. Законодателят е предвидил задължително уведомяване на лицето, което отправя искане за достъп до обществена информация и още повече е предвидил органите по чл. 3 от ЗДОИ задължително да се произнесат по направеното запитване – с решение за достъп или с решение за отказ, което се съобщава. Ако органът намери за нужно да уточни искането, то законът предвижда – в чл. 29 от ЗДОИ, да бъде уточнено искането.

Налице е един незаконосъобразен акт–отказ, постановен при непълно изясняване на информацията, която се изисква, който следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на ответника, който като орган по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е длъжен да се произнесе по заявлението с мотивирано решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на информация след като се уточни искането по реда на чл. 29 от ЗДОИ, доколкото видно от заявлението обемът на исканата информация и лицата, до които се отнася са посочени максимално общо и неопределено. При произнасянето на органа следва да бъде спазена и формата, предвидена в закона и във вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Община Пловдив.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените и надлежно претендирани деловодни разноски, в общ размер на 510 лв. -  за държавна такса /10 лв./ и адвокатско възнаграждение /500 лв./.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо с изх. № 19ДОИ-60 от 16.10.2019 г., изходящ от Секретаря на Община Пловдив, по заявление за достъп до обществена информация вх. № 19ДОИ-60 от 07.10.2019 г.

 

Връща преписката на Секретаря на Община Пловдив за произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на А.Б.А.,***, ЕГН ********** разноските по делото в общ размер на 510 лв.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

СЪДИЯ: