№ 16628
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110125833 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Софийска вода“ АД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Т. В. С. за сумата от
1387,35 лева – цена за доставени услуги В и К до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л** за периода
20.05.2019г. – 16.12.2021г., ведно със законната лихва за периода от 24.03.2022г. (дата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 32,86
лева – обезщетение за забава в размер на законнатa лихва за периода 20.06.2019г. – 16.12.2021г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15278 по описа за
2022г. на СРС, 64 -ти състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е налице облигационно правоотношение с
източник договор за доставка на услуги В и К до процесния имот, която доставка се извършва
съгласно Общи условия за доставка на В и К услуги на потребители на ищеца, одобрени от КЕВР и
публикувани по надлежния ред и влезли в сила. Ищецът предоставил В и К услуги до процесния
имот, чиято цена не била платена в предвидения в Общите условия срок от 30 дни от фактуриране
на задълженията.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Възразява, че по делото не са представени надлежни
доказателства, от които да се направи извод, че е собственик или ползвател на процесния имот.
Евентуално – дори да се кредитирала справката чрез отдалечения достъп до Имотния регистър,
правата на ответницата били отразени в обем 1/6 ид.ч. от процесния имот, поради което същата
отговаряла само за 1/6 част от задълженията. Представеното заявление за откриване на партида на
имота не носело подпис на ответницата. Оспорва, че по делото не са представени писмени
доказателства за това, че през процесния период до имота са доставени услуги В и К на
претендираната стойност. Във възражението по чл.414 ГПК е релевирано и възражение за изтекла
погасителна давност.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
1
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и съгласно пар.1, ал.1, т.2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на В и К услуги са собствениците или
носителите на вещно право на ползване върху имотите, до които се доставят В и К услуги.
В подкрепа на твърдението за наличие на облигационна връзка между страните като
доказателство е приета представената от ищеца справка по лице на ответницата чрез отдалечения
достъп на Служба по вписванията – гр. София към Агенция по вписванията, Имотен регистър, в
която са налице следните вписвания : учредяване на договорна ипотека на 29.06.2018г. с длъжник
ответницата върху процесния имот и на възбрани върху 1/6 ид.ч. от процесния имот в периода
30.01.2019г. – 01.06.2021г. В имотния регистър се вписват актовете, с които се признава или
прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно
право върху недвижими имоти, възбраните и ипотеките върху тях, както и други действия,
обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване – чл.3, ал.2 ЗКИР.
Вписването в Имотния регистър на актовете, с които се признава или прехвърля правото на
собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижими имоти, се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, след като последният
провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право – чл.3 и чл.82 ЗКИР.
Правото на собственост, респ. вещно право на ползване, може да бъде установено освен с преки
доказателства – акт за собственост, респ. учредяване на право на ползване, така и с доказателства с
производно значение, както е в случая с приетата като доказателство справка от Имотния регистър,
доколкото доказателствената й стойност не се опровергава, нито разколебава от останалите
събрани по делото доказателства. Отделно от това като доказателство по делото е прието заявление
за промяна на титуляра на партида с вх. № ЗП – 9662/28.05.2015г. (л.6 – гръб), попълнено
саморъчно от ответницата, като към приложените документи е отбелязано, че се представят
удостоверение за наследници и декларация по образец, подписана от съсобствениците на имота.
Приетото като доказателство копие от заявлението не съдържа в цялост положения в неговия край
подпис, но става ясно, че такъв е положен от заявителя върху документа. По делото не е направено
оспорване за това, че документът не е попълнен от ответницата, поради което съдът го намира за
автентичен и съставен от ответницата. Подаденото от ответницата заявление от 28.05.2015г. за
промяна на партидата на имота е в изпълнение на задължението на наследника съгласно чл.58, ал.1
ОУ. Последната клауза гласи, че при смърт на потребител – физическо лице наследниците са
длъжни в 30 – дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата, като
приложат удостоверение за наследници или акт за собственост. В последния случай В и К
операторът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците по писмено
споразумение между тях, а при липса на споразумение между наследниците, В и К операторът
открива партида на всички наследници, отговарящи пропорционално на дела си съобразно
удостоверението за наследници – чл.58, ал.2 ОУ. В конкретния случай от подаденото от
ответницата заявление е видно, че такава декларация от останалите съсобственици е представена,
като въз основа на това ищецът е променил партидата на имота на името на ответницата, като се
установява от събраните доказателства, че през процесния период именно ответницата е титуляр на
партидата. При това с така подаденото заявление и при изпълнение на изискванията по чл.58, ал.2
ОУ ответницата е единствен потребител на услуги В и К за процесния имот през процесния
период.
От изложеното по – горе следва, че ищецът, от една страна и ответницата – от друга, са
обвързани от Общи условия за предоставяне на услугите В и К на потребителите от В и К оператор
„Софийска вода“ съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г., които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен ежедневник – чл.8, ал.3 от Наредбата.
Изразходваната вода за сгради - етажна собственост се отчита по общия водомер на
водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите
в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в
сградната водопроводна инсталация. – чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. За сгради - етажна
2
собственост отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а
след това се отчитат индивидуалните водомери – чл.32, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Показанията на индивидуалните водомери за потребители на В и К услуги за питейно – битови
нужди се отчитат за период от 3 месеца – чл.23, ал.1, т.2 от Общите условия. При отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, изразходваното
количество питейна вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на
водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца - чл.24,
ал.4 и чл.49 от Общите условия.
Срокът за плащане на задълженията за цена за доставената вода е 30 – дневен след
фактуриране на задължението - чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ АД, които обвързват потребителите на
основание чл.8, ал.3 от от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Фактури за задълженията се издават
ежемесечно, доколкото по делото няма данни да е уговорен друг период на фактуриране – чл.31,
ал.1 ОУ. С оглед това потребителя на В и К услуги е задължен да заплаща цената на доставеното
количество вода до 30 – тия ден след края на месеца, за който се отнася задължението.
За установяване на стойността на доставените в имота услуги В и К се по делото е
изслушано заключение по съдебно – техническата експертиза, прието без възражения, което се
кредитира от съда. Според заключението обемът на доставените услуги В и К в имота е 511 куб.м.
и се равнява на сумата от 1274,88 лева. В заключението е посочено, че монтираните в имота
водомери са пломбирани през 2004г., като няма данни да са давани указания на потребителя за
смяната им поради експлоатацията им за период, по – дълъг от 10 години. Следва да се отбележи,
че поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите (чл.11,
ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004г.), поради което ответницата не може да прави оплаквания, че не са
представени доказателства за годност на индивидуалния водомер. Периодичните проверки на
индивидуалните водомери през 10 години се извършват по искане и за сметка на потребителите от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ – чл.34а, ал.2 от
Наредбата. Отделно от това няма доказателства, че така монтираните водомери, въпреки че не са
били сменени след 10 – годишен срок на експлоатация, не са годни правилно да отчитат
потребеното количество вода. С оглед изложеното съдът приема за доказано, че през процесния
период са доставени услуги В и К до имота на стойност 1274,88 лева. Плащане на задължението не
се твърди и не се установява.
Предвид уговорените срокове за плащане на задълженията за доставени В и К услуги
ответницата е изпаднала в забава за плащане на главното задължение, като общият размер на
обезщетението за забава върху пълния размер на главното задължение възлиза на сумата от 30,20
лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
Неоснователно е направеното в срока по чл.414 ГПК възражение за погасителна давност,
защото към датата на завеждане на делото – подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.03.2022г. (чл.422, ал.1 ГПК), когато течението давността се прекъсва (чл.116, б.“а“
ЗЗД), не са изтекли три години (чл.111, б.“в“ ЗЗД) от падежа на най – старото претендирано
задължение – това за м.05.2019г.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 1274,88 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата
от 30,20 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
На ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от исковете, като за настоящото
производство от разноски в пълен размер от 370,41 лева (държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсулстско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото) се следват разноски в размер на 340,74 лева, а
3
за заповедното производство – съразмерно се следват разноски в размер на 72,04 лева.
Ответницата има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. За
заповедното производство тя претендира разноски от 330 лева за платено адвокатско
възнаграждение, като доказва плащането му посредством представения към възражението по
чл.414 ГПК договор за правна защита и съдействие, в който е обективирана и разписка за платената
сума. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност, направено с исковата молба,
като в тази част разноските следва да се намалят до 100 лева при минимален размер от 60 лева
съгласно чл.6, ал.1, т.2 (приложима редакция до изм бр ДВ 88 от 2022г.), вр. пар.1 ДР на НМРАВ.
За настоящото производство адв. П., предоставил безплатна правна помощ и съдействие на
ответницата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, има право на адв.
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, чийто пълен размер съдът определя на 400 лева
съгласно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ. От посочения пълен размер на разноските съразмерно с
отхвърлената част от исковете за заповедното производство на ответницата се следват разноски от
8,11 лева и за настоящото производство на адв. П. се следва адвокатско възнаграждение в размер на
32,43 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Т. В. С., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Пиротска“ № 5, ет.3, оф.1, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк
София“ № 1, сграда 2А, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, сумата от 1274,88 лева - цена за доставени услуги
В и К до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л** за периода 20.05.2019г. – 16.12.2021г., ведно със
законната лихва за периода от 24.03.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 30,20 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 20.06.2019г. – 16.12.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставени
услуги В и К за разликата до пълния предявен размер от 1387,35 лева и иска за обезщетение за
забава в размер на законната лихва за разликата до пълния предявен размер от 32,86 лева.
ОСЪЖДА Т. В. С., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Пиротска“ № 5, ет.3,
оф.1, да плати на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 340,74 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 72,04 лева - разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, да плати на Т. В. С., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Пиротска“ № 5, ет.3, оф.1, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата от 8,11 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, да плати на адв. М. Иванов П.,
ЕГН **********, Софийска адвокатска колегия, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул.
„Пиротска“ № 5, ет.3, офис 1, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 32,43 лева – адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4