№ 5239
гр. София, 10.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20251110101049 по описа за 2025 година
При извършена на основание чл. 129 ГПК служебна проверка на подадената от
„*******“ ООД, чрез адв. Х. Г., срещу „***********“ ЕООД искова молба, съдът констатира,
че същата не отговаря на изискванията на закона в следните насоки. В исковата молба се
твърди, че ответникът не изпълнил част от възложените му дейности („Маркетинг в
социалните мрежи“), а друга част („Регистрация на Търговска марка в България и/или
Европейския съюз за изработения уебсайт“) била изпълнена толкова некачествено, че било
равносилно на пълно неизпълнение. Твърди се още, че ищецът изпълнил изцяло, точно и на
време своите задължения по сключения с ответника договор, като му заплатил в пълен
размер уговореното възнаграждение, включително за неизпълнената работа. В тази връзка и
на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира заплащане на сумата в общ
размер на 9300 лева без ДДС – обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение на
процесния договор, определено като стойността на договорените и платени, но
непредоставени услуги, посочени по-горе.
В тази връзка следва да бъде посочено следното. При неизпълнение на обещания
облигационен резултат възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети
кредитора за претърпените от последния вреди. Възможностите на изправната страна в този
случай са следните. Ако престацията е още възможна и длъжникът е в забава – липсва
изпълнение в надлежното време, кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение
за вредите от забавата (мораторни вреди) или да иска обезщетение вместо изпълнение
(компенсаторни вреди). В тези случаи правоотношението не се прекратява и кредиторът
трябва да изпълни насрещното си задължение, ако има такова и ако още не го е изпълнил.
Именно поради това компенсаторното обезщетение включва вредите, без стойността на
престацията на кредитора. Изправната страна може и да развали договора – изцяло или
частично за неизпълнената част, с което да прекрати облигационното отношение, заедно със
задължението на длъжника. В този случай може да претендира връщане на платеното
възнаграждение за неизвършените услуги при условията на неоснователното обогатяване.
Но при всички случаи тези възможности са алтернативни и волята на кредитора трябва да е
1
ясно изразена, за да може съдът да даде правилната правна квалификация на неговата
претенция.
В настоящия случай процесните суми са претендирани като обезщетение за
претърпени загуби от неизпълнен договор, но в същото време е уточнено, че същите са
определени като стойността на договорените и платени, но неизвършени услуги. Тази
стойност не може да бъде претендирана като компенсаторно обезщетение. „Претърпяната
загуба“, която се включва в обезщетението по чл. 82 ЗЗД, е вид имуществена вреда,
изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението.
Разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което
кредиторът би имал, ако задължението беше изпълнено, формира размера на претърпяната
загуба. Такава би била налице, например в хипотеза, при която кредиторът е сключил
договор с трето лице за изпълнение на неизпълненото от длъжника задължение, сделката
между кредитора и неговия съконтрахент е реализирана, задължението е изпълнено от
третото лице срещу насрещна престация, довела до намаляване на имущественото състояние
на кредитора. Връщането на платената от ищеца стойност на неизвършените услуги по-
скоро насочва към третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – когато основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. В
исковата молба обаче липсват твърдения в тази насока.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че в исковата молба
съществуват противоречиви твърдения, които ще доведат до невъзможност за правилното
квалифициране на претенцията на ищеца. Воден от горното и на основание чл. 129, ал. 2, вр.
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба, подадена от „*******“ ООД, чрез адв. Х. Г.,
срещу „***********“ ЕООД.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
нередовностите на подадената искова молба, като уточни обстоятелствата, на които се
основава искът, и в какво се състои искането съобразно изложените по-горе в настоящото
разпореждане мотиви.
При неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
На ищеца да се изпрати препис от настоящото разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2