Р Е Ш Е Н И Е
260160/10.5.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и седми април
две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД № 1990 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20 – 0869 - 000160/ 11.02.2020г. на
Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор ПП, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП на В.И.Д., ЕГН**********
*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното
постановление. Излага, че не е съгласен с посочената в НП причина за настъпване
на ПТП – несъобразена скорост. Сочи, че причината на настъпване на ПТП била
влошаване на здравословно му състояние, което настъпило по време на управление
на МПС. В съдебно заседание редовно призована, се явява в първото съдебно
заседание.
Процесуален представител на АНО моли НП да бъде потвърдено.Счита, че от
заключението на изготвената съдебно –
медицинска експертиза не се установява
причинно следствена връзка между
здравословното състояние на лицето и настъпилото ПТП, въпреки че не оспорва
факта, че преди настъпване на ПТП жалбоподателят е изпитал физически неразположения.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
По делото
е представен АУАН серия GA №154993/15.01.2020г.
съставен срещу жалбоподателя нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В обстоятелствената
част на акта е посочено, че 15.01.2020г.
около 07.40 часа на АМ Хемус км.3:51+500
в посока гр.Варна при управление на
състав от ППС- влекач Скания с рег.№ В
2220 НР с прикачено полуремърке с рег.№ В 4107 ЕН, при движение с несъобразена
скорост със състоянието на превозното средство и превозвания товар, излиза в
дясно на платното за движение, попада в бетонна отводнителна канавка и се
обръща, с което става причина за ПТП. Въз основа на така посочените
обстоятелства в акта, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е нарушил
чл.20 ал.2 от ЗДвП с това че „ неизбира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с
условията на видимост, интензивността на
движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението.ПТП“.
От показанията на актосъставителя – св.П.П. се установява, че същият е
съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е
очевидец на ПТП. На 15.01.2020г.
с колегата му – Р.Н.Н.
били изпратени на посоченият
пътен участък, във връзка с получен сигнал за възникнало ПТП. ППС участвало
в ПТП било на
место, както и водача. След запознаване с
произшествието св. П.П. съставил Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и схема на произшествието, в който по отношение механизма на настъпване на ПТП посочил, че водачът Д.
при избиране скоростта на движение на управлявания от него състав от ППС не се е
съобразил със състоянието на превозното средство и превозвания товар,вследствие
на което излиза в дясно на платното за движение, попада в отводнителна канавка
и се обръща, с което става причина за ПТП. В същият протокол е отразил и
обстоятелството, че е образувано ДП№53/2020г.Били направени и снимки.
На 15.01.2020г. св. П. съставил
срещу жалбоподателя процесния АУАН за нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП, в който отразил, че жалбоподателят няма възражения. В
законоустановения 3-дневен срок не са депозирани писмени възражения. Въз
основа на съставения акт, административно-наказващият орган на 11.02.2020г. издал обжалваното НП
като възприел констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДвП на В.И.Д., ЕГН********** *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
От приобщеното по делото ДП №53/2020г. по описа на РУ гр.Шумен е видно, че
същото е започнало на 15.01.2020г. за престъпление по чл.343 ал.1 б.а, във вр.
с чл.342 ал.1 от НК. С постановление от
20.07.2020г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на
основание чл.343 ал.2 т.1 от НК. Въз основа на събраните по делото
доказателства, прокурорът е приел, че с действията си жалб. В.И.Д. е осъществил
състава на престъплението по чл.343 ал.1
б.а, във вр. с чл.342 ал.1 от НК като нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП, но доколкото
всички пострадали лица са поискали производството да бъде прекратено, е налице
хипотезата на чл.343 ал.2 т.1 от НК, което е и основание производството да бъде
прекратено на основание чл.24 ал.1 т.9 от НПК.
От назначената в хода на съдебното производство съдебно – медицинска експертиза
се установява, че преди настъпване на ПТП здравословното състояние на
жалбоподателят се е влошило. Същият е бил с високо кръвно налягане, което
според вещото лице е причинило
разкъсване на съществуваща мозъчна аневризма
и развитие на субарахноидален кръвозлив.
Основната причина за здравословното
състояние на Д. е болестно
обусловен субарахноидален кръвозлив предхождащ карастрофата.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от
събрани по делото доказателства, както и заключението на изготвената съдебно – медицинска експетиза.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Не се спори между страните, че на въпросната дата и
място жалбоподателят е управлявал състав
от ППС- влекач Скания с рег.№ В 2220 НР с прикачено полуремърке с рег.№
В 4107 ЕН. Безспорно е и обстоятелството , че при управлението на
автомобила, последният излиза в дясно на
платното за движение, попада в бетонна отводнителна канавка и се обръща на
пътното платно, с което става причина за ПТП, в резултат на което са били причинени материални щети.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от същия
закон.Посочената за нарушена разпоредба предвижда две задължения за водачите на ППС. Съгласно
първото водачите следва да съобразят скоростта на движение с
определени фактори - с атмосферните
условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да могат да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, а съгласно второто
- да намалят и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
В конкретния случай на база отразените в
обстоятелствената част на съставеният акт и издаденото НП факти, обуславящи
съставомерност от обективна страна на нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, е видно,
че вмененото нарушение се
изразява в движение с несъобразена скорост със състоянието на
превозното средство и превозвания товар,
с което става причина и за настъпване на ПТП. Контролните органи са приели, че факторите, с които водачът
не е съобразил скоростта си са състоянието на превозното средство и превозвания
товар, но без да се конкретизира какви
са били те. Въз основа на така
посочените съставомерни факти, както актосъставителят, така и наказващият орган
са направили правния извод, че водачът
не бил избрал скоростта на движение и
съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и с други обстоятелства /неясно какви/, за да спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението и причинява
ПТП. Наказващият орган е приел, че са налице и двете хипотези на чл.20 ал.2 от ЗДвП при условията
на алтернативност – не спиране пред предвидимо препятствие или не спиране при
създадена опасност за движението, в резултат на движение с несъобразена
скорост. От съществено значение за съставомерността на нарушение на тази
разпоредба от обективна страна е посочването на конкретните условия, при които
е настъпило произшествието – скоростта на движение на автомобила, конкретни
особености на пътната обстановка – състоянието на превозното средство, на
товара, на пътното платно, препятствия на пътя, интензивността на движението,
както и обективна възможност за възприемането им с оглед законосъобразно и
безопасно движение по пътното платно. В съставения срещу жалбоподателя АУАН и
издаденото въз основа на него НП не са описани конкретно всички фактически
обстоятелства, включени в хипотезата на правната норма. Схематично е посочено
единствено движение с несъобразена скорост от водача. Изобщо не става ясно пред
какво предвидимо препятствие е следвало да спре водачът, след като е бил сам на
пътя и е реализирал самостоятелно ПТП. Нито е описано предвидимото препятствие,
нито от свидетелските показания се установява наличието на конкретно такова по
време на инцидента, пред което жалбоподателят е следвало да спре. Не се
установява каква опасност за движението
е била създадена, в резултат на което
жалбоподателят да е бил длъжен да намали или да спре. Това води до
невъзможност да се изследват релевантните обстоятелства за преценка
отговорността на водача, както от обективна, така и от субективна страна.
Непълното описание на фактическата обстановка водят и до ограничаване правото
на защита на нарушителя, поради което представлява съществено процесуално
нарушение. От свидетелските показания не
се установява на база на какво, контролните органи са приели, че се касае за
причинено ПТП , поради движение с несъобразена със състоянието на превозното средство и превозвания товар скорост, а не на загуба на контрол върху управлението на
ППС, което по принцип е нарушение на
чл.20 ал.1 от ЗдвП. По делото не е доказано по несъмнен начин, каква е
причината жалбоподателят да изгуби контрол над автомобила - дали несъобразена
скорост или поради други причини, които могат да се вменят във вина на водача,
или пък е налице невиновно поведение. Не може да бъде възприета като законосъобразна
практиката при наличие на загуба на контрол да се приема, че причината за това
е несъобразена скорост. Напротив, несъобразената скорост следва да бъде
обективно доказана и не може да се определя субективно единствено съобразно
настъпилото ПТП. В тази връзка от заключението на изготвената съдебно –
медицинска експертиза по безспорен начин се установява, че
преди настъпване на ПТП здравословното състояние на жалбоподателят се е
влошило. Същият е бил с високо кръвно налягане, което според вещото лице е причинило разкъсване на съществуваща
мозъчна аневризма и развитие на субарахноидален
кръвозлив. Основната причина за
здравословното състояние на Д. е
болестно обусловен субарахноидален кръвозлив предхождащ катарастрофата. При преводеният
разпит в съдебно заседание, вещото лице посочи, че болестно обусловения субарахноидален кръвозлив, който жалбоподателят е получил
преди ПТП може да е причина за настъпването му.
В процесния случай наказващият
орган не е установил по безспорен и несъмнен начин, с допустимите средства и
способи за доказване, че водачът се е движил с несъобразена със състоянието на превозното средство и превозвания товар скорост /доколкото липсва
конкретика какво се има предвид/ и именно в резултат на това негово виновно
поведение е настъпило и ПТП. В този смисъл нарушението не е несъмнено доказано
и по тази причина административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
е следвало да бъде ангажирана, съобразно посочената разпоредба.
При извършена служебна проверка на
процесното НП съдът намира и следното: Съотношението между наказателната и административно наказателната отговорност е регламентирано с разпоредбите на чл.32 ал.1 и ал.2, както и
чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.Утвърден е принципа в случаите, когато с едно деяние
се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателни норми с един
и същ обект на защита, наказателната отговорност да поглъща административнонаказателната. Когато дейнието
засяга един и същ кръг на обществени отношения правилното и точно прилагане на
закона предподставя реализация на
отговорност или за административно нарушение
или за престъпление. Не и за двете едновременно.
Административнонаказателна отговоност
следва да се носи, само ако деянието не съставлява престъпление.
Съгласно ТР №3/22.12.2015г. по т.д. №3/2015г.
на ОСНК на ВКС т.3.1. деецът не следва да носи едновременно наказателна
и административнонаказателна отговорност
и в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно
наказателна и административнонаказателна
норма с различни обекти на защита.
При издаване на НП, наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.33 от ЗАНН. Във връзка с
настъпилото ПТП още на 15.01.2020г. е започнало да се води ДП №53/2020г. по описа на РУ
гр.Шумен за престъпление по чл.343 ал.1 б.а, във вр. с чл.342 ал.1 от НК. Това
обстоятелство е било известно на контролните органи, тъй като е отразено в съставения от св. П. Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица. При тази хипотеза не е следвало да бъде образувано
административнонаказателно производство, чрез съставяне на АУАН или
образуваното такова е следвало да бъде прекратено и материалите изпратени на съответната прокуратура. Вместо това
наказващият орган на 11.02.2020г. издал процесното НП, преди приключване на
досъдебното производство. ДП №53/2020г. е приключено с постановление от
20.07.2020г. на наблюдаващият прокурор, който е прекратил наказателното
производство на основание чл.343 ал.2 т.1 от НК. Въз основа на събраните по
делото доказателства, прокурорът е приел, че с действията си жалб. В.И.Д. е
осъществил състава на престъплението по
чл.343 ал.1 б.а, във вр. с чл.342 ал.1 от НК като нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП,
но доколкото всички пострадали лица са поискали производството да бъде
прекратено, е налице хипотезата на чл.343 ал.2 т.1 от НК, което е и основание
производството да бъде прекратено на основание чл.24 ал.1 т.9 от НПК. Фактите
обуславящи съставомерност от обективна страна на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са идентични с приетите за нарушени разпоредби на ЗДвП, посочени в
състава на престъплението, за което се е водило досъдебното производство. Елементите от фактическия състав на престъплението съвпадат с елементите от
фактическият състав на административното нарушение, поради
което наказателната отговорност изключва
административната. В конкретният случай наказателното производство не е прекратено, поради
липса на състав на извършено престъпление, а съобразно специалната хипотеза
регламентирана в чл.343 ал.2 т.1 от НК.
Предвид всичко гореизложеното
настоящият съдебен състав намира, издаденото НП за незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено, в обжалваната част. В останалата част НП
е влязло в законна сила.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №20 – 0869 - 000160/ 11.02.2020г. на Началник група към ОДМВР –
Шумен, сектор ПП, в частта с която на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2
пр.1 от ЗДвП на В.И.Д., ЕГН********** *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането на ОДМВР – Шумен за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: