№ 1106
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110111685 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „Е.П.П..” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу К. Д. К.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.***, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 602.47 лв. /шестстотин и два лева и 0.47 ст./,
представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с
абонатен № *** находящ се в гр.***, клиентски № ***, за която е издадена
фактура № ФП0269326639/03.08.2018г. на стойност 602.47 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 230.27
лв. /двеста и тридесет лева и 0.27 ст./, представлявата мораторна лихва върху
главницата за периода от 13.08.2018г. до 16.06.2022г..
Твърди се в исковата молба, че между страните е налице облигационна
връзка, като в изпълнение на задълженията си по нея е доставял непрекъснато
ел. енергия в обект с абонатен № *** находящ се в гр.***, клиентски № ***.
Твърди се, че фактурата е издадена за реално потребена ел. енергия в периода
от 04.05.2018г. до 01.08.2018г.. Въпреки, че като получател във фактурата е
вписан Г.Д., стойността и е дължима от ответника, тъй като към момента на
извършване на проверката, така и в периода на корекцията, същият е
собственик и ползвател на сочения обект на потребление. На 01.08.2018г. е
извършена проверка на електромера в присъствие на независими свидетели и
представители на полицията, резултатите от която са обективирани в КП №
***. При проверката е установено неправомерно въздействие върху схемата
на свързване на СТИ – прекъснат е нулев проводник от нулевата шина към
СТИ. В резултат на това консумираната ел. енергия не преминава през СТИ и
съответно не се заплаща. При съставяне на КП са спазени изискванията на
чл.47 ПИКЕЕ. Констатираното неправомерно въздействие, при което
потребената ел. енергия не се отчита от СТИ е основание за извършване на
корекция на сметката на абоната на основание чл. 48, ал.1, т.1, б. Б. В резултат
на извършената проверка е съставена справка за корекция за начисляване на
1
ел. енергия и конкретизиран размер на вземането, като е издадена процесната
фактура. В изпълнение на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ, абонатът е уведомен за
извършената корекция на сметка. Потребителят е следвало да заплати
консумираната ел. енргия в сроковете, определени в ОУ, като в противен
случай изпада в забава и дължи обезщетение, считано от падежа на главното
задължение, на основание чл.38 от ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на
поетите задължения, по негова инициатива е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 8071/2022г. по описа на ВРС, по
което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с
който се оспорва иска като неоснователен. Оспорва се предоставянето на
твърдяното количество ел. енергия в негова полза и реалното й потребление.
Оспорва се корекционната процедура, както и начина, и методиката за
начисляване на сумата. Излага се, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното
дружество за извършване на периодични проверки, не са представени
доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия
посочено в справката, периода на извършената корекция е определен
произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в
ПИКЕЕ корекционни процедури. В тази връзка оспорва верността на
констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред.
Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол от
контролната проверка му е непротивопоставим. Навежда доводи, че
доколкото фактурата не му е връчена, не е изпаднал в забава, поради което не
дължи мораторна лихва. В условията на евентуалност възразява, че
претенциите са погасени по давност. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно е от присъединеното ч.гр.д. №8071 по описа за 2022г. на ВРС, че
в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителния иск.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, своевременно е направено възражение от
ответника срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е
предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото е прието, че ответникът е
клиент на дружеството за адрес на потребление в находящ се в гр.***,
клиентски № ***, абонатен № ***; че процесната сума е начислена като
корекция на сметката на ищеца.
Представен е констативен протокол № ***/01.08.2018г. за извършена
техническа проверка на СТИ, отчитащо електроенергията в обекта на клиента,
извършена от служители на „Е.С.” АД. По време на проверката е установено
неправомерно въздействие върху функцията на СТИ и измервателната
система като цяло. Прекъснат нулев проводник от нулевата шина към СТИ.
2
По този начин СТИ е без оперативна нула. Измерен моментен товар от 1.32 А
/0.3 квтч/. Констатирано е, че по този начин консумираната ел. енергия не се
измерва от СТИ. Посоченият констативен протокол е съставен в отсъствие на
клиента. Подписан е от актосъставителите и свидетели. Протоколът не е
връчен на абоната, видно от приложените писма /л.17-20/. Известията са
адресирани до Г.Д..
Съставена е Справка от 02.08.2018 г., за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия, извършена в
съответствие с чл. 48, ал.1, т.1, б. Б ПИКЕЕ. Съгласно справката периодът на
корекцията е от 04.08.2018г. до 01.08.2018г., като общата енергия за корекция
е в размер на 3168 кWh. Въз основа на цитираната справка е издадена фактура
№ ФП0269326639/03.08.2018г. на стойност 602.47 лв., представляваща ел.
енергия за процесния период 04.08.2018г. до 01.08.2018г., със срок за плащане
13.08.2018г..
Представени са извлечение за фактури и плащания към дата
01.08.2022г. по клиентски № *** и справка за потреблението към
02.08.2022г..
От справка от Агенция по вписвания /л.21-24/ се установява, че
ответникът е придобил имота – обект на потребление на 14.01.2015г..
На л.24-29 са приложени заявления от ответника до Е.П. за продажба на
ел. енергия от Е.П.П.. АД при Общи условия и за достъп и пренос на ел.
енергия през електроразпределителните мрежи на ЕРП С. АД при Общи
условия.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и протокол
№11263323 за проверка на електромер с фабричен № 1115031700818258.
От заключението на изслушаната СТЕ на вещото лице инж. Н. В. и от
обясненията на вещото лице, дадени в проведеното на 10.03.2023г. открито
съдебно заседание, се установява, че е констатирано неправомерно
въздействие върху функцията на СТИ. Налице е неотчитане от
измервателната система на СТИ на цялата преминала по захранващия кабел
към електроконсуматорите на абоната ел. енергия в следствие на установено
прекъсване на нулевия /оперативен/ проводник към електромера. Начислени
служебно са 3168 квтч за периода 04.05.2018-01.08.2018г. или за 90 дни от
датата на проверката. При действащите към момента цени на
електроенергията, утвърдени от ДКЕВР се получава сума за плащане 602.47
лева с ДДС, при цена на електроенергията 0.19017 лева за 1 квтч, средно за
периода. Извършените математически изчисления по корекционната
процедура, са математически верни и са в съответствие с утвърдената
методология на ОУ и тези на ПИКЕЕ в сила от 30.04.2019г.. Количеството ел.
енергия, изчислено по корекционната справка може реално да бъде доставено
до абоната. При проверката на 04.03.2021г. е отчетен товар от 1.32 А -
консумация на електроенергия кWh.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 8071/2022г. по описа на ВРС се
установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, длъжникът в заповедното производство е подал възражение в срока по
3
чл.414, ал.2 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения
едномесечен срок.
С оглед същността на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването на вземане в полза на ищеца срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.
Безспорно е, че ответникът е потребител на електроенергия по смисъла
на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила
по отношение на ответника. Макар и в процесната фактура да е посочено като
получател друго лице, същата е издадена за собствения на ответника обект на
потребление, поради което задължен за сумата по корекцията е именно
ответникът, в качеството му на потребител на ел. енергия за процесния
електроснабден имот - арг. чл. 4, ал. 1 ОУ.
В правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
е предвидена възможност за извършване на корекция за потребена
електроенергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ, но при спазване на
определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал.
2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен протокол и
заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая
не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа. Причината за установената липса на отчитане е резултат от
неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ – прекъснат
нулев проводник от нулевата шина към СТИ.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа
енергия по партидата на ответника е извършено по реда на обнародваните в
ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Същите са
издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г.) в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т.
6, вр. ал. 2 ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в
ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел.
енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 ЗЕ,
вр. чл. 2 ал. 1 ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С Решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени, а с Решение № 2315 от 2018 г. на
ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. са отменени и чл. 48
– 51 ПИКЕЕ. По аргумент от разпоредбата на чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194
АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение за неговата отмяна и действа занапред.
4
В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към
настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 01.08.2018 г. – преди отмяната на чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, което
обуславя извода за наличие на законово основание, от което да произтича
притезанието на ищцовото дружество.
В съдебната практика се приема, че правоотношенията между
енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена
електроенергия са договорни - за доставка /продажба/. Договорът има
специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи следва да се прилагат
общите правила за продажба – член 183 и следващи от ЗЗД. Купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия
на основание член 200 ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е
отчетена доставка в по-нисък размер и съответно е заплатена по-ниска цена
от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му
електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за
неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия. При
липса на специална правна уредба /преди приемането на ПИКЕЕ и при
отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в „Държавен вестник“/
задължението на потребителя да заплати реално доставено количество
електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-
продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи
ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях.
С оглед изложеното между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия,
регламентирано от ЗE.
При специална подзаконова правна уредба, предвидена в Закона за
енергетиката (при действащи ПИКЕЕ), задължението на потребителя да
заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта, се определя
според предвиденото в Закона за енергетиката и приложимите ПИКЕЕ.
Когато ПИКЕЕ не са приети или са отменени с решение на ВАС,
задължението се определя по чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от
договорния характер на правоотношенията между крайния снабдител
(дружеството-доставчик на електрическа енергия, респ.
електроразпределителното дружество), от една страна и крайния потребител
на електрическа енергия, от друга. Те възникват по силата на договора за
продажба на електрическа енергия, за който ако специалната уредба чрез
действащи ПИКЕЕ е неприложима, са регулират от чл. 183 ЗЗД. Изводът е, че
за ответника е възникнало задължението да плати реално доставената в
обекта енергия – в количество и на цена 602.47 лв., посочени в издадената
фактура. По делото не е установено, че това задължение е погасено чрез
някой от способите, предвидени в закона. Искът е основателен.
Ответникът се позовава на давност, което възражение съдът счете за
неоснователно. Давността не е 3-годишна, тъй като вземането е за корекция
от сметка, а не периодично в смисъла по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се
прилага чл. 110 ЗЗД. Давността има за начало 13.08.2018 г. (срокът за
плащане по фактурата) и изтича на 13.08.2023 г. /Решение № 50017/27.03.2023
г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по гр.д. № 720/2022г./.
Доставчикът на ел. енергия е изпратил писма с изх. №
******_1/03.08.2018г. и № ******_2/03.08.2018г. до посочения като абонат
Г.Д., които няма данни да са получени нито от това лице, нито от ответника –
5
собственик на процесния обект на потребление. В този смисъл следва да се
приеме, че ответникът е научил за извършената корекция, начислената
допълнително стойност на ел. енергия в резултат на същата, с връчване на
препис от заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 8071/2022 г. Същата
е получена от длъжника и ответник в настоящото производство на 30.06.2022
г., като е депозирано възражение на 25.07.2022 г.. Следователно потребителят
не е бил поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията
преди образуване на заповедното производство, а същият е узнал едва на
30.06.2022 г., т.е. след процесния период 13.08.2018г. - 16.06.2022г., за който
се претендира мораторна лихва за забава. В този смисъл за исковия период
ответникът не дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно
изпълнение на паричното задължение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради
което предявеният иск за сумата от 230.27 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата, начислена за периода 13.08.2018г. -
16.06.2022г., като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Имайки предвид частично установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г.
от 18.06.2014г., т.12. Същите възлизат на 54.27 лева съразмерно на уважената
част от претенциите.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане
на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата в общ размер на 635 лева /75 лева
довнесена държавна такса, 360 лева с ДДС възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат; 200 лева депозит за СТЕ/. На основание чл.78,
ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи сумата 459.41 лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на поискани и
доказани разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат
в заповедното и исковото производство. В тежест на ищеца следва да се
възложи сумата 41.48 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено от
ответника за защита в заповедното производство и сумата 110.61 лева -
адвокатско възнаграждение, заплатено от ответника за защита в исковото
производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК в отношенията между „Е.П.П..” АД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр.***, от една страна и ответника К. Д. К.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.***, от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО
ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в общ размер
602.47 лв. /шестстотин и два лева и 0.47 ст./, представляваща цена за
ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен № *** находящ се
в гр.***, клиентски № ***, за която е издадена фактура №
ФП0269326639/03.08.2018г. на стойност 602.47 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
6
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.8071/2022г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 230.27 лв. /двеста и тридесет лева и 0.27 ст./, представлявата
мораторна лихва върху главницата за периода от 13.08.2018г. до 16.06.2022г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН:**********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
„Е.П.П..” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.*** сумата
54.27 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.8071/2022г. на ВРС и сумата
459.41 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.П..” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. К., ЕГН:**********, с адрес: гр.*** сумата
41.48 лева, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.8071/2022г. на ВРС и сумата
110.61 лева, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7