№ 1817
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100501568 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 99 от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. №
2363/2020 г. по описа на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 720 от 15.06.2020 г.
по в. гр. д. № 700/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна и делото е върнато за ново
разглеждане на друг състав от въззивния съд.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД
срещу Решение № 277 от 20.01.2020 г., постановено по гр. д. № 12073/2019 г. по описа на
Районен съд - Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Г.К.
Г., не дължи на въззивното дружество сумата от 6 176,05 лв., представляваща стойност на
доставена и начислена ел. енергия за периода от 13.07.2017 г. до 12.07.2018 г., за която сума
е издадена фактура № *********** от 26.07.2019 г.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Въззивникът сочи, че е налице правно основание за възникване на вземането на
дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество
електроенергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че
абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия на основание
договорното правоотношение между страните. Сочи, че вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД касае реално доставена и потребена електрическа енергия, която е била
отчетена от СТИ, но не е била фактурирана. Намира за установено наличието на
неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на иска. Претендира разноски и в условията на евентуалност възразява за
прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
1
В законоустановения срок чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Г.К. Г., чрез адв. П.П., в
който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. По подробно релевирани
доводи намира за правилни изводите на първоинстанционния състав. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззиваемото дружество, чрез
процесуалния си представител адв. Б., моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Претендира заплащането на разноски.
В о. с. з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П..
Същият излага доводи за неоснователността на въззивната жалба и за правилността на
първоинстанционното решение. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 12073/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от Г.К. Г. против „Енерго Про-
Продажби“ АД за приемане за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от
6 176,05 лв., представляваща стойност на доставена и начислена ел. енергия за обект,
находящ се в гр. Варна, ж. к. „************, за периода от 13.07.2017 г. до 12.07.2018 г., с
абонатен № ************* и клиентски № **********, за която сума е издадена фактура №
*********** от 26.07.2019 г.
В исковата молба се излагат доводи, че ищцата е в договорни отношения с „Енерго -
Про Продажби“ АД. Твърди се, че е установила, че й е начислена сумата от 6176.05 лева,
след като служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД направили проверка, съставили
констативен протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество
електрическа енергия. Оспорва констативния протокол, както да е доставено и потребено
посоченото количество ел. енергия. Ищцата твърди, че сумата е начислена неправомерно
при липсата на правила за провеждането на корекционната процедура. Сочи, че не е
променяна схемата на свързване на СТИ, както и че не е манипулирала СТИ. Излага доводи,
че при извършваната проверка не са спазени изискванията за нейната редовност. Твърди, че
е неясен периодът на натрупване на електрическата енергия в тарифния регистър 1. 8. 3., че
не е установено кога е извършена намесата, както и че не е ясно дали СТИ е било с нулеви
показания в този регистър към момента на монтажа му.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия
между страните. Сочи, че макар да се касае за корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, електрическа
енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не е заплатена от него. Намира, че е налице законово основание за
извършване на корекционната процедура. Сочи, че в резултат на извършената техническа
проверка е съставен Констативен протокол № 1202276, като е установено, че в
невизуализирания регистър 1. 8. 3. има показания в размер на 33 130 квтч. Предвид това
процесното СТИ е демонтирано, подменено, поставено е в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 483126, като е предоставено за метрологична експертиза в БИМ.
Сочи, че безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е
заплатена. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
2
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 12.07.2018 г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. №
1114021564360480 на обект на ищцата Г.К. Г., находящ се в гр. Варна, ж. к. „************.
Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в
регистър 1.8.3 от 033130 кВТч. За проверката е изготвен Констативен протокол № 1202276,
който е подписан от двама свидетели, както и от служителите на „Електроразпределение
Север“ АД. От Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване
№ 1722/18.07.2019 г. на Българския институт по метрология, РО Варна, при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, както и че действително е
потребена и преминала енергия на тарифа 3 – 033130,3 квтч, която не е визуализирана на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия. На основание извършената
проверка от „Електроразпределение Север“ АД е изпратено уведомление до абоната, с което
го уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 23.07.2019
г. /л. 10 от делото на ВРС/ се установява, че е начислена общо 33 130 кВТч енергия за
периода 13.07.2017 г. – 12.07.2018 г. Във връзка със същото е издадена и фактура №
*********** от 26.07.2019 г. за стойността от 6 176,05 лв. с ДДС.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза,
заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. От
същото се установява, че: 1/. СТИ е преминало първоначална метрологична годност през
2015 г. и е годно до 2021 г., 2/. електрическата енергия в тарифния регистър - 1. 8. 3. е
33 130 квтч, 3/. налице е намеса в тарифната схема на СТИ. В о. с. з. от 20.12.2019 г.
експертът е посочил, че със сигурност натрупването на енергията в скрития регистър е
започнало след монтажа му.
Във въззивното производство, съобразно указанията на касационната инстанция,
съдът е допускал комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице
електроинженер и софтуерен специалист, заключението, по която съдът цени като
обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен
материал и неоспорено от страните. От същото се установява, че: 1/. е невъзможно да се
определи кога е започнало натрупването на количеството електрическа енергия в
невизуализирания регистър 1. 8. 3., 2/. намесата в тарифната схема е осъществена през
инфрачервения порт, посредством произволен софтуер, 3/. намесата в тарифната схема е
насочена към преминаване на ел. енергия в невизуализирания регистър, 3/. допълнително
начислената електрическа енергия би могла да бъде потребена през процесния период, 4/.
първоначалната параметризация е извършена от производителя, като не са налице данни
СТИ да е било последващо отваряно, 5/. електрическата енергия в невизуализирания
регистър е действително потребена.
В проведеното о. с. з. вещите лица са уточнили, че няма възможност да се определи
точния момент на извършване на манипулацията, както и за какъв период е действала тя.
Вещото лице К. е посочило, че не си спомня дали има представен по делото протокол за
монтаж на СТИ, в който да са описани показанията при монтажа му. Експертът изрично е
посочил, че при липсата на представен такъв протокол за монтаж не може да твърди, че
посочените в корекцията количества електрическа енергия са потребени от въззиваемата.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно
3
измерване на електрическа енергия.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна проверка
за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата и като съобрази липсата
на твърдения в тази насока, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго – Про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване на
възникването на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била
измерена, или електроенергия в повече от отчетеното.
В производството не се оспорва фактът, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по повод на продажбата на електрическа енергия. Безспорно
е, че ищцата е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от ЗЕ че Общите
условия са влезли в сила по отношение на нея.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на
ВАС, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови
правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови
ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката – 12.07.2018 г. и предвид
отмяната на чл.41 - 47 ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат
приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
Предвидените в тези разпоредби на ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно
изброени в този подзаконов нормативен акт. За извършената от „Енерго-Про Продажби“ АД
корекция, представляващият дружеството е посочил, че намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ. В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния казус
проверяваният електромер не е тип „СМАРТ“. Не е включен в системата за дистанционен
отчет. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било параметризирано
да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е битов, но е отчетена
електроенергия и в регистър 1.8.3.
С отменителното си решение, връщайки делото за ново разглеждане със задължителни
4
указания на въззивния съд, касационната инстанция е посочила, че при отсъствие на
специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183
ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената
стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.
На съда е известна практика на касационната инстанция, в която се приема, че е налице
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно
или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението
на ЗЕ и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за
възможността електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385 от 2016 г., ако поради софтуерно
въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа
енергия /Решение № 124 от1 8.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., Решение
№ 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., Решение № 75 от 13.04.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., Решение № 76 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2209/2020 г., IV г. о., Решение № 77 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2020 г., IV г. о.,
Решение № 60171 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г., IV г. о., Решение № 116
от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2548/2020 г., IV г. о. и др.
В горецитираната практика на касационната инстанция се приема, че специалната
регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва
за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на
купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД,
според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е
също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В случая обаче, по делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането
на СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. В производството не е представен
констативен протокол за монтаж на СТИ. Ето защо, няма как да бъде формиран извод,
кога е монтирано процесното СТИ, дали е било ново, тоест дали е било включвано в
електроразпределителната мрежа преди поставянето му на обекта, както и какви са били
показанията по която и да е от тарифите му, в частност и в скрития регистър. Затова съдът
намира, че в производството не се доказа, че макар и електрическата енергия по скрития
регистър да е преминала, то това да е било осъществено след монтажа на същия в процесния
обект. Този извод следва от обстоятелството, че не е доказано кога е произведено СТИ, кога
точно е монтирано в обекта на потребление, като при монтажа му не е установено какви са
били показанията му в никой от регистрите. Следователно, ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е установил по пътя на пълното и главно доказване по
несъмнен начин, кога е монтирано СТИ, респ. че към тази дата, процесното СТИ е било с
нулеви показания по който и да е от регистрите, както и по скрития регистър, въз основа на
който е обоснована настоящата претенция.
От доказателствата по делото и от приетото заключение на вещото лице не може да се
установи също така с точност и в кой времеви период е натрупано процесното количество
ел. енергия, респ. дали това е станало след монтирането му на процесния обект на
потребление. Нещо повече изрично в о. с. з. от 17.11.2021 г. вещото лице К. е посочило, че
при липсата на протокол за монтаж на СТИ не може да твърди, че посочените във фактурата
количества електрическа енергия са реално потребени от страна на въззиваемата.
5
С оглед на съвкупността на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
„Енерго – Про Продажби” АД не успя да установи при условията на пълно и главно
доказване да докаже реалното потребяване на електрическа енергия, респ. получаването й от
страна на потребителя по невизуализирания скрит регистър, за което е издадена и
процесната фактура № *********** от 26.07.2019 г.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицатален
установителен иск за установяване недължимостта на претендираната сума за основателен.
Ето защо, поставеното първоинстанционно решение в този смисъл се явява правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода разноски за настоящото производство се дължат в полза на
въззивамата. Същата претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в размер на
630 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им. Ето защо, в полза на същата следва да се присъди сумата от
630 лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
За производството по в. гр. д. № 700/2020 г. по описа Окръжен съд – Варна в полза на
Г.Г., са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 630 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
В отговора на касационната жалба е направено искане за заплащането на съдебно-
деловодно разноски във връзка с изготвянето му. Доказателства обаче за направата на
същите не се съдържат в кориците на гр. д. № 2363/2020 г. по описа на ВКС, поради което
дори и такива да са сторени остават в тежест на страната и не следва да бъдат възмездявани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 277 от 20.01.2020 г., постановено по гр.д. №
12073/2019 г. по описа Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати на
Г.К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „************ сумата от 630 лв.
/шестстотин и тридесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати на
Г.К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „************ сумата от 630 лв.
/шестстотин и тридесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
производството по в. гр. д. № 700/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страната по реда на чл. 280, ал. 1 , респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7