Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 283
гр. Перник,
04.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С
участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и на прокурора БИСЕР КОВАЧКИ от
Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа административно дело № 526/2021 г.
по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК.
Образувано
е по жалба, подадена от **** ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ****, представлявано
от А.Л.Т. - управител против Ревизионен акт №
Р-22001420005845-091-001/30.06.2021 г., поправен с Ревизионен акт №
П-22001421121978-003-001/13.07.2021 г. за поправка на ревизионен акт, издадени
от Г.М.В.-Н.– началник сектор, възложител на ревизията и Ц.К.Х.– главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение №
1433/14.09.2021 г., издадено от изпълняващия длъжността директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на
Национална агенция за приходите, с който е отказано право на приспадане на
данъчен кредит и е определен за внасяне данък върху добавената стойност в
размер на 4368.32 лв., ведно с лихви за забава в размер на 92130.89 лв. и е
определен за внасяне корпоративен данък в размер на 71290.49 лв., ведно с лихва
за забава в размер на 46304.91 лв.
Жалбоподателят
счита ревизионния акт за незаконосъобразен. Сочи, че са изпълнени
предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури и отсъстват основания за увеличаване на финансовия резултат
по ЗКПО. Искането към съда е да го отмени.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не е изпратил представител.
В
съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, редовно призован, не се е
явил и не е изпратил представител. Докладвана е молба от пълномощника му –
юрисконсулт Б., с която жалбата е оспорена като неоснователна. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки е изразила становище за
неоснователност на жалбата. Предложила е на съда да отхвърли оспорването, като
неоснователно.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във вр.
с § 2 от ДОПК, приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Ревизионното
производство е започнало на 14.10.2020 г., с връчването по електронен път на
жалбоподателя на заповед за възлагане на ревизия № Р-22001420005845-020-001/28.09.2020
г., издадена от Г.М.В.-Н.– началник сектор при ТД – София на НАП, компетентна
за това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, във вр. с т. 4 от заповед за
възлагане на ревизия № РД – 01 – 128/18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП –
София. С нея са определени: ревизираното лице – **** ООД , ЕИК ****; ревизиращите органи – Ц.К.Х.– главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията и В.Д.Л.– старши инспектор по приходите;
ревизираните период и задължения – данък върху добавената стойност от 01.12.2014
г. до 31.08.2020 г. и корпоративен данък от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. и
срокът за извършването – 3 месеца, считано от връчването. Последният е изменен
със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001420005845-020-002/12.01.2021 г. и №
Р-22001420005845-020-003/10.02.2021 г., като е продължен до 12.03.2021 г.
Всички
заповеди са подписани с валидни към този момент електронни подписи, положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, за което са представени писмени доказателства, и са връчени на
ревизираното дружество.
На
основание чл. 117 от ДОПК ревизиращите органи по приходите са съставили
ревизионен доклад № Р-22001420005845-092-001/02.04.2021 г. В него, въз основа
на събраните доказателства, е прието, че общо 21 броя данъчни фактури, по които
получател е ревизираното лице, са включени повторно в дневниците за покупки и в
подадените справки-декларации за данъчни периоди месец януари 2015 г., месец
август 2019 г. и месец октомври 2019 г. и не са сторнирани в следващите данъчни
периоди. Общият размер на данъчната им основа е 628102.68 лв., а размерът на
данъка върху добавената стойност е 125620.54 лв.
Въз
основа на констатациите е прието, че неправомерно е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит при повторно отразените в счетоводството фактури и
следва да се определи допълнително внасяне на ДДС, както следва: за месец
януари 2015 г. 114710.97 лв. и лихва за забава в размер на 70861.12 лв.; за
месец август 2015 г. – 8392.55 лв. и лихва за забава в размер на 1282.30 лв.;
за месец октомври 2015 г. – 2517.02 лв. и лихва за забава в размер на 343.32
лв.
Прието
е също, че през 2015 г. по сметка 601 – разходи за материали и сметка 602 –
разходи за външни услуги са отразени два
пъти разходи по общо 41 броя фактури. Затова на основание чл. 16, ал. 4, във
вр. с ал. 1 от ЗКПО е посочено, че тези разходи не следва да се вземат предвид
при определяне на данъчния финансов резултат за 2015 г. и същият да се увеличи
с 850350.05 лв. С оглед увеличения данъчен финансов резултат е определен
корпоративен данък за довнасяне в размер на 85035.00 лв. и лихва за забава,
считано от 01.04.2016 г. в размер на 43090.17 лв.
За
данъчен период 2019 г. са отчетени два пъти разходи по 3 бр. фактури. Затова на
основание чл. 16, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1 от ЗКПО е прието, че те не са
взети предвид при определяне на финансовия резултат за 2019 г. Същият е
увеличен с 54547.84 лв. – отчетени в повече разходи и на основание чл. 78 от ЗКПО - с 45833.33 лв. – неотчетени приходи. Определен е корпоративен данък за
довнасяне в размер на 10038.11 лв. и лихва за забава, считано от 01.07.2020 г.
в размер на 764.07 лв.
Ревизионният
доклад е връчен на данъчно задълженото лице на 07.05.2021 г.
В
срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, след продължаването му, изтекъл на 18.06.2021
г. /уведомление № Р-22001420005845-РУС-001/17.05.2021 г./ не е подадено
възражение и не са представени доказателства.
Ревизионното
производство е приключило с Ревизионен акт № Р-22001420005845-091-001/30.06.2021
г., поправен с Ревизионен акт № П-22001421121978-003-001/13.07.2021 г., издадени
на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Г.М.В.-Н.– началник сектор и възложител на
ревизията Ц.К.Х.– главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и
подписан с валидни електронни подписи,
положени в съответствие със Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени
доказателства.
С
него, в обжалваната му част, е прието, че от общо посочените 21 броя фактури,
отчетени два пъти по сметка 601 и 602 за данъчни периоди месец януари, август и
октомври 2015 г. несторнирана е останала само фактура № 2544/11.11.2014 г. с
данъчна основа 21841.60 лв. и ДДС в размер на 4368.32 лв. Затова данъкът върху
добавената стойност от 4368.32 лв. е определен за довнасяне, ведно с дължимата
върху него лихва за забава в размер на 2825.89 лв. Определени са за внасяне и
лихви за забава, както следва: в размер на 18013.98 лв. върху неправомерно
ползван данъчен кредит в размер на 77696.89 лв.; в размер на 22820.36 лв.,
считано от 15.02.2015 г. до 09.04.2021 г. върху сумата от 36563.70 лв. –
неправомерно ползван данъчен кредит; в размер на 46682.78 лв. за периода от
15.02.2015 г. до 10.05.2021 г. върху неправомерно ползван данъчен кредит в
размер на 73779.00 лв.; в размер на 1408.20 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
10.05.2021 г. върху сумата от 8392.55 лв.; в размер на 379.68 лв. за периода от
15.11.2019 г. до 10.05.2021 г. върху неправомерно ползван данъчен кредит в
размер на 2517.02 лв. С ревизионния акт на основание чл. 16, ал. 2, т. 4, във
вр. с ал. 1 от ЗКПО са преобразувани и финансовите резултати като следва: за
2015 г. е увеличен с повторно отчетените разходи в размер на 850350.05 лв. и е
определен за внасяне корпоративен данък в размер на 85035 лв. и лихви за
забава; за 2019 г. е увеличен с повторно отчетени разходи в размер на 54547.84
лв. и е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 10038.11 лв., ведно
с лихви за забава.
Ревизионният
акт и Ревизионният акт за поправка на ревизионен акт са връчени на задълженото
лице съответно на 01.07.2021 г. и на 14.07.2021 г.
В
срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК е подадена жалба, с вх. № 53-03-1809/12.07.2021
г., която в съответствие с изискванията на чл. 146 от ДОПК е постъпила при
решаващия орган - Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ с вх. № 23-22-1180/16.07.2021 г.
В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е
постановено Решение № 1433/14.09.2021 г., издадено от изпълняващия длъжността
директор на дирекция „ОДОП“ с което Ревизионен акт № Р-22001420005845-091-001/30.06.2021 г., поправен с Ревизионен акт №
П-22001421121978-003-001/13.07.2021 г. е потвърден.
Решаващият
орган е приел за правилни изводите на органите по приходите и в постановеното
от него решение № 1433/14.09.2021 г. изцяло е възприел съображенията им за
определяне на данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС.
Решението
на и. д. директор на дирекция „ОДОП“ е връчено на жалбоподателя на 16.09.2021
г.
Ревизионният
акт е оспорен по съдебен ред на 01.10.2021 г., с жалба с вх. № 53-04-796/01.10.2021 г.
В
хода на съдебното производство страните не са ангажирали други доказателства.
Не са оспорени фактическите констатации на органите по приходите.
Жалбоподателят е навел доводи за незаконосъобразност на допълнително
определените за внасяне данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
намери следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице,
срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, в частта, в която е
потвърден с решение на и. д. директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на
НАП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Ревизионният
акт, ведно с ревизионният акт за поправката му е издаден от компетентен
орган/чл. 119, ал. 2 от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на органите, които го издават, номерът и
датата на издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията,
извършените действия в хода на ревизионното производство, мотивите за
издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на
ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва и подпис на
издателя му. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е
приложен ревизионния доклад, който е неразделна негова част.
Ревизионното
производство е протекло при спазване на предвидените процесуални правила и не
са допуснати нарушения на нормите, които го регламентират. За извършените от
органите по приходите процесуални действия и направените въз основа на тях
констатации са съставени протоколи, съгласно изискването на чл. 50 от ДОПК.
Всички приложени към ревизионната преписка протоколи са изготвени от
компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържание и затова на
основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила
относно отразените в тях обстоятелства.
В
ревизионното производство са спазени принципите за обективност, добросъвестност
и право на защита, регламентирани в чл. 3 и чл. 6 от ДОПК и е изпълнено
задължението по чл. 37, ал. 1 от ДОПК за служебно събиране на относимите
доказателства и извършване на обективна оценка и анализ. От административната
преписка е видно, че органите по приходите, в рамките на служебните си
правомощия и компетентност, са изискали от ревизираното лице и неговите
доставчици всички намиращи се у тях писмени доказателства, относими към
извършваната ревизия. Извършили са и необходимите справки в наличните
информационни регистри. Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен
доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени към административната
преписка доказателства. От отразеното в тях по категоричен начин се изяснява
кои факти са приети за установени и въз основана какви доказателства, както и
следващите от това правни изводи. С оглед изложеното, съдът намира, че издаденият
ревизионен акт е обоснован.
От
приобщените доказателства се установява, че Заповедта за възлагане на ревизия,
заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт са
подписани от издателите им с валидни, към момента на подписването, електронни
подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и
електронните удостоверявания.
С
оглед изложеното, съдът намира, че ревизионният акт, в оспорената му част,
отговаря на изискванията на закона за материална компетентност на издателя му,
за процесуална законосъобразност и обоснованост. Затова следва да бъде обсъдено
съответствието му със материалния закон.
Предпоставките
за приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ
от ЗДДС. Най-общо, за възникването му е необходимо кумулативното наличие на
следните условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък
върху добавената стойност/68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, предметът по която се
използва за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки/чл. 69, ал.
1/, удостоверена по някой от начините, посочените в чл. 71 от ЗДДС, като
счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния данъчен
период и размерът на данъчния кредит е включен в справката – декларация за
същия период /чл. 72, ал. 2 от ЗДДС/.
В
настоящия случай правото на **** ООД да приспадне данъчен кредит по фактура №
2544/11.11.2014 г., издадена от ****ЕООД за данъчен период месец януари 2015 г.
е отказано, тъй като същата фактура е вече е била включена в
справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС и в дневника за покупки по чл. 124 от ЗДДС за данъчния период, в който е издадена – месец ноември 2014 г. и тогава е
упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по нея.
Съгласно
чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС
правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява за данъчния период,
през който е възникнало или в един от следващите 12 данъчни периода. Според чл.
72, ал. 2 от ЗДДС упражняването му се извършва чрез включване на размера на
данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в
справка-декларацията по чл. 125 от
ЗДДС за същия данъчен период и посочване на фактурата в дневника за покупките
по чл. 124 от
ЗДДС за данъчния период.
По
делото не е спорно и се установява от събраните в ревизионното производство писмени
доказателства, че жалбоподателят е включил фактура
№ 2544/11.11.2014 г., издадена от ****ЕООД в справката декларация за месец
ноември 2014 г. и в дневника за покупки за същия период. Следователно съгласно
чл. 72, ал. 2 от ЗДДС в този данъчен период, той е упражнил правото на
приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Повторното и включване в
справката-декларация и дневника за покупки за данъчен период месец януари 2015 г.
е неправомерно, тъй като по този начин се упражнява повторно вече упражненото
право на данъчен кредит. Затова отказът на органите по приходите да признаят
това право е законосъобразен. Законосъобразно е и определянето за внасяне на
данък в размер на неправомерно приспаднатата сума, а именно – 4368.32 лв. В
съответствие с чл. 175, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ДОПК законосъобразно
върху тази сума е начислена лихва за забава за периода от 15.02.2015 г. до
30.06.2021 г. в размер на 2825.89 лв.
Не
е спорно и се установява от приложените писмени доказателства, че през данъчен
период месец януари 2015 г. повторно са включени в справката-декларация и
дневника за покупките следните фактури: № 85/22.12.2014 г., № 179/29.08.2014
г., № 274/04.09.2014 г., № 727/31.10.2014 г., № 1374/29.07.2014 г. и №
**********/16.06.2014 г., като същите са сторнирани през данъчен период месец
март 2021 г., с подадена на 09.04.2021 г. справка-декларация и фактури с № 2535/03.11.2014
г., № 759/23.12.2014 г., № 2491/01.10.2014 г., № 1389/31.07.2014 г., № 1903/30.11.2014
г., № 1742/31.10.2014 г. , № 684/30.09.2014 г., № 1596/30.09.2014 г., №
10720/17.11.2014 г., № **********/08.12.2014 г., № **********/30.11.2014 г.,
които са сторнирани през данъчен период месец април 2021 г., с подадена на
10.05.2021 г. справка-декларация. През данъчен период месец август 2019 г.
повторно са включени в справка-декларация и дневник за продажбите данъчни
фактури № 29317/30.07.2019 г. и № 15779/31.07.2019 г., които са сторнирани с
подадена справка-декларация на 10.05.2021 г. През данъчен период месец октомври
2019 г. повторно е включена в справка – декларация и дневник за покупките
данъчна фактура с № 16258/30.09.2019 г., като същата е сторинирана през данъчен
период месец април 2021 г. с подадена справка-декларация на 10.05.2021 г.
С
оспорения ревизионен акт органите по приходите са начислили лихви върху
дължимия ДДС по посочените фактури, за който повторно е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит, за периодите от изтичане на срока за внасянето на
ДДС до датата на внасянето му.
Съгласно
чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗЛВДТДПДВ
неплатените
в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в
срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират със законната лихва.
Съгласно
чл. 88, ал. 5 от ЗДДС данъчно задълженото лице определя само резултата за всеки
данъчен период - данък за внасяне в държавния бюджет или данък за
възстановяване от държавния бюджет. Това става чрез подаване на справка-декларацията
по чл. 125 за
този данъчен период. Срокът за подаването и е уреден в 125, ал. 5 от ЗДДС и
това е 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС това е и срокът, в който трябва да се внесе
данъка за съответния данъчен период.
В
настоящия случай, жалбоподателят е приспаднал неправомерно данъчен кредит,
както следва: в размер на 77696.89 лв.; в размер на 36563.70 лв. за данъчен период
месец януари 2015 г., като е внесъл дължимата сума на 09.04.2021 г.; в размер
на 73779.00 лв. за данъчен период месец
януари 2015 г., като е внесъл дължимата сума на 10.05.2021 г.; в размер на
8392.55 лв. за данъчен период месец август 2019 г., като е внесъл дължимата
сума на 10.05.2021 г. и в размер на 2517.02 лв. за данъчен период месец
октомври 2019 г., като е внесъл дължимата сума на 10.05.2021 г. Затова
законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 175, ал. 2, във вр. с ал. 1
от ДОПК органите по приходите са определили за внасяне лихви върху посочените
главници, съответно: 18013.98 лв.; 22820.36 лв. за периода от 15.02.2015 г. до
09.04.2021 г.; 46682.78 лв. за периода от 15.02.2019 г. до 10.05.2021 г. ;
1408.20 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 10.05.2021 г. и 379.68 лв. за
периода от 15.11.2019 г. до 10.05.2021 г. Съдът установи, че размерът на дължимите
законни лихви е правилно изчислен посредством вградения в
Правно-информационната система „АПИС“- версия 7, продукт „АПИС ФИНАНСИ“
изчислителен модул за пресмятане на лихви върху данъци и такси, законна и
договорна лихва в левове и валута, трудови възнаграждения, обезщетения,
осигуровки и удръжки, финансов анализ.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че оспорването на ревизионния акт в
частта относно начисления за внасяне данък върху добавената стойност и лихви за
забава върху несвоевременно внесения такъв, е неоснователно и следва да се
отхвърли.
С
оспорения ревизионен акт на основание чл.
16, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1 от ЗКПО са преобразувани и финансовите
резултати като следва: за 2015 г. -е увеличен с повторно отчетените разходи в
размер на 850350.05 лв. и е определен за внасяне корпоративен данък в размер на
85035 лв. и лихви за забава; за 2019 г. е увеличен с повторно отчетени разходи
в размер на 54547.84 лв. и е определен корпоративен данък за внасяне в размер
на 10038.11 лв., ведно с лихви за забава.
Съгласно
чл. 16, ал. 1 от ЗКПО Когато една или повече сделки са сключени при
условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната
основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, а се взема под
внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна
сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия
икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Чл.
16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО предвижда, че отклонение от данъчното облагане е налице
когато са начислени възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са
реално осъществени.
В
настоящия случай при определяне на данъчния финансов резултат за 2015 г. са
взети предвид разходите по фактури в общ размер на
850350.05 лв. Същите разходи вече са били взети предвид при определяне на
данъчния финансов резултат за 2014 г. Разходите в размер на общо 54547.84 лв.
също са били взети предвид два пъти при определяне на данъчния финансов
резултат за 2019 г.
Повторното
съобразяване на едни и същи разходи при определяне на данъчния финансов
резултат представлява отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16 от ЗКПО. Тези разходи не са документално обосновани, поради което на основание чл.
26, т. 2 от ЗКПО законосъобразно органите по приходите са приели, че не следва
да се признават за данъчни цели. На основание чл. 78 от ЗКПО с тях
законосъобразно са увеличени данъчните
финансови резултати за 2015 г. и 2019 г. и е определен за довнасяне
корпоративен данък в общ размер на 71290.49
лв., ведно с лихва за забава в размер на 46304.91 лв.
Предвид
изложеното оспорването в частта, в която са определени за внасяне корпоративен
данък и лихва за забава, е неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 161, ал. 1,
изр. 3-то от ДОПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4670.00 лв.
Мотивиран от изложеното, Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЯ
жалбата, подадена от **** ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ****, представлявано от А.Л.Т.
- управител против Ревизионен акт № Р-22001420005845-091-001/30.06.2021 г., поправен
с Ревизионен акт № П-22001421121978-003-001/13.07.2021 г. за поправка на
ревизионен акт, издадени от Г.М.В.-Н.– началник сектор, възложител на ревизията
и Ц.К.Х.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение №
1433/14.09.2021 г., издадено от изпълняващия длъжността директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на
Национална агенция за приходите, с който е отказано право на приспадане на
данъчен кредит и е определен за внасяне данък върху добавената стойност в
размер на 4368.32 лв., ведно с лихви за забава в размер на 92130.89 лв. и е
определен за внасяне корпоративен данък в размер на 71290.49 лв., ведно с лихва
за забава в размер на 46304.91 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА
**** ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. ****, представлявано от А.Л.Т. - управител да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при
Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 4670.00
лв./четири хиляди шестстотин и седемдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/