Определение по дело №4309/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4089
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Доротея Иванова Мишкова-Кехайова
Дело: 20191100604309
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е  Н И Е

 

гр. София, 21.10.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІ въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

2. ПАВЕЛ ПАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Кехайова НЧД № 4309 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по жалба на А.М.Г. и Д.Г.Г. в качеството им на законни представители на малолетния Г.Д.Г., чрез процесуалния им представител адв. Д.Б.срещу определение на СРС, 22 състав от 15.08.2019 г. по НЧД № 12973/2019 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на А.М.Г. и Д.Г.Г. в качеството им на законни представители на малолетния Г.Д.Г. срещу постановление на СРП от 19.07.2019г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 15003/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 38278/2019 г. по описа на СРП, образувано за извършено престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като жалбоподателят има правен интерес да установи, че лицето, подписало документа не е било оправомощено за това. Сочи се, че държавното обвинение следва да изследва описаното в жалбата, с която е било сезирано, като провери дали не е бил осъществен друг състав на престъпление, доколкото са били засегнати права и законни интереси на граждани. Иска се произнасяне по същество с оглед направените оплаквания и доказателствата, съдържащи се в преписката.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба А.М.Г. и Д.Г.Г. в качеството им на законни представители на малолетния Г.Д.Г. срещу постановление на СРП от 19.07.2019г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 15003/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 38278/2019 г. по описа на СРП, образувано за извършено престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК. С атакуваното определение СРС е оставил жалбата без разглеждане, приемайки, че лицата, подали жалбата нямат качеството пострадал и за тях липсва правен интерес да обжалват прекратителното постановление.

След запознаване с материалите по приложеното досъдебно производство, съдът намира следното:

Наказателното производство по ДП № 15003/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 38278/2019 г. по описа на СРП е било образувано за престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 19.07.2019г. СРП е прекратила наказателното производство поради липса на обективна и субективна съставомерност на деянието и евентуална възможност за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. С определение на СРС, 22 състав от 15.08.2019г. по НЧД № 12973/2019 г., СРС е оставил жалбата без разглеждане, приемайки, че жалбоподателите нямат качеството пострадал и за тях липсва правен интерес да обжалват прекратителното постановление

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата срещу определението на СРС е неоснователна.

Производството по чл. 243, ал. 4 НПК има за предмет проверката на обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Лицата, процесуално легитимирани да обжалват това постановление, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК, са обвиняемият и пострадалият или неговите наследници, на които се изпраща и препис от постановения прокурорски акт. Този съдебен състав е категоричен в разбирането си, че при престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК няма пострадал. Престъплението по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е в гл. ”Документни престъпления” на НК- т.е. обект на престъплението по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК не са обществените отношения, свързани с правата на гражданите и на другите субекти на правото, респ. това не са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личността. Обект на престъплението по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с реда и сигурността при съставянето и манипулирането с документите, като изрични писмени изявления, които имат правно значение. Ето защо отделните граждани и другите субекти на правото не могат и не се явяват пострадали от престъплението по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В този смисъл не може да се говори за “пострадал” от престъплението по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателите не се явяват процесуалноправно активно легитимиран да подават жалба срещу Постановлението на прокурора по чл. 243, ал.1 от НПК. Такова право съгласно изричната разпоредба на чл. 243, ал.3 от НПК, имат само обвиняемият, пострадалият, наследниците на пострадалия или ощетеното юридическо лице  от инкриминираното деяние. Доколкото обаче от престъплението по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК няма пострадало лице, то жалбоподателите А.Г. и Г.Г., действащи като законни представители на малолетния Г.Г. и чрез пълномощника си Д.Б.не се явяват пострадали от инкриминираното деяние, независимо че производството е било образувано по тяхна жалба.

Ето защо и доколкото А.Г. и Г.Г., действащи като законни представители на малолетния Г.Г. не се явяват пострадали от инкриминираното деяние, за което е било водено, прекратеното наказателно производство, то те нямат право на жалба по реда на чл.243, ал.3 вр. ал.1 от НПК. Предвид изложеното жалбата им се явява недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от контролираната инстанция.

Следва да се отбележи, че вредите, които биха обусловили легитимацията на едно лице  като пострадал, трябва да са пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието в широк смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и престъпния резултат е иманентен обективен елемент на конкретното престъпление. В случая липсва причинно следствена връзка, която да направи жалбоподателите пострадали по смисъла на НПК и лица със законно признат интерес да атакуват акта на прокурора, отнасящ се до престъплението по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Поради тези съображения като процесуално недопустима жалбата срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство в тази част правилно е била оставена без разглеждане.

Противно на доводите, застъпени в жалбата пред контролираната инстанция, този състав прие, че съдът не може да коригира обхвата на обвинението и да го разшири, като проследи възможните причинени вреди от друг вид престъпна деятелност, за която компетентните органи са приели, че няма данни да се образува наказателно производство. Противното би довело до недопустима намеса във функциите на прокурора - dominus litis на досъдебното производство, пълновластен господар на предсъдебната фаза и орган, който според Конституцията и процесуалния закон образува наказателното производство, повдига и поддържа обвинението за престъпленията от общ характер. (арг. чл. 23, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от НПК) Ако съдът изведе активна легитимация на жалбоподателите като пострадали от всяко възможно престъпно посегателство (без значение дали за него е образувано наказателно производство или е повдигнато обвинение срещу конкретно лице), би неглижирал правомощията на прокуратурата, която разполага с абсолютната власт да посочи кои лица и за какви обвинения следва да понесат наказателна отговорност.

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че определението на СРС следва да бъде потвърдено.

За процесуална прецизност следва да се посочи, че жалбоподателите не са лишени от възможността да защитят правата, които претендират да са били накърнени, тъй като по реда на чл. 200 от НПК имат възможност да обжалват пред по-горестоящата прокуратура постановлението на СРП, което според въззивната инстанция, не подлежи на съдебен контрол.

 

 

 

 

 

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК, СГС, НО, ХІІ въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, 22 състав от 15.08.2019 г. по н.ч.д № 12973/2019г., с което е оставена без разглеждане жалба на А.М.Г. и Д.Г.Г. в качеството им на законни представители на малолетния Г.Д.Г., чрез процесуалния им представител адв. Д.Б.срещу постановление на СРП от 19.07.2019г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 15003/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 38278/2019 г. по описа на СРП, образувано за извършено престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

УКАЗВА на жалбоподателите, че разполагат с възможност да обжалват постановлението на прокурора пред по-горестоящия прокурор (от СГП).

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                            2.