Решение по дело №113/2020 на Окръжен съд - Видин

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 62

 

                                                Гр. Видин, 04.02.2021 година

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ВИДИН, НО, I – ви наказателен състав, в публичното съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.Р. Д.                                                                                                                 2. .Д.В.

 

 

при участието на секретаря Н.К., като разгледа докладваното от мл. съдията Д.В. ВЧХД № 113/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба на подс. И. и подс. А. срещу Присъда № 5/27.01.2020 година, постановена по НЧХД 1316/2019г. по описа на Районен съд – Монтана, с която са признати за виновни за извършено престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Твърди се, че крайният съдебен акт на първоинстанционния съд е неправилен, постановен при неправилен анализ на наличната доказателствена съвкупност.

В проведено по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание на 20.07.2020 г. въззивният съд е приел, че за изясняване на делото е необходимо назначаването на съдебно – медицинска експертиза.

В хода на съдебните прения адв. С. – пълномощник на частния тъжител Й. твърди, че атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.

В хода на съдебните прения адв. Г. – пълномощник на частния тъжител Й. се придържа към казаното от адв. С..

В хода на съдебните прения адв. Й. – пълномощник на подс. И. и подс. А. излага аргументи, че актът на контролирания съд почива единствено на предположения, тъй като частният тъжител не е успял да докаже, че деянието е извършено от двамата подсъдими.

Коментира се поведението на частния тъжител, като се набляга на обстоятелството, че на инкриминираната дата същият е избягал от органите на реда и същевременно е подал сигнали срещу двамата полицейски служители.

Моли се настоящият въззивен състав да постанови присъда, с която изцяло да оправдае подсъдимите лица, тъй като няма преки доказателства за извършено от тях престъпление.

Окръжен съд - Видин, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, но по същество е неоснователна.

Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите доказателства, относими към предмета на доказване, очертан съгласно чл. 102 от НПК.

От фактическа страна МРС е приел за установено следното:

Подсъдимите К.В.И. и А. В.А. ***. Те са приятели.

Тъжителят И.П.Й. ***.

Подсъдимите и тъжителят до датата на обвинението не се познавали и нямали взаимоотношения помежду си.

Тъжителят И.Й. и свидетелят К. К. са приятели.

На 20.01.2018г. решили да посетят клуб „******” в град Монтана и да поиграят билярд. Изпили няколко питиета и се прибрали около полунощ. По-късно по телефона им се обадили техни приятели, които им казали, че се намират в заведение „**********” в ж.к.”*********” в град Монтана и ги поканили да отидат при тях. Около 03.00 часа през нощта, вече на 21.01.2018г., тъжителят и свидетелят К. отишли до заведението, като констатирали, че същото не работи. Предвид на това решили да се приберат по домовете си. Движели се в посока от ж.к.”*****” към центъра на града, преминавайки и през улица ”*****”. Там били посрещнати от подсъдимите К.И. и А.А..

Подсъдимите са приятели. Подсъдимият К.И. ***. Същата вечер на гости му бил и подсъдимият А.А., придружен от съпругата си. Около 04.00 през нощта на 21.08.2018г. в стаята влезли изплашените малолетни деца на подсъдимите К.И. и А.А., като казали, че не могат да спят, защото някой им счупил прозореца. Двамата подсъдими отишли в детската стая и констатирали в средата ѝ наличието на камък, счупил прозореца. Децата, макар и в късния час през нощта били на прозореца, видели двамата мъже хвърлили камъка и дали описание. Двамата подсъдими подали сигнал по РУ-Монтана. На сигнала се явили свидетелите А.В. и А. И., като констатирали, че извършителите на деянието ги няма. Там бил подсъдимият К.И.. Служителите на МВР започнали да оглеждат района. Малко по- късно, след около 15 минути е получен сигнал от служителите на МВР, че извършителите вече са на адреса. Предвид на това двамата свидетели В.и И.в отново се върнали на адреса. Там видели двамата подсъдими, свидетелят К.. изправящ се от земята и лежащият на земята тъжител И.Й.. Други лица не е имало. Когато дошли полицаите, тъжителят Й. се изправил и изпълнил полицейското разпореждане да предадат личните си документи със свидетеля К.. Минути преди да дойдат служителите на полицията за втори път, по ул.”****” № ****в града се движели тъжителят И.Й. и свидетелят К.К., които идвали от затвореното заведение „*****” в посока да се приберат по домовете си. Били спрени от подсъдимите К.И. и А.А. с израза „Ето, тия са!”. Тъжителят Й. и свидетелят К. заявили, че не знаят за какво става въпрос, не знаят за никакъв счупен прозорец и минават случайно по улицата. Независимо от отговора им, подсъдимите първо се нахвърлили към тъжителя с юмруци и ритници, като го повалили на земята, а в последствие съборили на земята и свидетеля К., като също му нанасяли удари. През цялото време на побоя ги питали, те ли са счупили стъклото и знаят ли, че там са спели малки деца.

В този момент дошъл патрулния автомобил на РУ-Монтана със свидетелите А.В. и А. И. Полицейските служители попитали тъжителя Й. и свидетеля К. те ли са счупили стъклата на прозореца. Получили отрицателен отговор от двамата. Поискали им документите за самоличност и ги получили и от двамата. По време обаче на проверката враждебното отношение на подсъдимите спрямо тъжителя и свидетеля К. не се преустановило, като продължавали да ги блъскат и бутат. Тъжителят Й. се почувствал недостатъчно защитен, което наложило да напусне мястото на проверката, независимо от факта, че вече е предоставил документа си за самоличност на полицейските служители. Последните не са се опитали да го спрат, защото било хлъзгаво и завели в РУ-Монтана за изясняване на случая само свидетеля К. К..

За това, че полицейските служители бездействали, когато е накърнявана телесната неприкосновеност на тъжителя, последния подал сигнал /жалба/ до Вътрешна сигурност, която обаче не приела за установени изложените твърдения от пострадалия.

Още същият ден - на 21.01.2018г. тъжителят посетил МБАЛ- Монтана, с оплаквания, като си направил и рентгенова снимка за наличие на фрактура. Такава не била установена /л.4-5 от НЧХД № 580/18г. на МРС/.

На 26.01.2018г. д-р И.Д., началник отделение „****” при МБАЛ „******.”*** издал съдебно - медицинско удостоверение № 12/18г./л.6 от НЧХД № 580/18г. на МРС/, от което е видно, че тъжителят И.П.Й. има заздравяващо охлузване по челото в дясно, белег от заздравяла драскотина в областтта под долен клепач на дясно око, две заздравяващи охлузни ранички по задната повърхност на дясна ушна мида, кръвонасядане по лява ушна мида, кръвонасядане по задно- външната повърхност на ляво бедро.

В медицинското удостоверение е вписано още, че уврежданията са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин посочен от прегледания. Посочените увреждания са от естеството да му е причинено болка и страдание.

Към така описаната фактическа обстановка следва да бъдат внесени някои уточнения, промени и допълнения:

На първо място, когато двамата свидетели В. и И.се върнали за втори път на адреса, там, освен подсъдимите, видели св. К.в и тъжителят Й., като св. К. не се е изправял от земята, а двамата с тъжителя лежали на земята.

Не може да бъде установено по категоричен начин, че по време на проверката от полицейските служители враждебното отношение на подсъдимите спрямо тъжителя и свидетеля К. не е било преустановено. Както и, че тъжителят Й., от своя страна, се почувствал недостатъчно защитен, което наложило да напусне мястото на проверката, независимо от факта, че вече е предоставил документа си за самоличност на полицейските служители. Също така и, че именно това е била причината тъжителят да подаде жалба срещу полицейските органи.

На следващо място, според изготвена в хода на въззивното производство съдебно – медицинска експертиза по писмени данни на И.П.Й. е причинено: охлузване на кожата на челото над дясна вежда, белег от издраскване на долния клепач на дясното око, охлузвания по задната повърхност на дясна ушна мида, кръвонасядане на кожата на ляво ухо отпред кръвонасядане на кожата на ляво бедро в горната част по задно – външната повърхност, а описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп, твърд, неравен предмет и по характера и местоположението си отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в делото. Същите са от естество да причинят болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява конкретно от следната събраната по делото доказателствена съвкупност:

-                      писмени доказателствени средства – съдебно - медицинско удостоверение № 12/2018г., лист за преглед на пациент от 21.01.2018 г., искане за рентгенологично изследване и резултат от същото, справки за съдимост;

-                     гласни доказателствени средства - свидетелските показания на А. В. В., А. Е.И. и К. П.К.;

-                     експертни заключения – съдебно - медицинска експертиза по писменни данни.                                                                                                                          

Въззивната жалба, подадена от подсъдимите е бланкетна, т.е. в нея не се изтъкват конкретни аргументи, които да обусловят неправилността на присъдата, респ. нейната незаконосъобразност, несправедливост или необоснованост. Въпреки това обаче, тъй като делото се намира пред въззивният съд, същият е длъжен, съобразно чл. 314 НПК, да провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт.

От изключителна важност в хода на настоящото наказателно производство е обсъждането на показанията на св. К., който е единственият свидетел очевидец на инкриминираното деяние. Действително св. К.е приятел на тъжителя Й., но само поради това обстоятелство показанията му не могат да бъдат изначално дискредитирани. Те трябва да бъдат внимателно изследвани и съпоставени с останалия доказателствен материал. На първо място, последователно и безпротиворечиво той пресъздава възприятията си, досежно причината за осъщественото противоправно физическо въздействие от подсъдимите спрямо самия него и тъжителя, както и механизма на същото. Св. К. твърди, че както подс. И., така и подс. А. са съборили тъжителят Й. на земята и са започнали да му нанасят ритници в торса и юмруци в главата. Непосредствено след това св. К. се е намесил с въпроса: „Защо го биете“, вследствие на което подсъдимите повалили и него на земята и започнали да му нанасят удари. Тези първични, преки гласни доказателства, които възпроизвежда св. К., кореспондират с част от показанията на св. И., който твърди, че лицата, за които се е твърдяло, че са хвърляли камъни по прозореца на единия от подсъдимите, са били на земята, когато са пристигнали с колегата му при повторен сигнал. Показанията на св. И. действително са косвени, но точно това е основната функция на този вид доказателства – да служат за проверка на преките. Освен това св. И. категорично не може да бъде приет за заинтересован, дори напротив, имайки се предвид, че тъжителят е подал жалба срещу него и св. В., след което спрямо тях е извършена проверка от Вътрешна сигурност.

На следващо място, наред с това, описанието на нанесените удари кореспондира и с получените увреждания, констатирани от приложеното медицинско удостоверение и изготвената експертиза. Предвид всичко изложено, въззивният съд кредитира с пълно доверие показанията на св. К., досежно обсъдените обстоятелства, правилно приети за доказани от контролирания съд.

Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно районният съд е приел обясненията на подс. И. за единствено целящи изграждане на защитна теза, тъй като не намират опора в доказателствената маса. Подс. И. твърди, че с подс. А. не са нанесли побой на тъжителя Й. и св. К., както и че са видели единият от тях паднал на земята, по него е имало кръв и „буквално не е могъл да осъществи контакт“. Действително и свидетелите В. и И.твърдят, че тъжителят и св. К. са били в неадекватно, нетрезво състояние и са опитали да се изправят при пристигането им, но не са успели. Това обаче отново не би могло да разколебае извода за недостоверност на обясненията на подс. И., защото същият твърди, че само единият е бил паднал, като същевременно не уточнява кой. В тази връзка нараняванията на тъжителя Й., които експертното заключение констатира, предвид характера и местоположението им, се дължат на удари върху тъп, твърд, неравен предмет, което само по себе си изключва възможността същите да са получени при евентуално падане на земята, вследствие на алкохолно въздействие. Освен това св. И., св. В. и св. К. еднопосочно заявяват, че тъжителят Й. е избягал, след като е предоставил поисканата му личната карта, а на улицата е било заледено. В такъв случай звучи абсурдно лице в състояние на такова сериозно алкохолно опиянение да може да се отклони от проверка на органи на реда, бягайки по леда, предвид което съдът счита показанията на св. И. и св. В., в частта относно трезвеността и адекватността на поведението на тъжителя Й. и св. Каменов, за недостоверни.

В този ред на мисли настоящият състав следва да изясни, че не би могло да бъде доказано обстоятелството дали враждебното поведение на подсъдимите, изразяващо се в бутане и блъскане на тъжителя Й. и св. К. е продължило и след пристигането на полицейските служители, тъй като показанията на св. К.и тези на св. В. и св. И., досежно същите обстоятелства, не са еднопосочни и противоречието между тях не би могло да бъде преодоляно. Важно обаче за изхода на делото е, че се доказа, че подсъдимите са нанясяли побой на тъжителя и св. К. преди пристигането на полицейските служители.

Относно наведеното възражение от защитата в хода на съдебните прения, че първоинстанционният съд не е анализирал „допълнителните и косвени доказателства“, касаещи общото поведение на частния тъжител при подобни ситуации, въззивният съд намира за необходимо да изясни две принципни постановки. Първо, в наказателноправната теория не съществува термин „допълнителни доказателства“, респ. същият няма каквото и да било практическо значение. Второ, поведението на тъжителя в „сходни ситуации“ не би могло да бъде определящо за доказване на едни или други обстоятелства, предмет на конкретно наказателно производство.

Въззивният съд не споделя твърденията, че тъжителят е искал да се укрие и заради това е избягал от полицейските органи на инкриминираната дата, както и че е подавал жалби срещу същите, за да избегне наказателно преследване. Правилно контролираният съд е заключил, че ако той е искал да се укрие, е нямало да предостави личната си карта на органите на реда. Наред с това, обстоятелството, че тъжителят е подавал жалби срещу полицейските служители е ирелевантно за предмета на доказване.

Настоящият състав няма да коментира изявления, касаещи служебното положение на майката на частния тъжител, нито поради какви причини магистрати от друг съдебен район са се отвели от разглеждане на делото, но все пак ще напомни, че институтът на отвода е регламентиран в процесуалния закон именно, за да избегне съмнение в безпристрастността на съда.

На последно място съдът кредитира съдебно – медицинската експертиза като компетентно изготвена. Наред с това кредитира и медицинското удостоверение. В тази връзка счита, че обвинителната теза не се разколебава от факта, че медицинското удостоверение е издадено пет дни след инкриминираната дата. Това е така, защото от лист за преглед на пациент от 21.01.2018 г. и направено рентгенологично изследване отново на 21.01.2018 г. е видно, че тъжителят Й. е потърсил медицинска помощ точно на инкриминираната дата – 21.01.2018 г., същевременно от разпита на вещото лице става ясно, че промяната на цвета на кръвонасяданията означава, че от нанасянето на уврежданията са минали толкова дни, колкото е описано в наличната медицинска документация, а именно пет.

От правна страна въззивният съд се солидализира с първоинстанционния, че  подс. И. и подс. А., в съучастие, като съизвършители, са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.  

Правилно контролираният съд е заключил и, че  разглеждането на делото пред него е било второ по ред след отменително решение на Окръжен съд – Враца, като при първото разглеждане от РС – Монатана  деятелността е подведена под следната правна квалификация – чл. 132, ал. 1, т. 4, вр. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Тъжителят Й. обаче не е обжалвал тази първа присъда по делото на РС –  Монтана, поради което е намерило проявление правилото reformation in pejus. Това означава, че въпреки че контролираният в настоящото производство съд е решил, че  правилната правна квалификация е тази по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, не би могъл да я приложи, защото би влошил положението на  подсъдимите по тяхна жалба, което само по себе си е недопустимо. Изводът е верен, защото чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК се явява закон за по – тежко наказуемо престъпление, тъй като предвижда три алтернативни наказания, едното от които е лишаване от свобода, докато чл. 132, ал. 1, т. 4, вр. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК предвижда две алтернативни наказания, най – тежкото от които е пробация за срок до шест месеца. Според практиката на Върховната съдебна инстанция по – тежко наказуемо е това престъпление, за което се предвижда по – тежка алтернативна санкция.

Правилото  reformation in pejus намира приложение и в настоящото въззивно производство, доколкото същото е образувано по жалба на подсъдимите.  Следователно последните отново не могат да бъдат осъдени за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, тъй като липсва съответна жалба на частния тъжител.

Авторството на деянието в лицето на подсъдимиите се доказва пряко от показанията на св. К. които логично и последователно пресъздават осъществяването на инкриминираното деяние. Внимателният им анализ и съпоставянето им с останалата доказателствена съвкупност не оставя разумно съмнение относно това, че подс. И. и подс. А. са  извършили инкриминираното деяние.

От обективна страна подсъдимите в съучастие, като съизвършители, на 21.01.2018 г., около 04:00 ч. сутринта, са ненесли побой на тъжителя Й., изразяващ се в   удари /юмруци, ритници/ в областта на тялото и  главата, вследствие на което са му причинили охлузване на кожата на челото над дясна вежда, белег от издраскване на долния клепач на дясното око, охлузвания по задната повърхност на дясна ушна мида, кръвонасядане на кожата на ляво ухо отпред, кръвонасядане на кожата на ляво бедро в горната част по задно – външната повърхност, от които е изпитал болка и страдание.

Нанесената лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, се доказва от показанията на св. К., в частност от показанията на св. И., както и от изготвената съдебно – медицинска експертиза по писмени данни.  Извън всякакво съмнение е и че  престъплението е извършено от двамата подсъдими в съучатсие, като съизвършители, доколкото св. Каменов безпротиворечиво заявява, че както подс. И., така и подс. А. са  нанасяли удари на тъжителя Й., от които са настъпили съответните съставомерни последици, констатирани първо от медицинското удостоверение, а след това и от експерното заключение.

И настоящият въззивен съдебен състав счита за установено по делото, че от субективна страна деянието е извършено от всеки един от двамата подсъдими при пряк умисъл, доколкото техните действия сочат, че са съзнавали осъществяването на фактите от състава на престъплението и са извършили своите действия в преследване на общата цел – нанасяне на лека телесна повреда без разстройство на здравето на тъжителя Й.. Подсъдимите са действали при общност на умисъла. Съзнавали са, че действат в условията на съвместна престъпна дейност, като и двамата са искали настъпването на престъпния резултат. Субективната страна на престъплението се доказва от цялостното поведение на подс. И. и подс. А.. Двамата са търсели „виновните“ за счупеното стъкло  в дома на подс. А. и тъй като по една или друга причини решили, че именно тъжителят Й. и св. Каменов са го направили, взели решение и извършили престъплението.

Въззивният съд не може да сподели квалификацията, приета при първото разглеждане на делото от РС – Монтана, а именно тази по  чл. 132, ал. 1, т. 4, вр. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК., защото изобщо не са налице всички елементи на този престъпен състав. На първо място, предполага се, че трябва да се приеме, че подсъдимите са били в състояние на силно раздразнение, вследствие на едно останало недоказано обстоятелство - че тъжителят и св. К. са хврълили камък по прозорец в дома на св. А.. На следващо място трябва да се стигне до извод, че това противоправно поведение, за което не се знае със сигурност да е осъществено от тъжителя и св. К., е предизвикало силно раздразнение у подсъдимите, защото те са били сигурни, че именно последните са хвърлили камъка . За изследването на подобно състояние обаче е било необходимо назначаването на комплексна психолого – психиатрична експертиза, която да насочи съда, действително ли такова се е наблюдавало у подсъдимите към момента на осъществяване на инкриминираното деяние. Наред с това в коментирания престъпен състав има още един обективен елемент, който е останал неизследван, респ. недоказан – от противозаконното действие да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Няма доказателства да са настъпили такива тежки последици от хвърлянето на камъка, а за настъпването на възможни би могло да се разсъждава, ако предвид големината на камъка, която е останала неизяснена, и местонахождението на децата на подсъдимите към този момент, би могло сериозно да се застраши тяхното здраве.

Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав, съобразно правомощията си, трябва да потвърди  контролираният акт в тази му част, доколкото, както стана ясно,  престъплението по чл. 130, ал. 2 , вр. чл. 20, ал. 2 НК се явява по – тежко – наказуемо от това по  чл. 132, ал. 1, т. 4, вр. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК и няма съответна жалба на частния тъжител, която да дерогира правилото  reformation in pejus.

В тази връзка, отчитайки отново действието на горепосоченото правило, законосъобразно районният съд, изследвайки всички предпоставки, е освободил двамата подсъдими от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и правилно им е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

По  отношение на гражданската отговорност – същата е доказана по основание, доколкото едно деяние, освен престъпление, винаги е и деликт, а престъпление, извършено от подсъдимите спрямо тъжителя, категорично бе доказано в настоящото наказателно производство. Относно нейния размер контролираният съд още веднъж правилно е съобразил правилото reformation in pejus.  Въззивният съд, от своя страна, счита, че същият  се явява законосъобразен и справедлив, предвид причинените на тъжителя неимуществени вреди, поради което не намира за необходимо да го намалява.

На последно място, отнсоно разноските, направени пред първоинстанционния съд, същите, съобразно чл. 189, ал. 3 НПК, следва да останат за сметка на подсъдимите.

По отношение на разноските във въззивната инстанция, изразяващи се в заплащане на съдебно – медицинска експертиза по писменни данни от частния тъжител в размер на 100 лева, отново, съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, същите трябва да се поемат от подсъдимите.

Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, а жалбата – да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК Окръжен съд – Видин

 

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 5 от 27.01.2020 г. по Н.Ч.Х.Д. № 1316/2019 г., МРС, НО, 3-ти с-в.

ОСЪЖДА подсъдимите К.В.И. и А.В.А., със снета по делото самоличност, да заплатят на частния тъжител И.П.Й., със снета по делото самоличност, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски във въззивната инстанция за изготвяне на съдебно – медицинска експертиза по писмени данни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ: