Р Е Ш Е Н И Е № 260087

 

 

гр. Троян, 24.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 1118 по описа  на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

Производство с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК   

 Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, предявен от „Агенция за контрол на просрочените вземания” ЕООД /“АКПЗ“ ЕООД/, представители Я.Я.и И.К.против Т.И.В. ***. Претендира се установяване съществуването на вземане в общ размер на 1 153.07 лева, представляваща неизпълнение по сключен на 20.01.2018 г. Договор за кредит „Бяла карта“ между ответника и „Аксес Файненс“ ООД, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 656/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Троян.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва така предявения иск.

В с. з. В. е представляван от пълномощника си адв. П.П. от ЛАК, който моли съда изцяло да отхвърли предявения иск, като излага, че на първо място не е налице активна процесуална легитимация, и прехвърлянето на вземането от кредитора на ищцовото дружество, не е породило действието си, тъй като В. не уведомен за това.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника юриск. Й.М., в която се поддържа предявения иск и се моли същият да бъде уважен, а на дружеството-ищец да бъдат присъдени направените в производството разноски.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

На 20.01.2018 г. между ответника и „Аксес файненс“ ООД е сключен Договор за кредит „Бяла карта" с № 530205, по силата на който на В. е предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 1000 лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена възможността на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит.

Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт файнанс" АД /картоиздател/, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.

По силата на на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1 към него от 26.02.2020 г. и Потвърждение за сключена цесия между „Аксес файнанс" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, процесното вземане е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Установява се, че непогасената главница е в размер на 990.22 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12 %, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от 27.04.2018 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 08.05.2019 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата договорна лихва е в размер на 112 лева.

Поради неизпълнение на задълженията от страна на ищеца, на 08.05.2019 г. е обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане.  Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора Т.В. дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на 50.85 лева за периода от 09.05.2019 г. до 27.08.2020 г.

Съда е назначил и изслушал съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р.. В заключението е установено, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, дължимата главница е в размер на 990,22 лева, договорната лихва за периода 27.04.2018 г. до 08.05.2019 г., когато е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, е в размер на 112 лева и законната лихва за периода 09.05.2019 г. до 27.08.2020 г. е в размер на 50,85 лева. Р. е констатирала, след извършена проверка по счетоводните документи, че посочените суми не са заплатени от ответника.

В ТРС е образувано ЧГД № 656 от 2020 г., въз основа на което на 02.09.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, за сумата 990.22 лева представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 530205 от 20.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 112.00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.04.2018 г. до 08.05.2019 г., сумата 50.85 лева, представляваща законна лихва за периода 09.05.2019 г. до 27.08.2020 г., сумата 26.95 лева, представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение Длъжникът В. е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и по реда на чл. 415 ал.1 от   и съдът е указал на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД - гр. София да предяви иск за установяване на вземането, предмет на заявлението в едномесечен срок от получаване на съобщението, поради което за  ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че цедента и ответника са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях договор за заем.

 С оглед представените доказателства и уточнението, направено от ищеца относно платените суми по договора за заем, сключен при условията и по реда на действащия Закон за потребителския кредит, следва да се приеме за изцяло доказана и основателна претенцията на ищеца за установяване на вземането за главница  в размер на 990.22 лева и лихви, съответно в размер на 112 лева и 50.85 лева за посочените периоди на забава.

Ответникът Т.В., чрез своя пълномощник адв. П., оспорва  активната легитимация на ищеца като цесионер на вземанията на „Аксес файненс” ЕООД и намира, че цесията не е породила своето действие.

Съдът намира възражението за неоснователно. В случая настоящия състав приема, че цесията е съобщена на пълномощника на длъжника, с връчване на исковата молба и приложенията към нея, поради което е породила действие и ищецът е активно легитимиран да предяви положителния установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. С постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към този момент. В чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то е било съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора. Уведомяването има за цел да създаде сигурност на длъжника и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му. В случая пълномощника на ответника не излага доводи, че ответника е платил изцяло или отчасти задължението си след датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея от предишния кредитор. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява носител на процесното вземане и цесията е произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

На следващо място следва да се отбележи, че е налице константна практика на ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Според нея уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ е приложено уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В конкретния казус от страна на ищеца към исковата молба е приложено  уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно уговореното от страните в договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.06.2016 г. 

В подкрепа на този извод е и разпоредбата на 34, ал.1 от ГПК относно процесуалните права, с които разполага пълномощника в процеса. Налице е и многобройна съдебна практика, според която няма пречка пълномощника да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Приемането, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, което противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, регламентиран в чл. 9 от ГПК.

Поради изложените съображения съдебният състав счита, че връченото на пълномощника на ответника уведомлението за извършената цесия е породило действие на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, а именно: в исковото производство ищецът е заплатил ДТ в размер на 25.00 лева, 300.00 лева за СИЕ и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева, което съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.  Следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство в общ размер 76.95 лева.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.И.В., ЕГН **********, адрес: *** наличието на вземане на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от Я.Я.и И.К., за сумата 990.22 –деветстотин и деветдесет лева и двадесет и две стотинки, представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 530205 от 20.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 112.00 – сто и дванадесет лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.04.2018 г. до 08.05.2019 г., сумата 50.85 – петдесет лева и осемдесет и пет стотинки, представляваща законна лихва за периода 09.05.2019 г. до 27.08.2020 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК Т.И.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от Я.Я.и И.К., сумата от 475.00 – четиристотин седемдесет и пет лева, представляваща разноски в настоящето исково производство, и сумата 76.95 – седемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки разноски по заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    

                                                                     Районен съдия: