№ 1105
гр. София, 14.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения М. Л. З. срещу
протоколно определение № 152 от 14.09.2021г. на Кюстендилски окръжен
съд, постановено по Н.Ч.Д. № 452/2021г., с което е оставена без уважение
молбата му за предсрочно условно освобождаване.
В жалбата се поддържа, че при рутинно изследване било
установено, че л.св. З. страда от хепатит С, като изразява предположение, че е
бил заразен в затвора. Моли да бъде освободен по-рано, за да се лекува и да
бъде по-близо до двете си деца и съпругата си. Бил е кмет на „***“ и е
съдействал активно на администрацията.
Моли да бъде уважена молбата му за условно предсрочно
освобождаване.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в
жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и
обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
М. Л. З. изтърпява наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 3
години, наложено му с влязлото в сила на 18.06.2020г. протоколно
1
определение №72/10.06.2020г., постановено по ЧНД № 96/2020г. на Окръжен
съд-Перник, с което на основание чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл.457, ал.2-
5 НПК се привежда в изпълнение влязло в законна сила на 03.05.2019г.
съдебно решение №2019/549 от 03.05.2019г., постановено от 12 –та въззивна
наказателна колегия при Апелативен съд гр.Рен, Р Франция. На основание
чл.457, ал.5 от НПК е приспаднато времето на задържането му в Р Франция за
срок от 1 година 6 месеца и 21 дни, както и задържането му под стража от
българските власти - 2 дни, и времето на мярка за неотклонение “домашен
арест - 12 дни, или общо срока на предварителното задържане от 1 година 7
месеца 5 дни.
М. Л. З. е постъпил в Затвора гр.*** на 22.06.2020г.
Видно от приложена по делото справка от затвора гр.*** към
14.09.2021г. З. е изтърпял фактически 1 година 2 месеца 22 дни, от работа
13 дни, включително с предварителния арест 1 година 7 месеца 6 дни, е
изтърпял всичко 2 години 10 месеца и 11 дни, остатък 1 месец и 19 дни.
След постъпването му в затвора, на 09.07.2020г. е настанен в ЗООТ
“***“, като бързо се е адаптирал в условията на смекчен режим и охрана.
Назначаван е на работа като отговорник столова в общежитието по
чл.80 ЗИНЗС със Заповед № 195/21.07.2020г., от която работа той се е отказал
с подадена декларация с мотив, че не му се зачитат достатъчно работни дни и
е бил освободен 1 месец след назначаването му. След това е назначаван на
работа във фирма „Държавно горско стопанство“ и фирма „ЮА Булфор“. Със
Заповед № 102/18.05.2021г. е назначен като „общ работник“ в
„Кераминженеринг“ АД - с.*** с изпитателен срок от 3 месеца, но след по-
малко от месец по негово искане е бил освободен.
На 16.02.2021г. е избран за председател на съвета на колектива на
лишените от свобода и е оказвал съдействие на служителите като такъв.
З. не е награждаван.
Наказан е със Заповед № 30-474/12.07.2021г. с „лишаване от
хранителна пратка“ за срок от 2 месеца за това, че на 07.07.2021г. е отказал да
му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества, което е
2
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100, ал.2, т.5 ЗИНЗС. З. е
обжалвал тази заповедта, но тя е била потвърдена.
Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС от
ИСДВР К. Х., при изготвената първоначална оценка на риск от рецидив са
констатирани средни стойности – 48 т.
След наложеното дисциплинарно наказание рискът от рецидив е
завишен на 51 т. Отчетени са отрицателни промени в зоните: отношение към
правонарушението - налице е колебливо и отрицателно отношение към
администрацията, за което е депозирал многобройни жалби; начин на живот
и обкръжение - не оползотворява в пълна степен престоя си в изолация,
контактува и с негативно проявяващи се лишени от свобода; умения за
мислене - разпознава проблемите, но при разрешаването им не се замисля за
последствията от действията си и игнорира отрицателния резултат, налице е
злоупотреба с доверие - отговорността за наказването му прехвърля на
служителите.
Във връзка с подадената молба от л.св. З. за условно предсрочно
освобождаване, становището на инспектора е, че целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК все още не са постигнати, липсват доказателства, че
се е поправил съгласно изискванията на чл.439а от НПК. Обосновал се е с
това, че има действащо дисциплинарно наказание, рискът от рецидив е
завишен, не е премината прогресивната система за изтърпяване на
наказанието /режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не
е заменен от „общ“ в „лек“/, деянието, за което е наказан ескалира по
сериозност, не е достатъчно критичен към извършеното провонарушение,
отказът му да бъде председател на съвета на колектива, честата смяна на
работни места и причините за това.
Като доказателство по делото е приложен препланиран план на
присъдата от 09.08.2021г., подписан от М.З., където като единствена
проблемна зона е набелязана „Умения за мислене“ с продължителност за
въздействие три месеца.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно
освобождаване към доказателствата по делото е приобщено и становището на
Началника на Затвора гр.***, което също е отрицателно, като главно се
3
позовава на експертния доклад на инспектор социална дейност и
възпитателна работа. Посочено е, че все още не са изпълнени целите на
наложеното наказание по чл.36 от НК.
При така установената по делото фактология въз основа на
документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и
тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му
освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и
възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи,
доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния
план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Завишените стойности на оценката за
риска от рецидив, както и отрицателните промени в констатираните в
първоначалния доклад дефицитни зони у молителя означава, че не е
постигната положителна промяна в способността му за анализ и адекватна
оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.
Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към
настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и
поведението на осъдения З., изключващи категорично опасността от негово
последващо противоправно поведение в условията на свобода.
Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него за постигне на набелязаните в
плана на присъдата цели и задачи. В този смисъл обжалваното определение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Възраженията на жалбоподателя се концентрират около влошеното
му здравословно състояние, тъй като при изследване било констатирано
наличие на хепатит С. В тази връзка следва да се посочи, че ЗИНЗС и
правилника за приложението му предвиждат възможности за оказване на
медицинска помощ /изследвания, консултации със специалисти и лечение/ на
лишените от свобода лица, при това с достъп до съвременните достижения на
медицинската наука и техника. Твърденията на З., че е бил заразен с хепатит
С в затвора за голословни, неподкрепени с доказателства, а и ирелевантни
към предмета на делото.
Във връзка с доводите на жалбоподателя от личен и семеен
характер следва да се посочи, че подкрепата на семейството, жилищното
устройване и съхранените връзки с близките във всички случаи съставляват
ресурс на личността, но същите не могат сами по себе си да обосноват
приложението на чл.70, ал.1 от НК. За да остави без уважение искането,
първостепенният съд е отдал значение на установените по отношение на него
зони с дефицит, като в тази връзка правилно и законосъобразно е кредитирал
4
съдържанието на изготвения във връзка с молбата на осъдения за
предсрочното му освобождаване доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, където е
обоснован актуалният завишен риск от рецидив. Посредством методите, използвани
при работата с него, респ. техниките и прийомите за корекция, компетентните длъжностни
лице са установили продължаващо наличие на посочените по-горе дефицитни
зони. Тук е мястото да се посочи, че инспекторите, назначени в затвора освен,
че са професионално подготвени, са лицата, които в най-голяма степен са
запознати с успеха на корекционната работа по отношение на лишените от
свобода. Следва да се посочи още, че Кюстендилски окръжен съд е съобразил
съдебния си акт и със съдебната практика, вкл. тълкувателната такава,
обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по
приложението на чл.70, ал.1 от НК. Верен по същество е изводът на първия
съд, че към настоящия момент осъденото лице не е дало достатъчно
доказателства за своето поправяне, поради което е постановил отказ за
уважаване молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част на наложеното му наказание. Налице е необходимост от
продължаване на изолирането на осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед
постигане целите на наложеното му наказание.
Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за
коригиране изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по
чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да бъде потвърдено атакуваното
определение.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 152 от 14.09.2021г. постановено
по Н.Ч.Д. № 452/2021г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5