МОТИВИ на присъда от 13.03.2019 г. по
н.о.х.д. № 15/2019 г. по
описа на Софийски окръжен съд, ІV състав.
С.о.п. е внесла
обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия К.В.Н.,
с установена по делото самоличност, за това, че на 15.05.2016 г., на първокласен
път ПП 1-8, в посока С. – К., в участъка на 27+500 км., в района на Община С.,
Софийска област, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № ********, е нарушил правилото за
движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.А.В., с ЕГН **********
и средни телесни повреди на две лица – на В.И.Т., с ЕГН **********,*** –
триглезенно счупване на дясната подбедрица, причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок около 5-6 месеца,
както и на Й.Н.П.,*** – открито счупване на лявата лъчева кост, причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от
3-4 месеца; счупване на шиловидния израстък на лакътната кост на левия горен
крайник, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия
горен крайник за срок от 1-1,5 месеца; счупване на средната фаланга на трети
пръст на лявото ходило, причинило на пострадалия трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за
срок по-голям от 30 дни – престъпление по чл.343 ал.4, във вр. с ал.3, бук.“б“,
пр.1, във вр. с чл.343 ал.1, бук. „в“, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия К.Н. така, както е формулирано в обвинителния акт,
като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от
приобщените по реда на чл.373 ал.1 от НПК доказателства и доказателствени
средства, които подкрепят напълно направеното от него самопризнание. Поддържа
още, че подсъдимия е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и моли да бъде
признат за виновен в извършването на това престъпление. По отношение на
наказанието, представителят на държавното обвинение предлага то да бъде
определено в размер близък до минималния такъв на наказанието лишаване от
свобода, предвидено за конкретното престъпление, а именно три години и девет
месеца, след което същото да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК и на
подсъдимия да бъде наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода.
Според прокурорът, при индивидуализацията на наказанието в посочения размер,
следва да бъде отчетен наличния превес на смекчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства – чистото му съдебно минало, положителните характеристични данни
за личността му, направеното от него самопризнание още в хода на досъдебното
производство, изразеното съжаление за извършеното, както и липсата на каквито и
да било утежняващи вината и отговорността му обстоятелства. Предлага също,
изпълнението на определеното по този начин наказание лишаване от свобода, да
бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
Според представителят на СОП, на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание
– лишаване от правоуправление на моторно превозно средство за срок от две
години. Моли също така съда да се разпореди с присъдата си и относно съдбата на
приобщените по делото веществени доказателства и сторените съдебни и деловодни
разноски.
Повереникът
на частния обвинител В.И.Т. – адвокат М. моли да бъде постановена присъда, с
която подсъдимия Н. да бъде признат за виновен и съответно наказан за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Досежно наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, повереникът изцяло се солидаризира с
предложеното такова по размер от представителя на СОП. Според повереникът,
претендираното от прокурора по вид и размер наказание на подсъдимия, в пълнота
би изпълнило законовите си цели - да въздейства предупредително и възпиращо
спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото.
Повереникът
на частния обвинител Й.Н.П. – адвокат Н. изразява становище, че с оглед
признатите изцяло от подсъдимия факти и обстоятелства по повдигнатото му
обвинение, същия следва да бъде признат за виновен в извършването на
инкриминираното му транспортно престъпление. Счита, че предложеното от
прокурора по размер наказание лишаване от свобода, е напълно справедливо и моли
такова наказание да бъде определено и наложено на подсъдимия.
Повереникът
на частните обвинители М.И.В., А.Г.В. и А.Г.В. – адвокат Д. поддържа становище
за безспорна доказаност на обвинителната теза, предвид направеното от
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнание, подкрепено изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателствени материали. Според
повереникът, наказанията на подсъдимия следва да бъдат определени при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, но изпълнението на наказанието
лишаване от свобода следва да се отложи за максималния изпитателен срок от пет
години. В тази насока повереникът сочи за невярно твърдението на прокурора, че
следва да бъде отчетено за смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, със
значителна тежест, направеното от него пълно признание по обвинението още в
първата фаза на процеса. Повереникът моли съда да обърне внимание на
обстоятелството, че при всичките си разпити на досъдебното производство,
подсъдимия е отричал да има вина за настъпилата транспортна злополука и е
твърдял като единствената причина за настъпването й техническа неизправност на
управляваното от него моторно превозно средство.
В съдебните прения пред настоящата инстанция, защитникът
на подсъдимия К.В.Н. – адв.С.С. не изразява становище относно виновността на
подзащитния му в извършването на твърдяното престъпление. Релевира единствено
искане в случай, че съдът постанови спрямо подсъдимия осъдителна присъда, да му
наложи наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Като основание за
това, защитата сочи обстоятелството, че с направените по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания от страна на подсъдимия, същият е съдействала за разкриване
на обективната истина по делото, както и наличието на други смекчаващи вината
му обстоятелства – продължителния срок на провеждане на наказателното
производство, влошеното здравословно състояние на подсъдимия, положителните
характеристични данни за него, предоставени от работодателя му.
Подсъдимият К.В.Н. в съдебно заседание се възползва
от правото си по чл.371 т.2 от НПК, като призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. В последната си дума пред съда, изрази съжаление
за случилото се.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като прецени
направеното от подсъдимия К.В.Н. самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и
доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло го
подкрепят, приема за безспорно установени, на основание чл.373 ал.3 от НПК
фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. На основаната на изнесената от прокурора в обвинителния акт фактическа
обстановка, съдът прие за установено по делото следното от фактическа страна:
На
15.05.2016 г., около 12,00 часа, свидетеля Н. Г. М. и пострадалите Г.А.В., Й.Н.П.
и В.И.Т. ***, Федерална Република Германия, където трябвало да започнат работа.
Пътували с лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № *******,
управляван от пострадалия Г.В.. Автомобилът бил собственост на А. А. А., който
предоставил ползването му на свидетеля М. Г., по силата на пълномощно от
09.03.2016 г. на нотариус с район на действие РС С. З..
Около
15,00 часа посоченият автомобил се движил по първокласен път ПП 1-8, в посока
гр.С. – ГКПП К., в района на разклона за гр.С.. Платното за движение в този
пътен участък било двупосочно, с оформени две полуплатна за движение в
противоположните посоки, отделени едно от друго посредством двойна непрекъсната
линия „М2”. Всяко полуплатно се състояло от две ленти за движение в съответната
посока, отделени една от друга посредством единична, бяла прекъсната линия
„М3”. Асфалтовото покритие било сухо и без повърхностни нарушения. Времето било
ясно, слънчево и сухо, метеорологичните условия – добри.
Пътуващите в лекия автомобил забелязали, че
небето се заоблачило и мотивирани от опасението си, че скоро ще завали дъжд,
решили да спрат и да сменят перата на чистачките на автомобила си с други.
Пострадалият
Г.В. паркирал лекия автомобил „Фолксваген” в участъка на 27+500 км. в района на
Община С., Софийска област, на около 50 метра преди металната ограда на мост, в
десния земно-каменист банкет, като левите гуми се намирали на пътната
маркировка, ограничаваща платното за движение, и включил аварийните светлини.
До банкета имало затревена водосточна канавка, а след нея храсти и дървета.
Свидетелят
В.Т. помолил свидетеля Й.П. да извади от багажника нови пера за чистачките на
автомобила. След като взел последните, свидетелят Т. застанал до предната лява
врата, сменил лявата чистачка, а после отишъл до предната дясна гума и започнал
да сменя перото на дясната чистачка. В това време свидетеля П. бил на около 0,5
– 1 метър от него, от дясната страна на автомобила, а близо до последния, пак
от дясната страна на автомобила, се намирал и свидетеля Н. М.. Пострадалият Г.В.
стоял пред предния капак на автомобила.
В
същото време, към мястото, където бил паркиран лекия автомобил „Фолксваген”, се
приближавал лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик” с рег. № ******,
управляван от подсъдимия К.В.Н.. Автомобилът се движил в дясната лента на
пътното платно, в посока от гр.С. за ГКПП К., със скорост от около 73 км/ч.
В този
момент водача на лекия автомобил – подсъдимия К.Н. без конкретна причина
изменил посоката си на движение в дясно по отношение на първоначалната си посока
на движение и с челната лява част на управлявания от него автомобил „Рено”
ударил задната дясна част на паркирания лек автомобил „Фолксваген”.
Междувременно
свидетелят М. видял приближаването на лекия автомобил „Рено”, когато той бил на
около 30 метра от мястото, на което се намирал. Направило му впечатление, че
изведнъж и без никаква видима причина, автомобила променил посоката си на
движение, навлязъл в банкета и се насочил към паркирания лек автомобил
„Фолксваген”. Виждайки това, свидетелят М. предвидил предстоящия удар и дръпнал
за ръката намиращия се до него свидетел Й.П..
В
резултат на удара на лекия автомобил марка „Рено” в задната част на паркирания
на пътното платно автомобил „Фолксваген”, последния се придвижил около 23 метра
в посока напред, след което се установил на място. При това свое движение лекия
автомобил „Фолксваген” блъснал с челната си част намиращия се пред него
пострадал Г.В., който паднал с лице към земята, като горната част на тялото му
се установила на банкета, а краката – върху асфалта на платното за движение.
Свидетелят В.Т. паднал в канавката, а в момента когато свидетеля Н. М. издърпал
пострадалия Й.П., ударната вълна от сблъсъка изхвърлила и двамата в намиращите
се встрани от пътното платно храсти.
След
удара, лекият автомобил „Рено” продължил движението си – транслационно в посока
напред по отношение на първоначалната си посока на движение и ротационно около
вертикалната си ос, в посока обратна на въртенето на часовниковата стрелка и
след завъртане на около 90 градуса, се установил в покой.
От
настъпилото пътно-транспортно произшествие само свидетелят Н. М. не получил
сериозни наранявания. Той се изправил и видял, че свидетеля П. лежи на земята,
близо до него, със счупена лява ръка, а свидетеля В.Т. е със счупен и обърнат
глезен на десния крак. Отишъл и до пострадалия В., установил че същия няма пулс
и е починал.
Свидетелите
М., П. и Т. видели, че подсъдимия е сам в автомобила си, отворил предната врата
на същия и се опитал да излезе, но тялото му паднало на земята, а краката му
останали вътре в колата.
Свидетелят
Н. М. подал сигнал за настъпилия пътен инцидент в 15,07 ч. на националния
телефон за спешни повиквания 112. Такъв сигнал подали и водачите на други
преминаващи покрай мястото на ПТП превозни средства, сред които и свидетелите С.
К. и А. И..
На
мястото на пътния инцидент пристигнали екипи на Спешна помощ, които
транспортирали пострадалите П., Т. и подсъдимия, за оказване на медицинска
помощ в УМБАЛСМ „Н.И.П.” – С.. Местопроизшествието било посетено и от дежурен
полицейски автопатрул на РУП С., в състав – свидетелите Н. Г. и Р. А..
При
извършеният на същата дата /15.05.2016 г./ оглед на местопроизшествие,
обективиран в съставен протокол /л.3-17, т.1 от ДП/ са установени районна на
настъпилото ПТП, параметрите на пътното платно, хоризонталната и вертикална
характеристика на пътя, положението и техническото състояние /деформациите/ на
МПС участвали в пътното произшествие, следите оставени на пътната настилка от
МПС и от части /елементи/ от същите, трупа на пострадалия Г.В..
При
извършените оглед и аутопсия на трупа на пострадалия Г.А.В. по назначената
съдебномедицинска експертиза на труп № 456/2016 г. /л.2-8, т.2 от ДП/ са
установени следните увреждания: закрита черепно-мозъчна травма; закрита гръдна
травма; закрита коремна травма; травма на опорно-двигателния апарат. Характера
и морфологията на описаните травматични увреждания са дали основание на
експертите да заключат, че същите са резултат от действие на твърди тъпи
предмети, по механизма на удари с или върху такива, с висока кинетична енергия,
и могат да се получат при удар на тялото от външни части на лекия автомобил. Според
вещите лица по тази експертиза, смъртта на пострадалия Г.В. се дължи именно на
тежката съчетана гръдно-коремна, черепно-мозъчна и на опорно-двигателния апарат
травма. Предвид тежестта на посочените травми, експертите са приели, че
смъртния изход за пострадалия В. е бил неизбежен и е настъпил мигновено. Вещите
лица не са открили наличие на етилов алкохол, наркотични вещества и упойващи
лекарствени средства в химически изследваните проби кръв, поради което са
приели в заключението си, че към момента на настъпване на смъртта на Г.В.,
същият не е бил повлиян от алкохол и/или такива вещества.
Видно
от заключението на съдебно-химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, иззета от трупа на пострадалия Г.В.
/л.11, т.2 от ДП/, не се установява наличие на етилов алкохол и наличие на
други летливи редуциращи вещества.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза на пострадалия Й.Н.П. /л.17, т.2
от ДП/ се установява, че при него са констатирани следните травматични
увреждания: открито счупване на лявата лъчева кост на типично място, което
увреждане е наложило оперативно лечение и е причинило на пострадалия трайно
затруднение движението на левия горен крайник за срок около 3-4 месеца;
счупване на шиловидния израстък на лакътната кост на левия горен крайник, което
увреждане му е причинило трайно затруднение на движението на левия горен
крайник за срок от 1-1,5 месеца; счупване на средната фаланга на трети пръст на
лявото ходило, което му е причинило трайно затруднение движението на левия
долен крайник за срок по-голям от 30 дни. Според вещото лице, тези травматични
увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети, и могат да се
получат в условията на пътнотранспортно произшествие.
Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза на третия пострадал от ПТП – В.И.Т.
/л.21, т.2 от ДП/ при него е установено триглезенно счупване на дясната
подбедрица, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движението на
десния долен крайник за срок около 5-6 месеца. Това увреждане, според вещото
лице се дължи на грубо механично въздействие, упражнено в областта на глезената
става и може да бъде получено при пътнотранспортно произшествие.
Назначената
и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза на подсъдимия К.Н. /л.26,
т.2 от ДП/ е установила налични и при него телесни увреждания – контузия на
главата с масивни охлузвания челно, което му е причинило временно разстройство
на здравето неопасно за живота; мозъчно сътресение /без данни за изпадане в
безсъзнателно състояние/, причинило му разстройство на здравето неопасно за
живота. В заключението е посочено, че тези увреждания се дължат на удари с или
върху твърди тъпи предмети, както и такива с остри режещи ръбове /парчета
стъкло/ и могат да се получат при ПТП.
Видно
от заключението на допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.30, т.2 от ДП/,
подсъдимия К.Н. страда от исхемична болест на сърцето, състояние след преживян
остър миокарден инфаркт и поставени два стента през 2010 г., артериална
хипертония, дислипидемия и затлъстяване трета степен. Според експертът,
подсъдимия е страдал от посоченото сърдечно заболяване и към момента на
пътнотранспортното произшествие, но не е открил никакви данни, сочещи същото да
е в причинна връзка с настъпилия пътен инцидент.
По
делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза /л.38-46, т.2 от ДП/.
Видно от заключението по същата, мястото на процесното ПТП е посочено за
възникнало на първокласен път № 8 от републиканската пътна мрежа, в зоната на
км. 27+500, в продължително прав в двете посоки, равнинен участък, по посока на
движение С. – К..
При извършеният от вещото лице по тази
експертиза, оглед на участвалите в пътнотранспортното произшествие превозни
средства, са установени следните повреди и деформации по същите:
- при
лекия автомобил „Рено”, модел „Меган Сценик” с рег. № ******* – следа от
основен удар в челната част на автомобила, започващ от лявата му челна
странична част и завършващ на около 40 см. в ляво от челната му дясна странична
част; счупени фарове, предна декоративна решетка, челно панорамно стъкло; силно
деформирани предна броня, преден капак на двигателя, преден десен и ляв
калници, двигателно оборудване и част от арматурно табло.
- при
лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с рег. № ******** – следа от
основен удар в дясната част на купето, при което тази част е набита в посока
напред на автомобила до задния мост; силно увредено окачване на задно дясно
колело; счупени задно панорамно стъкло, заден десен габарит, стоп и мигач;
силно деформирани – пета врата, задна дясна врата, таван в областта на дясната
странична част, заден десен калник, задна броня.
Базирайки
се на извършения технически преглед на посочените моторни превозни средства,
вещото лице е заключило, че по същите липсват следи от удари и деформации
/технически повреди/, които да са съществували преди пътнотранспортното
произшествие, с оглед на което е достигнал до извод, че автомобилите са били
технически изправни към този момент.
Изхождайки
от гореописаните деформации по превозните средства, местоположението им сред
произшествието, габаритите им, както и от съдържащите се в огледния протокол
данни за налични следи върху асфалтовата настилка в зоната на ПТП, експертът по обсъжданата експертиза е дал
заключение за мястото на удара между двете превозни средства: по дължина на
платното за движение – на около 40,00 до 51,00 метра преди приетия по време на
огледа на местопроизшествието ориентир /началото на метална ограда на мост,
намиращ се 27+500 км. на ПП 1-8 в посока към гр.С./ и по широчина на платното за движение – на около
десния край на асфалтовото покритие на платното за движение – около 50 см.
вляво от десния край до 50 см. в дясно от десния край на асфалтовото покритие. Пак
според експертът, скоростта на движение на лекия автомобил „Рено” към момента
на удара му в лекия автомобил „Фолксваген” е била около 73 км./ч. При посочената
скорост на движение на автомобила „Рено”, опасната зона за спиране на същия е
била 59 метра.
Експертът
от обсъжданата автотехническа експертиза е достигнал и до извод, че от
техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП се дължи на субективните
действия на водача на лекия автомобил „Рено” – подсъдимия К.Н., който в зоната
на възникване на ПТП не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
което е управлявал, както и на субективните действия на водача на лекия
автомобил „Фолксваген Поло”, който при паркиране извън населено място, е спрял
управляваното от него моторно превозно средство в зоната на платното за
движение. Приел е още, че както водачът на лекия автомобил „Рено Меган” е имал
техническа възможност да предотврати удара в случай, че непрекъснато е
контролирал МПС, което е управлявал,
така и водача на лекия автомобил „Фолксваген” е имал такава техническа
възможност – при условие, че е спрял за паркиране на място, където може
автомобила да се паркира извън зоната на платното за движение.
Допълнително
назначената и изготвена по делото автотехническа експретиза /л.58-61, т.2 от
ДП/ е изследвала въпроса за техническото състояние на ходовата част и
кормилната рейка с хидроусилвателя на лекия автомобил „Рено” с ДК № ********,
като е достигнала до категорично заключение, че тези части на автомобила са
били технически изправни и са функционирали правилно.
От
заключението на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
/л.50-55, т.2 от ДП/ се установява, че в зоната на възникване на
произшествието, при конкретните за процесната дата метеорологични условия и
пътна обстановка, водачът на лекия автомобил „Рено Меган” е имал реална
възможност обективно да възприеме наличие на лек автомобил и хора, намиращи се
в зоната на пътното платно, на разстояние минимум от 200 метра. Експертите са
констатирали още и съответно са посочили в заключението си, че водачът на лекия
автомобил „Рено”, за да е имал възможност да извърши безопасно маневра за
заобикаляне на спрелия в зоната на платното за движение лек автомобил
„Фолксваген” или за намаляване на скоростта или за спиране, е било необходимо
да предприеме съответните действия от разстояние около 73 м., преди мястото на
спиране на лекия автомобил „Фолксваген”.
Подсъдимият К.В.Н.,***, с ЕГН **********, е правоспособен водач
на МПС – категории „С, М, В, АМ, ТКТ” и се води на отчет в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР С.. Притежава свидетелство за управление на МПС,
издадено на 15.10.2010 г., със срок на валидност до 15.10.2020 г. Работи като
инструктор за обучение на водачи на МПС в Учебен център „Н.”. Наказван е по
административен ред за извършени нарушения на ЗДвП - с влезли в сила
наказателни постановления /четири пъти/ и с фишове /два пъти/.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът
в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, прие за установена, като
се позова на направеното от подсъдимия К.Н. самопризнание по всички факти, изложени в обвинителния акт и на
доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, и които приобщи по реда на чл.283 от НПК
към доказателствената съвкупност по делото, а именно:
-
гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Н. Г. М., В.И.Т., Й.Н.П.,
М. Е. Г., Н. Б. Г., Р. С. А., Н. И. Д., Л. Г. М., С. Т. К. и А.И.И.;
-
писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.3-7,т.1 от ДП/, ксерокопие на свидетелство
за регистрация, знак за технически преглед, застраховка „ГО”, застрахователна
полица, талон, пълномощно, удостоверение за техническа изправност /л.70-81, т.1
от ДП/, епикриза и медицинско направление /л.106, т.1 от ДП/, документи от
УМБАЛСМ”П.” /л.73-96 т.2 от ДП/, констативен протокол /л.102, т.1 от ДП/,
справки за нарушител в водач /л.3 и л.12, т.3 от ДП/, удостоверение за
родствени връзки /л.25, т.3 от ДП/, справка от дирекция „Национална система
112” /л.27, т.3 от ДП/, справка от НИМХ /л.29, т.3 от ДП/, справки от Областно
пътно управление ***, протокол за химическа експертиза /л.43, т.3 от ДП/,
справка за съдимост, характеристика, декларация на подсъдимия /35-41, т.3 от
ДП/.
-
способите за доказване - заключение на
съдебномедицинската експертиза на трупа на Г.В. /л.2-8, т.2 от ДП/,
съдебнохимическа експертиза /л.11, т.2 от ДП/, заключение на съдебномедицинска
експертиза на Й.Н.П. /л.17, т.2 от ДП/, заключение на съдебномедицинска
експертиза на В.И.Т. /л.21, т.2 от ДП/, заключение на съдебномедицинската
експертиза на подсъдимия /л.26, т.2 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска
експертиза /л.30, т.2 от ДП/, заключение на автотехническа експертиза /л.34,
т.2 от ДП/, заключение на автотехническа експертиза по протокол № 73 /л.38-46,
т.2 от ДП/, заключение на комплекса съдебномедицинска и автотехническа
експертиза /л.50-54, т.2 от ДП/ и заключение на допълнителна автотехническа
експертиза /58-61, т.2 от ДП/.
СОС, в
настоящия му съдебен състав прие, че горепосочените доказателства и
доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и приобщени по
предвидения в процесуалния закон ред, изцяло подкрепят направеното от
подсъдимия К.В.Н. самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, като доказват по
безспорен и несъмнен начин извършването на процесното деяние, авторството на
същия /подсъдимия/ в извършването му и начина на осъществяването му. В
частност, този състав на СОС намира, че приобщените по делото гласни, писмени,
веществени доказателства и експертните заключения, които се кредитират и
възприемат от съда, категорично и безпротиворечиво потвърждават признатите от
подсъдимия фактически констатации. Между събраните по делото доказателства от така ангажираните доказателствени
източници, съдът не намери и съществени противоречия /такива касаещи
релевантните обстоятелства по делото/, които следва да бъдат обсъждани.
По-конкретно - признатите от подсъдимия К.Н. факти относно времето, мястото и
другите значими обстоятелства по осъществяване на инкриминираното му
транспортно престъпление, а именно факта, че на процесната дата управлявал лек
автомобил „Рено” с рег. № *******, като се движил по първокласен път ПП 1-8, в
посока от гр.С. за ГКПП К.; че осъществявал движението си с посочения автомобил
със скорост около 73 км/ч.; че в пътния участък 27+500 км. в района на община С.
се движил в дясната лента на двулентовото пътно платно; че времето било сухо,
ясно, атмосферните условия – добри, асфалтовото покритие – сухо и без
повърхностни нарушения, се потвърждават /подкрепят/ по несъмнен начин от
данните, съдържащи се в протокола за оглед на мястото на произшествието,
относно състоянието и параметрите на пътното платно в тази зона, наличната
вертикална и хоризонтална пътна маркировка, разположението на участвалите в
произшествието превозни средства и мястото на инициалния удар между тях; от
заключението на автотехническата експертиза, установяваща скоростта на движение
на лекия автомобил, управляван от подсъдимия в момента на произшествието,
характеристиките на платното за движение в зоната на пътния инцидент, мястото
на настъпване на автопроизшествието; от показанията на свидетелите Н. М., В.Т.
и Й.П., съдържащи еднозначна информация за обстоятелствата относно времето и
мястото на настъпилата пътна злополука, атмосферните условия и състоянието на
пътя в зоната на пътнотранспортното произшествие. По-нататък, самопризнанията на подсъдимия относно
твърдяния в обвинителния акт механизъм на осъществяване на транспортното
престъпление - обстоятелствата, че движейки се на процесната дата, с
управлявания от него автомобил „Рено” в дясната лента на пътното платно, в участъка
27+500 км. в района на община С., подсъдимия без конкретна причина плавно
изменил посоката си на движение в дясно по отношение първоначалната си посока
на движение, навлязъл в десния банкет и се насочил към паркирания там лек
автомобил „Фолксваген”; че пред челната част на последния се намирал
пострадалия Г.В., а останалите трима пострадали лица – в дясно от автомобила;
че в резултат на тези действия на подсъдимия настъпил удар между челната лява
част на управлявания от него автомобил и задната дясна част на паркирания на
пътното платно автомобил „Фолксваген”, намират
пълна подкрепа в показанията на свидетелите Н. М., В.Т. и Й.П., даващи сведения
за преките си възприятия относно движещия се към тях лек автомобил „Рено”,
който безпричинно променил посоката си на движение в дясно, навлязъл в банкета
и се насочил към техния автомобил, след което последвал удар в него; огледния
протокол, който е източник на данни относно мястото на настъпване на
автопроизшествието, параметрите на пътното платно в този пътен участък,
разположението и техническото състояние /деформациите/ на МПС участвали в
пътното произшествие, следите оставени на пътната настилка от МПС и от части
/елементи/ от същите; установеното по
експертен път от заключението на автотехническата експертиза, относно причините
за настъпването на транспортното произшествие и неговия механизъм на развитие от
техническа гледна точка. Направеното от подсъдимия К.Н. признание на
възведените с процесуалния акт на прокурора обстоятелства, че именно в резултат
на последвалия от действията му удар на управлявания от него /подсъдимия/ лек
автомобил в паркирания в дясната част на пътното платно автомобил „Фолксваген”,
веднага настъпила смъртта на Г.В. и телесни повреди на свидетелите В.Т. и Й.П.,
намират пълна подкрепа в показанията на свидетелите Т., П., Росен Антонов,
Николай Григоров, както и в данните, съдържащи се в заключението на съдебномедицинската
експертиза на трупа на пострадалия В., заключенията на извършените
съдебномедицински експертизи на пострадалите Т. и П.; огледния протокол,
установяващ открития на пътното платно труп на пострадалия В. и неговото
разположение.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав
на СОС прие, че наличните по делото доказателствени източници, които са
изключително еднопосочни, непротиворечиви и инкорпорират фактически данни,
напълно съответни по между си, по категоричен и безусловен начин обосновават
направеното от подсъдимия К.Н. самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимия К.В.Н. на датата 15.05.2016 г., на първокласен път ПП
1-8, в посока С. – К., в участъка на 27+500 км., в района на Община С.,
Софийска област, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № ******, е нарушил правилото за
движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.А.В., с ЕГН **********
и средни телесни повреди на две лица – на В.И.Т., с ЕГН **********,*** –
триглезенно счупване на дясната подбедрица, причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок около 5-6 месеца,
както и на Й.Н.П.,*** – открито счупване на лявата лъчева кост, причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от
3-4 месеца; счупване на шиловидния израстък на лакътната кост на левия горен
крайник, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия
горен крайник за срок от 1-1,5 месеца; счупване на средната фаланга на трети
пръст на лявото ходило, причинило на пострадалия трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за
срок по-голям от 30 дни. По този начин подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.4, във вр. с ал.3,
бук.“б“, пр.1, във вр. с чл.343 ал.1, бук. „в“, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
От
обективна страна безспорно и категорично се установи, че мястото на процесното
пътнотранспортно произшествие е първокласен път ПП1-8, км.27+500, в района на
община С., в посока от гр.С. към ГКПП К.. Пътната настилка в района на ПТП била
суха, асфалтова, движението било организирано двупосочно – с оформени две ленти
за движение за всяка посока, разделени посредством единична, прекъсната линия
„М3”. Установено е също така, че подсъдимия Н. осъществявал движението с
автомобила си в посочения пътен участък, в дясната пътна лента с посока от гр.С.
за ГКПП К., а автомобила на пострадалите лица бил паркиран в десния
земно-каменист банкет, като левите му гуми се намирали в зоната на платното за
движение. Също от обективна страна по делото безспорно се установи, че
подсъдимия Н., като водач на пътно превозно средство е нарушила задължението си
да го контролира непрекъснато по време на движението, като това му задължение
включва адекватното боравене с органите за управление на автомобила, внимателно
и постоянно наблюдение на пътната обстановка с цел предотвратяване настъпването
на пътнотранспортно произшествие. По делото несъмнено се установи, че именно
защото подсъдимия Н. не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство,
което управлява и е загубил контрол върху него, автомобилът плавно се насочил в
дясно по посоката си на движение /без конкретна причина променил посоката си в
дясно от първоначалната си посока на движение/, навлязъл в десния банкет и се
насочил към паркирания там лек автомобил „Фолксваген”, след което настъпил
удара в него. Безспорно се установи, че причината за настъпването на пътното
произшествие е поведението на подсъдимия Н. – начина на управление на
автомобила и действията му с органите за управление на същия. Вследствие
действията на подсъдимия – без причина отклонил в дясно движението на
управлявания от него автомобил от първоначалната му посока, в резултат на което
автомобила излязъл на банкета и се насочил към паркирания там лек автомобил и
настъпил инициалния удар с него. Вследствие на последния лекия автомобил
„Фолксваген” се придвижил напред и блъснал с челната си част намиращия се пред
него Г.В. и свидетеля В.Т., който паднал в канавката, а свидетелите П. и М.
били изхвърлени встрани от пътя от ударната вълна. По делото се установи също
по безспорен начин, че участъкът от пътя в района на автопроизшествието е прав,
асфалтовото покритие било сухо и без неравности, с добра видимост за водачите
на МПС, времето било сухо и слънчево. Подсъдимият се е движил с разрешена
скорост и съобразена с конкретните условия на пътната обстановка. Следователно,
ако подсъдимият е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, като
не е извършвал без причина посочените по-горе действие с органа за управление
на същия /волана/, то същият обективно е могъл да предотврати настъпването на
удара. След като обаче не е направил това, то същия като водач на лекия
автомобил не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.1
от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”. Тази разпоредба от специалния закон изисква от
водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с органите на
управление на превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му
движение. Практиката на касационната инстанция еднозначно приема, че
отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно
нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само, доколкото
не е налице нарушение на режима на скоростта. Изгубването на контрол може да се
дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейването му, в
резултат на което превозното средство се отклонява от праволинейното си
движение, опасно се скъсява дистанцията с движещо се странично или пред него превозно
средство. Предвид на така изложеното, съдът намира, че подсъдимия К.Н. е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП и че това нарушение е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Поведението
на пострадалия Г.В., като водач на лекия автомобил „Фолксваген” с рег. № ********,
също е в причинна връзка с настъпване на този резултат, тъй като и той е
допуснал нарушение на своето задължение като участник в движението, предвидено
в чл.94 ал.2 от ЗДвП – да паркира пътното превозно средство извън платното за
движение. Изводът за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат се налага
с оглед на безспорно установените обстоятелства, че непосредствено преди
инициалния удар от автомобила на подсъдимия, пострадалия В. е паркирал
управлявания от него лек автомобил така, че една част от него се е намирала в
зоната на платното за движение, с които се действия също е станала причина на
настъпване на транспортното произшествие. Заключението си за разположението на
пътното платно на лекия автомобил, управляван от пострадалия Г.В. преди
произшествието, съдът прави въз основа на данните от автотехническата
експертиза /л.38-46, т.2 от ДП/, касаещи техническите характеристики на лекия
автомобил „Фолксваген”, параметрите на пътното платно в пътния участък на
произшествието и мястото на удара между автомобила на подсъдимия и този с водач
– пострадалия В.. Съгласно заключението по тази експертиза, за водача на лекия
автомобил „Фолксваген” – пострадалия Г.В., настъпването на пътния инцидент е
било предотвратимо в случай, че същия е спрял за паркиране на място, където е
имало възможност автомобила да се паркира извън границите на платното за
движение. Следователно пострадалия Г.В. е паркирал управлявания от него лек
автомобил в нарушение на правилото по чл.94 ал.2 от ЗДвП, съгласно което следва
да спре/паркира пътното превозно средство извън платното за движение. Ето защо
съдът прие, че пострадалия Г.В. с действията си, с които е нарушил визираното в
цитираната разпоредба от ЗДвП правило за движение, е допринесъл за настъпването
на вредните последици.
Вследствие
именно на извършеното нарушение на посоченото правило за движение по пътищата,
описано в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, подсъдимият е причинил смъртта на
едно лице – Г.А.В. и телесни повреди на други две лица. От събраните по делото
доказателства безспорно и категорично се установява, че непосредствената
причина за настъпването на смъртта на пострадалия В. се явяват именно
получените от него травматични увреждания /съчетаната гръдно-коремна, черепно-мозъчна и
на опорно-двигателния апарат травма/ вследствие на удара на управляваното от подсъдимия
превозно средство в паркирания автомобил, пред челната част на който се е
намирал пострадалия В.. Също така несъмнено се установи, че и именно в резултат
на този удар на автомобила, управляван от подсъдимия в паркирания в дясно от
платното за движение лек автомобил, в близост до който стояли другите
пострадали – Й.П. и В.Т., са настъпили телесни увреждания на последните. От
обективна страна, както бе посочено по-горе, е налице и пряка причинна връзка
между описаното по-горе нарушение на правилото за движение по пътищата от
страна на подсъдимия К.Н. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на едно
лице и причиняването на телесни повреди на други две лица, тъй като по делото
безспорно се установи, че ако подсъдимия бе спазил задължението си да следи
непрекъснато пътната обстановка и да борави с органите на управление на
превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му движение /да
контролира непрекъснато управляваното от него МПС/ съгласно разпоредбата на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, то същия обективно е могъл да предотврати настъпването на
пътното произшествие.
От
субективна страна подсъдимия К.В.Н. е извършил посоченото деяние при форма на
вината - небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същия не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно подсъдимият е бил длъжен и е могъл
да знае и да не нарушава правилото на чл.20 ал.1 от ЗДвП, като е трябвало да
осъществява непрекъснат контрол на управляваното от него превозно средство
така, че да не отклонява безпричинно посоката си на движение. За подсъдимия е
съществувало и задължение, а същия е могъл при ангажиране на интелектуалния си
капацитет и психични възможности, и да предвиди възможното настъпване на
общественоопасните последици от нарушаването на правилото за движение по
пътищата – причиняването на смърт на едно лице и на телесни повреди на две
лица, и е могъл да спазва такова поведение на пътя, което да предотврати
настъпването им.
С оглед
на изложеното, съдът намери, че подсъдимия К.Н. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.343 ал.4, във вр. с. ал.3, бук.”б”, пр.1, вр.
чл.343 ал.1, бук.”в”, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК, както от обективна, така и
от субективна страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление,
като на основание тези разпоредби от НК, приложени във връзка с разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/
години и 4 /четири/ месеца. На основание чл.343г, във вр. с чл.343, вр. чл.37,
т.7 от НК съдът постанови по отношение на подсъдимия Н. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
При определянето на размера на така наложеното на подсъдимия К.Н. наказание лишаване от свобода, настоящия съдебен състав взе предвид разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда в случаите по
чл.372 ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. При спазване на
правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът определи това наказание на подсъдимия Н.
в размер към минималния такъв на наказанието лишаване от свобода, предвиден в
особената част на НК за
престъплението, в извършването на което същия е признат за виновен, а именно
наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години. За да
индивидуализира така наложеното на подсъдимия Н.
наказание лишаване от свобода в посочения размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства - чистото му съдебно минало, добрата професионална реализация на
подсъдимия, наличието на
положителни личностни и служебни характеристични данни за него, изразеното от него
съжаление за случилото се. Съдът не отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия Н.
обстоятелство - направеното от него самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК,
тъй като същото беше извършено в хода на съдебното производство по делото, като
формално волеизявление по реда на цитираната разпоредба и благоприятната
последица от него се свежда единствено до прилагане по отношение на подсъдимия
на смекчения режим на наказателната отговорност по чл.58а от НК /в този смисъл
ТР на ВКС № 1/2009 г./. В тази насока, не може да бъде счетен за основателен
доводът на представителя на СОП, че самопризнанието на подсъдимия следва бъде
взето в предвид като обстоятелство от естество да облекчи отговорността му, тъй
като същия изцяло е признал вината си
още в началото на образуваното досъдебно производство. Действително, съгласно
т.7 от цитираното Тълкувателно решение на ВКС, направеното от подсъдимия
самопризнание по фактите на обвинението би могло да се третира като смекчаващо
обстоятелство, но само ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване
на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното
производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи. Внимателният преглед на приложените по делото протоколи
за разпит на подсъдимия /тогава обвиняем/ Н. сочи, че през целия ход на
провежданото по делото досъдебно производство, същия не само че не е признавал
вината си, но и е поддържал теза за наличие на
техническа причина /неизправност на кормилната уредба на управлявания от него
автомобил/ за настъпилото пътнотранспортно произшествие, в каквато насока по
разследването са събирани множество доказателства. Едва при последното
предявяване на разследването на подсъдимия, същия е направил изявление, че
признава вината си, изразил е съжаление за случилото се и готовност за
разглеждане на делото по съкратената процедура. Следователно, в светлината на
задължителните постановки по прилагането на закона, застъпени в горепосоченото
тълкувателно решение, проявеното от подсъдимия Н. в първата фаза на настоящия
процес процесуално поведение, обективирано и чрез направеното от него
признание, не може да бъде оценено с оглед на характеристиките и съдържанието
си, като форма на съдействие при установяване на обективната истина по делото. С оглед на това и противно на доводите на
прокурора от СОП, процесуалното поведение на подсъдимия Н. по настоящото дело
/извън формалното му изявление по реда на чл.371 т.2 от НПК/, не следва да се
интерпретира като правнозначим факт за смекчаване на наказателно-правното му
положение.
Тук е мястото да се
отбележи за несъстоятелно твърдението на защитата, че твърде дългата продължителност
на настоящото наказателно производство, също следва да бъде третирано за
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Според този състав на СОС,
срока на разглеждане на настоящото дело не може да бъде преценен като прекалено
дълъг и неразумен, и съответно да обуслови и наложи занижаване на наказателната
репресия спрямо обвиненото лице. Деянието е извършено на датата 15.05.2016 г. и
след близо две години е внесен в съда за разглеждане обвинителен акт срещу Н..
Вярно е, че този срок на развитие на настоящото наказателно производство в
досъдебната му фаза, е непропорционален на конкретния предмет на процеса,
неотличаващ се с фактическата или правна сложност. От материалите по делото,
обаче е видно, че органите на досъдебното производство не са проявили
процесуално бездействие, доколкото в хода на същото са били назначени и
изготвени единадесет на брой експертизи. В този порядък на мисли се налага
изводът, че изтеклият срок от извършване на престъплението до налагане на
наказанието по конкретното дело, е в разумни граници и без съмнение не води до
обезсмисляне и неглижиране на преследваните от наказателния закон цели във
връзка със санкционирането на дееца.
Като отегчаващи вината и
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Н., съдът прецени тези, свързани
с профила му като водач на МПС - същия е санкциониран многократно по
административен ред за извършени от него различни по вид нарушения на ЗДвП /четири
пъти с влязли в сила наказателни постановления и два пъти с фишове/, които
сочат, че той последователно е пренебрегвал правилата за движение и не се е
повлиял от прилаганите спрямо него механизми за превъзпитателно въздействие. В
насока утежняване наказателно-правното положение на подсъдимия Н. съдът отчете
и обстоятелствата, че от извършеното от него транспортно престъпление са били
причинени на пострадалите Й.П. и В.Т. средни по степен телесни увреждания, като
на първия пострадал телесните повреди са общо три на брой. Особено укоримо е и
обстоятелството, че професията на подсъдимия – инструктор по безопасност на
движението по пътищата, предполага завишени изисквания спрямо него за стриктно
спазване на правилата за движение по пътищата, но въпреки това той е допуснал
нарушаването на последните.
След като
анализира така изложените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, степента на обществена
опасност на подсъдимия К.Н. /сравнително ниска такава/ и на извършеното от него деяние /завишена, с оглед настъпилите вредни последици и
честотата на разпространение на престъпните деяния от този вид/, предвид
относителната тежест и значение на всяко едно
от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размерът на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода при известен превес на смекчаващите му вината и
наказателната отговорност обстоятелства. Индивидуализираното по този начин
наказание на подсъдимия Н. – лишаване от свобода за срок от 5 години, съдът
намали с една трета, предвид разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК приложена във връзка с нормата на чл.373 ал.2 НПК,
като по този начин наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца. Размерът на наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС, съдът определи при отчитане на
обстоятелството, че същото не може да бъде за по-кратък срок от размера на
наложеното наказание лишаване от свобода /т.6 ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВС, р.
№ 306/1985 г. на 3 н.о, р.№ 212/87 г. 3 н.о. ВС/. Това наказание също е
определено при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия, но и при съобразяване на факта, че като дългогодишен
водач на МПС, посочения срок на лишаване от упражняване на това право, ще му
подейства в пълна степен поправително и същевременно ще го възпре от извършване
на други такива деяния.
При преценката си за начина на
изтърпяване на наложеното на подсъдимия К.Н. наказание три години и четири
месеца лишаване от свобода съдът отчете, че в случая не са налице формалните
предпоставки за приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като така наложеното на
подсъдимия наказание по размер не съответства на
изискванията на цитираната разпоредба. Ето защо и на основание чл.57
ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „общ” режим на изтърпяване на
така наложеното на подсъдимия Н. наказание три години и четири месеца лишаване
от свобода.
По
отношение на иззетите по делото веществени доказателства, съдът постанови
следното: лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло“, с рег. № *****, да бъде върнат на собственика
му – А. А. А., с ЕГН **********, а лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“,
с рег. № *******, да бъде върнат на собственика му К.В.Н., с ЕГН **********.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия К.В.Н.
да заплати по сметка на ОД на МВР С. направените във фазата на досъдебното
производство разноски в размер на 2 216,48 лева, както и на частния
обвинител А.Г.В. – сумата от 1500 лева, представляваща направени от него
разноски по делото за възнаграждение на адвокат.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател: