Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3110 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от В.П.Т. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“ АД да
бъде осъден да й заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.11.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 10.11.2014 г. пострадала при ПТП, вина за което имал
водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ******АХ – М.В.Н., който проявил
непредпазливост към уязвимите участници в движението – пешеходците, какъвто в случая
била ищцата.
В
резултат на пътния инцидент В.Т. получила травматични увреждания, изразяващи се
в счупване на малеола на малкия пищял на десния крак с разместване на
фрагментите. След хоспитализирането й в МБАЛ „Т. – д-р А. П.“ ЕООД и направени
изследвания, Т. претърпяла оперативна интервенция – мануална репозиция на дясна
фибула, с поставена имобилизация на десния малък пищял. След изписване от
болничното заведение В.Т. продължила лечението си в домашни условия за около
месец. Провела физиотерапия след сваляне на гипсовата имобилизация. В
продължение на 6-7 месеца пострадалата изпитвала трайно затруднение в
движението на десния долен крайник, съпътствана с трудности при задоволяване на
битови и хигиенни нужди.
Т. все
още изпитвала постоянни болки в областта на десния крак при влажно и студено
време. Стресът от катастрофата станал причина и за негативни изживявания.
Водачът
на л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ******АХ имал сключена валидна към 10.11.2014
г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. З. „Л.и.“ АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до
размера на действителните неимуществени вреди. Моли съдът да постанови решение,
с което да го осъди да й заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска по подробно изложени
съображения. Оспорва механизма на процесното ПТП, в причинна връЗ.а с което
ищцата е претърпяла телесни увреждания. Водачът М.В.Н. не носел вина за
произшествието. Ищцата имала принос за претърпените от нея вреди, тъй като не
съобразила поведението си с приближаващия към нея автомобил. Оспорва и размера
на претенцията, който бил завишен.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
С
определение от 12.11.2015 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 10.11.2014 г. за управляваното от М.В.Н. МПС
е имало валидно сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество.
По
делото е приет констативен протокол № 11/2014 г., според който на 10.11.2014 г.
около 12.20 ч. на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Кооперативен пазар“
М.В.Н. управлявал собствения си л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******АХ в
посока с. Г. и блъснал пресичащия на пешеходна пътека от ляво на дясно пътното
платно пешеходец В.П.Т.. При произшествието В.Т. получила фрактура на десен
глезен и откарана във ФСМП Т. за лечение.
С решение
№ 95/19.11.2015 г. по НАХД № 291/2015 г. по описа на РС – гр. Т. М.В.Н. е
признат за виновен в това, че на 10.11.2014 г., около 12.20 ч. в гр. Т., на ул.
„Хр. Ботев“ на пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с хоризонтална
маркировка „М 8.1“ и пътен знак „А-18“ – пешеходна пътека при управление на МПС
л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ******АХ нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.“ И по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.П.Т. от
гр. Т., изразяваща се в счупване на малеола на малкия пищял на десния крак с
разместване на фрагментите и последващо оперативно лечение и имобилизация,
довели до затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок от 6-7
месеца – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. посл., б. „а“, пр. 2 вр. чл. 342,
ал. 1 от НК; на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и
е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца от влизане в законна
сила на решението.
Въз
основа на протокол за оглед на местопроизшествието и данните от показанията на
разпитания в съдебното заседание на 25.03.2016 г. водач на л.а. „Фолксваген
Голф“ М.Н. е допусната и изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Описан е
механизма на ПТП, като според вещото лице Н. е управлявал л.а. „Фолксваген
Пасат“ със скорост около 40 км/ч. При приближаване на кръстовището пострадалата
В.Т. предприела пресичане на платното за движение на ул. „Христо Ботев“ по
пешеходната пътека, разположена преди кръстовището.
Ул. „Хр.
Ботев“ пред кръстовището била с лек ляв завой, който не оказвал влияние върху
видимостта на водача спрямо пешеходката. Пред кръстовището имало поставен пътен
знак „А18“ – пешеходна пътека“. Пешеходната пътека била маркирана тип „зебра“.
Данни за други автомобили нямало, но поради пазарния ден имало много хора,
според показанията на разпитания водач.
Като
причина за настъпване на произшествието се сочат действията на водача М.Н.,
несвоевременната му реакция за спиране спрямо момента, в който пешеходката
предприела пресичане на улицата по пешеходната пътека. Н. имал възможност да
предотврати удара на пешеходката чрез своевременно аварийно спиране.
Относно
възможността В.Т. да предотврати удара, вещото лице е счело, че пешеходката е
предприела пресичане в опасна близост на приближаващия я отдясно автомобил.
Тодрова имала възможност да се огледа преди да предприеме пресичане на ул. „Хр.
Ботев“ и да се съобрази с автомобила, да го изчака или преди да стигне до
втората половина на платното за движение и могла да спре и да пропусне
автомобила, който е бил много близо до нея и след като водачът явно не е
предприел спиране. Т. имала пряка видимост към автомобила и е могла да се
огледа и да прецени дали предприетото от нея пресичане е опасно. Ударът е бил непредотвратим
за водача на лекия автомобил едИ.твено при бързо тичане от страна на
пешеходката. Възприетата от вещото лице скорост на движение на „Фолксваген
Голф“ е била 40 км/ч, като са съобразени времето за реакция на водача, за
задействане на спирачната уредба, изминатият след удара път от 13.2 м., без
отлагане на асфалта на спирачни следи.
Въз
основа на медицИ.ката документация е изслушана и приета съдебно-медицИ.ка
експертиза, която е заключила, че полученото от В.Т. счупване на дясна глезенна
става е в причинна връЗ.а с процесното ПТП. Предприетото лечение се изразявало
в закрито наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация на дясна
подбедица и глезенна става за 35 дни. Търпените от Т. болки и страдания били
по-интензивни през първите две седмици. При нормално протичане на лечебния
процес срокът за възстановяване бил около 4-6 месеца. На 10.06.2016 г. вещото
лице извършило личен преглед на пострадалата и установил ограничен обем на
движение на дясна глезенна става за сметка на повдигането на ходилото нагоре от
15 градуса, при норма 30 градуса. Прогнозата на вещото лице е за траен характер
на това състояние на глезенната става. Лечението не е включвало кръвно
наместване на счупването. Приложена е било ръчно, скрито наместване и поставяне
на гипсова имобилизация.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на Тодор Тодоров, брат на
ищцата. РаЗ.азва, че когато отишъл в болничното заведение в деня на инцидента
сестра му изпитвала непоносими болки. Десният й крак бил счупен и не можела да
стъпва на него. За придвижването й свидетелят помагал заедно с майка им.
Впоследствие ползвала патерици. След сваляне на гипса започнала да ходи на
физиотерапия и на нагревки. Възстановила се за около 3-44 месеца. Периодично изпитвала
болки в травмираната област. Изпитвала страх от коли. Преди произшествието
ходела на работа, но за периода на възстановяване – около 4-5 месеца, не била
трудоспособна.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Фолксваген Пасат“ и З. „Л.и.“ АД, с
което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин
извършването на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на
действащите към момента на произшествието разпоредби на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП
и виновността на дееца – влязлото в сила решение на съда по НАХД № 291/2015 г.
по описа на РС – гр. Т.. Обстоятелството, че ответникът е бил освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл. 78а от НК не заличава виновността на дееца и противоправността на извършеното от него
деяние.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението
по чл. 78а от НК.
Относно
противоправността на деянието на М.Н. и непредотвратимостта на удара да бъде
съобразено даденото от вещото лице заключение по авто-техническата експертиза.
Според него ударът е бил предотвратим едИ.твено при бързо тичане на пешеходеца,
т.е. при внезапно навлизане на пътното платно. За такъв начин на движение на Т.
на пешеходната пътека данни по делото липсват. М.Н. е могъл своевременно да
възприеме пресичащата на обозначено за това място пешеходката и да реагира чрез
спиране на управляваното от него МПС. В случая, с оглед установената
обстановка, при която се е случило произшествието, скоростта, с която л.а.
„Фолксваген Голф“ се е движил, наличието на пътен знак „А 18“, обозначаващ пешеходна
пътека и съответна маркировка на пътното платно – пешеходна пътека тип „Зебра“
се налага изводът, че водачът е следвало да съобрази поведението си на пътя,
като прояви повишено внимание към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците.
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и
съответно на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“.
Обсъдените доказателства формират извода, че са налице всички предвидени
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Настоящият
съдебен състав е обвързан и относно вида на телесната повреда от
противоправното деяние – получената от пострадалата– фрактура на малеола на
малкия пищял на десния крак с разместване на фрагментите, представляваща средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 4 от НК. В частта, в която е
посочен периода на затруднение в движението на десния долен крайник решението
на наказателния съд няма обвързваща сила, доколкото тази продължителност не е
част от състава на престъплението и подлежи на установяване в производството по
обезщетяване на получените от пострадалия неимуществени вреди. Трайно
затрудняване на движението на крайниците предполага това състояние да е
продължило повече от 30 дни, което в настоящия случай е безспорно установено.
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицИ.ката
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира, са
причинени именно от процесното ПТП. В периода на лечението В.Т. е изпитвала
интензивни болки в десния долен крайник през първите две седмици. Извършената
оперативна интервенция се е изразявала в закрито наместване на счупването и
поставяне на гипсова имобилизация. Престоят й в болничното заведение е бил за
един ден, като след изписването й на 11.11.2014 г. лечението е продължило в
домашни условия. Категорични данни за продължителността на нетрудоспособността
на ищцата по делото не са ангажирани. В епикризата от 11.11.2014 г. е посочено
временно изгубване на нетрудоспособността за 2/30 дни. Данни за издавани
болнични листове за сочения в исковата молба период на възстановяване от 6-7
месеца не се съдържат в събраните по делото доказателства. Вещото лице също не
е посочило наличие на усложнения или обстоятелства, наложили възстановяване над
обичайния за увреждането период от 4-6 месеца. Разпитаният по делото свидетел
Тодор Тодоров, брат на ищцата, заявява, че възстановяването на сестра му
продължило за около 3-4 месеца. Пред вещото лице, при извършения на 16.09.2016
г. преглед същата е заявила, че гипсовата имобилизация на долния десен крайник
била свалена на 29.12.2014 г., а болничен ползвала до 12.03.2015 г. Въз основа
на така направеното извънсъдебно изявление и при така събраните доказателства,
съдът намира, че затрудняването в движението на десния долен крайник, довело до
нетрудоспособност на ищцата В.Т. е продължило 4 месеца.
Пред този
период ищцата не е в състояние да полага труд или да води пълноценен начин на
живот, какъвто е водила преди произшествието. Обездвижването й за срок от около
месец и половина е обусловило нуждата от допълнителна помощ в хигиенно-битовото
й обслужване, придружено от естественото неудобство, свързано с това. Понастоящем
движението на десния долен крайник в областта на глезенната става е ограничено,
а изгледите за пълно възстановяване са неблагоприятни. Прогнозите са за трайно
непълно, 50%-но ограничение от нормалния ъгъл на повдигане на ходилото.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 47 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им– фрактура на малеола на малкия пищял на
десния крак, от което е изпитала интензивни болки през първите две седмици,
трайно ограничен обем на движенията, но и липсата на политравматични
увреждания, на необичайни и извънмерни нервно-психологически изменения от
преживяното и инцидентен характер на изпитвани болки при промяна в
метеороличните условия, съдът намира, че размерът на обезщетението следва да
бъде определен на 20 000 лева. Ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение са конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 10.11.2014 г., когато е настъпило процесното ПТП, от
което са произтекли вредите. Лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно, като към релевантния в случая
момент те възлизат на 10 000 000 лева за всяко събитие при две или
повече пострадали лица (чл. 266, т.1, б. „б“ от КЗ отм.)
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на В.Т..
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
В настоящото производство се установи, че ищцата е
пресичала на обозначено за целта място – на пешеходна пътека. Поради това
водачът е бил длъжен да я възприеме, предвид метеорологичните условия в
конкретния случай – ясно и сухо време, в светлата част на денонощието, и да
предприеме намаляване на скоростта до степен да преустанови движението на
автомобила в изчакване пешеходката да пресече пътното платно.
В т. 6, б. „а“ от
ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС са дадени
задължителни указания относно правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно, в зависимост от мястото на пресичане. Счетено е, че това право е абсолютно,
когато пешеходецът упражнява правото си на преминаване на специално очертана
или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114
от ЗДвП. В редакцията към датата на произшествието – 10.11.2014 г. чл. 113 от ЗДвП (ДВ, ред. бр. 51/2007 г.) вменява в задължение на пешеходците преди да
навлязат на платното за движение, при пресичането му по пешеходни пътеки, да се
съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя и времето
за пресичане и да не спират без необходимост на платното за движение; да
спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика и да не преминават
през ограждения от парапети или вериги. Чл. 114 от ЗДвП забранява на
пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, да пресичат платното
за движение при ограничена видимост и да извършват търговия и услуги на
платното за движение.
За да се
приеме, че е налице е съпричиняване на вредоносния резултат, в случая изразяващ
се в телесна повреда, от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за
движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното
платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, следва да се установи,
че водачът на моторното превозно средство е нарушил правилата за движение
относно скоростта за движение по ЗДвП и пешеходецът да е нарушил правилата на
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Наличието на което и да е от посочените
обстоятелства не се установи от събраните по делото доказателства. М.Н. се е
движил с позволената скорост от 40 км/ч. В момента, когато Т. вече е навлязла
на платното за движение, пресичайки на специално обозначено място – не само с
пътен знак, но и с пътна маркировка, и е приближавала половината от платното, Н.
е могъл да я забележи и да й осигури възможност да упражни абсолютното си право
на пресичане. Ответникът не доказа и поведението на Т. да е осъществявала някой
от съставите на нарушение на задълженията й по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Конкретни данни за предотвратимост на удара от страна на Т. в авто-техническата
експертиза не се съдържат. Несъмнено пострадалата е могла да прецени дали
пресичането й създава опасност, но тази преценка е относима към момента преди
предприемане на пресичането. След като вече е стъпила на платното за движение
на МПС и на предназначено за това място, всякакви хипотези на неин принос за
настъпване на произшествието са иЗ.лючени.
Поради това, съдът приема за неоснователно и недоказано
възражението на ответника за наличие на принос от страна на пострадалата. Дори
и да е възприела приближаващия автомобил, предвид обстоятелството, че се намира
на пешеходна пътека, Т. е имала право и в съответствие с правилата за движение
по пътищата е предприела пресичане на обозначено за целта място.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не
установи поведение от страна на ищцата като участник в движението, което да се
намира в причинна връЗ.а с полученото от Т. травматично увреждане.
Поради това следва да се приложат неблагоприятните
последици, като се приеме, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния
резултат е недоказан, а обезщетението от 20 000 лева следва да бъде
присъдено в така определения размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Законната лихва върху обезщетенията следва да бъде начислена
от датата на увреждането – 10.11.2014 г.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на
държавна такса, ответникът дължи да я заплати по сметка на СГС в размер на 800
лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. По делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочена
хипотезата, при която ищцата не е заплатила дължимото на процесуалния й
представител адвокатско възнаграждение дали е лице с право на издръжка,
материално затруднено лице, роднина, близък или друг юрист. Съгласно трайно
установената практика на ВКС, за да се присъди адвокатско възнаграждение на
представител, оказал безплатна правна помощ, следва да е посочено основанието,
на което такава е била предоставена. В този смисъл са решение № 97/6.07.2009 г.
по т. д. № 745/2008 г., II т. о. на ВКС, решение № 111/1.07.2011 г. по т. д. №
676/2010 г., II т. о. на ВКС, решение № 1499/14.07.2016 г. по в.гр.д. №
2349/2016 г. на САС и др. Поради това на адв. В. не следва да бъде присъждано
адвокатско възнаграждение.
На
ищцата се дължат 140 лева разноски от сторените в първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска – 250 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗК „Л.ИНС“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на В.П.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от травматично счупване на малеола на малкия пищял на десния долен
крайник с разместване на фрагментите, получено при ПТП на 10.11.2014 г., ведно
със законната лихва от 10.11.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.ИНС“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 800 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л.ИНС“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.П.Т., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 140 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.П.Т., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „Л.ИНС“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 250 лева разноски за производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ц.В. за
осъждане на ответника ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да й
заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: