Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Нови пазар,
20.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Нови пазар, в публичното си заседание на
двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при
секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №365 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Подадена е жалба на основание чл.59 от ЗАНН от страна
на Т И. С., в качеството му на представляващ „Айсис“
– ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***“ №***,
против наказателно постановление №27-0000864 от 11.10.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” – гр. Ш., с което на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят счита, че постановлението е
незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона. С наказателното
постановление на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция за
нарушение на чл.281, ал.1 от КТ и чл.**, ал.1, във вр.
с чл.10, ал.2, т.1 и чл.11, ал.5 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
липсвало пълно и точно описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата,
при които е извършено. От обстоятелствената част на акта за административно
нарушение не било ясно защо актосъставителят приела,
че завареното в обекта на жалбоподателя лице Д. М. М. е било прието на работа и
е полагало труд; липсвали посочени елементи на трудово правоотношение. Действително
Д. М. се намирал в обекта на жалбоподателя в деня на проверката, но за да пита
дали може да бъде нает на работа, да му бъде обяснено какви документи следва да
подготви. Също така по време на проверката М. не бил на работно място, с
работни дрехи, или в двора на дружеството, а се намирал зад сграда в двора. Отношенията
между дружеството и Д. М. М. не били трудови, поради което и той не попадал
сред кръга лица, на които следвало да бъде проведен начален инструктаж. При
липсата на несъмнена доказаност на трудово
правоотношение, спрямо дружеството не следвало да се съставя акт за
административно нарушение. Подадената декларация от Д. М. била съставена в
нарушение на ЗЛС, тъй като той бил непълнолетен, а липсвало изразено съгласие
на родител. Поради това декларацията не удостоверявала валидно волеизявление.
При установяване на нарушението и в хода на събирането на доказателствата
административният орган не установил родители или попечители на Д. М., а
липсата на участие и съгласие на такова водела до съществено процесуално
нарушение. Декларацията, написана от Д. М. била писана него под диктовката на
служител от Дирекция „Държавна инспекция по труда“, поради което не следвало да
се цени като годно доказателство по делото. На следващо място наказващият орган
не обсъдил наличието или липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая нарушението било първо поред и липсвали вредоносни последици,
поради което следвало да се приеме, че случаят е маловажен. Също така
наложената санкция била крайно завишена. По тези съображения, развити подробно
в жалбата, представителят на дружеството моли наказателното постановление да
бъде отменено, а в случай, че съдът счете, че е налице осъществено
административно нарушение, то да намали размера на наложеното наказание от
1 500 лв. на 100 лв.
Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт Д. И.а счита,
че в случая от събраните доказателства безспорно се доказва осъществен състав
на административно нарушение. Счита, че наказателното постановление е
законосъобразно и правилно. Поради тези съображения, представителят на въззиваемата страна моли, постановлението да бъде потвърдено.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, поради което се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение
№27-0000864 от 13.09.2019 г. актосъставителят С.Р.К. е констатирала, при извършена
проверка на 20.08.2019 г. по спазване на трудовото законодателство в обект на „Айсис“ – ООД – консервна фабрика в гр. К., ул. „***“, №**, че
дружеството-жалбоподател, при осъществяване на дейността си, в качеството си на
работодател, не е изпълнило задълженията си във връзка с осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, с това че не провело и документирало
начален инструктаж по безопасност и здраве на лицето Д. М. М., роден на *** г. Актосъставителят е отбелязала, че с това жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.281, ал.1 от КТ и чл.**, ал.1, във вр. с чл.10, ал.2, т.1 и чл.11, ал.5 от Наредба РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Въз основа на така съставения и връчен акт за
административно нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ш. е
издала наказателно постановление №27-0000864 от 11.10.2019 г., с което за установеното нарушение, на жалбоподателя,
на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от
Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни за това органи, както и че същите отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Както в акта за нарушението, така и в постановлението е налице пълно описание на обстоятелствата от значение за състава на нарушението. Ясно е за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Квалификацията на нарушението също е правилно определена. Предвид това съдът смята за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.
Като съобрази събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите С.Р.К., М.М.М.,
Г.П.П., З. С. Ф., Б. Б. Н., П.В.Т. и Н.С.Г., както и
писмените доказателства, представени в заверени копия – протокол за извършена проверка
№ПР 1927559, съставен на 13.09.2019 г.; декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ
от 20.08.2019 г. и копия на страници от книга за начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, съдът намира, че
безспорно по делото са установени следните факти:
На 20.08.2019 г. в обект на
дружеството-жалбоподател – консервна фабрика, находяща
се в гр. К., обл. Ш., ул. „***“, №**, била извършена съвместна
проверка от страна на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ш. - свидетелите
С.Р.К., М.М.М. и Г.П.П. и
полицейски служители, сред които свидетелите П.В.Т. и Н.С.Г.. Проверката била по
повод наличен сигнал, че във фабриката работят хора без сключени трудови
договори. Около 10,00 часа проверяващите били на входа на обекта, където се
представили на служителя на портала на дружеството. Те, обаче не били допуснати
в обекта, а им било обяснено да изчакат, за да бъде уведомено ръководството на
фабриката. Около половин час проверяващите чакали пред обекта, след което управителят
на дружеството отворил и заедно, с друг служител на фабриката допуснали
проверяващите вътре. Служителите на ДИТ се разделили на три екипа, като към
всеки от служителите на инспекцията имало и представител на полицията.
Започнали обход на обекта в различни посоки из производствените помещения. Актосъставителят К. отишла в цеха, където се пълнели
домати; свидетелят М.М. проверявал производствения
цех, находящ се в средата на фабриката, в който имало
пълначна линия, автоклави; а свидетелят Г.П. тръгнал към помещението, в което
се стифира (опакова на бройки) готовата продукция. В
този момент в цеха за опаковане не се работило, но П. забелязал, че в цеха е
извършвано опаковане, тъй като по линията имало буркани, непълни палети. След
това свидетелят П. помолил управителя на дружеството да му покаже пароцентралата, за да извърши проверка и там и на път към пароцентралата П. забелязал, че всички врати на
производствените помещения били затворени от вътрешна страна с катинари. В
близост до пароцентралата имало навес с паднала
стена. На връщане от пароцентралата свидетелят
попитал управителят на дружеството какво има в пространството между задната
стена на навеса и оградата на фабриката, на което получил отговор, че няма нищо
и това място не се ползва. П. решил да провери, минал през съборената стена,
направил още няколко крачки и в ъгъла между южната и източната стена на
фабриката, зад работните помещения видял хора, около 60-70 човека, които стояли
там. Някои носели найлонови престилки, шапки и ръкавици. Свидетелят П.Т. –
служител на полицията познавал някои от тях и ги питал какво правят там и
хората му отговорили, че не правят нищо лошо, а отишли да „изкарат някой лев“.
Между намиращите се там хора имало и непълнолетни, един от които бил Д. М. М..
На актосъставителя той съобщил, че в същия ден е
отишъл във фабриката в 07, 00 часа и ще работи до 17,00 часа; работата му се
състояла в това да реди буркани с консерви домати, за което ще получи възнаграждение
от 25 лв. Тези изявления непълнолетният вписал и в горепосочената декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, която съставил в присъствието на инспектор „Детска
педагогическа стая“ при РУ – Нови пазар – свидетеля Н.С.Г.. Проверяващите установили
също така, че непълнолетният няма сключен трудов договор в писмена форма за
работа в „Айсис“ – ООД. Наред с това в същия ден от
страна проверяващите била изискана книгата за начален инструктаж, която била
предоставена от страна на дружеството. Актосъставителят
установила, че на Д. М. М. не е провеждан начален инструктаж и той не фигурира
след отбелязаните в книгата лица. Предвид това и на дружеството бил съставен
актът за установяване на административното нарушение.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от събраните по делото доказателства, също посочени по-горе. От анализа на установените факти съдът счита, че с категоричност се доказва наличието на осъществен състав на административно нарушение по чл.281, ал.1 от КТ и чл.**, ал.1, във вр. с чл.10, ал.2, т.1 и чл.11, ал.5 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което и законосъобразно против дружеството - жалбоподател е издадено наказателното постановление. На първо място е безспорно, че на 20.08.2019 г. – в деня на проверката Д. М. М. се е намирал във фабриката, където е извършвал дейност, която по всичките си характеристики е била съответстваща на задълженията на работник в консервна фабрика. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, в какво качество е бил приет на работа работникът, е без значение за състава на обсъжданото административно нарушение. Достатъчно е работникът да е бил приет на работа, независимо каква, без с него да е сключен трудов договор в писмена форма, за да е осъществен съставът на нарушението. Съдът счита, че по делото е безспорно доказано и обстоятелството, че извършваната от Д. М. М. работа е била със знанието и съгласието на работодателя, защото той е бил допуснат във фабриката и му е било показано какво да работи от служител на фабриката, което и М. изрично е вписал в декларацията. Безспорно е установено също, че на М. не е бил провеждан начален инструктаж по безопасност и здраве.
Посочените от жалбоподателя свидетели - З. С. Ф. и Б. Б. Н. – служители в дружеството, твърдят в показанията си, че всички хора, открити при проверката в двора на фабриката, сред които и Д. М. М., са били там, тъй като в този ден те пристигнали, за да подадат молби за работа в обекта, но изчаквали разяснения от администрацията на дружеството, и никой от тях не работел в обекта. На тези твърдения съдът не дава вяра, а счита, че са пристрастни и дадени с цел да установят липса на нарушение. Съдът дава изцяло вяра на показанията на свидетелите – служители на ДИТ и на свидетелите – служители на полицията, тъй като те са безпротиворечиви, а се подкрепят напълно и от данните от писмените документи по делото. Безспорно установените факти, които и посочените от жалбоподателя свидетели не отричат са, че на 20.08.2008 г. Д. М. М. се е намирал във фабриката, на място в ъгъла между южната и източната стена на фабриката, зад работните помещения, където бил заедно с още множество хора. Ако самият М. и останалите хора е трябвало в този ден да подават молби за работа, включително ако е трябвало и да изчакват, то те не би следвало да са в отдалечен и скрит район в във фабриката, и не би следвало управителят да съобщава, че там няма нищо. Съдът приема за безспорно доказан факта, че М. е работил този ден в обекта, защото и самият той е потвърдил това устно пред проверяващите, а и писмено – в декларацията. При положение, че М. е работил на обекта, то е следвало да му бъде извършен начален инструктаж за безопасност и здраве, което в случая не е сторено и това обстоятелство е безспорно.
Жалбоподателят е възразил, че декларацията,попълнена от Д. М. М., не следва да се отчита като доказателство по делото, защото тя била съставена, без присъствие на родител или настойник на непълнолетния М. и защото била съставена под диктовка на служител от инспекцията по труда. Това възражение съдът счита за неоснователно. Съставената от непълнолетния декларация в случая не представлява извършване на правно действие, за което е необходимо родителско съгласие, а представлява писмено изявление на непълнолетно лице, което в случая е дадено в присъствието на инспектор „Детска педагогическа стая“, като за това изявление не е необходимо родителско съгласие. Също така не се установява в случая М. да е писал декларацията под нечия диктовка или въздействие относно съдържанието. Това е видно от всички свидетелски показания по делото, и най-вече и от тези на свидетеля Н.С.Г..
Предвид горното съдът счита, че в случая е осъществен състава на административното нарушение по чл.281, ал.1 от КТ и чл.**, ал.1, във вр. с чл.10, ал.2, т.1 и чл.11, ал.5 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което законосъобразно против жалбоподателя е съставено наказателно постановление.
В наказателното постановление наказващият орган е отбелязал, че не са налице предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Съдът изцяло споделя този извод, защото в случая се касае за нарушена разпоредба, отнасяща се до безопасността на работещите при полагане на труд и здравето им, още повече в случая е прието на работа лице, което е непълнолетно и е полагало труд, без проведен инструктаж за неговата безопасност и здраве. Предвид това съдът счита, че случаят не следва да се отчита като маловажен.
По отношение на наложената с постановлението имуществена санкция съдът счита, че тя е законосъобразно наложена по вид, както и по размер, като е определена в минималния размер на предвидената в закона санкция, при обоснована преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при осъществяването му. В случая липсват данни допуснатото нарушение да е отстранено веднага след установяването ме , поради което не може да приложи привилегирована санкция.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано следва да се потвърди.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-0000864
от 11.10.2019 г. на Директора на
дирекция ”Инспекция по труда” - гр.Ш., с което на „АЙСИС“ – ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. „***“ №***, представлявано от Т И. С., на
основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от
Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда
и петстотин лева) за осъществено административно нарушение по чл.281, ал.1 от КТ и чл.**, ал.1, във вр. с чл.10, ал.2, т.1 и чл.11,
ал.5 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
Решението подлежи на
касационно обжалване съгласно пред Ш. административен съд в четиринадесетдневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: