Р Е Ш Е Н И Е
№ 2242
гр. Пловдив, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Пловдив, Второ отделение, 29 – ти състав, в публично заседание, проведено на 23.11.2023
г. в състав:
Съдия: Адриан
Янев
при участието на
секретаря Петя Петрова и прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа административно
дело № 2451 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), във вр. чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на ЕТ „ДЕС 93 – Д. Г.“, с която се иска осъждане на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – гр. Пловдив да заплати сумата в
размер на 37 481 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в законната лихва върху сумата от 139 094,93 лева за периода
от 16.04.2020 г. до 12.12.2022 г., причинени от Заповед № 181/16.04.2020 г. на
директора на ОДБХ – Пловдив, както и сумата в размер на 8 131,72 лева,
представляваща законната лихва върху сумата от 37 481,20 лева, считано от
07.10.2021 г. до 02.10.2023 г. (конкретизирана в съдебно заседание по размер и
период), ведно със законната лихва върху 37 481 лева, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се
посочва, че ищецът е собственик на животновъден обект, регистриран по реда на
чл. 137 ЗВМД, който е обявен за първично огнище на инфлуенца А (грип) по
птиците, за което е издадена Заповед № РД 11-606/02.03.2022 г. на изпълнителния
директор на БАБХ. Със същата заповед е наредено умъртвяване на птиците,
отглеждани в обекта, при което за
периода от 05.03.2020 г. до 08.03.2020 г. са убити 4 998 броя патици
мюлари. На 09.03.2020 г. ищецът подал заявление вх. № 1043/09.03.2020 г., с
което на основание чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД е поискано изплащане на обезщетение
във връзка с унищожаването на птиците. Твърди се, че е издадена Заповед №
181/16.04.2020 г. на директора на ОДБХ – Пловдив, с която е отказано изплащане
на обезщетението, като същата е отменена с решение по адм. д. № 1348/2020 г. на
Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 10158/07.10.2020 г.
по адм. д. № 4320/2021 г. по описа на ВАС. Поддържа, че на 12.01.2023 г. е
изплатено обезщетение в размер на 139 094,93 лева,
дължимо за убитите птици. Развива доводи, че с незаконосъобразния акт е
отказано изплащане на дължимо парично обезщетение за убитите животни, поради
което вредата се изразява в размера на законната лихва върху 139 094,93
лева, считано от датата на издаване на административния акт до дата на
изплащането на отказаното обезщетение. Развива се доводи и за дължимост и на
законна лихва върху 37 481,20 лева, която в съдебно заседание е конкретизирана
по размер и период, а именно 37 481,20 лева за периода от 07.10.2021 г. до
02.10.2023 г.
Подаден отговор на
исковата молба от страна на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)
– гр. Пловдив, с който се оспорва основателността на претенциите. Поддържа, че
не са налице елементите от фактическия състав на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
уточнява, че не е възникнало задължение за изпълнение на парично задължение.
Представител на
прокуратурата изразява становище за основателност на исковите претенции.
Съдът,
след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е
приложено Удостоверение № 2236/13.07.2017 г. на директора на ОДБХ – гр.
Пловдив, от което се установява, че ищецът ЕТ „ДЕС 93 – Д. Г.“ притежава
животновъден обект „Ферма за патици мюлари“, рег. № 4142-0303, с капацитет 5000
бр. за угояване, намиращ се в с. Стряма, общ. Раковски, обл. Пловдив.
Издадена е Заповед
№ РД 11-606/02.03.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е обявено първично
огнище на инфлуенца А (грип) по птиците в горепосочения животновъден обект,
като на директора на ОДБХ – гр. Пловдив е наредено да организира принудителното
убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в
обекта.
Със Заповед №
136/02.03.2023 г. на директора на ОДБХ – гр. Пловдив е назначена комисията,
която следва да умъртви птиците в обекта.
Приложени са
протоколи № 1/05.03.2020 г., № 2/06.03.2020 г., № 3/07.03.2020 г. и № 4/08.03.2020
г., от които се установява, че в горепосочения животновъден обект са убити общо
4 498 бр. патици мюлари.
До директора на
ОДБХ – гр. Пловдив е подадено заявление вх. № 1043/09.03.2020 г. от ЕТ „ДЕС 93
– Д. Г.“, с което на основание чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД е поискано изплащане
на обезщетение за принудително убито 5 000 бр. патици мюлари.
Последвало е издаване
на Заповед № 181/16.04.2020 г. от директора на ОДБХ – гр. Пловдив, с която на ЕТ
„ДЕС 93 – Д. Г.“ е отказано изплащане за смъртта на 5000 бр. патици мюлари в
животновъден обект рег. № 4142-0303, намиращ се в с. Стряма, общ. Раковски,
обл. Пловдив.
ЕТ „ДЕС 93 – Д. Г.“
се е възползвал от правото да оспори пред съда издадената заповед за отказ за
изплащане на поисканото обезщетение. В резултат на това е постановено решение № 177/27.01.2021г. по адм. д. № 1348/2020 г. на
Административен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед № 181/16.04.2020 г.
от директора на ОДБХ – гр. Пловдив и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявление с вх. № 1043/09.03.2020 г. за изплащане на обезщетение за смъртта
на 5 000 бр. патици мюлари. Посоченият
съдебен акт е оставен в сила с решение № 10158/07.10.2021 г. по адм. д. №
4320/2021 г. по описа на ВАС.
С Акт от 12.12.2022
г. за обезщетение на умрели/убити животни, издаден от директора на ОДБХ – гр.
Пловдив, е определено на ЕТ „ДЕС 93 – Д. Г.“ да се изплати обезщетение по чл. 141,
ал. 1, т. 3 ЗВМД в размер на 139 094,93 лева за умъртвени 4 498 бр. патици
мюлари.
Определеното обезщетение
в размер на 139 094,93 лева е изплатено на 12.01.2023 г. на ЕТ „ДЕС 93 – Д.
Г.“, видно от приложеното бюджетно платежно нареждане.
При така
установените факти, съдът
достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите,
причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за
нищожни подзаконови нормативни актове.
В случая се претендира заплащането на лихва, дължима върху обезщетение по чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД. В
тежест на ищеца е да установи следното: отменен по съдебен ред административен
акт, издаден от орган, принадлежащ към структурата на ОДБХ – гр. Пловдив; наличие
на дължимо парично задължение, което не е заплатено за периода от 16.04.2020 г.
до 12.12.2022 г., наличието на вреда, изразяваща се в размера на законната
лихва върху дължимото обезщетение, както и причинно – следствена връзка между
незаконосъобразния акт и неизпълнението на главното парично задължение.
В настоящия случай е издадена незаконосъобразна Заповед № 181/16.04.2020 г. от директора на
ОДБХ – гр. Пловдив, тъй като същата е отменена с решение № 177/27.01.2021 г. по адм. д. № 1348/2020 г. на Административен съд
– Пловдив, което е оставено в сила с решение № 10158/07.10.2021 г. по адм. д. №
4320/2021 г. по описа на ВАС.
В чл. 4, ал. 1 ЗБАБХ е регламентирано, че Българската агенция по безопасност на храните се състои от: 1. централно управление; 2. двадесет и осем областни
дирекции по безопасност на храните; 3. специализирани структури за
научноизследователска и лабораторно-диагностична дейност. Според чл. 7 ЗБАБХ областните дирекции по безопасност на храните по чл. 4, ал. 1,
т. 2 са изградени съобразно административно-териториалното
деление на страната и са юридически лица в структурата на БАБХ, които се
ръководят от директори. В тази връзка директорът на
ОДБХ – гр. Пловдив е орган, принадлежащ към структурата на ответната страна -
ОДБХ – гр. Пловдив.
С незаконосъобразната заповед неправомерно е отказано изплащане на
обезщетение по чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД, което е в размер на 139 094,93
лева, т. е. налице е дължимо парично
задължение, което не е платено по повод издаден незаконосъобразен акт. В тази
връзка с решенията на ВАС и Административен съд – Пловдив е върната преписката
на органа за издаване на акт, с който да се изплати търсеното обезщетението.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правото на законна лихва (мораторна, закъснителна
лихва) е правоувеличаващо право, акцесорно на паричното вземане за главница (обезщетение по чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД), дължи се поради неизпълнение в срок на главното
задължение и се изчислява като процент от размера на главницата за определен
период. В тази връзка дължимостта на
лихвата за забава (обезщетение за една вреда
– за забавено изпълнение) е във връзка с неправомерното
поведение на длъжника, изразяващо се в незаплащане на парично задължение (в
случая обезщетение по чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД). В случая имуществените вреди
се явяват като пропускане възможността за ползване на паричното обезщетение по
чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД, като тази пропусната
полза се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Законната лихва върху претендираната сума за обезщетение е дължима от
влизане в сила на решението, с което се отменена унищожаемата Заповед № 181/16.04.2020 г. от директора на ОДБХ –
гр. Пловдив, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка лихва за забава се дължи от 07.10.2021 г., когато е
постановен окончателният съдебен акт на касационната инстанция, т. е. на 07.10.2021
г. е настъпила забавата за изплащане на обезщетението по чл. 141, ал. 1, т. 3
ЗВМД. Крайният момент, до който се дължи законна лихва е датата, на която е извършено плащането на дължимата
сума – 12.01.2023 г., но в
настоящия случай се претендира по – ранна дата – 12.12.2022 г. (момента на
издаване на акта за изплащане на обезщетението).
Съобразявайки размера на главницата (139 094,93 лева – обезщетение
по чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД, установения размер на законната лихва (определен
в ПМС № 426/2014 г.) и периода от забавата до крайната дата на претенцията,
съдът намира, че обезщетението за забава е в размер на 16 691,38 лева за периода от 07.10.2021
г. до 12.12.2022 г. Именно до този размер се явява основателна исковата
претенция, като разликата над тази сума до претендирания размер от 37 481
лева, считано от 16.04.2020 г. до 06.10.2021 г., следва да се отхвърли като
неоснователна.
Неоснователна е втората искова претенция за заплащане на сумата в размер
на 8 131,72 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 37 481,20
лева, считано от 07.10.2021 г. до 02.10.2023 г. (конкретизирана в съдебно
заседание по размер и период), ведно със законната лихва върху 37 481
лева, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Липсва основание за присъждане на
законната лихва върху сума, формирана от изтеклата за съответния период законна
лихва върху главницата. Законната лихва по чл. 86 ЗЗД се начислява от деня на забавата на длъжника
до деня на изпълнението на паричното задължение. Законната лихва, както сочи и
наименованието ѝ, се урежда от закона като показател за размера на вредите, които
кредиторът понася при забавено изпълнение. Назоваването
на претенцията, формирана от изтекла лихва, обезщетение за вреди, не променя
характера на задължението. Правото на законна лихва е правоувеличаващо право и акцесорно на
паричното вземане за главница. В
тази връзка натрупаната върху определено парично задължение лихва за забава е вторично, а не основно задължение, така че не може да се характеризира
като главница, както в случая е подходил ищеца. Поради това претенцията е свързана с анатоцизъм, който на основание чл. 10, ал. 3 ЗЗД не е допустим в конкретния случай. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно
наредбите на Българската народна банка. Тъй като такива не са издадени, няма
нормативно основание за олихвяването на изтекли лихва. В този смисъл са Решение № 8371
от 14.08.2023 г. по адм. д. № 10607 / 2022 г. на ВАС и Решение
№ 7000 от 27.06.2023 г. по адм. д. № 481 / 2023 г. на ВАС.
Горните съображения се отнасят и за претендираната законна лихва върху сумата, формирана от изтеклата за съответния период
законна лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право да ѝ се
възстановяват направени разноски, съответни на уважената част на исковата
претенция. Направени са следните разноски: 25 лева – държавна такса и 4 440
лева за адвокатски хонорар (уговорен и платен в брой, видно от договора за
правна помощ и съдействие), т. е. общо 4 465 лева. Съобразявайки размера на
уважената част от исковата претенция (16 691,38 лева), общия размер на исковите
претенции (45 612,72 лева) и направените разноски (4 465 лева), съдът
намира, че ищецът има право на разноски в размер на 1 633,91 лева.
Ответната страна не претендира разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив да заплати на ЕТ „ДЕС 93 – Д. Г.“, ЕИК *** сумата в размер на 16 691,38 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
законната лихва върху сумата от 139 094,93 лева за периода от за периода
от 07.10.2021 г. до 12.12.2022 г. , причинени от Заповед № 181/16.04.2020 г. на
директора на ОДБХ – Пловдив, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция
за разликата от 16 691,38 лева до предявения размер от
37 481 лева – лихва за забава, считано от 16.04.2020 г. до 06.10.2021 г.,
както и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претендираната
законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна предявената искова претенция от ЕТ „ДЕС 93 – Д. Г.“, ЕИК *** срещу Областна дирекция по безопасност на
храните – гр. Пловдив за заплащане на сумата от 8 131,72 лева, представляваща
законната лихва върху сумата от 37 481,20 лева, считано от 07.10.2021 г.
до 02.10.2023 г.
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив да заплати на ЕТ „ДЕС 93 – Д. Г.“, ЕИК *** сумата в размер на 1 633,91 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело, които са съответни на уважената част на
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: