Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание,
проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА
и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1675
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „АБВ - РУСЕ” ЕООД, депозирана против наказателно постановление №
435936-F464652/20.05.2019г., издадено от Директор на Офис за обслужване – Русе
в ТД на НАП - Варна, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 355,
ал. 1, пр. 1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ, вр. чл. 2,
ал. 2, вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 и чл. 355, ал. 1 КСО.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и се моли за неговата отмяна. Във връзка с така ангажираните твърдения се
релевират доводи, че АУАН е съставен след срока по чл. 34, ал. 1, б. „в“ ЗАНН,
тъй като Декларация образец 1 за съответния период е следвало да бъде подадена
в срок до 25.08.2018г. и тримесечният срок за съставянето на АУАН е започнал да
тече на 26.08.2018г., тъй като от този ден наказващият орган е бил в
известност, извършено ли е нарушение и от кого, без да е било необходимо
извършването на допълнителни действия.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез пълномощника си поддържа
депозираната жалба по изложените в същата доводи.
Депозирано
е и становище от управителя на дружеството, с което поддържа депозираната жалба
и моли същата да бъде уважена.
Административнонаказващият
орган, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата
да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. По отношение твърденията в жалбата за неспазен
срок по чл. 34 ЗАНН, се заема становище и се излагат съображения за
неоснователност на същото. Досежно размера на санкцията наложена на дружеството
се посочва, че същата е в минималния предвиден в закона размер.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършена проверка на дружеството, обективирана в Протокол № 44/07.01.2019г.,
във връзка със спазване на данъчно-осигурителното законодателство, по повод
писмо № 20-00-188/16.11.2018г. на ЦУ на НАП, извършена за времето от
07.12.2018г. до 07.01.2019г. и проверка в информационната система на НАП от служители
на Офис Русе към ТД на НАП - Варна, било установено, че дружеството
жалбоподател, в качеството си на осигурител не е подало Декларация – образец №
6 с данни за дължимите осигурителни вноски върху трудовите възнаграждения на 17
наети работници и служители в дружеството в компетентната ТД на НАП – Варна,
офис Русе, за периода 01.07.2018г. до 31.07.2018г., в законоустановения срок –
до 25-то число включително, на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, като крайният срок за подаване на декларация образец № 6 за месец юли
2018г. е бил 27.08.2018г., а декларацията е била подадена от дружеството и
приета с Протокол вх. № 1800018317375/11.12.2018г.
На 07.12.2018г.
на дружеството била изпратена покана изх. № 44/07.12.2018г., с която на
представляващия дружеството било указано да подаде Декларации обр. 6 за
съответните месеци.
Във
връзка с установените в хода на извършената проверка факти, на дружеството бил
съставен АУАН № F464652/07.01.2019г. за
нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на Министерство
на финансите, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 5, ал. 4, т. 1, вр. чл. 355, ал. 1 КСО, а
именно за това, че дружеството жалбоподател, в качеството си на осигурител не е
подало Декларация – образец № 6 с данни за дължимите осигурителни вноски върху
трудовите възнаграждения на 17 наети работници и служители в дружеството в
компетентната ТД на НАП – Варна, офис Русе, за периода 01.07.2018г. до
31.07.2018г. в законоустановения срок – до 25-то число включително, на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, като крайният срок за подаване на
декларация образец № 6 за месец юли 2018г. е бил 27.08.2018г., а декларацията е
била подадена от дружеството и приета с Протокол вх. №
1800018317375/11.12.2018г.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление № 435936-F464652/20.05.2019г., с фактическо описание и
правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН и на
дружеството, на основание чл. 355, ал. 1 КСО е била наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни
мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, а приобщените
доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа
обстановка.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление,
съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са подведени и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
От установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от дружеството жалбоподател и
едновременно с това се намира в корелативно единство с приобщените
доказателства по делото, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател,
в качеството си на работодател и осигурител не е подало в законоустановения
срок - до 25-то
число включително на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, Декларация
Образец № 6 за месец юли 2018г., в законоустановения срок – до 27.08.2018г., а такава е
била подадена от дружеството на 11.12.2018г.
Правилно
е приложена и санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, като размера на
имуществената санкция наложена на дружеството е в предвидения в закона минимум
на санкцията.
Съдът
намира за неоснователни инвокираните с жалбата и поддържани по същество доводи,
касаещи нарушение на чл. 34 ЗАНН в хода на административнонаказателното
производство.
Нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството, систематично се намира в част трета от
Кодекса за социално осигуряване, поради и което за него се прилага
двегодишния срок от извършването му, което следва от буквалното тълкуване на
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Нарушението е извършено на 28.08.2018
г., а АУАН е съставен на 07.01.2019 г., т. е. в двегодишния срок.
Откриването на нарушителя по
смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, предпоставя установяване на извършено нарушение, посредством
установяване на всички елементи от фактическия състав на административното
нарушение. В конкретния случай нарушението е установено едва в хода на
извършената проверка., когато именно са били и установени всички елементи от
състава на това административно нарушение. АУАН е съставен на 07.01.2019г.,
поради и което съдът намира, че е спазен и тримесечния срок от установяване на нарушението
и нарушителя.
Не могат да бъдат споделени
доводите на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че срокът по
чл. 34 ЗАНН е започнал да тече от 28.08.2018г., тъй като принципната възможност
на органът по приходите да извърши проверка, с която да установи неизпълнението
на задължението на дружеството да подаде Декларация обр. № 6, не може да бъде
приравнено на установяване на нарушението и нарушителя, за да бъде прието, че
именно от този момент е започнал да тече срокът по чл. 34 ЗАНН. Такъв извод
следва и от разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ДОПК, съгласно която органите по
приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол, чрез извършване на
ревизии и проверки.
В същият смисъл са Решение от
16.04.2019 г. на Административен съд – Русе, постановено по к. а. н. д. №
66/2019 г., Решение от 25.02.2019 г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 316 по описа за 2018г., Решение от 20.07.2012 г. на Административен
съд – Русе, постановено по к.а.н.д. № 252/2012г. и Решение от 28.05.2012г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 152/2012г.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, а напротив, в настоящият случай
дружеството е изпълнило това свое задължение едва на 11.12.2018г., т.е. с
повече от три месеца закъснение и едновременно с това, задължението е изпълнено
след като нарушението е било установено от страна на органите на НАП. Всички
тези обстоятелства според настоящия съдебен състав, изключват приложението на
чл. 28 ЗАНН, с оглед срока през който е било осъществявано нарушението и факта,
че същото е отстранено след установяването му от страна на контролните органи.
В
същият смисъл, досежно приложението на чл. 28 ЗАНН е и практиката на Административен
съд – Русе, намерила израз в Решение от 16.03.2016 г. на АдмС – Русе,
постановено по к.а.н.д. № 44/2016г., Решение от 15.02.2016 г. на АдмС – Русе,
постановено по к. а. н. д. № 298/2015г., Решение от 4.09.2015 г. на АдмС –
Русе, постановено по к. н. а. х. д. № 194/2015г. и Решение от 3.09.2015 г. на
АдмС – Русе, постановено по к. н. а. х. д. № 221/2015г.
По изложените
мотиви, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 435936-F464652/20.05.2019г., издадено от Директор на Офис за
обслужване – Русе в ТД на НАП - Варна, с което на „АБВ - РУСЕ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление град Русе, ул. „Муткурова“ № 30, бл. „Едисон“, вх. А, ет.
1, на основание чл. 355, ал. 1, пр. 1 КСО е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 и
чл. 355, ал. 1 КСО.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: