№ 41
гр. Свиленград, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20235620100423 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове на основание чл.422, ал.1,
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район «Лозенец», ул. «Хенрик Ибсен» № 15, ет.6, е предявил срещу
ответника И. Р. Д., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. ************, иск за признаване
за установено в отношенията на страните съществуването на вземанията, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело
№ 176/ 2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград, а именно: сумата 4771,00 лв. -
главница, дължима по Договор за кредит № ************ г., сключен между длъжника и
„БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, предмет на договор за цесия,
сумата 2278,10 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2019 г. –20.03.2022
г., сумата 1299,95 лв. – мораторна лихва за периода 20.02.2019 г. – 17.02.2023 г. (с
изключение на периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г.), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.02.2023 г. до изплащане на
задължението.
Ищецът «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД твърди, че на 09.03.2017г. ответникът И. Р.
Д., като Кредитополучател, е сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, като Кредитодател, Договор за кредит № PLUS-14624502, по силата на който
Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 6 000,00 лева, срещу
задължение за връщането му, ведно с уговорените лихви и такси, на 60 бр. месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план. Кредитополучателят получил сумата 5790
лева, след удържане на договорена «такса ангажимент» в размер на 210 лева. С това
действие Кредиторът изпълнил задължението си по договора - предоставил паричната сума.
Кредитополучателят не изпълнявал всички свои задължения по договора в уговорения срок
и преустановил плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на
20.02.2019 г. Вследствие на това Кредитополучателят изпаднал в забава, поради което се
дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение
на договора настъпил на 20.03.2022г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от
задължението.
1
Ищецът твърди, че на 19.08.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, и «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД бил сключен Рамков договор за цесия, а
впоследствие и Приложение № 1/05.03.2020г. към него, по силата на който вземанията,
произтичащи от горепосочения договор за кредит, били прехвърлени на ищеца. По силата
на договора за цесия и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
потребителски кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство,
станал ищецът. В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД цедентът
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. Изпратено
било писмено уведомление до същия чрез «Български пощи» ЕАД, но пратката се върнала с
отбелязване, че «получателят се е преместил на друг адрес». Ищецът се позовава на
Тълкувателно решение по т.д. № 12/2009г. на ВКС, като счита, че ответникът следва да се
счита за уведомен за цесията с получаване на преписа от исковата молба и приложенията
към нея, включващи Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от
цедента.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявил
претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното частно
гр. дело № 176/ 2023г. по описа на Районен съд – Свиленград била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В
указания му 1-месечен срок ищецът предявил настоящите установителни искове.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез назначения му на основание чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Счита, че ответникът не е обвързан от договора за
цесия, тъй като не бил надлежно уведомен за същия. Получаването на приложеното към
исковата молба Уведомление за цесия от особения представител на ответника нямало
действие спрямо последния, тъй като особеният представител, за разлика от договорния
представител, не бил е легитимиран да получава уведомления за извършена цесия. Оспорва
твърденията, че ответникът е имал задължения по процесния договор за кредит и че сумата
по кредита реално била предоставена на ответника и съответно усвоена от него. Твърди, че
договорът за кредит, на който основавал претенциите си ищецът, бил недействителен,
поради противоречието му с разпоредби на Закона за потребителския кредит. По тези
съображения ответникът моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 176/2023 г. по описа на РС - Свиленград, се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на ответника да му заплати сумата 4771,00 лв. -
главница, дължима по Договор за кредит № ************ г., сключен между длъжника и
„БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, предмет на договор за цесия,
сумата 2278,10 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2019 г. – 20.03.2022
г., сумата 1718,04 лв. – мораторна лихва за периода 20.02.2019 г. – 17.02.2023 г. (с
изключение на периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г.), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.02.2023 г. до изплащане на
задължението, както и разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В изпълнение
на даденото му от съда указание, заявителят – настоящ ищец е предявил установителните
искове в срока по чл.415 от ГПК, с оглед на което същите се явяват процесуално допустими.
Представен е Договор за потребителски паричен кредит № ************ г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор, и И. Р. Д., като
кредитополучател, с параметрите, посочени в исковата молба, ведно с погасителен план и
приложимите Общи условия.
Представен е и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019
2
г., сключен между ищеца «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, като «купувач», и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България, като „продавач“, видно от който страните са се
договорили продавачът да прехвърля на купувача на всеки три месеца «определено
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълнямата задълженията си по тях, които взимания са
определени в Приложение № 1 (§.2, ал.1). Такова приложение е представено и то установява
прехвърляне на процесното вземането, по силата на договора, на цесионера «Фронтекс
Интернешънъл» ЕАД.
По делото не се установява обаче прехвърлянето на това вземане да е надлежно
съобщено на длъжника – ответник, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, едва когато
изходящото от цедента съобщаване за цесията достигне до длъжника. С исковата молба е
представено като доказателство Уведомление за извършено прехвърляне на вземания (л.23),
но няма данни, същото да е получено от ответника. Съдебната практика приема, че като
уведомяване за цесията евентуално би могло да се разглежда връчването на преписи от
исковата молба и доказателствата, тъй като няма пречка старият кредитор да упълномощи
новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Приема се, че това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Доколкото по делото се представя и пълномощно, с което старият кредитор упълномощава
новия да уведоми длъжника (л.22), може да се приеме, че подаването на исковата молба от
„Фронтекс Интърнешънъл“ ЕАД представлява действие по пълномощие.
Спорен по делото е въпросът: Счита ли се за надлежно уведомен длъжникът за
станалата цесия, ако уведомлението е получено, заедно с исковата молба, от особен
представител, назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК? По този въпрос липсва произнасяне
от ВКС до момента с тълкувателно решение.
Настоящият съдебен състав счита, че при разрешаването на така поставения въпрос
не следва да се прилага по аналогия Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на
ВКС, I т.о., с което се отговаря на въпроса: Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако
предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата
молба на особения му представител, назначен на осн. чл.47, ал.6 ГПК?Приема се, че
„Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици.“. Обявяването на предсрочна изискуемост представлява изменение на
договора, сключен между страните и в който страните са постигнали съгласие при
настъпване на определени обстоятелства да възникне потестативно право в полза на
кредитора за промяна срока на договора. С договора за цесия, обаче, се променя една от
страните по материалното правоотношение – кредитора, която промяна не зависи от
настъпването на обективни факти предвидени в договора сключен между страните, респ.
наличието на конкретни уговорки постигнати от страните. Законодателят е създал
императивна материалноправна норма, която поставя изискване относно действието на
договорът за цесия както за длъжника, така и за всички трети лица, каквато императивна
материалноправна норма не съществува относно предсрочната изискуемост. Това води до
извода, че е немислимо да бъде приложено по аналогия посоченото решение на ВКС,
доколкото двата института – този на предсрочната изискуемост и този на цесията
притежават множество разлики, изключващи аналогията.
Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, която предвижда, че за да произведе действие цесията е
необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника, е императивна.
Законодателят не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен, специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за
пръв път с исковата молба. В съдебно производство, обаче, в което на ответника-длъжник е
назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички
3
относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на
ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на
особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител
спрямо отсъстващата страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – (в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС), която
представителна власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 ГПК, което води до извода, че
особеният представител не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.
Горното води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се
легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника – длъжник.
Следователно ищецът не е активно материалноправно легитимиран да търси изпълнение по
отношение на спорното право, което води до неоснователност на предявените от него
искови претенции, които следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на
направените разноски, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените от него разноски. Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни
доказателства за направени такива от назначения особен представител, разноски не следва
да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район «Лозенец», ул. «Хенрик Ибсен» № 15,
ет.6, срещу И. Р. Д., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. ************, искове за
признаване за установено, че последната му дължи сумите, дължими по Договор за кредит
№ ************ г., сключен между длъжника и „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.“ –
клон България, предмет на договор за цесия, а именно: сумата 4771,00 лв. - главница, сумата
2278,10 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2019 г. –20.03.2022 г.,
сумата 1299,95 лв. – мораторна лихва за периода 20.02.2019 г. – 17.02.2023 г. (с изключение
на периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 21.02.2023 г. до изплащане на задължението,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
частно гражданско дело № 176/2023г. по описа на РС – Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4