Р
Е Ш Е
Н И Е № 198
гр.
Пловдив, 31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 6151/2019
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000381/18.09.2019 год., издадено от и.д. Н. ОО „АА“ - гр. Пловдив, с което на „РОДОПИ
АВТО 07“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Б. ,
област П., ул.“Д.“ № **, представлявано от Т. Н. Т. , ЕГН **********, на основание
чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвПр.
Жалбоподателят, в жалбата моли Съда да отмени атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно по изложени за това съображения. В съдебно
заседание чрез процесуалния представител ***.М. поддържа жалбата и прави същото
искане. При условията на евентуалност навежда доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна ОО „АА“– редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
В депозирано писмено становище пледира за потвърждаване на НП като обосновано, правилно
и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване
на административно нарушение бланков № 264672 от 14.08.2019 год. при извършена на 29.01.2019 г. комплексна
проверка било констатирано, че на същата дата около 05:19 ч. в с.Б. ,
ул.“Дружба“ № 68 /седалище и адрес на управление на „Родопи Авто 07“ ООД/, дружеството-жалбоподател
като превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 0842, валиден до 01.02.2028г.,
извършва следното нарушение: 1. Осъществява превоз на пътници с водач, който не
отговаря на изискванията за психологическа годност, като допуска водачът Г. В.
У. до управление на автобус „Форд“ с
рег.№ ********, видно от разпечатка от картата на водача и справка от Регистъра
за психологически изследвания на водачите.
Записано било от
актосъставителя П.Б.Т., на длъжност „инспектор“ към ОО „АА“ гр.Пловдив, че по този
начин е нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, изр.1, пр.3 от ЗАвПр.
Актът е бил
предявен на управителя на дружеството,
който го подписал след като отразил, че ще направи възражения в
законоустановения срок.Такова писмено възражение било депозирано пред ОО „АА“
гр.Пловдив по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел
нарушението под разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, като на основание
чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр е наложил на жалбоподателя наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото
писмени доказателства, които Съдът кредитира
като логични, обективни и непротиворечиви.
При извършената
служебна проверка, Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В случая деянието
е квалифицирано за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, съгласно която разпоредба
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат
да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства
от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по
чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението
по пътищата. Наложената на жалбоподателя санкция е на основание чл.96г, ал.1, пр.1
от ЗАвПр, според която, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция
в размер 3000 лв.
Прави впечатление,че
текстът на твърдяната за нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр препраща
към наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от същия закон, тъй като изискванията
за психологическа годност са определени в наредбите според цитираната норма от закона. Видно обаче
от направеното описание на разглежданото нарушение в АУАН и в НП, деянието, за
което е санкциониран жалбоподателя е сведено единствено до допускане от негова
страна, като лицензиран превозвач, да бъде извършен превоз на пътници от водач,
който „не отговаря на изискванията за психологическа годност”. Така дадено описанието
на установените обстоятелства по извършване на административното нарушение не дава
в достатъчна степен конкретизация в какво се е изразило обективно отговорното поведение
на наказаното дружество. По този начин същото изначално е поставено да се защитава
срещу правна квалификация, изразяваща се в неотговаряне на водачът на изискването
за психологическа годност, без да е конкретизирано кое е изискването, което не
е изпълнено, къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът
не отговаря на него. Това според настоящият съдебен състав е довело до нарушение
при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното съдържание
на тези актове, регламентирани съответно в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
което налага извода за незаконосъобразността на наказателното постановление.
Наред с това като
основание за издаване на процесното НП е посочена разпоредбата на чл.96г, ал.1 от
ЗАвПр с прилагане на предложение едно от същата разпоредба, касаещо назначаване
на работа на водач, който не отговаря на изискванията на закона и подзаконовите
нормативни актове, докато приетата за установена фактическа обстановка предпоставя
извод за наличието на хипотезата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр, отнасяща се до
допускане водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон
и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство
за превоз на пътници.
Предвид гореизложеното
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление № 36-0000381/18.09.2019 год., издадено от и.д. Н. ОО „АА“ - гр. Пловдив, с което на „РОДОПИ АВТО
07“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Б. , област П.,
ул.“Д.“ № **, представлявано от Т. Н. Т. , ЕГН **********, на основание чл.96г,
ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвПр.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК