Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 23.5.2025 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-15 състав, в публично заседание на девети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Съдия: Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова, като разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 7622 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи в общ размер на сумата от 227 355,10 лв., представляваща сбора от възникналата
по всяка месечна фактура, издавана от „С.Е.” ЕООД към „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия
от възобновяеми източници за периода м. август 2015 г. - м. май 2020 г., между
първоначално определената съгласно действащата уреда цена от 699,11 лв. за МВтч
и цена от 106,14 лв. за МВтч, определена от Народното събрание с приемане на §
18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 24.07.2020 г., както и на основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер на 39 153,10 лв. по всяка от издаваните 38
броя месечни фактури от датата на погасяването им до 23.07.2020 г.
При условията на евентуалност се
претендира присъждането на обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи в общ размер на сумата от 171 986,39 лв., представляваща
разликата между цената на изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми
източници по § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г. и цената по действащото
решение на КЕВР за определяне на преференциални цени към момента на въвеждане
на ФЕЦ в експлоатация, при отчитане на съотносимата част за изграждане на ФЕЦ
публично подпомагане по договора с ДФЗ, за периода м. август 2015 г. - м. май
2020 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба,
както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер на
44 716,61 лв., представляваща сбора на изтеклата мораторна лихва върху
разликата, възникваща всеки месец.
В исковата молба се поддържа, че
на 15.10.2010 г. „С.Е.” ЕООД сключва договор за отпускане на финансова помощ по
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен фонд
„Земеделие“ след проведена конкурсна процедура. При изготвяне на проектното
предложение за финансиране по мярка 312 са взети предвид действащите разпоредби
на българското законодателство в материята на производство на електроенергия от
възобновяеми източници. По договора се предоставят до 70 % от допустимите за
финансиране средства за изграждане на фотоволтаична електрическа централа в с.
Селска поляна, общ. Маджарово, като останалите 30% от средствата са собствени
на ищцовото дружество. Към същия момент, приложимата правна уредба за
производство на електроенергия от възобновяеми източници предвижда задължително
присъединяване на производителите й към електрическата мрежа, изкупуване на
електрическата енергия от обществения доставчик, съответно крайния снабдител по
дългосрочни договори със срок на действие 25 години и определяне на
преференциална цена за изкупуване на енергията. След изграждане на ФЕЦ със
собствени средства и привлечени такива, на ищеца са възстановени 70 % от
средствата за изграждане.
След изграждането на ФЕЦ и
получаване на разрешение за строеж, ищецът е сключил Договор №177/2011 за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, дружество краен снабдител, за срок
от 20 г.. Съгласно договора произведената и отдадена електроенергия се изкупува
по преференциална цена от 699,11 лв. за МВТч, която цена не се изменя за целия
срок на действие. Сочи се, че в периода на изпълнение на договора за отпускане
на финансова помощ е приет и влязъл в сила нов специален закон - Закон за
енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.).
Излага, че вследствие на изменение
в Закона за енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ - § 18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. №56/2015 г., считано от м. август 2015 г., дружеството краен
снабдител е започнало да отказва изплащането на предвидената в договора цена,
позовавайки се на новото законово положение. За произведената в периода от м.
август 2015 г. до м. май 2020 г. електроенергия ищецът не е получил плащания от
„ЕВН България Електроснабдяване“ АД в общ размер на 227 355,10 лв., които би
получил за произведеното и отдадено количество електроенергия при първоначално
определената цена от 699,11 лв. МВтч. Върху посочената главница претендира
обезщетение за забава в размер на 39 153,10 лв. за периода от издаване на всяка
от фактурите за периода на главницата до 23.07.2020 г.
В обстоятелствената част на
исковата молба са развити подробни правни съображения за незаконосъобразното
изменението на цената на произведената и доставена електроенергия, произтичащо
от прилагането на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, който противоречи на редица норми
от правото на ЕС, включително правото на свободна стопанска инициатива по чл.
16 от Хартата на основните права на ЕС (по – долу: Хартата или ХОПЕС), на
правото на собственост по чл. 17 ХОПЕС, изискванията за равенство пред закона и
забрана на дискриминацията по чл. 20 от ХОПЕС, принципът за пропорционалност на
правото на ЕС, принципите на правната сигурност и на оправданите правни
очаквания.
В условията на евентуалност ищецът
претендира обезщетение от 171 986,39 лв., представляваща разликата между цената
на изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по § 18
ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г. в размер на 124,49 лв./Мвтч и цената по
действащо решение на ДКЕВР, която се прилага за други субекти производители на
електроенерия от ФЕЦ в същия период от време в експлоатация, но заявленията за
подпомагане на които са подадени след влизане в сила на ЗЕВИ. Поддържа се, че
вземането е породено от дискриминационното третиране на „С.Е.” ЕООД спрямо
други субекти - производители на електроенергия от ФЕЦ, които се намират в
сходно или съпоставимо с ищеца положение, но са третирани по-благоприятно.
Претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва от 44 716,61
лв. върху посочената главница за периода от настъпване на вредата до завеждане
на делото.
Ответникът Народно събрание на
Република България оспорва исковете като недопустими, тъй като не бил надлежна
страна по спора. При условията на евентуалност излага подробни съображения за
неоснователност на претенциите, като възразява срещу доводите на ищеца за
противоречие между §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО,
чл. 16, чл. 17 и чл. 20 от ХОПЕС. Сочи, че Конституционният съд вече се е
произнесъл по идентичен въпрос с Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12 от
2016 г., в производство по чл. 149, ал. 1, т. 2 и т. 4 от КРБ по повод искане
на четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание за
обявяване на противоконституционност на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР, като
не е установил наличието на такава. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по отношение на претендираните главница и лихви за забава.
Контролиращата страна
Прокуратурата на Република България не е изразила становище в предоставения й
срок.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Не съществува спор между страните,
а и се установява от представените от ищеца с молба от 03.12.2020 г. писмени
доказателства, че на 15.10.2010 г. „С.Е.” ЕООД е сключил договор за отпускане
на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. с Държавен фонд „Земеделие“ след проведена конкурсна процедура.
Не се спори също, че на 08.07.2011
г. „С.Е.” ЕООД е сключил с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД Договор
№177/08.07.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим
производител с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, за срок от 20 г. Страните
са уговорили, че ако срокът бъде променен нормативно, промяната автоматично ще
се приложи в отношенията между тях. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора
произведената и отдадена електроенергия се изкупува по преференциална цена,
определена с Решение на ДКЕВР. В случай че условията уговорени между страните
(срок, цена и други) бъдат променени с нормативен или административен акт, то
новите условия са задължителни за страните и ще се прилагат в отношенията им
автоматично (чл. 41 от договора).
Безспорно е също така, че в
периода на изпълнение на договора за отпускане на финансова помощ е приет и
влязъл в сила нов специален закон – Закон за енергията от възобновяеми
източници (ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.). С изменение в Закона за енергетиката,
с който се изменя уредбата на ЗЕВИ - § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. №56/2015
г., считано от м. август 2015 г., дружеството краен снабдител е започнало да
отказва изплащането на предвидената в договора цена, позовавайки се на новото
законово положение. Визираният параграф предвижда, че за производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са
изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по
отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на
Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31,
ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.
Видно от приетите по делото
фактури и протоколи, за периода от м.август 2015 г. до м. юни 2020 г. „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД е заплащало по 0,10614 лв/КВч без ДДС (106,14
лв/МВч без ДДС) за произведената и отдадена електроенергия от „С.Е.” ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или общините за нарушения,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
исковете се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, а ответникът по делата се
определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ - по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения. Претенцията се насочва срещу държавата и тя
се представлява от процесуален субституент - органа, от чиято дейност се твърди
да е произтекло нарушението, в случая - от Народното събрание при твърдение за
вреди от законодателна дейност. Предвид това, именно този държавен орган в
качеството си на процесуален субституент е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по исковете, а възраженията му в обратен смисъл съдът намира за
неоснователни.
Съгласно принципа за лоялно
сътрудничество, закрепен в чл. 4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
държавите-членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки, необходими
за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат
общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки,
които могат да застрашат тези цели.
От този общ принцип произтичат
редица конкретни задължения някои от които са закрепени в Договорите, а други
са изведени в практиката на Съда на ЕС. От него следва и института на
отговорността на държавите-членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на
Общностното право (делото Francovich, C-6/90, C9/90, § 33). Вредата може да е
причинена от всеки държавен орган, а отговорността е обективна, доколкото се
преценява характера на извършеното нарушение, а не вината на представителя на
съответния орган. Съгласно практиката на Съда на ЕС, за да бъде ангажирана
отговорността на държавата по реда на чл. 4, § 3 от ДЕС, следва да е налице
нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправните
субекти; нарушението да е достатъчно сериозно; както и да е налице пряка
причинно - следствена връзка между нарушението и причинените вреди. Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: 1/ държавата, чрез Народното събрание,
да е нарушила правото на ЕС; 2/ това нарушение да е съществено; 3/ от това
нарушение ищецът да е претърпял вреди.
Твърденията на „С.Е.” ЕООД са, че
с приемането на пар. 18 от ПРЗ на ЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г.) Народното
събрание е нарушило : 1/ чл. 16, чл. 17 и чл. 20 от Хартата на основните права
на ЕС; 2/ принципите на пропорционалност, правна сигурност и оправдани правни
очаквания.
По твърдението за нарушение на чл.
16 от ХОПЕС:
Твърденията на ищеца са, че той е
формирал воля да предприеме инвестицията в изграждане на електроцентрала като е
имал предвид актуалните разпоредби на законодателството, а те впоследствие са
били променени.
Съгласно чл. 16 от ХОПЕС,
свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на
Съюза и с националните законодателства и практики. Разпоредбите Хартата се
отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане
на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те
прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите
и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при
зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза (чл. 51, пар. 1
от Хартата).
С приемането на пар. 18 от ПРЗ на
ЗИДЗЕ производителите на енергия от възобновяеми източници (ВИ), които са
подали заявление за подпомагане преди влизането в сила на ЗЕВИ, са приравнени
на останалите производители, които са подали заявление за подпомагане след
влизането в сила на ЗЕВИ. ЗЕВИ въвежда изискванията на Директива 2009/28 на
Европейския парламент и на Съвета. Затова предвидената в Хартата степен на
защита на основните права трябва да бъде постигната при транспонирането на
Директивата, независимо от свободата на преценка, с която разполагат държавите
членки при това транспониране (Решение на СЕС по съединени дела C 798/18 и C 799/18,
т. 31).
Закрилата, която посоченият член
16 дава, включва свободата да се упражнява икономическа или търговска дейност,
свободата на договаряне и свободната конкуренция (решение от 22 януари 2013 г.,
Sky Österreich, C 283/11, EU:C:2013:28, т. 42 и цитираната съдебна
практика). Свободата на договаряне по смисъла на член 16 от Хартата включва
по-конкретно свободния избор на икономически партньор, както и свободното
определяне на цената за конкретна услуга (решение от 20 декември 2017 г.,
Polkomtel, C 277/16, EU:C:2017:989, т. 50).
В случая свободата на договаряне се свежда до това да се приемат
предварително определените от Държавата условия, залегнали в договорите с
електроразпределителните дружества. Освен това в договора, който „ЕВН България Електроснабдяване“ АД е сключил
със „С.Е.” ЕООД, дружеството купувач на
електроенергия е запазило правото си да промени условията при промяна на
законодателството, включително и цената при промяна на решението на
компетентния орган. Затова принципът за свобода на договарянето не е приложим
към настоящият случай (Решение на СЕС по съединени дела C 798/18 и C
799/18, т. 59-61). Ето защо с приемането на пар. 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ Народното
събрание не е нарушило чл. 16 от ХОПЕС и принципа на свободна стопанска инициатива.
По твърдението за нарушение на чл.
17 от ХОПЕС:
Твърденията на ищеца са, че той е
лишен от сигурни бъдещи вземания, както и от собствеността върху изградената от
него централа, тъй като тя не би могла да функционира при така определените
нови условия.
Съгласно чл. 17 от Хартата: Всеки
има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил
законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може
да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените
със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за
понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до
степен, необходима за общия интерес.
Както се посочи, предвидената в
Хартата степен на защита на основните права трябва да бъде постигната при
транспонирането на Директива 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета,
включително и при приемането на пар. 18 от ПРЗ на ЗИДЗЕ (Решение на СЕС по
съединени дела C 798/18 и C 799/18, т. 31).
Съгласно съображение 25 към
Директива 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета, Държавите членки имат
различен потенциал по отношение на енергията от възобновяеми източници и
прилагат различни схеми на национално равнище за подпомагане в областта на енергията
от възобновяеми източници. […] За да
функционират добре националните схеми за подпомагане, е изключително важно
държавите членки да могат да контролират ефекта и разходите на националните
схеми за подпомагане в зависимост от техния различен потенциал.
Всяка държава членка гарантира, че
нейният дял на енергия от възобновяеми източници […] в брутното крайно
потребление на енергия през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща
национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници през тази година,
посочен в третата колона на таблицата от приложение I, част А. […] (чл. 3, пар.
1 от Директива 2009/28). За България този цял е 16 %.
Държавите членки въвеждат
ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на енергията
от възобновяеми източници се равнява на или надвишава посочения дял в
индикативната крива, съдържаща се в приложение I, част Б. (чл. 3, пар. 2 от
Директива 2009/28). За да постигнат
целите п държавите членки може, inter alia, да прилагат схеми за подпомагане
(чл. 3, пар. 3 от Директива 2009/28).
Държавите членки не са длъжни да
приемат схеми за подпомагане, за да насърчат използването на енергия от
възобновяеми източници. Действително, те разполагат с право на преценка относно
мерките, които считат за подходящи за постигането на задължителните общи
национални цели, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива във
връзка с приложение I към нея. Такава
свобода на преценка означава, че държавите членки са свободни да приемат,
изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са изпълнени (решение
от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C 180/18, C 286/18 и C 287/18,
EU:C:2019:605, т. 27).
Когато приемат по такъв начин
мерки, чрез които прилагат правото на Съюза, държавите членки трябва да спазват
общите принципи на това право, сред които се числят по-специално принципите на
правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания (решение от 11
юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C 180/18, C 286/18 и C 287/18,
EU:C:2019:605, т. 28 и цитираната съдебна практика).
От това следва, че правото на ЕС (член
3, параграф 3, буква а) от Директива 2009/28) допуска национална правна уредба,
с която се изменя схема за подпомагане, като се намаляват тарифите и се изменят
редът и условията за плащане на насърчения за производство на електроенергия от
фотоволтаични инсталации, при условие че тази правна уредба зачита тези
принципи (Решение на СЕС по съединени дела C 798/18 и C 799/18, т. 30).
Предоставената чл. 17 от Хартата
защита не се отнася до обикновени интереси или възможности от търговско
естество, чиято несигурност се обуславя от самата същност на икономическата
дейност, а до права с имуществена стойност, от които от гледна точка на правния
ред възниква едно придобито правно положение, позволяващо самостоятелно
упражняване на тези права от и в полза на техния носител (решения от 22 януари
2013 г., Sky Österreich, C 283/11, EU:C:2013:28, т. 34 и от 21 май 2019
г., Комисия/Унгария (Ползване на земеделски земи), C 235/17, EU:C:2019:432, т.
69).
Понятието „имущество“ има
самостоятелно значение, което не се изчерпва със собствеността върху материални
вещи, и определени други права и интереси, представляващи активи, могат също да
се считат за „имуществени права“ (ЕСПЧ, 22 юни 2004 г., Broniowski/Полша, CE:ECHR:2004:0622JUD003144396,
пар. 129). При определени условия понятието „имущество“ може да обхваща
имуществена стойност, включително вземания (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 28
септември 2004 г., Kopecký/Словакия (CE:ECHR:2004:0928JUD004491298, пар.
35). За да може правото на получаване на насърчения да попадне в обхвата на
закрилата, предоставена от член 17 от Хартата, то следва да представлява
придобито правно положение (вж. по аналогия решение от 22 януари 2013 г., Sky
Österreich, C 283/11, EU:C:2013:28, т. 36). Бъдещият доход може да се
смята за „собственост“, която би могла да се ползва от закрилата по член 17 от
Хартата само ако вече е бил спечелен, ако е бил обект на сигурно вземане или
ако са налице особени обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото
лице оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност.
Всеки икономически оператор, у
когото национален орган е породил основателни надежди, може да се позове на
принципа на защита на оправданите правни очаквания. Когато обаче предпазлив и
съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на
мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позове на
принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде
приета. Икономическите оператори не
могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо
положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на
тяхното право на преценка (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano
Due, C 180/18, C 286/18 и C 287/18, EU:C:2019:605, т. 31 и цитираната съдебна
практика). Това важи с особена сила за цели, за постигането на които са
необходими постоянни корекции, които да отразяват промените в икономическите
условия (Решение на СЕС по дело C-104/97, т. 52 и Решение по съединени дела
C-37/02 и C-38/02, т. 70). Положението на икономическо предимство не е
съвкупност от придобити права за стопанските субекти, които са поставени в него
единствено по преценка на държавата. Предоставеното предимство може да бъде оттеглено
от държавата, когато прецени, че това е обществено потребно и социално
оправдано (Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на КС).
Същевременно развитието на
технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници е толкова
бързо, че налага чести изменения на законодателството. Такива чести изменения
са факт както на уредбата на национално, така и на ниво ЕС. Целта на
законодателя е да бъде създаден функциониращ пазар на енергия, произведена от
възобновяеми източници. Затова са предвидени цели за държавите членки и
възможности за подпомагане на инвеститорите, както в процеса на изграждане на
електрически централи от ВИ, така и при оперирането им. Това се е налагало
поради новата и скъпа в началото технология, но с цел в един момент стимулите
да бъдат оттеглени и производителите да бъдат конкурентноспособни. Целта е да
се осъществи плавен преход към пазарно ориентирани схеми за насърчаване
производството на енергия от възобновяеми източници (ВИ) до отказ от непазарни
такива в съответствие с изискванията на европейските правни изисквания в
сектора, разглеждани в цялостния правен контекст, в който действат (Решение № 5
от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на КС).
Производството на енергията от ВИ
дълго време се базира на нова технология, нуждаеща се от държавна подкрепа за
развитието си. С намаляването на инвестиционните разходи за енергийни обекти за
енергия от ВИ и повишаване на тяхната продукция много държави – членки на ЕС,
започват да реформират своите схеми за подпомагане и въвеждат различни пазарно
ориентирани схеми (в този смисъл е и предписанието в пункт 107 и 108 от
Насоките за държавна помощ 2014 – 2020 г.).
Такава мярка за ограничаване
прилагането на схемата на преференциални цени като непазарна по своето естество
е и пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ. Тя е мотивирана от съществуващото за немалък период от
време "двойно подпомагане" на тези от производителите на енергия от
ВИ, които са извън обхвата на пар. 11 ПЗР ЗЕВИ (в сила от 3.05.2011 г.).
Преодоляването на това положение е посочено като легитимна цел на промените в
мотивите към проекта на ЗИДЗЕ (№ 554-01-124), обсъждано е както на заседанията
на Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение дейността на ДКЕВР
(протоколи от заседанията от 9.07.2015 г. и 20.07.2015 г.), проведени преди
първо и второ гласуване в 43-то Народно събрание (НС), така и в пленарна зала
при приемането на оспорените текстове (протокол от заседание от 14 юли 2015 г.
и от 22 юли 2015 г.) (Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на КС).
Ето защо приемането на пар. 18 от
ПРЗ на ЗИДЗЕ е направено с цел да отрази измененията в икономическата среда. То
попада в област, в която законодателят има право на преценка за това какви
мерки да предприеме за постигане на заложената с директивата цел. Затова тази
разпоредба не нарушава правото на собственост.
По твърдението за нарушение на чл.
20 от ХОПЕС:
Твърденията на ищеца са, че
законодателят е приел разпоредба, която създава дискриминационни условия към
него и останалите производители на енергия от ВИ, които попадат в приложното
поле на пар. 18 от ПРЗ на ЗИДЗЕ.
Съгласно чл. 20 от Хартата всички
хора са равни пред закона. Същият принцип е прогласен и в Конституцията на
Република България (чл. 6 ал. 2 КРБ). Съгласно чл. 19, ал. 2 от КРБ, законът
създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия
за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма,
нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Икономиката, основана на
свободната стопанска инициатива, не изключва държавната интервенция, но тя се
свежда до създаване на регулаторната рамка и контрола за нейното спазване,
гарантираща еднакво подходящи условия за работа на стопанските субекти, като се
отчита крайното удовлетворяване на обществените потребности. Въвеждането, както
и изменението на специален режим за определена група икономически субекти, не е
противоконституционно, ако законодателят по този начин гарантира всички субекти
в съответната група да бъдат третирани еднакво (Решения на КС № 5 от 2002 г. и
№ 3 от 2012 г.). Конституционният принцип на равенството пред закона не
изключва диференциация, когато признакът за разграничаване е недискриминационен
– т.е. Основният закон изисква да бъде отстранена необоснованата диференциация,
без да изключва диференциран подход на законодателя. Гаранцията от закона на
еднакви правни условия за стопанска дейност означава, че за всички субекти в
дадена група следва да се предоставят еднакви гаранции и условия за стопанска
дейност (Решение № 13 от 2014 г. на КС).
Всички инвеститори в обхвата на
пар. 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са обединени в една и съща група – производители на
електроенергия от ВИ. В посочената разпоредба не се прави разграничаване между
тях по някакъв признак, в т.ч. и с оглед собствениците на капитала в
съответните енергийни дружества. Самото изграждане на енергийните обекти чрез
национална или европейска схема за подпомагане е своеобразен привилегирован
режим, създаващ икономическо предимство за тези, които са се възползвали от
него. Той е преценен като поносим за обществото и е допуснат от законодателя с
оглед постигане на определени цели и резултати за определен период от време,
които цели и резултати са от общ интерес за европейския интеграционен процес –
постигане на напълно функциониращ електроенергиен пазар.
В настоящия случай стопанските
субекти в обхвата на пар. 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са производители на енергия от
ВИ, които са имали значителни възможности не само да възвърнат техните
инвестиции, но и да реализират неочаквано висока печалба. Едновременното
финансиране на един проект чрез покриване на 80 % от разходите за него и
високото ниво на преференциалните цени за изкупуване на енергията е поставило
едни субекти в положение на икономическо предимство. То се основава на
преценката на законодателя, че това е оправдано от целта да бъде насърчено
производството на енергия от ВИ и бъде изпълнена националната цел за 16 % дял
на тази енергия от крайното брутно потребление на електроенергията в страната.
До промяната, и то за немалък
период от време преди нея, субектите по пар. 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са третирани с
предимство, което държавата им предоставя по преценка за целесъобразност, и
държавата е тази, която единствено може да реши да оттегли предимството. Свободна стопанска инициатива съществува в
условията на реално функциониращ пазар. В регулирания сегмент на пазара
предоставените от законодателя предимства по негова преценка не се превръщат в
придобити права. Производителите на енергия от ВИ по ал. 1, пар. 18 ПЗР
ЗИДЗЕ са имали възможност да изберат да продават изцяло на свободния пазар, но
те са предпочели гарантираната от законодателя печалба с ясното съзнание, че не
е възможно политиката на държавата в сектор енергия от ВИ никога да не бъде
променяна. Всеки добросъвестен и разумен инвеститор преценява и пазарните, и
непазарните рискове, които поема. Инвеститорските интереси и движението на
капитали, свързано с икономическа активност на стопанските субекти в ЕС, са
важни, но справедливото разпределение на финансовите тежести, произтичащи от
преференциалните цени за производителите на енергия от ВИ и заплащаното
задължение към обществото от индустрията, поемани от крайния потребител, е
съществен публичен интерес и той е в основата на обособяване на посочената
група производители на енергия от ВИ на пар. 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ.
Предвидената с пар. 18, ал. 1 ПЗР
ЗИДЗЕ промяна в мярката за насърчаване (относно размера) не надхвърля пределите
на законодателното усмотрение – тя е в съответствие с легитимната цел на
законодателя да се избегнат неочаквано големите печалби на обществените и
частните инвеститори, за да се контролират сметките за енергия, без да се
подкопава инвестиционният климат в България, тъй като се укрепва доверието на
всички инвеститори за еднаква закрила от закона на техните интереси. Групата производители на енергия от ВИ,
които попадат в обхвата на пар. 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са били поставени в
положение на икономическо предимство преди приемането на тази разпоредба. След
това тяхното положение е приравнено на останалите производители, които са
подали заявление за подпомагане след влизането в сила на ЗЕВИ (3.05.2011 г.) (вж.
Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. 12/2016 г. на КС). Така е осигурено
ефективно реализиране на принципа за гарантиране на равни условия за стопанска
дейност на всички икономически активни субекти. Затова не е налице нарушение на
принципа, че всички са равни пред закона (чл. 20 от Хартата).
По твърденията за нарушение на
принципите на правото на ЕС на пропорционалност:
Ищецът твърди, че с пар. 18 от ПРЗ
на ЗИДЗЕ съществено са изменени условията при които той произвежда и продава
електрическа енергия и така продължаването на неговата дейност не е възможно.
Съгласно чл. 5, пар. 4 от Договора
за Европейския съюз (ДЕС), по силата на принципа на пропорционалност,
съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за
постигане на целите на Договорите. Институциите на Съюза прилагат принципа на
пропорционалност в съответствие с Протокола относно прилагането на принципите
на субсидиарност и на пропорционалност.
Принципът на пропорционалност
изисква актовете на институциите на Съюза да са годни да постигнат легитимните
цели, следвани от разглежданата правна уредба, и да не надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на тези цели (Решение от 8 април 2014
г., Digital Rights и др., C-293/12 и С-594/12, EU:C:2014:238, т. 46). Принципът
на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва
да бъдат зачитани от националното законодателство, попадащо в приложното поле
или въвеждащо това право (вж. в този смисъл Решение от 18 февруари 1982 г. по
дело Zuckerfabrik Franken, 77/81, Recueil, стр. 681, точка 22, Решение от 16
май 1989 г. по дело Buet и EBS, 382/87, Recueil, стр. 1235, точка 11, Решение
от 2 юни 1994 г. по дело Exportslachterijen van Oordegem, C‑2/93,
Recueil, стр. I‑2283, точка 20 и Решение от 2 декември 2010 г. по дело
Vandorou и др., C‑422/09, C‑425/09 и C‑426/09).
Според член 52, параграф 1 от
Хартата, при спазване на принципа на пропорционалност ограничения може да бъдат
налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от
Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и
свободите на други хора.
Както се посочи, държавите членки
не са длъжни да приемат схеми за подпомагане, за да насърчат използването на
енергия от възобновяеми източници. Те разполагат с право на преценка относно
мерките, които считат за подходящи за постигането на задължителните общи
национални цели. Такава свобода на преценка означава, че държавите членки са
свободни да приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели
да са изпълнени (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C
180/18, C 286/18 и C 287/18, EU:C:2019:605, т. 27).
В случая българският законодател е
създал стимули за изграждането на централи за производство на енергия от ВИ, за
да се постигне националната цел за 16 % дял на възобновяема енергия от крайното
брутно потребление в страната. Затова е предвидено, че инвестиращите в
изграждане на електрически централи за производство на енергия от ВИ ще бъдат
подпомагани като им се поемат до 80 % от разходите им за изграждането на
електрическите централи и след въвеждането им в експлоатация ще имат
гарантирани дългосрочни договори за изкупуване на произведената от тях енергия
на преференциална цена. Така за кратко време държавата е достигнала и
преизпълнила националната си цел.
С приемането на пар. 18 от ПРЗ на
ЗИДЗЕ е намалена преференциалната цена, на която се изкупува електроенергията
произведена от възобновяеми източници. Законодателят не е премахнал напълно
тази мярка за подпомагане, която продължава да се прилага. Изменението е прието
след като целта на акта на правото на ЕС е била изпълнена. То е в рамките на
свободата на законодателя да прецени какви мерки да предприеме, за да постигне
заложената национална цел.
Освен това, причина за изменението
е, че цената се поема от крайния потребител. Така при бурното разрастване на
мощностите от възобновяеми източници цената за обществото става значителна.
Затова изменението е предприето за защита и на интересите на останалите членове
на обществото. Това е легитимна цел на законодателната уредба. Ако се запази
помощта с преференциални цени на нивото до промяната, има реален риск тя да
бъде непропорционална на целите на самия ЗЕВИ, както и на целите според
европейската правна рамка в сектора (Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к. д.
№ 12/2016 г.). Ето защо приемането на пар. 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не е
непропорционална мярка. Затова искът, основан на това твърдение, не е
основателен.
По твърденията за нарушение на
принципите на правото на ЕС на правна сигурност и оправдани правни очаквания:
Ищецът твърди, че приетият пар. 18
от ПРЗ на ЗИДЗЕ нарушавал принципа на правна сигурност, защото: 1/ не отговарял
на изискванията за яснота и точност на правните норми и 2/ действал с обратна
сила за заварени правоотношения. Освен това държавата не била дала основание да
се предполага промяна на уредбата, поради което приетото от Народното събрание
изменение нарушавало принципа на оправдани правни очаквания.
Общите принципи на правото на ЕС,
включително и принципът на равенство, принципът на пропорционалност, принципът
за правна сигурност и защитата на оправданите правни очаквания, принадлежат към
категорията, която може да бъде извлечена от принципа на върховенството на
правото („Националните съдилища и правото на ЕС”, Национален институт на
правосъдието, 2018 г., стр. 24) .
Принципът на върховенство на
правото възниква и се развива в различен контекст в държавите членки на ЕС и
поради това се отличава с определена специфика във всяка от тях. Въпреки това
Съдът на ЕС (СЕС) извежда редица негови съществени измерения – законност и
зачитане на правната йерархия, правна предвидимост и сигурност, забрана за
обратно действие, закрила на правата и легитимните очаквания, възприети и на
национално ниво, отчитайки потребностите на общностното право. Националните законодателства
на държавите членки, също както и институциите на ЕС, са обвързани с
изискванията на принципа на правовата държава и отчитат целите от общ интерес
за Съюза, включително и в сектор електроенергия от ВИ (Решение № 5 от
11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016 г.).
Принципът на правна сигурност,
следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания,
изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга
страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато
могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията.
По-специално посоченият принцип изисква дадена правна уредба да позволява на
заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя
им налага, както и да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите
права и задължения и да действат съобразно с тях (решение от 11 юли 2019 г.,
Agrenergy и Fusignano Due, C‑180/18, C‑286/18 и C‑287/18,
EU:C:2019:605, т. 29 и 30 и цитираната съдебна практика).
Всеки икономически оператор, у
когото национален орган е породил основателни надежди, може да се позове на
принципа на защита на оправданите правни очаквания. Когато обаче предпазлив и
съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на
мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позове на
принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде
приета. Също така икономическите
оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на
съществуващо положение, което може да бъде променяно от националните органи в
рамките на тяхното право на преценка (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy
и Fusignano Due, C 180/18, C 286/18 и C 287/18, EU:C:2019:605, т. 31 и
цитираната съдебна практика). Това важи
с особена сила за цели, за постигането на които са необходими постоянни
корекции, които да отразяват промените в икономическите условия (Решение на
СЕС по дело C-104/97, т. 52 и Решение по съединени дела C-37/02 и C-38/02, т.
70).
Промените в националната правна
рамка в сектор енергия от ВИ са предприемани от българския законодател
последователно, основават се на системни анализи от компетентните институции на
национално ниво и са в съответствие с общностната цел за постигане на вътрешен
енергиен пазар и трайно очертаваща се тенденция в регулаторната уредба на ЕС за
свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане и интегриране на
производителите на енергия от ВИ на конкурентния пазар. Затова промените
въведени с пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ, не могат да бъдат квалифицирани като нарушаващи
правната предвидимост и доверието в стабилността на правната рамка за сектор
енергия от ВИ.
Правната сигурност се проявява
като съществен елемент на върховенството на правото както на национално, така и
на общностно ниво. Принципът на правна сигурност не може да се идентифицира с
абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена
сфера на обществени отношения. Всеки законодател разполага с определена
дискреционна власт, включително и по отношение мерките за осъществяване на
политиката в сектор енергия от ВИ.
Разпоредбата на пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ
актуализира режима на подпомагане на производителите на енергия от ВИ и
промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.
Законодателят може да прави промени в тази материя, за да приведе правната
уредба в съответствие с променящите се икономически и социални условия в
страната, включително и с цел стабилизиране на регулирания сектор, при условие
че инсталациите за енергия от ВИ, предмет на специален режим, няма да бъдат
възпрепятствани за възвръщане на техните инвестиции в рамките на дългосрочните
договори.
Цените за изкупуване на енергия от
ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от формиран от държавата
национален регулатор при условията и по ред, посочени в закон. Намаляването на
цените за изкупуване на енергията от ВИ е средство за справедливо разпределение
на разходите в обществото между тези, които в определена степен са
привилегировани за своите приходи и следва да понесат и полагащите им се
тежести. […] Когато със законодателната промяна се преследва легитимна цел, за
постигането на която са предвидени разумно обосновани средства, преценката за
правилността на такова решение е изцяло на законодателя.
Стопанските субекти, които държавата е поставила в положение на
икономическо предимство за постигане на цели от обществена полза, не могат да
разчитат, че законодателят няма да преоцени размера на предоставената облага.
Те нямат основание да претендират придобити права въз основа на едно
предоставено привилегировано положение, произтичащо от преценката за
целесъобразност на законодателя към даден момент. Очакванията на правните субекти да не се променя
законодателството не са конституционно защитени, особено когато става дума за
уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на
конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Във всеки случай промените,
въведени с пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ, преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно
високата финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия.
Корекцията на цената, която пар.
18 ПЗР ЗИДЗЕ предвижда, се прилага за същите едва след изтичане на срока по ал.
2 от пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ. В действителност правилото на пар. 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ
става приложимо от този момент към договорни правоотношения, възникнали преди
влизане в сила на ЗЕВИ (3.05.2011 г.), но които правоотношения продължават да
се развиват и върху тях правилото се разпростира за в бъдеще. Хипотезата на прилагане на новия закон към
заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на новия закон
(Решение № 12 от 11.11.2010 г., Решение № 9 от 1996 г., Решение № 10 от 2011
г.). Действието на правилото на пар. 18,
ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ е занапред. Корекцията не засяга вече изплатените
насърчения, а се прилага едва от влизането в сила на този закон и единствено
към предвидените, но все още недължими насърчения. Следователно, тази мярка няма обратно действие (Решение на СЕС по
съединени дела C 798/18 и C 799/18, т. 52).
Освен това разпоредбата на пар. 18
от ПЗР на ЗИДЗЕ е ясна и точна. Тя не се нуждае от тълкуване. Всеки
заинтересован може да разбере какво означава тя и да съобрази поведението си с
нея. Ето защо не са основателни оплакванията за нарушение на принципите на
правна сигурност и на оправдани правни очаквания.
С оглед тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че процесната норма не нарушава което и да е
правило на общностното право, нито дискриминира по какъвто и да било начин
ищцовото дружество, като този извод се споделя и във вече утвърдилата се
съдебна практика по аналогични казуси, при които претенциите за обезщетения на
производители на енергия от възобноявеми източници, чиято дейност попада под
действието на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, са намерени за неоснователни от въззивната
инстанция, разглеждаща съответния спор, като не е бил допуснат касационен
контрол от ВКС (така и определение № 50692 от 04.10.2022 г. по гр. д. №
520/2020 г., ІІІ Г.О. на ВКС; определение № 591 от 14.07.2022 г. по гр. д. №
1432/2020 г., ІV Г.О. на ВКС; определение № 3694 от 23.11.2023 г. по гр. д.
№1408/2023 г., III ГО на ВКС). При това положение предявените главни
искове за главница и лихви, както и евентуално заявените такива, следва да бъда
изцяло отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК
на ответника Народно събрание следва да се присъди сумата от 300 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, като за определянето на този
размер съдът отчита, че делото не е с ниска степен на правна и фактическа
сложност предвид обсъждането, както на българската, така и на европейската
законодателна рамка и съдебна практика.
Съгласно чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът
постановява определение за принудителното им събиране. Понеже „С.Е.” ЕООД е
юридическо лице, той дължи 25,00 лева държавна такса, а съдът е събрал 10,00
лева държавна такса. Затова съдът осъжда „С.Е.” ЕООД да заплати още 15,00 лева
за държавна такса по сметка на СГС.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.Х., срещу
Народното събрание на Република България с адрес гр. София, пл. „Народно
събрание“ №2, искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл.
4, § 3 ДЕС, за осъждане на ответника да заплати на ищеца - „С.Е.” ЕООД,
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер
на сумата от 227 355,10 лв., представляваща сбора от възникналата по всяка
месечна фактура, издавана от „С.Е.” ЕООД към „ЕВН България Електроснабдяване“
АД, разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия от възобновяеми
източници за периода м. август 2015 г. - м. май 2020 г., между първоначално
определената съгласно действащата уредба цена от 699,11 лв. за МВтч и цена от 106,14
лв. за МВтч, определена от Народното събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн.
ДВ бр. 56 от 2015 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 24.07.2020 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
мораторна лихва в общ размер на 39 153,10 лв. по всяка от издаваните 38 броя
месечни фактури от датата на погасяването им до 23.07.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Е.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Х.Х., срещу Народното събрание на Република България с адрес гр.
София, пл. „Народно събрание“ №2, при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, за присъждането
на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ
размер на сумата от 171 986,39 лв., настъпили в резултат от дискриминационно
третиране на ищеца като производител на електроенергия от възобновяеми
източници чрез приемането на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г.,
представляваща разликата между цената на изкупуване на електрическа енергия от
възобновяеми източници по § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г. и цената по
действащото решение на КЕВР за определяне на преференциални цени към момента на
въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, при отчитане на съотносимата част за
изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по договора с ДФЗ, за периода м. август
2015 г. – м. май 2020 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба - 24.07.2020 г., както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД мораторна
лихва в общ размер 44 716,61 лв., представляваща сбора на изтеклата мораторна
лихва върху разликата, възникваща всеки месец в периода 15.09.2015 г. -
14.07.2020 г.
ОСЪЖДА „С.Е.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.Х.,
да заплати на Народното събрание на Република България с адрес гр. София, пл.
„Народно събрание“ №2, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.
ОСЪЖДА „С.Е.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.Х.,
да заплати 15,00 лева по сметка на СГС на основание чл. 77 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: