МОТИВИ към ПРИСЪДА № 207
от 19.12.2017г. по НОХД № 790/2017г. по описа на
КРС
Повдигнато е обвинение срещу А.П.А. *** за престъпление
по чл.343в, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 24.07.2016г. в
гр.Кърджали и на 11.08.2016г. на път ІІІ-507 в с.Мъдрец, общ.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия и моли съдът да го
признае за виновен. Предлага за извършеното престъпление да му бъде наложено
минималното предвидено наказание, което да изтърпи при условията на ЗИНЗС,
както и „глоба“ към средния размер.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, а също и дадената правна
квалификация на деянието. Според него, от събраните по делото доказателства се
установявало, а и не се отричало от самия подсъдим, че на посочените от
обвинението дати той управлявал МПС след като е бил наказван за управление на
МПС без съответно свидетелство. Това се било случило в едногодишен срок от
наказването му с наказателно постановление. Защитникът моли на подсъдимия да
бъде наложено наказание към предвидения от закона минимум, което да бъде
редуцирано по реда на чл.58, ал.1 от НК. Твърди, че А. бил с тежко семейно
положение и нямал доходи за прехрана и вероятно управлявал МПС, защото бил
принуден от обстоятелствата. Освен това, разклатено било и психичното му
здраве, той лежал в психиатрично заведение, диагностициран като стресова
личност. Трябвало да бъде отчетено и процесуалното поведение на подсъдимия,
който признал вината си и съжалявал за извършеното. Затова защитата настоява за
определяне на минимално наказание „лишаване от свобода“, както и за минимален
размер на предвидената „глоба“, предвид тежкото финансово състояние на А..
Подсъдимият А.П.А. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и изразява съжаление за
извършеното деяние.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А.П.А. е роден на ***г***, български
гражданин, неженен, с начално образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият А.А. не бил преминавал курс за
обучение за шофьор и нямал издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
Въпреки,
че нямал необходимото свидетелство за управление, подсъдимият управлявал моторно
превозно средство, което нарушение било установено на 16.09.2015г. в
гр.Кърджали с Акт № 778818/16.09.2015г. Въз основа на този акт, срещу него било
издадено наказателно постановление № 15-1300-001448/20.11.2015г.
за
управление на моторно превозно средство без да притежава съответното
свидетелство. Наказателното постановление било връчено на А. на 26.06.2016г. и
влязло в сила на 04.07.2016г.
На
24.07.2016г. в гр.Кърджали А.А. бил спрян за проверка от св.Б.Д.. Тогава
подсъдимият управлявал лек автомобил „Ауди 80” с
рег. № К 0974 АС без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство. По този повод му бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 1140/24.07.2016г.
На
11.08.2016г. в с.Мъдрец, общ.Кърджали, А.А. бил спрян за проверка от св.А.А. и
св.И.Д.. Тогава подсъдимият управлявал лек
автомобил „Ауди 80” с рег. № К 0974 АС без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство. По този повод му бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1263/11.08.2016г.
Горните
две нарушения подсъдимият А. извършил преди да изтече едногодишният срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 15-1300-001448/20.11.2015г.,
влязло в сила на 04.07.2016г.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от дадените на
досъдебното производство показания на свидетелите И.Д., А.А. и Б.Д., кредитирани като
логични, непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се; обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на досъдебното производство, на които съда също дава вяра; Акт за
установяване на административно нарушение № 1140/24.07.2016г.; Акт за
установяване на административно нарушение № 1263/11.08.2016г.; Наказателно постановление № 15-1300-001448/20.11.2015г.; Справка за нарушител/водач относно
подсъдимия; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична
справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия, както
и другите приети и приобщени по делото писмени доказателства. Установените
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
От установената по делото фактическа
обстановка съдът приема по правната квалификация следното:
Подсъдимият А.П.А. е осъществил състав на престъпление по чл.343в,
ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 24.07.2016г. в
гр.Кърджали и на 11.08.2016г. на път ІІІ-507 в с.Мъдрец, общ.Кърджали, при
условията на продължавано престъпление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с влязло в сила наказателно постановление № 15-1300-001448/20.11.2015г.
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, извършил такова деяние, както следва: На 24.07.2016г. в гр.Кърджали,
на бул.България, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди 80”
с рег. № К 0974 АС, без съответно свидетелство за управление; На 11.08.2016г. на
път ІІІ-507 в с.Мъдрец, общ.Кърджали, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил „Ауди 80” с рег. № К 0974 АС, без съответно свидетелство за управление.
Изпълнителното деяние е
извършено чрез управление на МПС без изискуемото по ЗДвП свидетелство за
управление. Налице е и другия елемент от фактическия състав - в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за същото деяние. Безспорно е установено
по делото, че инкриминираните деяния са извършени съответно на 24.07.2016г. и 11.08.2016г., а
едногодишния срок от наказването на А.А. по административен ред е започнал да
тече на 04.07.2016г.
Деянията, извършени от подсъдимия на посочените дати представляват продължавана
престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Престъплението е осъществено при пряк
умисъл, като А. е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Деецът е съзнавал всички елементи от
престъпния състав - че е неправоспособен водач, тъй като не притежава
свидетелство за управление на МПС, както и това, че е бил наказван по
административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство и настоящите
две деяния е извършил в едногодишен срок от влизане в сила на предходното наказателно постановление.
Относно наказанието по отношение на
подсъдимия:
При индивидуализацията на наказанието, което
следва да се наложи на А.П.А., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК
относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според
която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване
на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.
Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция съобрази степента на обществена опасност на
деянието - типична за този вид престъпление; степента на обществена опасност на
дееца - висока, предвид обремененото му съдебно минало; смекчаващите
отговорността обстоятелства - изразеното пред съда съжаление и проявено
критично отношение към извършеното деяние, направеното още на досъдебното
производство самопризнание от подсъдимия, както и тежкото му
социално-икономическо положение; отегчаващите отговорността обстоятелства - недобрите
характеристични данни, с които А. се ползва по местоживеене, предходните му
осъждания и налаганите административни наказания за нарушения на правилата за
движение по пътищата. Престъплението по чл.343в, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК се
наказва с „лишаване от
свобода“ от една до три години и „глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева. В случая
съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1
от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер
смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата
на чл.55 от НК. При посочените обуславящи отговорността обстоятелства настоящата
инстанция реши, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание към
минималния размер, а именно 12 месеца „лишаване
от свобода”, което да бъде намалено с 1/3. Така на дееца бе наложено наказание
от 8 месеца „лишаване от свобода”. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначалният режим за
изпълнение на така наложеното наказание бе определен като „общ”, тъй като
подсъдимия вече е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и не са налице предпоставките за прилагане на чл.66, ал.1 от НК. На А.А.
бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” към минимума от 500
лв., предвид имотното му състояние. Така наложените по вид и размер наказания се
явяват справедливи, съобразени със степента на обществена опасност на деянието
и дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и ще постигнат
целите на генералната и специалната превенция.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият А.П.А. да
заплати по сметка на Районен съд-Кърджали сумата от 16 лв., представляваща
направени по делото в
съдебното производство разноски.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: