Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 29.05.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10557 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС.

Ищците –  Е.В.И. и Н.В.И., твърдят, че с нотариален акт № 39, том ІІ, рег. № 9021, дело № 275/2009 г. на нотариус В. М.  са признати за собственици на следното жилище, построено от ЖСК „Б.Х.”: апартамент № 46, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., ж. к. „Г.Д.”, бл.***, вх.Г, ет.2, с площ от 158, 09 кв. м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: апартамент № 54 от вх.Д, двор и стълбище, двор, отдолу ап.45, отгоре – ап.47, заедно с мазе № 08, със застроена площ от 6.60 кв. м., находящо се във вх. Г, при съседи: мазе № 9, двор, мазе № 7, коридор на мазетата, заедно със 7, 085 % ид. ч. от общите части на вх.Г от жилищната сграда, заедно с 0., 847 % ид. ч. от правото на строеж върху УПИ, целият с площ 8 500 кв. м., съставляващ по скица парцел І в кв.133д по плана на гр. С., м. „К.С. – П.К.”, утвърден със заповед № РД-09-50-84/24.02.2000 г. на Главния архитект на гр. С., при граници: север – улица, изток – УПИ ІІ от кв.133д, юг – бул. „Т.К.”, запад – улица. Твърдят, че владеят имота. От 2003 г. били членове на ЖСК „Б.Х.” на мястото на П. Т.П. и Е.Г. П., която кооперация е изградила жилището. Обитавали са имота около 10 години, като то е било предмет на множество съдебни спорове. На 09.10.2009 г., около 12.00 ч. спрямо жилището били предприети от ЧСИ действия по принудително изпълнение. На 03.02.2009 г. с постановление за възлагане по изп. д. № 20088510401559 на ЧСИ М. П., рег. № 851, с район на действие СГС А.З.Н. е обявен за купувач от публична продан на 12095/20595 ид. ч. от парцели І, ІІ, ІІІ, ІV от кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, с обща площ от 20 595 кв. м., със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на Главния архитект бил одобрен ЧРП, съгласно който парцели І, ІІ, ІІ, ІV, представляват част от парцел V от кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, при ганици: бул. „Т.К.”, улица, парцели І, ІІ, кв.133-а, улица, парцел ІІ от кв.133-г, новопроектирана улица, за сумата от 17 100 лв. Длъжник по това изпълнително дело е била Столична община за дълг от 17 000 лв., а взискател – В.Н.Я.. Въпреки постановлението за възлагане е отказано въвеждането на купувача и изпълнителното производство е било прекратено. На 26.03.2009 г. постановлението е било вписано в Службата по вписванията. На 25.05.2009 г. с нотариален акт № 65, том ІІ, рег. № 13359, дело № 450/2009 г. А.З.Н. е дарил на Н.Й.Б. 95/20595 ид. ч. от парцелите, като на същата дата му продал останалите 12000/20595 ид. ч. от парцелите. На 15.06.2009 г. било образувано изп. д. №  30/2009 г. по описа на ЧСИ Л. М., рег. № 785, като изпълнителното основание е постановлението за възлагане, което изхожда от друг ЧСИ – ЧСИ М. П., рег. № 851. На 31.07.2009 г. ЖСК „Б.Х.” снабдила ищците с горепосочения нотариален акт, в качеството им на членове на ЖСК, а на 25.09.2009 г. ответникът Н.Б. е бил признат за собственик на 12095/20595 ид. ч. от процесиня апартамент. Нотариалният акт е постановен на основание чл.92 ЗД, като е прието, че идеалните части от апартамента са приращение към идеалните части от парцелите. В самия констативен нотариален акт се съдържало отбелязване, че е налице право на строеж върху мястото. Считат, че учреденото право на строеж изключва приложимостта на чл.92 ЗС. На 01.10.2009 г. ответникът А.З.Н. е заявил пред ЧСИ Л. М., рег. № 785, че иска да бъде въведен в собствения му апартамент № 46. На 06.10.2009 г. с нотариален акт № 68, том VІ, рег. № 19254, дело № 981/2009 г. на Нотариус И. Н. ответникът Н.Б. е дарил на А.З.Н. и на Н.В.К.  95/20595 ид. ч. от процесния апартамент. В същия ден с нотариален акт № 69, том VІ, рег. № 10264, дело № 82/2009 г. на Нотариус И. Н., Н.Б. продава на тези лица и останалите 12000/20959 ид. ч. от същия апартамент. На 09.10.2009 г. ЧСИ Л. М., рег. № 785 е извършил въвода по чл.498 ГПК. Счита, че изпълнителното производство е образувано от мним собственик, въз основа на мним изпълнителен титул. С определение, постановено по ч. гр. д. № 9725/2009 г. по описа на СГС, е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу сочените ответници, чрез спиране на принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело. С оглед на това владеят имота към момента на завеждане на делото. Молят съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответниците, че са собственици на процесния недвижим имот, като им присъди сторените по делото разноски. Въз основа на допуснато изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК ищците са преминали от установителен към осъдителен иск по отношение част от ответниците, тъй като в хода на процеса ответникът А.Н. и Н.К. са им отН.владението върху имота. С оглед на това претендират съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците А.Н. и Н. КИ. да предадат владението на процесния недвижим имот, като искът спрямо ответника Н.Б. не е обхванат от предприетото и допуснато изменение на иска. 

Ответникът – Н.Й.Б., е депозирал писмен отговор по делото, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че праводателят на ищците ЖСК „Б.Х.” не е собственик на процесния недвижим имот. Счита, че представеният с исковата молба констативен нотариален акт, е издаден на основание чл.35 ЗЖСК при съществено нарушение на материалния закон, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Твърди, че липсва надлежно решение на ОС на ЖСК „Б.Х.” за приемане на окончателната цена на имотите и в частност на процесния имот и припадащите им се идеални части от общите части на сградата и от мястото за ценообразуване на имотите, а без надлежно такова не може да бъде издаден и надлежен нотариален акт по посочения ред. Твърди, че в двата нотариални акта, от които ЖСК черпи права си, са описани само идеалните части от правото на собственост на земя, поради което по отношение на останалите идеални части, които са били изнесени на публична продан, не би могло да настъпи транслативен ефект, тъй като тези права не се намират в патримониума на праводателя на ищците, а никой не може да прехвърли повече права другиму, отколкото притежава. Излага съображения, че праводателят на ищците не е придобил имота по приращетение, тъй като съгласно действащия устав на СБХ към момента на сделките – 19.05.1994 г., чл.26, ал.2 е предвиждал изрично решение за прехвърляне на обособени недвижими имоти, какъвто е бл.***. Съгласно констативен протокол на СО - Район „Т.” от 06.12.2007 г., бл.*** е завършен в груб строеж в началото на 1994 г., поради което покриването на сградата на бл.*** е станало преди датата на оспорваните нотариални актове за дарение и покука на място, доказващи собствеността на съответните ид. ч. на праводателя на ищците. Счита, че парцел ІV, в кв. 133 не е идентичен с парцел VІ в кв. 133д, поради което описаните недвижими имоти в двата нотариални акта от 1994 г. не са идентични с тези които са били собственост на праводателя – СБХ, предвид описания в двата нотариални акта първичен нотариален акт от 1975 г. Излага съображения, че съгласно двата нотариални акта № 183 и № 184 от 1994 г. ЖСК „Б.Х.” е собственик само на земята в ид. ч. В нотариалните актове никъде не било описано правото на собственост върху сградата, респ. върху процесния имот. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като на основание чл.537, ал.2 ГПК отмени представения от ищците нотариален акт от 31.07.2009 г., като му присъди сторените по делото разноски.

Ответниците – А.З.Н. и Н.В.К., са депозирали писмени отговори по делото, с които оспорват предявения иск. Излагат съображения, ме на 09.10.2009 г. е извършено законосъобразно изпълнително действие – отнемане на вещи по изп. д. № 30/2009 г. по описа на ЧСИ Л. М.. С влязло в сила съдебно решение е потвърден извършения въвод. Излагат съображения, че праводателят на ищците – ЖСК „Б.Х.”, не е собственик на процесния имот, поради нищожност на двете сделки, посочени в представения от ищците нотариален акт № 139. Считат, че сделките са нищожни, тъй като противоречат на закона, както и липсва съгласие. Твърдят, че не е налице учредяване на право на строеж от държавата в полза на ЖСК „Б.Х.”. Считат, че нотариален акт № 139 е постановен при съществено нарушение на материалния закон, тъй като лицата, посочени в него, не са собственици на имота. Постановлението за възлагане на недвижимия имот е влязло в сила на 25.03.2009 г., а нотариалният акт м полза на ищците е от 31.07.2009 г. Отделно от това твърдят, че във връзка с извършената публична продан е била вписана възбрана, която е със значително по – ранна дата от тази на влизането в сила на възлагателното постановление. С оглед на това считат, че придобитите от ищците права да им непротивопоставими. Позовават се на чл.26, ал.2 от действащия устав на СБХ към момента на сделките – 19.05.1994 г., в който се предвиждало изрично решение за прехвърляне на обособени недвижими имоти какъвто е бл.***. Правят възражение за липса на идентичност на парцел ІV в кв.133 и парцел VІ в кв.133д, поради което считат, че описаните недвижими имоти в двата нотариални акта от 1994 г. не са идентични с тези, които са били собственост на праводателя – СБХ, съгласно описания в двата нотариални акта първичен нотариален акт от 1975 г. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на ищците – ЖСК „Б.Х.”, оспорва възраженията на ответниците. Излага съображения, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.       

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.” № 139, том ІІ, рег. № 9021, дело №275/2009 г. от 31.07.2009 г., съставен от Нотариус В. М., вписан под № 053 в регистъра на Нотариалната камара на РБ Е.В.И. и Н.В.И. са признати за собственици на описания в исковата молба недвижим имот.

С постановление от 03.02.2009 г. по изп. д. № 20088510401559 по описа на ЧСИ М. П. на ответника А.З.Н., като купувач по проведената на 02.01.2009 г. – 02.02.2009 г. публична продан, е възложен следният недвижим имот: 12095/20595 ид. ч. от парцели І, ІІ, ІІ, ІV от кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, с обща площ от 20 595 кв. м. Със заповед № РД – 09-50-83/24.02.2000 г. на Главния архитект е одобрен ЧРП, съгласно който парцел І, ІІ, ІІІ, ІV от кв.133-д представляват част от пацел V (стар) от св.133-д м. „К.С. – П.К.”, при граници: бул. „Т.К.”, улица и парцел І, ІІ от кв.133-д, улица и парцел ІІ от кв. 133-в, кв.133-г, новопроектирана улица. В протокола е удостоверено, че е влязло в сила на 25.03.2009 г.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том ІІ, регистър № 13354, дело № 450/2009 г. от 25.05.2009 г., съставен от Нотариус Румен Д., с район на действие СРС, вписан под № 274 в регистъра на Нотариалната камара А.З.Н. е дарил на Н.Й.Б. 95/20595 ид. ч. от собствения му недвижим имот, придобит чрез посочената публична продан, а именно: 12095/20595 ид. ч. от посочените парцели.

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 68, том ІІ, рег. № 13364, дело 453/2009 г. от 25.05.2009 г. на Нотариус Румен Д., рег. № 274 на Нотариалната камара, район на действие – С., А.З.Н. е продал на съсобственика си Н.Й.Б. собствените си 12000/20595 ид. ч. от съсобствения недвижим имот: парцели І, ІІ, ІІІ, ІV от кв.133-д, по плана на гр. С., м. „К.С. – П.К.”, описан по – горе.

С нотариален акт за признаване право на собственост № 200, том V, рег. № 9908, дело № 917/2009 г. на Нотариус И. Н., с район на действие СРС, рег. № 040 от регистъра на Нотариалната камара, съставен на 25.09.2009 г., ответникът Н.Й.Б. е признат на основание чл.496, ал.2, изр. първо ГПК във връзка с чл.92 ЗС за собственик на 12095/20595 ид. ч. от заявения в исковата молба апартамент № 46, заедно със съответните ид.ч. от общите части на входа и толкова ид ч. от правото на строеж върху мястото.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том VІ, регистър № 10254, дело № 981/2009 г. от 06.10.2009 г. на Нотариус И. Н., с район на действие СРС, рег. № 040 от регистъра на Нотариалната камара, Н.Й.Б. дарява на А.З.Н. и Н.В.К. 95/20595 ид. ч. от процесния апартамент № 46, заедно със съответните ид. ч. от общите части на входа и толкова ид. ч. от правото на строеж върху мястото.

 С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 69, том VІ, регистър № 10264, дело № 982/2009 г. от 06.10.2009 г. на Нотариус И. Н., с район на действие СРС, рег. № 040 от регистъра на НК Н.Й.Б. продава на съсобствениците А.З.Н. и Н.В.К. 12000/20595 ид. ч. от процесния апартамент № 46, заедно със съответните ид. ч. от общите ид. ч. от входа и толкова ид. ч. от правото на строеж върху мястото.     

Съгласно протокол за принудително отнемане на вещи от 09.10.2009 г. по изп. д.  № 20097850400040 по описа на ЧСИ Л. М., рег. № 785, е отнет от длъжника Столична община процесния недвижим имот и е предаден на взискателя А.Н..

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ІІ, рег. № 5324, дело 507/2010 г. от 19.05.2010 г. на нотариус И. Н. рег. № 040 в регистъра на НК и район на действие СРС Й.К. Б. и В.Н.Б. са дарили на сина си Н.Й.Б. следния свой собствен, придобит по време на брака чрез публична продан по изпълнително дело, недвижим имот, а именно: 1/10 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. С., съставляващ 8 500/20595 ид. ч. от дворно място, цялото от 20 595 кв. м., представляващо по документ за собственост стар парцел V, кв.133 д, м. „К.С. – П.К.”, включително са дарили и правата по смисъла на чл.92 ЗС, т. е. и построеното в дарения недвижим имот.

С протокол № 9/30.05.1989 г. на ОНС „Т.” е взето решение, с което ЖСК „Б.Х.” е определен за инвеститор на 9 броя жилищни блокове в западната част на парцел V, кв.133 Д, м. „К.С. – П.К.” при изрично посочени условия, включително да внесе в определения срок във фонд „Жилищно строителство” ГДИС определената сума на правото на строеж, съгласно чл.185, ал.2 ЗТСУ, включително 1 % върху тази стойност по чл.152, ал.1 от Наредбата за държавните имоти. Указано е, че ако в 2 – годишен срок ЖСК „Б.Х.” от отреждането на терена не започни строителство, ИК на ОбНС ще отмени решението, с което е определен за инвеститор.

С разрешение за строеж № 75 от 21.06.1990 г. на ЖСК „Б.Х.”, разрешено да построи съобразно одобрените проекти на 20.06.1990 г.  от УАГ жил. блок № 1, 2 и 3 в квартал 133-д по плана на гр. С., м. „К.С. – П.К.”.

С разрешение за строеж № 87 от 13.07.1990 г. на ЖСК „Б.Х.” е разрешено да построи съгласно одобрени проекти на 10.07.1990 г. от УАГ жилищни блокове № 4, 5,6,7,8,9 и 10 в кв. 133-д по плана на гр. С., м. „К.С. – П.К.”.

С протокол № 8 от 22.06.1990 г. на СНС – СП „Териториален кадастър” е определена строителна линия и ниво на ЖСК „Б.Х.” за строеж в кв.133-д, в м. „К.С. – П.К.”, въз основа на разрешение за стоеж № 75/21.06.1990 г.

С протокол № 14 за определяне на строителна линия и ниво от 02.08.1990 г. на ЖСК „Б.Х.” е  определена строителна линия и ниво за строеж в кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, въз основа на разрешение за строеж 87/13.07.1990 г.

От представения протокол от проведеното на 21.04.1986 г. Общо събрание на ЖСК „Б.Х.” се установява, че под № 21 е посочен като приет нов член на ЖСК „Б.Х.” П. Т.П..

С констативен протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ за завършеност на строеж, находящ се в гр. С., ж. к. „Г.Д.”, бл.***, УПИ І, кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, СО – Район „Т.” е констатирано, че жилищната сграда е изградена в груб строеж по смисъла на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ от началото на 1994 г.

Съгласно удостоверение, издадено от ЖСК „Б.Х.”, в качеството му на собственик и инвеститор на 8 500 кв. м. от парцел V кв.133-д в м. „К.С. – П.К.”- нотариален акт № 183/LVІІІ-11607/194 и № 184/ LVІІІ-11608/1994 г. и на построените там 10 жилищни блока, с протокол на ОС на ЖСК от 09.11.1991 г. и на основание на редовно внасяни до сега вноски, на П. Т.П. му е определено в собственост жилище № *, вх.*, бл.*, ет.* състоящо се от: антре, дневна, столова, кухня, тоалетна, мокро помещение, баня-тоалетна, три стаи, три балкона, с жилищна площ от 158, 09 кв. м. и мазе № 8 с площ от 6.76 кв. м., включително съответните ид. ч. от общите части на сградата и припадащата се част от собствеността на земята.

С удостоверение рег. индекс № 94-К-44/30.302009 г. на Главния архитект на СО – Район „Т.”, издадено на Камелия Стойчева Миланова, с адрес гр. С., ж. к. „Г.Д.”, бл.***, вх.В, ап.34, е посочено, че имотът, собственост на СБХ, е трансформиран с две частични изменения на плана на застрояване и регулация, като няма данни за уреждане на сметки по регулация, т. е. същият е станал в съсобственост на СО. В последствие са образувани два нови парцела от УПИ V, а именно: УПИ І и УПИ ІІ, в което попада застроеното съответно на ЖСК „Б.Х.” и СО, т. е. те са в съсобственост и към настоящия момент. Имотът, собственост на ЖСК „Б.Х.” не е идентичен с новообразуваните УПИ.

С писмо рег. индекс № 9402-І/28.01.2008 г. на зам. кмета на СО -Район „Т.” УС на ЖСК „Б.Х.” е уведомен, че цялостният регулационен план на м. „К.С. – П.К.”, в който попадат терените, за които се интересува, е одобрен със заповед № 1552/31.08.1963 г. Със заповед № 65/30.05.1964 г. и заповед № 210/11.06.1969 г. са обособени парцел ІІІ-за ДПП „Червена звезда” и парцел ІV – за СБА – ателиета за сувенири. На база на горните отреждания по регулация, са извършени отчуждителни процедури, в резултат на което „Благоевски” РНС с писмо № 090/13.03.1975 г. е изпратил преписката за издаване на нотариален акт за парцел ІV, кв.133, м. „К.С. – П.К.”. На основание изложеното е издаден нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 162, том ХІ, дело 2251/1975 г., с който Творческият фонд на СБХ е признат за солственик на имоти с площ 8 500 кв. м., съставляващи парцел ІV, кв.133. Със заповед № 236/09.06.1978 г. е одобрен регулационния план на м. „К.С. – П.К.”, съгласно който в кв.133 са обосолени парцел V – фонд САБ и парцел VІ – фонд СБХ. Със заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. е одобрено регулационно изменение на кв.133-д, като парцел V е отреден за комплексс от жилища, ателиета, магазини, подземни гаражи и надземни паркинги, трафопостове на САБ и СБХ. Със заповед № РД-09-50-83/24.2.2000 г. е одобрен ЧЗП, ЧКЗСП, ЧРП и Кадастрален план за кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, с който са обособени нови парцели І, ІІ, ІІІ, и ІV. От гореизложеното е прието, че новообразувания парцел І, кв.133-д е обособена част от парцел V и част от парцел VІ кв.133-д по плана, одобрен със заповед № 236/09.06.1978 г. Парцел ІV – СБХ – ателиета за сувенири по плана, одобрен със заповед № 210/11.06.1969 г., попада върху част от новообразувенатие парцел І и част от парцел ІІ, кв.133-д. Парцел ІV, кв.133 не е идентичен с парцел VІ, кв.133-д.

С писмо № ТИ-92-00-144/9 от 18.11.1999 г. от Главния архитект на С. ЖСК „Б.Х.” е уведомен, че парцел V с площ от 20 595 кв., от кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, по действащия ЗРП е отреден за високо строителство – жилища, ателиета, магазини, гаражи и изложбена зала. Парцелът е в съсобственост, образуван от два имот – имот с площ 8 500 кв. м., собственост на ЖСК „Б.Х.” и с площ 12 099 кв. м., собственост на СО. От представените документи е установено, че СО е отстъпила право на строеж върху собствения си имот на ЖСК „Архитектура”, на базата на което от УАГ са одобрени проекти и е издадено разрешение за строеж за строеж на 10 жилищни сгради на ЖСК „Архитектура”, ситуирани върху общинския имот от парцел V. ЖСК „Б.Х.” има одобрени строителни книжа и издадени разрешения за строеж номера 75/21.06.1990 г. и 87/18.07.1990 г. за още 10 жилищни сгради в парцел V, ситуирани върху имота, собственост на ЖСК „Б.Х.”.

С решение  от 09.04.2004 г., постановено по гр. д. № 1305/2003 г. по описа на СГС, ГК, ІV А отделение е отменено решение от 12.10.2000 г., постановено по гр. д. № 000330/1999 г. по описа на СРС, 40 състав и вместо него е постановено Т.П.И., да опразни апартамент № 46 в сградата на бл.5, вх.Г, ет.2, в парцел V, кв.113-Д, м. „Красно дело – П.К.”, находящ се в гр. С., ул. „Т.К.” № 3 с площ от 158.09 кв. м., състоящ се от антре, баня-тоалетна, кухня три стаи, три балкона, мокро помещение и дневна, столова и тоалетна и да предаде държането му на П. Т.П., по иска с правно основание чл.38а ЗЖСК.

С решение № 887/30.12.2005 г., постановено по гр. д. № 1129/2004 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, е оставено в сила посоченото решение на СГС. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение П. Т.П. се е снабдил с изпълнителен лист.

С решение от 08.10.1999 г., постановено по гр. д. № 440/1997 г. по описа на СГС, ІІ ГО, е признато за установено по отношение на „З.Б.” ООД, че ЖСК „Б.Х.” е собственик на 8 500/20 599 ид. ч. от парцел V от кв.133-д по плана на гр. С., м. „К.С.” – П.К.”, и толкова ид. ч. от застроените в западната част на парцела 10 жилищни блока с поредни номера от 1 до 10 и находящите се в същите обекти – апартаменти, ателиета и подземен гараж с 49 паркоместа.

С решение № 192/03.08.2000 г., постановено по гр. д. № 10/2000 г. по описа на САС, ГК е оставено в сила посоченото решение на СГС.

С определение № 35/06.04.2001 г., постановено по гр. д. № 680/2001 г. по описа на ВКС, ІV ГО е обезсилено решението на САС и на СГС и е прекратено производството по делото с оглед депозирана молба за отказ от иска.

По делото е представен заверен препис от искова молба, депозирана в СРС на 08.10.2008 г. от девет физически лица срещу ЖСК „Б.Х.” и Сдружение „СБХ” за прогласяване за нищожни поради извършени в противоречие със закона и липса на съгласие две сделки, обективирани в нотариални актове № 183/19.05.1994 г. по нотариално дело № 11607/1994 г. и нотариален акт № 184/19.05.1994 г. по нотариално дело № 11608/1994 г., с които е прехвърлена от Сдружение „СБХ” на ЖСК „Б.Х.” собствеността на недвижим имот, находящ се в гр. С., съставляващ 8 500/20 595 ид. ч. от дворно място, цялото 20 595 кв. м., представляващо парцел V, кв.133 – д, от местността „К.С. – П.К.”, тъй като сделките са извършени в противоречие с чл.138 ЗСЛ (отм.), съгласно която сдруженията се управляват съгласно устава. 

В чл.26 от Устава на ЖСК „Б.Х.” е предвидено, че ОС се ръководи от председателя на УС, съответно от председателя на КС, според това кой е издал поканата за събранието. Когато събранието е свикано по искане на член – кооператори, представляващият се избила от събранието.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183 том LVІІІ, дело 11607/1994 г. от 19.05.1994 г. тя Нотариус Д. Танев, при СРС СБХ е дарил на ЖСК „Б.Х.” 1/10 ид. ч. от следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. С., съставляващ 8 500/20595 ид. ч. от дворно място, цялото от 20 595 кв. м., представляващо парцел V, кв.133-д от местността „К.С. – П.К.”.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 184, том LVІІІ, дело 11608/1994 г. от 19.05.1994 г. на Нотариус Д. Т. при СРС СБХ е продал на ЖСК „Б.Х.” 9/10 от описания по – горе недвижим имот.

От проведения в съдебното заседание на 09.03.2011 г. съдебно заседание разпит на ответника А.Н. по реда на чл.176 ГПК се установява, че разполага с ключ от процесния апартамент, ползва жилището и живее в него.

От показанията на разпитания по делото свидетел С. Р.М. се установява, че е страна по дело с ответника Н.Б.. Познавал страните по делото много добре. Живеел в гр. С., ж. к. „Г.Д.”, бл.***, вх.Г, ет.5. Ответникът Н. живеел в същия вход, на ет.2, ап.46. Виждал го от 25.10.2010 г. насам, като за последно го видял два -три дни преди провеждане на разпита. А.Н. живеел заедно с приятелката си Н.В.К., от която имал дете. Свидетелят виждал ответницата К. от 26-27.10.2010 г. Често виждал посочените лица да отключват апартамент № 46, докато чакал асансьора за петия етаж. Също така виждал К. да простира пране на терасата на посочения апартамент № 46. На 24.10.2010 г. свидетелят се прибирал от работа и заварил Н.Б. заедно с няколко души, полицай Е.И. и един ключар. Разбрал, че в апартамента се бил заключил А.Н. и отказвал да пусне полицаите. Пред апартамента бил Н.Б., който държал пълномощно и категорично заявил, че няма да пусне никой вътре в апартамента. Свидетелят е уточнил, че посочените от него дати се отнасят за 2009 г. и неправилно е посочил годината 2010. През зимата на 2009 г. Н.К. почти не е идвала в апартамент 46. През пролетта започнала да се появява в апартамента. Свидетелят виждал А.Н. и Н.К. да отключват апартамент № 46, а Н.Б. им ходел на гости. Свидетелят нямал ключ от апартамент 46, както и нямал достъп до апартамента. Бил син на адв. Р., а водените от него дела с Н.Б. и А.Н. били повече от две. Бил член – кооператор на ЖСК. На посочената от него дата 24 срещу 25.10.2009 г. нямало съдия – изпълнител. Преди това е имало ЧСИ М., но той не представил изпълнителен лист. Служебно му било известно, че изпълнителният лист бил срещу СО за предаване владение на ид. ч. от земята, а не за опразване на апартамент 46. А.Н. разбил вратата на 24.10.2009 г. и е влязъл в апартамента. Подменили ключалката, заглушили СОТ, при което дошъл Е.И.. Също така дошъл патрул на СОТ и на 04 РПУ. Пред вратата бил Н.Б., който заявил, че вътре е неговият клиент и отказал на полицаите да влязат вътре.Свидетелят знаел, че съдебният – изпълнител е оставил ключ на И.и и не му е известно да е даван ключ на А.Н.. Това знаел от И.и и лично не е видял да са разбивали вратата, но ключът им не ставал на бравата. В апартамента имало вещи на И.и и свидетелят не знае ответниците да са имали ключ от апартамента.

От показанията на разпитания по делото свидетел Л.З.К. се установява, че е страна по дело с ответника Н.Б. с аналогичен предмет. Запозната е с имота на ЖСК „Б.Х.”, тъй като е работила в СБХ. От 1990 г. е член на посочената ЖСК. През 1994 г. е сключен договор със строителя Б., който е следвало да изпълни строежа. За периода 1990 – 1998 г. имотът е бил ограден. За времето от м.08.1998 г. до м.10.1998 г. оградата е била махната и можели да видят апартаментите си. Притежавания от свидетелката апартамент се намирал във вх. Ж на чл.***, в ж. к. „Г.Д.”, ул. „Л.А.”. Номерата на апартаментите били отбелязани на вратите, след което е нямало промяна в номерацията. Апартаментите били разпределени с протокол на ЖСК. Свободните апартаменти били заети от член – кооператорите, а за онези, които не са били свободни, са се водили съдебни производства. Знае за член – кооператора П. Т.П.. Той спечелил едно от първите дела и се нанесъл в апартамента на ет.2, във вх. Г, № 46. Когато напуснал ЖСК, предложил апартамента на нотариус И., която била приета за член – кооператор на събрание на ЖСК, която възложила апартамента на нейните 2 деца. Те се нанесли за кратко в апартамента и го ползвали. Понастоящем в апартамента влизал някакъв младеж, като свидетелката сочи ответника Н., който ползвал апартамента. Номерацията на апартаментите съществувала от самото начало, отразена в протоколите на ЖСК с поименно посочване на собствениците, техните адреси. На свидетелката не й е известно номерацията да е била променяна. Докато е имало ограда на жилищната сграда, са нямали достъп до нея. Отпред е имало охрана, която не допускала членове на ЖСК да влизат. Когато била свалена оградата, било премахнато и помещението на охраната. Свидетелката била член на контролната комисия на ЖСК. Известно й било, че са предприемани постъпки за доброволна делба за земята през 2000 г., но не и за делба на жилищния блок. Общината била заявила, че няма претенции към жилищната сграда. През 2006 г. е имало неразпределени апартаменти. Тогава П. е влязъл в апартамента си във вх.Г. Всички, на които им били взети апартаментите, е трябвало да водят съдебни дела. Към момент не била проведена доброволна делба на земята.

По делото е разпитана свидетелката Р.И.Б. – Стойчева. От показанията й се установява, че живее в кв. „Г.Д.”, бл.***, вх.Г, ет.4, ап.49 от 1995 г. Блокът бил построен от строителна фирма Б.. Бил е завършен в началото на 1994 г. ЖСК е разбрала за проблемите със строителя след 1999 г. До края на 1999 г. и началото на 2000 г. блокът бил заграден с ограда и постройки та работници на фирмата. Достъпът до блока е бил с бариера между дърводелската работилница и жилищните постройки. Свидетелката не е имала проблем с влизането. Първоначално е имало пропуски. Членовете на ЖСК се появили през 2000 г. Започнали да разбиват врати, да влизат по различни апартаменти, да си сменят апартаментите. Свидетелката знаела за воденото дело между ЖСК „Б.Х.” и строителната фирма за целия блок. Знае, че е имало дело, което било прекратено поради оттеглен иск от ЖСК. От както свидетелката бил в блока, в ап.46 от м.03.2006 г. живеела М.П. или П., заедно с малкия си син и родителите си. Апартаментите им били разположени един над друг, през един етаж. Многократно свидетелката била влизала в ап.46, който има следното разпределение: входно антре, кухня, трапезария и дневна, друг коридор, който води към 3 стаи, една баня с мокро помещение и отделно малка тоалетна. М. отговаряла да тока на входа и е предала на свидетелката документацията. За известен период от време никой не живеел в ап.46. На свидетелката се представило едно момче, които й казало, че в бъдеще той ще се занимава с тока. Много трудно се събирали пари за тока от живущите в ап.46 до 2009 г., откогато А.Н. живеел там. Свидетелката не била член на ЖСК. Знаела, че имало две заповеди на кмета за извършване на доброволна делба. От членовете на ЖСК й било известно, че искали доброволна дела със СО, включително и на блоковете. Свидетелката е закупила апартамента си от строителя. Доколкото й било известно никой нямал право на строеж. Строителната фирма Б. се обединила с фирмата Зографски и в продължение на 2-3 години стопанисвала сградата и всеки плащал тока и водата във фирмата и после бил плащан по съответните учреждения, тъй като токът и водата били промишлени. През 2003 г. започнало събирането на средства за ток от входовете. Имало определени отговорници, които се занимавали с това. Строителят предоставил протоколи за въвод в апартаментите. Номерацията на апартаментите не била променяна. Покривът на сградата, без ел. инсталацията и тръбите за водата, съществували от началото на 1994 г., а през пролетта на същата година сградата била завършена от строителната фирма „Б.”, която се помещавала там.

От показанията на разпитаната свидетелка Н.В.А. – Г. се установява, че живее в кв. „Г.Д.”, бл.***, вх.А от 1995 г. – 1996 г. Протоколът за въвод бил подписан със строителната фирма „Б.”. До 1999 г., началото на 2000 г. блокът бил ограден. През оградата можели да преминават само строителните работници, както и тези, които са купили имоти от Б..  Разполагали с пропуски. Не знае дали членовете на ЖСК са имали пропуски. Не знае дали блокът е бил владян от членовете на ЖСК. След като строителят напуснал сградата, те започнали да се нанасят. М. П. живеела в ап.46 заедно с детето си, както и нейните родители. Свидетелката я заварила в този апартамент, плащала си тока при нея. В момента в апартамента живеели А.Н. и Н.. Знае, че било воденото дело между ЖСК и строителната фирма, но по него бил направен отказ от иска. Споровете започнали от 1994 г. Не разполагала с информация, че ЖСК „Б.Х.” под една или друга форма владее целия имот, включително и нейния апартамент. Оградата около блока била вдигната в края на 1999 г., началото на 2000 г., но не може да посочи точния момент. Не знаела, на чие име е издадено разрешението за строеж. Когато се нанесла в блока, той бил завършен, имал покрив. Нямали лични партиди за ток и вода.

На 01.02.2006 г. Нотариус И. Н., с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 040, е съставил констативен протокол, в който е удостоверено, че процесният имот се владее като собственик от М. И. П.. 

Видно от представения протокол за принудително отнемане на вещи от 09.03.2006 г. на В. И. е извършен въвод във владение в процесния апартамент. Длъжникът по изпълнението е Т.П.И..

На 13.03.2006 г. е съставен приемателно - предавателен протокол за предаване на процесния апартамент между М. И. П. и П. Т.П., действащ чрез пълномощника си адв. Ц. М..

С решение № 200 на СОС от 15.07.2004 г. е поправено решение № 44 по протокол № 14 от 24.07.2000 г. на СОС, както следва: дава съгласие да се извърши доброволна делба между СО, като собственик на 10 745/20 595 ид. ч. от І – за строителство на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи, ІІ – за строителство на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи, ІІІ- за трафопост и КОО и ІV – за трафопост и КОО, кв.133-д, м. „К.С. – П.К., Н. Л.В. и Т. Л.В., собственици на 750/20595 ид. ч. от посочените имоти, Т. С.Р., собственик на 600/20595 ид. ч. от същите имоти, както и ЖСК „Б.Х.”, собственик на 8 500/20595 ид. ч. от тях, чрез образуване на реални дялове. За ЖСК „Б.Х. е определен дял ІІІ, като получава в дял и изключителна солственост УПИ І – за строителство на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи, кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, с площ от 8 500 кв. м., заедно с изградените в имота 10 свързани жилищни блока на ЖСК „Б.Х.”.

С решение № 154 на СОС от 09.03.2006 г. е поправено решение № 200 по протокол № 23 от 15.07.2004 г. на СОС, като в т.1, дял ІІ текстът „заедно с” се заменя с текста „без”.    

По делото е представен проект за доброволна делба, който не е подписан.      

От заключението на вещото лице инж. Б. Х. се установява, че към датата на съставяне на нотариалните актове № 183 том LVІІІ, дело 11607/1994 г. от 19.05.1994 г. тя Нотариус Д. Т.и № 184 том LVІІІ, дело 11608/1994 г. от 19.05.1994 г. на Нотариус Д. Т. е действал регулационен план за местността, одобрен от главния архитект на гр. С., с ЧИЗРП за кв.133-д, одобрен със заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. Описаните в посочените нотариални актове имоти съставляват идеална част 8 500 кв. м., от целия парцел V от 20 595 кв. м. Действащият регулационен план на м. „К.С. – П.К.” е одобрен от главния архитект на гр. С. с ЧИЗРП за кв.133-д, одобрен със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. По действащия регулационен план в част от общия парцел V попадат част от І, целия ІІ, част от ІІІ, част от ІV, кв.133-д. По действащата регулация кв.133-д не съществува УПИ VІ. С ЧИЗРП – заповед № 165/30.05.1964 г. е одобрена регулация, по която в кв.133в попада парцел ІV – СБХ, атеиета и сувенири. Площта е около 9 737 кв. м. Част от този парцел ІV представлява част от парцел V, кв.133-д по ЧИЗРП от 1986 г. По регулационен план на м. „К.С. – П.К.”, одобрен със заповед № 236/09.06.1978 г. в кв.133-д попада парцел VІ-фонд на СБХ. Площта е около 8 524 кв. в. Бившият парцел VІ в кв.133 – д представлява част от парцел V кв. 133-д – ЧИЗРП-1986 г. Вещото лице приема, че двата бивши парцела ІV кв.133в(рег.1964 г.) и VІ, кв.133 д (рег. 1978 г.) по РП на м. „К.С. – П.К.” не са идентични. В по – голямата си част бившите парцели ІV (1964 г.) и VІ (1878 г.) представляват част от парцел V, кв.133д по ЧИЗРП от 1986 г., който парцел е описан в посочените нотариални актове. От бившият парцел ІV (1964 г.), извън парцел V (1986 г.) остава площта, ограничена по т.9-10-12-3-4-9, в скицата към експертното заключение. От бившия парцел VІ (1978 г.) извън парцел V (1986 г.) остава площта, ограничена по т.9-10-11-7-8-4-9 от посочената скица.     

От заключението на вещото лице инж. П.П. по изслушаната съдебно – техническа експертиза се установи, че при съпоставка на новото разположение и площ на парцел ІV – СБХ – ателиета за сувенири, одобрен със заповед № 210/11.06.1969 г. на Началник УАГ и парцел І – за строителство на жилище, ателиета, подземни и надземни гаражи в кв. 133-д по ЧРД, одобрен със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на Главния архитект на С., се установява, че парцелите се застъпват по контура АБВГДЕЖЗИЙА с площ около 5 070 кв. м., измерени графически и отразени в комбинираната скица. Съпоставяйки парцел ІV – СБХ – ателиета за сувенири от кв.133-в, одобрен с посочената заповед от 1969 г. и парцел VІ- фонд на СБХ от кв.133-д по РП от 1978 г.  същите се застъпват и да идентични в обсега на контура АБВГДА, по приложената комбинирана скица. Съгласно архитектурните проекти за обект: жилищна сграда на ЖСК „Б.Х.” в парцел І (бивш парцел V), в кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, С., за частично възстановяване на ПТ по чл.145, ал.5 от ЗУТ, процесният ап.46 попада в бл.5 на ЖСК „Б.Х.”. При извършен оглед на място вещото лице е установило, че около жилищните блокове от 1 до 10 на ЖСК „Б.Х.” е проведено мероприятие „Вертикална планировка”, при което е бил променен прилежащият терен около жилищните блокове от 1-10 , поради което вещото лице не може да установи дали има изменение в разположението на блоковете във височинно отношение. Преди издаване на заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на Главния архитект на С. е била действаща заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г., по силата на която е бил отреден парцел V – за комплекс жилища, ателиета, магазини, подземни и надземни паркинги, трафопостове на САБ и СБХ в св.113-д, м. „К.С. – П.К.”. Със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на Главния архитект на С. е отреден и парцел І – за строителство на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи с площ от 8 500 кв. м. в кв.133-д. Същият парцел І, кв.133-д, посочен в комбинираната скица за пълна и частична идентичност от 03.11.2010 г., изработена от ГИС – С. ЕООД, съответства на парцела, описан по нотариален акт № 139/2009 г. Вещото лице приема, че в постановлението на ЧСИ М. П. от 03.02.2009 г. и нотариален акт № 68/2009 г. са посочени общите съседи на всички парцели І, ІІ, ІІІ и ІV от кв.133-д по РП от 2000 г., а в нотариален акт № 65/2009 г. освен тези съседи са посочени и съседите и площите на отделните парцели, но придобитата собственост съставлява ид. ч. от общата площ от 20 595 кв. м. Приема също така, че имотите, описани в тотариални актове № 183/1994 г. и № 184/1994 г. се отнасят за ид. ч., придобити от ЖСК „Б.Х.” от дворното място, цялото от 20 595 кв., представляващо парцел V (стар) от кв.133-д по плана на м. „К.С. – П.К.”, като УПИ І от кв.133-д по РП от 2000 г. на същата местност има площ от 8 500 кв., но има други граници от парцел V (стар) кв.133-д. Жилищният блок № ***, включващ и вх.Г, както и процесният апартамент 46, който е изграден на базата на представените строителни книжа – архитектурен проект за частично възстановяване на ТП по чл.145, ал.5 ЗУТ на ЖСК „Б.Х.” – С. и за което ЖСК има издадени разрешения за строеж № 75/21.06.1990 г. и № 87/18.07.1990 г. и протоколи № 8 и № 14/1990 г. за определяне на строителна линия и ниво, попада изцяло в УПИ І от кв.133-д по РП от 2000 г. В издадените разрешения за строеж № 71/21.06.1990 г. и № /87/18.07.1990 г. за жил блокове от 1 до 10 по плана на м. „К.С. – П.К.” е отбелязано в кв.133-а. В протокол № 14/1990 г. за определяне на строителна линия и ниво на жилищни блокове от № 4 до № 10 е посочено също кв.133-А и бул. „Т.К.” с абс. Кота за бл.5 – 595, 20 м. Предвид обстоятелството, че разрешенията за строеж са издадени на ЖСК „Б.Х.” и е посочено в цитирания протокол бул. „Т.К.”, както и това, че кв.133-А е разположен в еверната посока от изградената група жил. блокове, вещото лице приема, че е налице техническа грешка при отбелязване на строителния квартал в разрешенията за строеж вместо кв.133-д, е посочено 133-а. В проведеното на 26.09.2012 г. съдебно заседание вещото лице е пояснило, че извън контура остатъкът от имота не е идентичен, а пълната идентичност е в рамките на контура.

По делото е изслушана допълнителна съдебно – техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. П.П. се установява, че с акт № 749/21.08.2000 г. за частна общинска собственост на имот, съставляващ 12095/20595 ид. ч. от парцел І, ІІ, ІІІ и ІV в кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, с обща площ от 20 595 кв., одобрен със заовед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на Главния архитект на С. за ЧРП, съгласно който парцели І, ІІ, ІІ и ІV кв.133-д представляват част от парцел V (стар) от кв.133 Д, м. „К.С. – Плавателен аканал”. В този акт са посочени и площите на отделните парцели, а именно: парцел І – 8500 кв. м.; парце ІІ – 10 845 к м.; парцел ІІ-918 кв. м. и парцел ІV – 332 кв. м. при определените граници. В забележката е посочено, че със заповед № РД-43-285/05.05.1993 г. на кмета на СГО е отменено отчуждаването върху част от имот пл. № 19 (стар) с площ от 600 кв. в кв.133в (стар) м. „К.С. – П.К.” на бившия собственик Т. С.Р., попадащ в границите на парцел V (стар) от кв.133-д и на основание заповед № РД-57-1350/08.12.1994 г. на кмета на СГО възстановената част от имота е отписана от актомите книги. Записано е, че тази част от имота не е нанесена в действащия РП на основание чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ в отдел „Градоустройство, кадастър и регулации”. След извършена справка в Дирекция „Софийски кадастър” вещото лице е установило, че възстановения с посочената заповед на кмета на СГО имот пл. № 19 е нанесен в актуалния казастрален план в к. л. № 544 м. „К.С. – П.К.”, с площ около 860 кв. м. и с нов пл. № 1275. Други реституционни имоти няма нанесени в сварталния и регулационен план на ббившия парцел V, сега УПИ І, ІІ, ІІІ и ІV в кв.133-Д, м. „Красно дело – П.К.”. Със заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. се преотрежда парцел V – за комплекс от жилища, ателиета, магазини, подземни и надземни паркинги, трафопостове на САБ и СБХ в кв.133-д, като се изменя плата за същия парцел V по заповед № 443/05.11.1982, издадена от началник управление на „Архитектура и градоустройство”. С тази заповед се променят границите в североизточната част на парцела, като площта се увеличава с около 1 190 кв. м. и в северозападната част на парцела, като площта се увеличава с около 1 478 кв. м. или общо с около 2 668 кв. м. С изменение на регулационния план със заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. общата площ на парцела възлиза на 20 595 кв. м. , в която площ е посочена в нотариалните актове № 184/1994 г. и № 183/1994 г. Придаването на около 2 668 кв. м. към парцел V кв.133-д м. „К.С. – Плавателен канаб” е осъществено по силата на одобрения застроителен и регулационен план за обществени мероприятия, съгласно чл.21, т.1 и чл.22, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗТСУ. Съгласно изискванията на чл.27, ал.1 ЗТСУ със застроителния и регулационен план се образуват дворищнорегурационни парцели за жилищно и вилно строителство. Съгласно заповед № 443/05.11.1982 г. на началник управление „Архитектура и градоустройство” се отнася за преотреждане на парцел V в кв.133-д за комплекс от жилища, ателиета, магазини, подземни и надземни паркинги, трафопостове на САБ и СБХ, като се създава улица тупик. Посочената заповед е издадена на основание чл.32, ал.1 ЗТСУ и чл.74, ал.1 ППЗТСУ, като условие за изменение на влезли в сила застроителни и регулационни планове – в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството. Предвид представените по делото разрешения за стойеж от 1990 г. и протокол за определяне на стоителна линия, строителството на предвиденото застрояване е започнало след издаване на тези строителни книжа, ккоето показва, че същото е реализирано по ЗРП, одобрен със заповед № -50-09-322/25.05.1986 г. или прилагането на предвижданията на ЗРП се осъществявало по тази заповед. Предвид изградените комплекс от жилища, ателиета, подземни паркинги и трафопостове може да се установи, ме предвижданията на ЗРП относно отреждането на терена в парцел V са реализирани, т. е. са приложени. Границите на парлцел V не са материализирани на място поради комплексно застрояване на парцела и поради което се предполага, че не издадено разрешение за строеж и протокол за линия на ограда. Със посочената заповед № 443/05.11.1982 г. се одобрява сливането на парцели V и VІ от кв.133-д в нов парцел V и отреждането му за комплексно жилищно строителство, КОО, подземни гаражи и озеленяване, а със заповед № РД-50-09-322825.05.1986 г. се измуня уличната регулация, като се премахва част от улицаса и част от улицата – алея в североизточната част на парцел V и същия се прегражда. Съгласно изискванията на чл.; 106, ал.4 ППЗТСУ характерът на застрояването в зависимост от броя на етажите на основното застрояване е: многоетажно, средноетажно и малкоетажно. По време на издаване на заповедта от 05.11.1982 г. е действал застроителен план, предвиждащ застрояване на 2,3, 4 и 5 етажа или застрояането е предимно сключено – ниско или средноетажно, а със заповедта от 23.05.1986 г. е предвидено също ниско и средноетажно комплексно застрояване. От направените от вещото лице проучвания е установено, че първоначално е била издадена виза за проучване и проектиране на верига жилищни блокове с ателиета, магазиви, одземни и надземни паркинги и трафопостове на САБ и СБХ в парцел V кв.133-д, неправилно посочен като 133-а, м. „К.С. – П.К.” от 16.06.1986 г.  началник управление и по – късно издадено е издадена актуализация на виза за проучване на СБХ/ЖСК „Б.Х.” в парцел V кв.133-д, м. „К.С. – П.К.” на базата на ЧИЗРП със заподедта от 25.05.1986 г., виза от 16.06.1986 г., одобрени архитектурни проекти и реализирано строителство, в която виза етажността на жилищните блокове в югозападната част на парцел V е записано – 5 етажа + А, 6 етажа + А и 7 етажа + А, т. е средноетажно и многоетажно застрояване. При извършена от вещото лице справка в Техническия архив на НАГ не са му предоставени данни за настъпили изменения на ЗРП относно парцел V, кв.`133-д, м. „К.С. – П.К.” за периода 24.05.1986 г. до 23.02.2000 г., а след тази дата  - на 24.02.2000 г. е одобрен нов ЧЗРКП и ЧКЗСП за кв.133-д, м. „К.С. – П.К.” със заповед № РС-09-50-83/24.02.2000 г. Със заповед № 433/05.11.1982 г. се одобрява сливането на парцели V и VІ в кв.133-д по посочения план, които парцели са съществували по предходния одобрен регулационен план. Със заповед І РД-50-09-322/25.05.1986 г. се одобрява ПЧИЗП и преотреждане на парцел V от кв.133-д от посочената местност, като парцел V е съществувал по предходния РП. И в ддвете заповеди съответно от 1982 и 1986 г. е посочено основание чл.32, ал.1, т.1 ЗТСУ и чл.74, ал.1 ППЗТСУ и протокол № 19, ст.4/24.09.1973 г. на ИК на СНС. В проведеното на 30.01.2013 г. съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при посоченото в експертното заключение призаване на части е налице изменение на външните граници, като те са се увеличили в съответните посоки. Със заповедта от 1982 г. не е имало придаване, саво е станало сливане между двата парцела – V и VІ. Сливането е извършено на основание чл.32, ал.1, т.1 ЗТСУ, в обществен интерес. При това сливане се изгубва вътрешната граница, като от двата парцела се получава един. През 1986 г. тези грланици още веднъж се изменят.

Допълнителното експертно заключение е оспорено от ответника Б., поради което и на основание чл.200, ал.3 ГПК е допуснато изслушването на нова съдебно – техническа, експертиза, изготвена от три вещи лица. От заключението на вещите лица инж. Л.И.Г., инж. Р.Д.П. и инж. Ю.Я.П. се установява, че в действащия кадастрален и регулационен план към 2000 г., когато е съставен представения по делото АЧОС № 749/2000 г., няма нанесени ПИ по реда на чл.32 ЗТСУ н УПИ І, ІІ, ІІІ  и ІV от кв.133-д. Изменението на границите в североизточната част е направена по изменението на РП не през 1982 г., а със заповед РД -50-09-332/25.05.1986 г. Има изменение на външните граници на обединения през 1982 г. парцел І, оттам и увеличение на площта му с около 3 000 кв. м. Това увеличение на площта не може да се счита като придаване на площи по силата на регулация. Изменетието касае изменение на уличната регулация, тъй като се изменят улици и гранизи а хапцел с отреждане за обществено мероприятие. Дворищно – регулационните парцели се проектирап по изискванията на чл.27, ал.1 ЗТСУ за жилищно и вилно строителство, а настоящият случай не е такъв.  С изменението на РП от 1986 г. се изменят границите на парцел V и оттам се увеличава площта му с около 3 000 кв. м. Това увеличение на площта не съставлява придаване на нови площи към парцел V по силата на дворищна регулация, а по силата на изменение на улична регулация.  С изменението на РП от 1982 г. се сливат парцел V и VІ в нов працел V. Заповедите от 1982 г. и 1986 г. касаят изменението на улично – регулационния план, а не на дворищно – регулационния. Изменението на границите на парцелите, отредени за обществени вероприятия по същество съставлява изменение на улично – регулационните линии, ограждащи парцелите. С оглед на това улично – регулационните линии представляват парцелните линии на парцелите за обществени мероприятия, затворени от теци улици. Няма данни за транформация на парцелните граници на обществените парцели в имотни граници за тези два РП от 1982 и от 1986 г. Парцелите нямат имотни граници по смисъла на ЗТСУ. Имотни граници имат имотите по смисъла на ЗТСУ. Със заповедите от 1982 и 1986 г. е предвидено малко (ниско) и средноетажно застрояване. В периода 24.05.1986 г. – 23.02.2000 г. не са установени данни да са именяни регулационните граници на бившия парцел V от кв.133-д по плана на гр. С., м. „К.С. – П.К.”.

Съдът възприема оспореното заключение, както и заключението на тричленната съдебно – техническа експертиза, като компетентно дадени и обстойно обосновани.  

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ищците основават правото си на собственост на нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.” № 139, том ІІ, рег. № 9021, дело 275/2009 г. пот 31.07.2009 г., съставен по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК.

Ответникът Н.Б. противопоставя на ищците правата си, произтичащи от нотариален акт за признаване право на собственост № 200, том V, рег. 9908, дело 9172009 г. от 25.09.2009 г., с който е признат на основание чл.496, ал.2, изр. първо ГПК във връзка с чл.92 ЗС за собственик на 12095/20595 ид. ч. от процесния апартамент и от толкова идеални части от правото на строеж върху мястото. 

Ответниците А.Н. и Н.К. противопоставят на ищеца правата си, произтичащи от нотариални актове за дарение на недвижим имот № 68, том VІ, регистър № 10254, дело № 981/2009 г. от 06.10.2009 г. относно 95/20595 ид. ч. от процесни апартамент, както и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 69, том VІ, регистър № 10264, дело 982/2009 г. от 06.10.2009 г. относно 12000/20595 ид. ч. от същия апартамент.

Съдът счита, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по отношение ответника Н.Б. за установяване спрямо него на заявените от тях права, тъй като съставеният в негова полза констативен нотариален акт за идеални части от имота засяга заявените права на ищците върху процесния имот. Ето защо породеният от това спор за гражданско право следва да се разгледа по исков ред, съгласно нормата на чл.537, ал.2, изр.1 ГПК. Следва да се съобрази също така, че констативният нотариален акт има характера на официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред, поради което се ползва установената в нормата на чл.179, ал.1 ГПК доказателствена сила относно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Тази материална доказателствена сила на констативния нотариалният акт важи спрямо всички, предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост и може да бъде оборвана само по съдебен ред. Ето защо за ищците е налице правен интерес да установят правата си спрямо посочения ответник, независимо от извършените последващи разпоредителни сделки с посочените в нотариалния акт ид. ч. в полза на останалите двама ответника. С оглед на това съдът следва да разгледа по същество предявения спрямо ответника Н.Б. положителен установителен иск за собственост.

При преценка доказателствената тежест между страните по делото, следва да се съобрази, че съставеният по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК нотариален акт, макар да има вещно – прехвърлително действие, от формална страна носи белезите на констативен нотариален акт, тъй като се издава по реда и при наличието на предпоставките, регламентирани в чл.587, ал.1 ГПК, а именно: въз основа на влязлото в сила решение на Общото събрание на ЖСК по чл.35, ал.1 ЗЖСК за разпределение на жилищата и другите самостоятелни обекти  в сградата и определянето на тяхната окончателна цена и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от мястото или правото на строеж. Нотариалният акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК се съставя от нотариуса и носи само неговия подпис, като удостоверява прехвърлянето на собствеността върху конкретен обект от ЖСК на член – кооператор. Тъй като ответниците не заявяват самостоятелни права за целия недвижим имот, тяхна е доказателствената тежест да докажат несъществуването на признатото от нотариуса с констативния нотариален акт право. Доколкото обаче ответниците се позовават на придобиване на собственост върху идеални части от апартамента, на основание оборимата презумпция, установена в нормата на чл.92 ЗС, в доказателствена тежест на ищците е да обори тази презумпция. В тази насока са задължителните разяснения, дадени с ТР № 11/2013 г. по тък. д. № 118/2012 г. на ОСГК, както и определение № 86/17.02.2014 г., постановено по гр. д. № 4030/2013 г. по описа на ВКС, І ГО.

Неоснователни са своевременно релевираните с писмените отговори доводи на ответниците, че сделките, обективирани в нотариални актове № 183 от 19.05.1994 г. и № 184 от 19.05.1994 г., описани по – горе, са нищожни поради противоречие със закона и липса на съгласие. Въпросът относно валидността на договор, сключен от председателя на УС на ЖСК въз основа на овластяване в устава или с изрично решение на Общото събрание на кооперацията за извършване на определено действие, е разгледан и разрешен с решение № 882/10 от 02.05.2011 г., постановено по гр. д. № 1250/2009 г. по описа на ВКС, І ГО, по реда на чл.290 ГПК. С него са дадени задължителни разяснения по посочения въпрос, че не е нищожен поради противоречие с императивна норма на закона – ЗЖСК, договор за продажба на недвижим имот в ЖСК, като сключен от лица без представителна власт, ако е налице овластяване в устава или изрично решение на Общото събрание на ЖСК за извършване на това действие. Нормата на чл.32, ал.1 ЗЖСК регламентира, че Управителният съвет организира изпълнението на решенията на общото събрание, решава оперативните въпроси и представлява жилищностроителната кооперация. Не е налице установена в закона забрана заедно със законното представителство на ЖСК да бъде учредено и представителство по волята на представляваното юридическо лице. Тази воля може да бъде изразена в устава, в който да се предвиди овластяване  на част от членовете на Управителния съвет за извършване на действия по представителство на кооперацията, без да е необходимо тези действия да се осъществяват от целия Управителен съвет като колективен орган, щом е налице валидно упълномощаване в този смисъл.

В случая при сключване на договора за дарение с нотариален акт № 183 от 19.05.1994 г. нотариусът е удостоверил, че е проверил представителната власт на явилите се пред него лица. Това изявление има обвързваща съда материална доказателствена сила до опровергаването му от страната, която твърди обратното. Ето защо следва да се приеме констатацията на нотариуса така, както е отразена в нотариалния акт. Отделно от това следва да се съобрази и обстоятелството, че сред представените документи, с които е установено правото на собственост и изпълнението на особени изисквания на закона, под № 13 в разглеждания нотариален акт е отбелязан Протокол на Управителния съвет на ЖСК „Б.Х.”, като неговото съдържание не е описано. В нотариалния акт № 184 от 19.05.1994 г. сред представените на нотариуса документи под № 13 е описан същия документ, без да е възпроизведено неговото съдържание.  По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят изводите на нотариуса. От значение също така е обстоятелството, че липсата на надлежна представителна власт на юридическо лице е факт, на който може да се позове единствено самото юридическо лице. Последното е обвързано от действията на представляващия го. Когато между представляван и представител няма спорове относно предмета и обема на представителната власт, трето лице не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си. Също така в случай на сключен договор без представителна власт е налице висяща недействителност, защото сделката може да бъде потвърдена от лицето, от чието име е сключена.

Нотариалният акт, с който се легитимират ищците, е съставен по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК. Посочената норма регламентира, че въз основа на влязлото в сила решение по чл.35, ал.1 ЗЖСК и след представяне на необходимите документи нотариусът снабдява членовете на жилищностроителната кооперация с нотариални актове. Правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 3/12.11.1983 г. по гр. д. № 1/1993 г. правото на собственост върху жилището, заедно с идеалните части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на стоеж, се придобива от член – кооператора с издаване на нотариален акт по ред на чл.35, ал.2 ЗЖСК. Ето защо съставянето на нотариален акт по посочения ред надлежно удостоверява придобиване на правото на собственост от член - кооператора, на когото този обект е разпределен. В разглеждания случай в нотариалния акт, с който се легитимират ищците № 139 от 31.07.2009 г., са описани представените на нотариуса документи, въз основа на които е съставен нотариалния акт. Сред тях под  № 17 е описан Протокол, приет с решение № 4.1 на ОС на ЖСК „Б.Х.” по чл.35, ал.1 ЗЖСК, проведено на 06.10.2007 г. за приемане на окончателна цена на имотите и за разпределение на жилищата и ателиетата, съгласно чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК; под № 18 е описано Допълнение към протокол по чл.35, ал.1 ЗЖСК, прието от ОС на ЖСК „Б.Х.”, проведено на 11.05.2008 г.; под № 19 е описано Допълнение към протокол по чл.35, ал.1 ЗЖСК, прието от ОС на ЖСК „Б.Х.”, проведено на 25.10.2008 г.; под № 22 е описано Удостоверение от 22.06.2009 г. на Управителния съвет на ЖСК „Б.Х.”, че окончателният разпределителен протокол и допълненията към него от 11.05.2008 г. и от 25.10.2008 г., взети от Общото събрание на ЖСК „Б.Х.”, не са обжалвани и са влезли в сила. Също така под № 23 е описан Протокол за одобряване на сборна таблица за разпределение по площи и цени на общите части на жилищната сграда на ЖСК „Б.Х.”, подписан от Управителния съвет на ЖСК „Б.Х.” . С оглед на това доводите на ответника Б., че не са спазени изискванията на ЖСК при издаване на посочения нотариален акт, както и че липсва надлежно решение на ОС на ЖСК „Б.Х.” за приемане окончателната цена на имотите  и в частност на процесния и припадащите им се идеални части от общите части на сградата и от мястото, за ценообразуване на имотите, се явяват неоснователни. Ето защо следва да се приеме, че с представения по делото нотариален акт № 139 от 31.07.2009 г. ищците се легитимират като съсобственици на целия апартамент, като формалната и материална доказателствената сила на посочения нотариален акт не е оборена от ответниците. С оглед на това не е необходимо да се изследва въпроса дали ЖСК „Б.Х.” е придобила жилищната сграда, в която се намира процесиня имот, по давност или не.

Постановлението за възлагане от 03.02.2009 г. във връзка с проведената от 02.01.2009 г. до 02.02.2009 г. публична продан на недвижим имот, собственост на СО, представляващ 12095/20595 ид. ч. от парцели І, ІІ, ІІ, ІV от кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, с площ от 20 595 кв. м. и отразени граници, е влязло в сила. Имотът, който е обект на извършената публична продан, е точно и ясно индивидуализиран – посочените идеални части от парцели. Същевременно от ангажираните по делото доказателства се установи, че жилищната сграда, в която се намира процесният апартамент, е завършена до степен груб строеж по смисъла на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ още в началото на 1994 г. От този момент е налице самостоятелен обект на правото на собственост по отношение всеки един от обектите в етажната собственост. След като жилищната сграда е изградена към момента на извършване на публичната продан, но не е изрично описана в постановлението за възлагане, то същата не е обект на извършената публична продан. В самото постановление изрично е отбелязано, че въз основа на обявените наддавателни предложения за купувач на „гореописания имот”, е обявен ответникът А.З.Н.. С оглед на това следва да се приеме, че публичната продан обхваща единствено и само описаните в постановлението идеални части от парцели. В случай, че публичната продан се отнася и до съответните идеални части от жилищната сграда, респ. сгради, това несъмнено е следвало да бъде описано в постановлението за възлагане, което в случая не е сторено. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че ако съответните идеални части от жилищните сгради са обхванати от публичната продан, това би се отразило и на цената на придобития по посочения ред имот, която в случая е 17 100 лв. и не дава основание да се направи предположение в тази насока. Ето защо съдът приема, че ответникът А.Н. е придобил чрез извършената публична продан посочените идеални части от парцелите, но не и от постройките върху тях. С оглед на това извършените последващи сделки с тези идеални части от парцелите, нямат действие за постройките в тях, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава.

По изложените съображения съдът счита, че ответниците не могат да противопоставят притежаваните от тях права на ищците, тъй като те се отнасят до друг обект на правото на собственост – идеални части от парцели, но не и от процесния апартамент. Същевременно ищците се легитимират като съсобственици на целия процесен апартамент. В хода на процеса установената в нормата на чл.92 ЗС презумпция, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е надлежно оборена посредством проведеното от ищците пълно обратно доказване.

Предвид изложените съображения, възраженията на ответниците относно липсата на надлежно учредяване на право на строеж в полза на ЖСК „Б.Х.” нямат отношение към легитимацията им като собственици на идеални части от процесния апартамент и при евентуалното им уважаване не биха възникнали права за тях върху този имот. С оглед на това същите не следва да се обсъждат по същество. По тези съображения е без значение за изхода на делото възражението, че във връзка с извършената публична продан е била вписана възбрана, която е със значително по – ранна дата от тази на влизането в сила на възлагателното постановление и до издаването на нотариалния акт в полза на ищците е изминал значителен период от време, тъй като възбраната се отнася единствено до обекта на публичната продан - 12095/20595 ид. ч. от парцели І, ІІ, ІІ, ІV от кв.133-д, м. „К.С. – П.К.”, с площ от 20 595 кв. м., но не и до процесния апартамент.

Релевираните в хода на процеса възражения от ответниците във връзка с измененията в регулационните планове по отношение на парцела, в който е построена жилищната сграда, в която се намира и процесния апартамент, нямат отношение към легитимацията им като собственици на 12095/20595 ид. ч. от процесния апартамент. Ето защо за целите на настоящото производство и с оглед очертаната по – горе доказателствена тежест между страните, не следва да се обсъждат, доколкото при евентуалната им основателност за ответниците не биха възникнали права върху процесния апартамент.

Предвид субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, регламентирана в нормата на чл.298, ал.1 ГПК, ангажираните по делото съдебни актове, обсъдени по – горе, не обвързват страните, поради което следва са се приеме, че нямат отношение към предмета на делото.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният положителен установителен иск за собственост спрямо ответника Н.Б. се явява основателен. Ето защо и на основание чл.537, ал.2 ГПК представеният констативен нотариален акт за признаване правото на собственост № 200, том V, рег. № 9908, дело 917/2009 г. от 25.09.2009 г. следва да бъде отменен. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.

От ангажираните по делото гласни доказателства се установи, че ответниците А.Н. и Н.К. владеят имота. Доколкото не се установи валидно правно основание за това, предявеният срещу тях ревандикационен иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да се уважи.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 13 096, 34 лв., представляваща сторени по делото разноски, в това число 10 950 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.

Ответниците Н. и Б. са направили възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат на ищците. Намаляването на адвокатското възнаграждение се предпоставя от прекомерност на същото спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАК, чл.7, ал.2, т. 4, определен в приложимата към момента на сключване на договора за правна помощ редакция, възлиза на 3 661, 52 лв. Предвид предмета на делото, в който се включват субективно съединени искове, обема на ангажирания доказателствен материал, релевираните възражения от ответниците, броя на съдебните заседания, на които ищцците са били представлявани от адв. Ц. М., в полза на който е уговорено и заплатено адвокатското възнаграждение, следва да се приеме, че същото не е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо на ответника следва да се възложи сумата от  10 950 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Общият размер на дължимите от ответника разноски възлиза на 13 096, 34 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Е.В.И., ЕГН **********, с адрес *** и Н.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „В.” – ІІ част, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, срещу Н.Й.Б., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Е.В.И., ЕГН ********** и Н.В.И., ЕГН **********, са собственици на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 46, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., ж. к. „Г.Д.”, бл.***, вх.Г, ет.2, с площ от 158, 09 кв. м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: апартамент № 54 от вх.Д, двор и стълбище, двор, отдолу – апартамент № 45, отгоре – апартамент № 47, заедно с МАЗЕ № 08, със застроена площ от 6.60 кв. м., находящо се във вх. Г, при съседи: мазе № 9, двор, мазе № 7, коридор на мазетата, заедно със 7, 085 % ид. ч. от общите части на вх.Г от жилищната сграда, заедно с 0, 847 % ид. ч. от правото на строеж върху УПИ, целият с площ 8 500 кв. м., съставляващ по скица парцел І в кв.133д по плана на гр. С., м. „К.С. – П.К.”, утвърден със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на Главния архитект на гр. С., при граници: север – улица, изток – УПИ ІІ от кв.133д, юг – бул. „Т.К.”, запад – улица, за което е съставен нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.” № 139, том ІІ, рег. № 9021, дело № 275/2009 г. от 31.07.2009 г., от Нотариус В. М., вписан под № 053 в регистъра на Нотариалната камара на РБ.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за признаване право на собственост № 200, том V, рег. 9908, дело 917 от 2009 г., съставен на 25.09.2009 г. от Нотариус И. Н., с район на действие СРС, № 040 от регистъра на Нотариалната камара, с който Н.Й.Б., ЕГН **********, с адрес ***, е признат за собственик на основание чл.ц496, ал.2, изр.първо ГПК във връзка с чл.92 ЗС за собственик на 12095/20595 ид. ч. от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 46, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., ж. к. „Г.Д.”, бл.***, вх.*, ет.*, с площ от 158, 09 кв. м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: апартамент № 54 от вх.Д, двор и стълбище, двор, отдолу – апартамент № 45, отгоре – апартамент № 47, заедно с МАЗЕ № 08, със застроена площ от 6.60 кв. м., находящо се във вх. Г, при съседи: мазе № 9, двор, мазе № 7, коридор на мазетата, заедно със 7, 085 % ид. ч. от общите части на вх.Г от жилищната сграда, заедно с 0, 847 % ид. ч. от правото на строеж върху УПИ, целият с площ 8 500 кв. м., съставляващ по скица парцел І в кв.133д по плана на гр. С., м. „К.С. – П.К.”, утвърден със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на Главния архитект на гр. С., при граници: север – улица, изток – УПИ ІІ от кв.133д, юг – бул. „Т.К.”, запад – улица.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Е.В.И., ЕГН **********, с адрес *** и Н.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „В.” – ІІ част, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, срещу А.З.Н., ЕГН ********** и Н.В.К., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С., ж. к. „Г.Д.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, че Е.В.ИВЧЕВ, ЕГН ********** и Н.В.И., ЕГН **********, са собственици на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 46, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., ж. к. „Г.Д.”, бл.***, вх.*, ет.*, с площ от 158, 09 кв. м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: апартамент № 54 от вх.Д, двор и стълбище, двор, отдолу – апартамент № 45, отгоре – апартамент № 47, заедно с МАЗЕ № 08, със застроена площ от 6.60 кв. м., находящо се във вх. Г, при съседи: мазе № 9, двор, мазе № 7, коридор на мазетата, заедно със 7, 085 % ид. ч. от общите части на вх.Г от жилищната сграда, заедно с 0, 847 % ид. ч. от правото на строеж върху УПИ, целият с площ 8 500 кв. м., съставляващ по скица парцел І в кв.133д по плана на гр. С., м. „К.С. – П.К.”, утвърден със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на Главния архитект на гр. С., при граници: север – улица, изток – УПИ ІІ от кв.133д, юг – бул. „Т.К.”, запад – улица, за което е съставен нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.” № ***, том ІІ, рег. № 9021, дело № 275/2009 г. от 31.07.2009 г., от Нотариус В. М., вписан под № 053 в регистъра на Нотариалната камара на РБ, като:

ОСЪЖДА А.З.НИКОЛОВ, ЕГН ********** и Н.В.К., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С., ж. к. „Г.Д.”, бл.***, вх.Г, ет.*, ап.**, на основание чл.108 ЗС, да предадат на Е.В.И., ЕГН **********, с адрес *** и Н.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „В.” – ІІ част, бл.***, вх.*, ет**, ап.**, владението на описания по – горе недвижим имот.

ОСЪЖДА Н.Й.Б., ЕГН **********, с адрес ***, А.З.Н., ЕГН ********** и Н.В.К., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С., ж. к. „Г.Д.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, да заплатят на Е.В.И., ЕГН **********, с адрес *** и НЕЛИ В.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „В.” – ІІ част, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 13 096, 34 (тринадесет хиляди деветдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищците – ЖСК „Б.Х.”,  с адрес гр. С., ул. „К.Б. І” № ***, ет.*.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

                                               

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: