Р Е
Ш Е Н И Е
№
1035
гр. Перник, 01.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, 6 -ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на 04 06 2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д МАТЕЕВА
при секретаря Р Ризова
като разгледа докладваното гр. дело № 06811 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
Р.А.И. ЕГН **********
***
за следните суми:
обща сума 1758.67 лв. -консумирана и незаплатена
топлоенергия за топлофицирано жилище на посочения адм.адрес, от която сума
главница 1551.79лв.
за периода 01.05.2016-30.04.2017г.
изтекла лихва 206.88 лв. върху мес.плащания за периода
10.07.2016- 28.05.2018г.
законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението 08.06.2018г. по чгд № 03995 /2018г. до окончателното изплащане на
сумите
и разноските по делото
Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок по
чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
След постъпило възражение в срока по чл.415 ГПК е
предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
За ответника, адв Г.Т. е депозирала отговор, с който
се оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че:
- не е собственик и носител на ограничено вещно право
на ползване за посочения в исковата молба имот.
- не е в договорни отношения с ищцовата страна
- оспорва истинността на представеното от ищеца извлечение
от сметка и поддържа, че същото няма доказателствена стойност.
-При условията на евентуалност прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към
настоящето ч.гр.дело на ПРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу ответника
е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните вземания за главница за доставена топлинна
енергия и обезщетение за забава в
плащанията, ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, както и за разноски – д.такса и
юк.възнаграждение
С възражение по
образец, подадено в законовия двуседмичен срок по чл.414, ал.1 ГПК, е оспорено вземането, сочейки, че не дължи
сумите, предмет на издадена заповед за изпълнени, със съображения за изтекла
погасителна давност и поради това, че не ползват услугите за заявителя.
От
приетите като писмени доказателства ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на
такава.
По делото е приета
публикация на общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във в. „Съперник” бр.82/
2008г.
От представената от
ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от
последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот по персонална
партида на ответника .
Следователно – за процесния период ответникът дължи
неплатената топлоенергия.
По делото не се спори, че се претендира сума,
равняваща се на 1/ 4 от общото задължение.
Други доказателства не
са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
Съгласно чл.150, ал.1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила
от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно чл. 3, ал.1
от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в
топлоснабдена сграда.
От горното следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване.
В този смисъл е
решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
За установяване
обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия, ищцовата
страна е представила доказателства:
Договор за продажба на
държавен недв. имот от 28.09.1981г.на името на родителите на ответника
Удостоверение за
наследници от 22.04.2019г. видно от което майката на ответника има за
наследници ответника и сестра му Кирилка Атанасова Крумова
Няма данни бащата на
ответника да е починал.
Поради горното,
ответникът отговаря за 1/ 4 част от задължението.
Предвид горното и
вземайки предвид приетото в определение №220 от 01.03.2017г. по гр.д. №
4084/2016г. на ВКС, IV г.о, постановено по идентичен казус, настоящият състав
намира, че по делото е установено, че ответникът е собственик на 1 / 4 ид.ч. от
имота, за който са начислени процесните вземания, поради което има качеството
на потребител на топлинна енергия.
По отношение на
ответникът -собственик на 1/ 4 ид.ч. на имота съдът приема, че е налице
облигационно правоотношение по доставката на топлинна енергия за битови нужди
за посочения в исковата молба недвижим имот със съдържание, установено в
представените по делото общи условия.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от ОУ, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща
дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение
в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата се сума.
Съответно при сключени договори с търговец по
реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява
въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.
Самата цена се формира от няколко компонента,
като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия
за общи части от сградата, БТВ .
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника.
От представеното по делото извлечение от
сметка и експертните заключения по съдебно-счетоводната експертиза се установяват дължимите суми.
С предявения иск
ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не се твърди и не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното,
така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по
основание.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя акцесорен
характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява доказан за следните суми :
обща сума 439.66 лв. представляваща 1/ 4 от общата
дължима сума 1758.67 лв. -консумирана и
незаплатена топлоенергия за топлофицирано жилище на посочения адм.адрес, от
която сума
главница 387.94 представляваща 1/ 4 от дължимата
главница 1551.79лв. за периода 01.05.2016-30.04.2017г.
изтекла лихва 51.72лв. представляваща 1/ 4 от
дължимата сума 206.88лв. върху мес.плащания за периода 10.07.2016- 28.05.2018г.
законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението 08.06.2018г. по чгд № 03995 /2018г. до окончателното изплащане на
сумите
Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - до
окончателното й изплащане.
Разноски:
С оглед изхода на делото, ответникът
дължи на ищцовата страна
По УИ- 25лв. д.такса,25
лв.д.такса за съд.удост. 75лв. за експертизи,37.50лв. за юк.възн.
По запов.производство
-25лв.д.такса и 25лв. юк.възнаграждение
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.И. ЕГН ********** ***
ЧЕ ДЪЛЖИ НА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република-
обща сума 439.66 лв. представляваща 1/ 4 от общата
дължима сума 1758.67 лв. -консумирана и
незаплатена топлоенергия за топлофицирано жилище на посочения адм.адрес, от
която сума
главница 387.94 представляваща 1/ 4 от дължимата
главница 1551.79лв. за периода
01.05.2016-30.04.2017г.
изтекла лихва 51.72лв. представляваща 1/ 4 от
дължимата сума 206.88лв. върху мес.плащания за периода 10.07.2016- 28.05.2018г.
законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението 08.06.2018г. по чгд № 03995 /2018г. до окончателното изплащане на
сумите
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер /
посочен по-горе/ ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.А.И. ЕГН ********** ***
да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,разноски
:
По УИ- 25лв.
д.такса,25 лв.д.такса за съд.удост. 75лв. за експертизи,37.50лв. за юк.възн.
По запов.производство
-25лв.д.такса и 25лв. юк.възнаграждение
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.