ОПРЕДЕЛЕНИЕ №3
13.01.2021г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на
тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова
разгледа
докладваното от съдия Димитрова ч.адм.
дело № 16 по описа за 2021 година.
Производството
е по чл.250 и сл. от АПК.
Производството е образувано по
повод постъпило искане наименувано „жалба“ от Т.Г.Б. ***, против
неоснователни действия на длъжностно лице или административен орган. Същото е
уточнено със становище постъпило с писмо вх. № 237/12.01.2021г. при АдмС -
Хасково, и с писмо вх. № 238/13.01.2021г.при АдмС -
Хасково.
Видно от
постъпилото искане и уточненията към него, се иска да се: 1. преустанови прекратяването на прекратената
преписка по заявление с вх.№
5-4132/21.12.2020г. и 2. Да се постави Заявление с вх. № 5 - 4132/21.12.2020г.
в НАИФ“НРБЛД“.
Искателят сочи, че
считано от 21.12.2010г. административният орган - Областна Дирекция на МВР-Хасково незаконосъобразно
не му издава български личен документ
свидетелство за управление на моторно превозно средство за подмяна на
СУМПС *********, заявено съгласно заявление с вх. № 5-4132/21.12.2010г.,
подадено на гише в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, чиято държавна
такса била заплатена с държавни ценни
книжа - държавни таксови марки. Твърди се, че незаконосъобразно и в нарушение на чл.49, ал.1 от Инструкция № Iз-417 от 10.03.2020г. преписката по подаденото от искателя заявление е била прекратена и архивирана, съответно
заявлението е било изтрито от Национален автоматизиран информационен
фонд“Национален регистър на българските документи“, след като на гърба на
заявление с вх. № 5 - 4132 от 21.12.2010г., не е била констатирана нередност
при подаване на посоченото заявление.
Твърди се, че по
образуваното частно административно дело №1348/2019г. на АдмС-Хасково законният
интерес на искателя не е бил защитен, като съдът не приложил закона точно по чл.8 от ЗСВ. Във
връзка с горното се иска съдът да защити
правото на употреба на жалбоподателя на
държавни ценни книжа - държавни таксови марки към момента на регистрацията на
заявление с вх. № 5-4132/21.12.2010г., като в тази връзка се преценят действията на административните
ръководители на ОДМВР-Хасково и други служители на същата дирекция, и дали органът на съдебната власт по чл.
1348/2019г. на АдмС - Хасково е спазил чл.5, ал.3 от ЗСВ, защитавайки правото
на жалбоподателя по чл.117 от Конституцията .
С разпореждане на съда от 07.01.2021г. на основание чл.252, ал.2 от АПК, е бил задължен Директора на
ОДМВР-Хасково незабавно след получаване на съобщението да извърши
проверка и представи в АдмС-Хасково писмено становище по искането, в което посочи извършват ли се действията
неосноваващи се на административен акт
или закон, от чие име и на какво основание, като към същото становище се
приложат и всички относими документи, с които органът разполага.
Със същото разпореждане е оставено без движение искането,
като на искателя е указано в 7 - дневен срок от получаване съобщението на
съда да внесе по сметка на АдмС-Хасково или
чрез посттерминално устройство находящо се в същия съд дължимата държавна такса от 10.00 лева и в
същия срок представи по делото платежния документ, ведно с писмено становище с
което да уточни искането си към съда и конкретизира кое длъжностно лице или кой административен орган извършва
оспорените неоснователни действия.
Съобщението за
указанията на съда е връчено на искателя
на 07.01.2021г., а на административният орган на 08.01.2021г.
На 11.01.2021г.,
с молба вх. № 218 от същата дата искателят е представил доказателство за
заплатена държавна такса от 10.00 лева по сметка на съда. С молба вх.№
237/12.01.2021г. е депозирал уточняващо становище в АдмС-Хасково, а с вх. № 238/13.01.2021г. и становище за
отстраняване на неточности по същото.
С писмо вх. № 260/13.01.2021г. Директорът на
ОДМВР-Хасково е представил по делото
становище по случая , както и относими документи .
От приложените писмени доказателства изпратени от
Директора на ОДМВР-Хасково и от извършената от органите на полицията проверка, резултатите от която са обективирани в становище рег.№1253р - 415 от 12.01.2021г., от фактическа страна по делото се установява
следното:
Със Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин с вх.№5-4132/21.12.2010г. на ОДМВР, гр.
Хасково Т.Г.Б. е поискал издаване на СУМПС.
С Разпореждане от 02.03.2011г. върху
заявлението е постановено прекратяване на преписката на основание чл.49, ал.1
от Инструкция №Із-417/10.03.2010г., като е посочено, че заявителят не е
представил надлежен документ за платена такса за издаване на СУМПС, след като
бил изрично уведомен и поканен. Извършено е и отбелязване, че заявлението било
изтрито на 02.03.2011г.
Пред АдмС-Хасково на 02.12.2019г. е било
подадено искане за прекратяване на неоснователни действия на длъжностни лица от
ОДМВР-Хасково във връзка със заявление
за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх.№
5-4132/21.12.2020г. – Прекратяване на преписката в регистрационен дневник и
изтриване на заявлението от национален автоматизиран информационен
фонд“Национален регистър на българските лични документи“ извършени на
02.03.2011г. , по повод на което е било образувано адм. дело № 1348/2019г. на
АдмС-Хасково.
С разпореждане № 117/09.12.2019г. постановено по адм. дело №
1348/2019г. съдът е отхвърлил искането. С Определение
№3005/26.02.2020.по адм. дело № 991/2020г. на ВАС, разпореждането на
АдмС-Хасково е било оставено в сила.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните изводи:
Съгласно чл. 250,
ал.1 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на
действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се
основават на административен акт или на закона.
За да е допустима и основателна защитата по реда на
чл. 250, ал.1 от АПК следователно е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност следните предпоставки:1. Да са налице фактически действия извършвани
от административен орган или длъжностно
лице; 2. Действията да не се основават на нормативен или административен акт и
3. Действията да не са прекратени, т.е. да са налични към момента на търсене на защитата.
За да е допустима защитата по чл. 250, ал.1 от АПК
следователно е необходимо да се извършва фактическо действие, което не е прекратено. То трябва да е налично към
момента на търсене на защитата, тъй като предоставената съдебна защита се
изразява в разпореждането да бъдат прекратени безусловно действията.
Редът за защита
по чл. 250 от АПК в случая се явява
недопустим, тъй като видно
от така установената фактическа обстановка, която не е спорна между страните,
фактически действия не се осъществяват (обратно с подаденото искане се иска такива да бъдат
осъществени), респ. съдебното
разпореждане за прекратяване на действия в случая няма предмет.
Ето защо искането следва да бъде оставено без
разглеждане, а производството по делото прекратено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за да бъде основателно искането по чл. 250 от АПК, твърдяното фактическо действие не следва да се основава на закон или
административен акт. Върху процесното заявление за издаване на СУМПС са налице обективирани два акта – за
прекратяване на преписката и за изтриване на заявлението. По делото няма данни
и не се твърди от жалбоподателя тези
актове да са обжалвани и да са били
отменени по съответният ред, поради което извършените въз основа на тях
фактически действия по прекратяване работата с преписката и изтриване на
заявлението от Националния автоматизиран информационен
фонд“Национален регистър на българските документи“ са били основани на
административен акт. Следователно дори
да би било допустимо искането то би било неоснователно. Проверката на административните актове, с
които са разпоредени осъществените фактически действия, а оттук и дали е имал
право жалбоподателя да заплаща чрез държавни таксови марки, не съставлява предмет на настоящото
производство и съдът не може да упражнява контрол на същите, респ. и на
законосъобразността на действията на служителите имащи отношение към тези актове. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на Върховният административен съд, вкл. изразената в
Определение №3005/26.02.2020.по адм. дело № 991/2020г. на ВАС, с което е било
потвърдено, като законосъобразно цитираното в
искането Разпореждане №117/09.12.2019г. по адм.дело № 1348/2019г. на
АдмС-Хасково. На същото основание в производствата по чл. 250 от АПК, развиващо
се пред административните съдилища не
подлежат на контрол и постановени
съдебни актове.
Водим от горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане наименувано“жалба“, против неоснователни действия на длъжностни лица при
ОДМВР-Хасково подадено от Т.Г.Б. и постъпило с писмо вх. № 111/07.01.2021г. при
АдмС-Хасково, уточнено със становище постъпило с писмо вх. №
237/12.01.2021г. при АдмС-Хасково, и с вх. № 238/13.01.2021г. при АдмС-Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.адм.дело № 16/2021г.
по описа на АдмС-Хасково .
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховният
административен съд в 7-дневен срок от получаване съобщението на
съда.
Препис от разпореждането да се
съобщи на искателя и Директора на ОДМВР-Хасково.
Съдия: