Определение по дело №96/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1161
Дата: 5 декември 2018 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20182100900096
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1161

 

Бургас, 05.12.2018г.

 

            Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

 

Окръжен съдия : Иво Добрев

 

като разгледа  докладваното от съдията Добрев търговско дело № 96 по описа за 2018 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по постъпила по подсъдност искова молба, предявена от ,,ЗД ЕВРОИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.,,Христофор Колумб“ №43, чрез юрисконсулт Яна Найденова-Цветкова, против Н.Е.З., ЕГН **********, с адрес: ***,,Гоце Делчев“ №46, с която ищеца претендира да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение на правоимащите, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. 

            Книжата по делото са разменени редовно, като искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяването му. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извод, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

   Твърди се в исковата молба, че на 24.05.2008г., при движение с лек автомобил ,,Алфа Ромео“ с регистрационен номер А9213 КВ, ответникът нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5промила, (установено по надлежния ред с протокол 0557/26.05.2008г.), като по непредпазливост и при независимо съизвършителство с друг водач на лек автомобил, причинил смъртта на Фитие Шабан Юмер и средна телесна повреда на Валери Добрев Гочев. Посочва се, че на основание сключена в ,,ЗД ЕВРОИНС“ АД задължителна застраховка ,,Гражданската отговорност“ по застрахователна полица №**********, била заведена щета №**********/ 04.05.2011г., а впоследствие- предявена искова претенция срещу ищцовото дружество и ЗК ,,Уника“АД ( гр.д. №476/11г. по описа на БОС; гр.д.№255/2012г. на БАС). Въз основа на осъдителното решение, ,,ЗД ЕВРОИНС“АД и ЗК ,,Уника“ АД, при условията на солидарност, били осъдени  да заплатят сума в размер на 200 000лв. главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ищецът заплатил обезщетение в размер на 100 000 лева.

            Излага се становище, че на основание чл.274 ал.1 т.1 предл.1 КЗ(отм.), застрахователят имал право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахования при настъпване на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. С горното обосновава правния си интерес.

            Представя доказателства. Претендира разноски.

             Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл.274 ал.1 т.1 предл.1 КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.

             С депозирания отговор на исковата молба, ответникът, чрез  процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по основание и размер, излагайки съображения в тази насока. На първо място, се навеждат доводи, че Н.З. нямал качеството ,,застраховано лице“ по смисъла на чл.257 ал.2 КЗ.

            Оспорва се наличието на валидна облигационна връзка между страните по представената полица по застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като подписът, поставен в поле „застрахован“ не бил автентичен (неположен от лицето Станка Иванова Стоянова). В тази връзка се излагат и твърдения за нищожност на договора поради липса на съгласие и неспазване на предвидената в закона писмена форма (чл.184 ал.3 т.10 КЗ/отм./).

              Посочва се, че с оглед доказване основателността на регресния иск на застрахователя по чл.274 ал.1 т.1 КЗ, следвало да бъдат установени следните кумулативно предвидени предпоставки- валидно правоотношение по задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ между застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил; виновно противоправно поведение на застрахования и причинна връзка между поведението на делинквента и вредите; плащането от ищеца на дължимото застрахователно обезщетение и обезвреда.

            Твърди се, че  в настоящия случай, полицата не била подписана нито от ответника, нито от собственика на автомобила, още повече- порокът не бил саниран  съобразно хипотезата на чл.293 ал.3 ТЗ. По делото липсвали данни, че заинтересуваните за сключването на полицата лица знаели за съществуването й към момента на настъпване на процесното ПТП.

           С отговора на исковата молба  е направено възражение за погасяване по давност на правото на ищцовото дружество на регресен иск срещу ответника. Излага се становище в тази насока. Посочва се съдебна практика (Решение№192 от 14.08.2012г. на ВКС по т.д.№768/2010г.; Решение№70 от 23.06.2011г. по т.д. №624/ 2010г. на ВКС).

           Ответникът намира предявената искова претенция за недоказана по размер. Навежда доводи. Счита, че присъдените обезщетения по гр.д. №476/ 2011г. на БОС не били съобразени с характера и степента на уврежданията, отчитайки съпричиняването от страна на водача на другия автомобил, както и от страна на пострадалата, която не ползвала обезопасителен колан. В конкретния случай липсвало основание за суброгиране на ищеца в правата на пострадалите до размера на  платеното.             

            Счита, че подробно описаните обстоятелства в заключенията по извършените експертизи (автотехническа и съдебномедицинска) следвало да бъдат анализирани. Цитира  част от отговорите на заключението на вещото лице.

           Обезщетението се явявало прекомерно високо и несъответствало на приноса на ответника при настъпване на вредоносните последици.

           Представени са доказателства.            

           Ищецът с допълнителната си искова молба поддържа и пояснява исковата си молба като взема отношение по постъпилия отговор на ответника.

           Излага становище във връзка с направеното с отговора възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че давността започвала да тече от датата на плащане на застрахователното обезщетение и встъпване в правата на увреденото лице.

           Цитира разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ, съгласно която застраховани лица са собственикът на моторно превозно средство, за което е налице валидна гражданска отговорност, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.

            Излага съображения във връзка с направените от ответника доказателствени искания.

              С депозирания по делото допълнителен писмен отговор, ответникът поддържа заявеното в отговора на исковата молба, както и становище, че същият не бил застраховано лице по смисъла на чл.257  КЗ/отм./ .

             Навежда доводи във връзка с направените от ищеца доказателствени искания, като включително оспорва истинността на посочения вече документ-застрахователна полица.

             Относно въведените искания по доказателствата:

 Представените от ищеца и ответника при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства, съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

 Ищецът е направил доказателствено искане за допускане и назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, като е посочил въпросите /искова и допълнителна искова молба/, на които вещото лице следва да даде отговор, поради което горното искане трябва да бъде допуснато.

С допълнителната искова молба, ищецът е поискал да бъде допусната комплексна медицинска и автотехническа експертиза. Искането е ненужно и трябва да се остави без уважение, доколкото тези факти са били предмет на установяване в процеса, воден по гр.дело №476/11г. по описа на БОС, в който страните в настоящото производство също са участвали като ответници.

По същите съображения като преклудирано следва да се остави без уважение искането за откриване производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на сключения между ищеца и собственика на автомобила, управляван от ответника договор за застраховка гражданска отговорност. Освен това по делото са представени достатъчно доказателства, които при тяхното обсъждане и анализ да доведат до формиране на извод относно съществуването или не на валидно застрахователно правоотношение.

Предвид изнесените по делото факти, че оригиналът на горния документ се намира, приложен към материалите по гр.д.№815/17г. по описа на Районен съд гр.Айтос, по което отвтникът също е страна, последният следва да заяви поддържа ли направеното искане по чл.183 ГПК

            По доказателствената тежест: По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и чл.155 ГПК. На основание чл. 146  ал.1 т. 5 и чл. 146 ал.2 ГПК, съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

          По предявения иск, в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че в качеството си на застраховател по застраховка „гражданска отговорност”  на делинквента е платил обезщетение на увреденото от реализираното пътнотранспортно произшествие лице, като делинквентът е причинил произшествието, действайки с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

           Ответникът следва да докаже своите възражения.

Мотивиран от горното, на основание чл.374 вр. чл.146 ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

                                    

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 30.01.2018г. от 15.00

часа, за която дата и час да се призоват страните.

  ДОПУСКА  представените от ищеца и ответника, при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства.

             ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ищеца.

  НАЗНАЧАВА за вещо лице Розалина Лазарова.

ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., платим  от  ищеца, в  едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на Бургаски окръжен съд.      

              ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

             ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

   

 

                                                                             СЪДИЯ :