Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
17.07.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 724 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ш.Ш.А. *** срещу Наказателно постановление № 15 – 1253 – 001609 от 23.11.2015 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които били опорочили цялото производство по установяване на административното нарушение и накърнили правото на защита на жалбоподателя. Нарушени били разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН както и тези на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което било достатъчно основание за отмяна на санкционния акт на процесуално основание, като се излагат съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения представител по делото – адв. И. В. заявява, че поддържа жалбата, като допълва същата с доводи за изтекла погасите;на давност и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началникът на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково редовно призован, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 23.10.2015 г., свидетелите Д.Д.Б. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, заедно с колегата си К. З. К. на същата длъжност били изпратени да окажат съдействие на екип от ЗЖУ, включващ в състава си С. Н. Н., служител в ЗЖУ, които били спрели за проверка лак автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № *******, движещ се по бул. „Васил Левски“ в град Хасково. Било посочено, че автомобилът бил управляван именно от жалбоподателя Ш.Ш.А.. В хода на проверката, след преценка от контролните органи, че същият управлява превозното средство, описано по – горе, без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име, тъй като същото му било отнето, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, е съставен от свид. Д.Д.Б. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 196715 за нарушение по чл. 150 ЗДвП, който жалбоподателят подписал лично без да впише възражения в съответната графа. На същата дата му в връчен и препис от АУАН, лично срещу подпис, според отразеното в приложената разписка. Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 177, ал.1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя процесното административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушението по чл. 150 от ЗДвП, след като приел, че жалбоподателят управлявал моторно превозно средство, след като СУМПС му било отнето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП.
В представената Справка за нарушител/водач, издадена по отношение на жалбоподателя Ш.Ш.А. не е отразено на името на същия да е издадено валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, след като СУМПС № *********, издадено на 13.02.2003 г., валидно 13.02.2009 г. е със статус в БДС „Унищожен“, като е вписано, че са му налагани многократно предходни санкции за нарушение на правилата за движение по пътищата, в това число и за нарушения по чл. 150 и чл. 150а от ЗДвП. Налагани са и принудителни административни мерки.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.Д.Б. относно обстоятелствата с процедурата по съставяне на процесния АУАН, а именно, че същият е изпълнил съответния ръкописен текст в полетата на бланката на приложения АУАН и се е подписал в качеството на актосъставител, доколкото за други факти и в частност за тези около извършване на проверката този свидетел заявява, че няма ясен спомен за събитията, които да възпроизведе пред съда.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП. По силата на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. онзи, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, а според редакцията на тази норма, актуална към момента, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. всеки, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на лицето, сочено като нарушител, Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче, не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че макар и лаконично, е налице словесно описание на деянието в пълнота от гледна точка необходимия обем твърдения за всички факти от състава на административно нарушение, но независимо от това е предложена правна квалификация е по чл. 150 от ЗДвП вместо относимата по чл. 150а от същия закон. Тоест липсва необходимата релативност между словесното описание на деянието и неговата правна квалификация, като изискването по чл. 42, т. 5 от ЗАНН не е самоцел и не се отнася до посочване на коя да е правна норма, а нарушената, която е винаги единствено възможна и следва да съответства на въведените факти. Нещо, което не е изпълнено и по този начин е ограничено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, спазени са формата и редът за издаването му, но по съдържанието си не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, доколкото допуснатото при съставяне на процесния АУАН процесуално нарушение е възпроизведено изцяло, въпреки ангажирането на отговорността с прилагането на коректната административнонаказателна разпоредба.
Наред с изложеното дотук, доводи по същество относно съставомерността на деянията, визирани в акта и НП не следва да бъдат излагани, поради наличие и на обстоятелство, изключващо отговорността на жалбоподателя. Съображенията в тази насока са следните:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнато със съставяне на 23.10.2015 г. на Акт за установяване на административно нарушение № 196715 за извършени на дата 23.10.2015 г. нарушение по чл. 150 от Закона за движението по пътищата, както е посочено в него. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно за процесното административно нарушение, дори и да бе доказано, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която давностният срок е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г. Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието, с оглед последвалите изменения на горецитираните разпоредби от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на всяко от твърдяните нарушения – 23.10.2015 г. абсолютният давностен срок ще може да се приеме, че е изтекъл на 23.04.2020 г., която дата не е настъпила при това преди влизане в сила на наказателното постановление, явяващ се релевантният за преценката момент. По тези съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Налице са обаче тези по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което всъщност се явява предшестващата преценка, защото за изтичането на абсолютната давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК – в случая по т. 5 от цитираната разпоредба, както вече бе посочено. Последното налага анализ и в тази насока, в рамките на който бъде изтъкнато, че обжалваното наказателно постановление е издадено на дата 23.11.2015 г., от което процесуално действие, предприето в рамките на административнонаказателното производство със значение по чл. 81, ал. 2 от НК е започнал да тече нов давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и към датата на връчване на наказателното постановление – 17.06.2019 г., което е следващото хронологично документирано действие в това производство е изтекъл срок, надхвърлящ тригодишния. Следователно, последиците от изтичане на давността за преследване са настъпили, доколкото липсват каквито и да е доказателства за предприети от наказващия орган действия за прекъсване на давността или обуславящи основание за спирането й. В резултат, обжалваното НП е необходимо да бъде отменено само на това основание, без да се обсъждат въпросите по съществото на спора, или пък дали е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, доколкото в случая всъщност е реализирано основание именно по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, изключващо административнонаказателната отговорност на извършителя за извършено административно нарушение.
Мотивиран така и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1253-001609 от 23.11.2015 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.